Wednesday, December 11, 2013

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Много академици и студенти /хора, които се занимават с наука/ мислят, че ако започнат да посещават нашите предавания ще забравят каквото са научили или съвсем ще се откажат от научната си работа. Напротив, когато дойдат тук, тяхното знание оживява. Ученето е като празна скица. Когато добие душа, то оживява. Всичкото това знание идва от „беззвуковия и безгласен” свят и се превежда в звук и глас тук. В другия свят речта е без звуци и думи. „Аллах разговарял с Муса” /4:164/. Да, Аллах „разговарял” с Муса, но не посредством звук и думи, не посредством гърло и език. На човека са му нужни гърло и устни, за да създава думи, но Аллах е над такива неща като устни, уста и гърло, така че пратениците разговарят с Аллах в беззвуковия и безгласен свят по начин, който не може да бъде разбран от представата на частичните разуми /на хората/. Пратениците идват от безгласния свят в света на думите и стават, като деца заради тези деца тук. Хазрети Пейгамбера казва: „Изпратен съм, за да позовавам”. Сега въпреки, че вярващите са залостени в думи и звук и не могат да се докоснат до това състояние, те извличат сила от посланника или евлията /светеца/ и растат. Те намират утеха при него като дете, което намира утеха и сила при майка си, въпреки че то може и да не познава всяка нейна черта; като плода, който намира подкрепа, на клона и се подсладява и зрее, не знаейки нищо за дървото. По такъв начин хората получават сили и препитание от думите на Великия, въпреки че не го познават и не могат да го разберат.

Във всяка душа съществува убеждение че има нещо, че съществува чудесен свят отвъд разума, отвъд думи и звуци. Не виждате ли как всичките тези хора имат тенденцията да посещават луди хора? Те казват: „Може би това е то. Вярно е, че „то” съществува, но са сгрешили мястото. „То” е отвъд разума, но не всичко което е извън разума е „то”. Всеки орех е кръгъл, но не всяко кръгло нещо е орех. В нашите думи има намек за „това”. Въпреки че „то” съществува в състояние, което не може да се кодифицира и опише с думи, все пак, разума и душата се подсилват и препитават от „него”. „То” не съществува в тези луди хора, около които хората се събират, защото те нито излизат извън себе си, нито намират утеха при тези луди хора, дори и да мислят че я намират. Това което те намират ние не можем да наречем утеха. Едно дете, разделено от майка си, може да намери временна утеха в присъствието на някой друг, но ние не наричаме това „утеха”; то е просто случай на объркана идентификация.

Докторите казват че всичко което е приятно и вкусно за един човек му дава сила и чисти кръвта, но до толкова, доколкото човека не страда от някаква болест. Например, човек който страда от извратен вкус намира калта и глината приятна и вкусна, но ние не можем да кажем че това е полезно за неговото здраве. Също така, болен от холера човек може да харесва кисели храни а не сладки, но това не означава сходност /съответствие/ защо предпочитанието е основано на разстройство и болест. Истински приятно и подходящо е онова, което човек харесва преди да се е разболял.

Например, ако човек си счупи или изкриви /изкълчи/ ръката и тя виси крива, докторът ще я изправи и фиксира както е била преди. Човека няма да намери тази операция за приятна и ще почувства болка от нея. Вероятно дори би оставил ръката си крива, но доктора ще каже: „Вие харесвахте ръката си права, както беше преди, и изпитвахте задоволство от това. С изкривяването сте претърпели болка. Сега може би предпочитате да я оставите крива, но това „удоволствие” е фалшиво и няма никакво значение.”

По подобен начин душите намерили за приятно и подходящо да обожават Аллаха в духовния свят и да бъдат напълно погълнати от Него, както мелекeте. Ако те почувстват болка и разстройство от връзката им с телата /които получават на този свят/, а после се задоволяват да „ядат кал”, пейгамберите и евлиете, които действат като доктори, им казват: „Вие не сте истински доволни. Вашето удоволствие е фалшиво. Това, което истински ви задоволява с нещо друго, но вие сте забравили за това. Това, което е наистина приятно за вашия оригинален, здрав темперамент е онова, което сте харесвали в Началото. А сега намирате това разстройство за приятно. Мислите че е подходящо и не вярвате в истината.”

Един мистик седял с един граматик. Граматика казал: „Думите могат да бъдат само три вида: глаголи, съществителни имена или частици.” /традиционно разпределение на частите на речта в Арабската граматика/.

Мистика съдрал ризата си и заплакал: „Двадесет години от моя живот, двадесет години търсене и труд са били напразно! Всичките тези години съм се трудил с надеждата да намеря „дума” извън тези категории, но ти разруши моята надежда.”

Въпреки че мистика вече бил намерил тази „дума” и постигнал целта си, той казал това за да събуди вниманието на граматика.

Когато Хасан и Хюсеин /внучетата на Хазрети Пейгамберина/ били деца забелязали че един човек е взeмал абдест /ритуално измиване/ неправилно. Те искали да го научат да взeма абдест правилно и така отишли до него и единия казал: „Брат ми казва, че вземам абдест неправилно. Бихте ли ни помогнали? И двамата ще вземем абдест пред вас, а вие ни кажете кой от нас го взема в съответствие с религиозните изисквания?”

Когато и двамата взели абдест човека казал: „Драги деца, вашите абдести са абсолютно изправни и в съответствие с религиозните изисквания, а моя абдест е този който е неправилен.”

Колкото повече гости има, толкова повече къщата се разширява, толкова повече се украсява, и толкова повече храна се подготвя. Не виждаш ли че когато едно дете е малко, неговите идеи, които са като гости, са пропорционални на „къщата” на неговото тяло? То не знае за нищо друго, освен за мляко и за своята дойка, но докато расте, неговите „гости” или идеи се увеличават. Неговата къща се разширява с разум, схващане /разбиране/ и проницателност. Когато гостите с името „Обич” дойдат, те няма да се поберат в къщата и така къщата се събаря и се гради отново. Царя и цялата му свита просто няма да се поберат в старата къща. Този портал не е достоен за тези посетители. Такава безкрайно огромна свита може да се побере само в безкрайно огромно пространство. Тази свита излъчва абсолютно озаряване; тя разтопява всички неясноти и открива скритите неща, за разлика от свитата на този свят, която само увеличава неяснотите.

„Поднасям жалба за неправди,

които няма да описвам,

за да не знаят хората

за моите извинения и упреци.

Кой знае дали сълзите на восъчната свещ

са от разговора с огъня

или заради раздялата с мед в пчелния кош?”

Някой каза, че това е написано от Кади Ебу Мансир от Херат. Той обикновено говори с неясен стил, характеризиран от реторично украсяване, докато Менсyр Халадж не можеше да се здържа и говореше директно. Целия свят е затворник на съдбата, а съдбата е затворник на Аллахa, изворa на красотата. Аллах открива всичко и нищо не скрива.

-- -- -- --

Някой каза: „В Хваразъм никой не се влюбва: там има толкова красавици, че веднага след като една ти завърти главата ти виждаш друга, дори по-красива от първата. И така човек се отегчава от цялата работа.”

Ако не се влюбиш в красавиците на Хваразъм, ще се влюбиш в самия Хваразъм заради неговите безбройни красавици. Този „Хваразъм” се нарича духовна бедност, където има толкова много красоти на същността и духовната форма, че без значение към коя се приближиш и намериш задоволство с нея, появява се друга и за да замести предишната в твоето съзнание, и така, без край. Затова нека се влюбим в душата на бедността /факирлик/, където има такива красоти.

1 comment:

  1. Ужасен превод! Грехота е точно Руми да бъде осакатен по тоя начин - с буквален превод от английски...

    ReplyDelete