Wednesday, December 11, 2013

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Всеки обича огледалото в което може да види собствените си атрибути и качества. Човек, който не познава реалността на своето лице, смята че велото което се отразява в огледалото е неговото лице. Открий лицето си, за да разбереш че аз съм огледало на твоето лице и ще знаеш че съм огледало.

На този, който казва че пейгамберите и евлиете излагат погрешни твърдения и че всичко в тях е спорно /подлежи на съмнения/, може да се отговори следното: „Със шапката си ли мислиш, или говориш посредством откровение, проницателност и далновидност? Ако имаш откровения и видения и говориш за тях, то тогава откровението е намерило съществуване и това е най-ценното и най-благородното нещо на света. То също е и мерилото /стандарта/ на истинитостта на пейгамберите, защото те не твърдят друго, освен че са вдъхновени от откровение което ти признаваш. Откровението може да се манифестира само посредством обект на откровение, защото глагола „да видиш” изисква нещо което да се види и наблюдател /който да го види/. Това, което се вижда е онова което се търси, а наблюдателя е търсача, или обратно. Чрез самото ти отричане, търсачът, търсенoто и виждането се потвърждават. Връзката между човека и Аллаха е нещо чието отричане задължително потвърждава нейното съществуване. Казват че някои хора са последователи на тъпак и го почитат като светец. Аз съм на мнение че „тъпия шейх” не е по-назад от камък или идол, чийто последователи ги обожават, залагат надеждите си в тях, копнеят за тях, молят ги за неща и плачат пред тях. Камъкът не чувства нищо от тези неща, но Аллах го е направил обект на обожаване за тях, въпреки че той самия нищо не знае.

-- -- -- --

Тези хора обичат техния умствен образ /който сами си са изградили/ за този безполезен шейх, който няма никакво знание за техните състояния на раздяла, единство и екстаз. Но дори погрешната обич към един умствен образ да предизвика екстаз, то не е същото като да водиш любов с любимата си, която те разбира и е чувствителна към твоето състояние.

Удоволствието на един човек който прегръща каменна колона в тъмнината, мислейки че това е неговата любима и обяснявайки се в любов не е същото удоволствие като на онзи който прегръща своята жива, чувствителна любима.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Много академици и студенти /хора, които се занимават с наука/ мислят, че ако започнат да посещават нашите предавания ще забравят каквото са научили или съвсем ще се откажат от научната си работа. Напротив, когато дойдат тук, тяхното знание оживява. Ученето е като празна скица. Когато добие душа, то оживява. Всичкото това знание идва от „беззвуковия и безгласен” свят и се превежда в звук и глас тук. В другия свят речта е без звуци и думи. „Аллах разговарял с Муса” /4:164/. Да, Аллах „разговарял” с Муса, но не посредством звук и думи, не посредством гърло и език. На човека са му нужни гърло и устни, за да създава думи, но Аллах е над такива неща като устни, уста и гърло, така че пратениците разговарят с Аллах в беззвуковия и безгласен свят по начин, който не може да бъде разбран от представата на частичните разуми /на хората/. Пратениците идват от безгласния свят в света на думите и стават, като деца заради тези деца тук. Хазрети Пейгамбера казва: „Изпратен съм, за да позовавам”. Сега въпреки, че вярващите са залостени в думи и звук и не могат да се докоснат до това състояние, те извличат сила от посланника или евлията /светеца/ и растат. Те намират утеха при него като дете, което намира утеха и сила при майка си, въпреки че то може и да не познава всяка нейна черта; като плода, който намира подкрепа, на клона и се подсладява и зрее, не знаейки нищо за дървото. По такъв начин хората получават сили и препитание от думите на Великия, въпреки че не го познават и не могат да го разберат.

Във всяка душа съществува убеждение че има нещо, че съществува чудесен свят отвъд разума, отвъд думи и звуци. Не виждате ли как всичките тези хора имат тенденцията да посещават луди хора? Те казват: „Може би това е то. Вярно е, че „то” съществува, но са сгрешили мястото. „То” е отвъд разума, но не всичко което е извън разума е „то”. Всеки орех е кръгъл, но не всяко кръгло нещо е орех. В нашите думи има намек за „това”. Въпреки че „то” съществува в състояние, което не може да се кодифицира и опише с думи, все пак, разума и душата се подсилват и препитават от „него”. „То” не съществува в тези луди хора, около които хората се събират, защото те нито излизат извън себе си, нито намират утеха при тези луди хора, дори и да мислят че я намират. Това което те намират ние не можем да наречем утеха. Едно дете, разделено от майка си, може да намери временна утеха в присъствието на някой друг, но ние не наричаме това „утеха”; то е просто случай на объркана идентификация.

Докторите казват че всичко което е приятно и вкусно за един човек му дава сила и чисти кръвта, но до толкова, доколкото човека не страда от някаква болест. Например, човек който страда от извратен вкус намира калта и глината приятна и вкусна, но ние не можем да кажем че това е полезно за неговото здраве. Също така, болен от холера човек може да харесва кисели храни а не сладки, но това не означава сходност /съответствие/ защо предпочитанието е основано на разстройство и болест. Истински приятно и подходящо е онова, което човек харесва преди да се е разболял.

Например, ако човек си счупи или изкриви /изкълчи/ ръката и тя виси крива, докторът ще я изправи и фиксира както е била преди. Човека няма да намери тази операция за приятна и ще почувства болка от нея. Вероятно дори би оставил ръката си крива, но доктора ще каже: „Вие харесвахте ръката си права, както беше преди, и изпитвахте задоволство от това. С изкривяването сте претърпели болка. Сега може би предпочитате да я оставите крива, но това „удоволствие” е фалшиво и няма никакво значение.”

По подобен начин душите намерили за приятно и подходящо да обожават Аллаха в духовния свят и да бъдат напълно погълнати от Него, както мелекeте. Ако те почувстват болка и разстройство от връзката им с телата /които получават на този свят/, а после се задоволяват да „ядат кал”, пейгамберите и евлиете, които действат като доктори, им казват: „Вие не сте истински доволни. Вашето удоволствие е фалшиво. Това, което истински ви задоволява с нещо друго, но вие сте забравили за това. Това, което е наистина приятно за вашия оригинален, здрав темперамент е онова, което сте харесвали в Началото. А сега намирате това разстройство за приятно. Мислите че е подходящо и не вярвате в истината.”

Един мистик седял с един граматик. Граматика казал: „Думите могат да бъдат само три вида: глаголи, съществителни имена или частици.” /традиционно разпределение на частите на речта в Арабската граматика/.

Мистика съдрал ризата си и заплакал: „Двадесет години от моя живот, двадесет години търсене и труд са били напразно! Всичките тези години съм се трудил с надеждата да намеря „дума” извън тези категории, но ти разруши моята надежда.”

Въпреки че мистика вече бил намерил тази „дума” и постигнал целта си, той казал това за да събуди вниманието на граматика.

Когато Хасан и Хюсеин /внучетата на Хазрети Пейгамберина/ били деца забелязали че един човек е взeмал абдест /ритуално измиване/ неправилно. Те искали да го научат да взeма абдест правилно и така отишли до него и единия казал: „Брат ми казва, че вземам абдест неправилно. Бихте ли ни помогнали? И двамата ще вземем абдест пред вас, а вие ни кажете кой от нас го взема в съответствие с религиозните изисквания?”

Когато и двамата взели абдест човека казал: „Драги деца, вашите абдести са абсолютно изправни и в съответствие с религиозните изисквания, а моя абдест е този който е неправилен.”

Колкото повече гости има, толкова повече къщата се разширява, толкова повече се украсява, и толкова повече храна се подготвя. Не виждаш ли че когато едно дете е малко, неговите идеи, които са като гости, са пропорционални на „къщата” на неговото тяло? То не знае за нищо друго, освен за мляко и за своята дойка, но докато расте, неговите „гости” или идеи се увеличават. Неговата къща се разширява с разум, схващане /разбиране/ и проницателност. Когато гостите с името „Обич” дойдат, те няма да се поберат в къщата и така къщата се събаря и се гради отново. Царя и цялата му свита просто няма да се поберат в старата къща. Този портал не е достоен за тези посетители. Такава безкрайно огромна свита може да се побере само в безкрайно огромно пространство. Тази свита излъчва абсолютно озаряване; тя разтопява всички неясноти и открива скритите неща, за разлика от свитата на този свят, която само увеличава неяснотите.

„Поднасям жалба за неправди,

които няма да описвам,

за да не знаят хората

за моите извинения и упреци.

Кой знае дали сълзите на восъчната свещ

са от разговора с огъня

или заради раздялата с мед в пчелния кош?”

Някой каза, че това е написано от Кади Ебу Мансир от Херат. Той обикновено говори с неясен стил, характеризиран от реторично украсяване, докато Менсyр Халадж не можеше да се здържа и говореше директно. Целия свят е затворник на съдбата, а съдбата е затворник на Аллахa, изворa на красотата. Аллах открива всичко и нищо не скрива.

-- -- -- --

Някой каза: „В Хваразъм никой не се влюбва: там има толкова красавици, че веднага след като една ти завърти главата ти виждаш друга, дори по-красива от първата. И така човек се отегчава от цялата работа.”

Ако не се влюбиш в красавиците на Хваразъм, ще се влюбиш в самия Хваразъм заради неговите безбройни красавици. Този „Хваразъм” се нарича духовна бедност, където има толкова много красоти на същността и духовната форма, че без значение към коя се приближиш и намериш задоволство с нея, появява се друга и за да замести предишната в твоето съзнание, и така, без край. Затова нека се влюбим в душата на бедността /факирлик/, където има такива красоти.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Ние сме като паници, които плават на повърхността на водата. Как плават паниците не се определя от тях самите, а от водата. Тук някой каза: „Общо казано, това е истина, но някои разбират, че са във водата, а някои – не.” Ако трябваше всичко да прилагаме в общи линии, то тогава специфичността в хадиса: „Сърцето на вярващия е между пръстите на Милостивия” не би била коректна, нито пък айета: „Милостивия, който учи Корана” /55:1-2/. Тези неща не могат да се гледат в общи линии. Аллах ни е научил на всички неща, които знаем. Защо тогава в айета се споменава само Корана?

В айета: „Той създаде небесата и земята” /6:1/ Защо се споменават само небесата и земята, когато Той е създал всички неща общо казано?

Няма съмнение, че всички купи плават по водата на Божествената мощ и воля, но би било неучтиво да се приписват на Аллаха вулгарни неща като например Създателя на изпражнения. Затова се казва, че Той е Създателя на Небесата и душите. Следователно, има причина за тези специфични уточнения, въпреки че общо взетото също е вярно. Когато нещо се спомене отделно, това е знак за избраността и качеството на това нещо. Както и да е – купите плават по водата. Водата носи една купа по такъв начин, че всички други купи гледат към нея. Друга купа пък бива носена по съвсем друг начин и всички купи инстинктивно бягат от нея и се чувстват засрамени. Самата вода ги вдъхновява и оспособява да избягат и те казват: „О, Аллах, увеличи разтоянието между нас.” А за първата купа те казват: „О, Аллах, доближи ни до нея.”

Сега един човек който вижда всичко това „в общи линии” ще каже, че по отношение на покоряването и двете купи са еднакво покорени от водата. В отговор на това може да се каже следното:

„Ако можеше да видиш елегантността и красотата на първата купа ти нямаше да обръщаш внимание на общите й характеристики.” По същия начин, биологичното съществуване на любимата жена, например, е свързано с всякакъв вид мръсотия, но дали на влюбения му идва на ум, че неговата любима има нещо общо с мръсотия от общата гледна точка, че и двамата са тленни – и двамата са същества, които заемат място в пространството, създадени временно, и двамата подвластни на упадък и разруха или тем подобни общи характеристики? Такава мисъл никога няма да му хрумне. И той не би се отнасял мило и вежливо към всеки, който му напомни за тези обши черти и качества; той би сметнал такъв човек за свой личен дявол. Следователно, тъй като нещо в теб те кара да гледаш нещата от „обща” гледна точка – което значи, че не можеш да видиш нашата „специфична красота” – не е разумно да спорим, защото нашите спорове са смесени с красота, а “да откриеш красотата на онези, които не са достойни за нея е грешно.”

„Не давай мъдростта на недостойните, за да не бъдеш несправедлив към нея. Не отказвай да я споделиш с достойните, за да не бъдеш несправедлив към тях.”

Това знание е размишление, а не спор. Розите и плодовите дървета не цветят през есента - тоест, би било конфронтация с „опонента” Есен – а на розата не й е в природата да се конфронтира с есента. Ако отношението на слънцето си е свършило работата, тя се показва в умерено време. Ако не, тя обръща главата си навътре и се връща в корена. Есента може да се заяжда: „Ако не си изсъхнало клонче, ако си истински мъж, излез да се бием.” Но розата отговаря: „Пред теб аз съм изсъхнало клонче и страхливец. Казвай каквото си искаш.”

Бахауддин, представи си, че една старица без зъби и с набръчкано лице като гърба на гущер дойде при теб и ти каже: „Ако си истински мъж, вземи ме”. Ти би казал: „Не дай Боже! Аз не съм мъж. Пред теб аз съм страхливец.” Представи си, че един скорпион дойде близо до теб и ти каже: „Чух, че си весел човек. Засмей се, че да видя колко си весел.” Ти би казал: „В твоето присъствие не притежавам ни радост, ни смях. Сега съм преокупиран само с надеждата ти да си отидеш.”

Някой каза: „Ти въздъхна /със съжаление/ и моя екстаз ме напусна.” Има времена, когато екстаза ще те напусне и без въздишане, в зависимост от ситуацията. Ако не беше така, Аллах не би казал: „Ибрахим беше пълен със съжаление и състрадание.” /9:114/

Човек не трябва да върши ибадет и добри дела с цел да се покаже пред хората, защото всяка показаност е екстаз. Ти казваш какво правиш, за да изпиташ екстаз. Ако има някой, който произвежда екстаз у хората, ти оставаш при него, за да изпиташ екстаз. Това е все едно да будиш спящ пътник: „Ставай, кервана тръгва.” „Не го буди” – казват хората – „Той е в екстаз.” Но такъв екстаз е разруха, докато буденето е спасение от разруха. Има два вида събуждане: ако водителя е по-напреднал в знание от спящия, спящия ще се събуди в по-високо ниво на мислене; от друга страна, ако спящия е по-напреднал в знание, той ще се събуди в по-ниско ниво на мислене – в нивото на водителя.