tag:blogger.com,1999:blog-14056017810568606502024-02-08T03:53:23.110-08:00Rumi na BulgarskiSome of Rumi's works translated into BulgarianRoumen Bezergianovhttp://www.blogger.com/profile/05683495817566989930noreply@blogger.comBlogger11125tag:blogger.com,1999:blog-1405601781056860650.post-50571548560687772022013-12-11T13:14:00.002-08:002013-12-11T13:14:50.447-08:00ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВАВсеки обича огледалото в което може да види собствените си атрибути и качества. Човек, който не познава реалността на своето лице, смята че велото което се отразява в огледалото е неговото лице. Открий лицето си, за да разбереш че аз съм огледало на твоето лице и ще знаеш че съм огледало.
<br />
<br />
На този, който казва че пейгамберите и евлиете излагат погрешни твърдения и че всичко в тях е спорно /подлежи на съмнения/, може да се отговори следното: „Със шапката си ли мислиш, или говориш посредством откровение, проницателност и далновидност? Ако имаш откровения и видения и говориш за тях, то тогава откровението е намерило съществуване и това е най-ценното и най-благородното нещо на света. То също е и мерилото /стандарта/ на истинитостта на пейгамберите, защото те не твърдят друго, освен че са вдъхновени от откровение което ти признаваш. Откровението може да се манифестира само посредством обект на откровение, защото глагола „да видиш” изисква нещо което да се види и наблюдател /който да го види/. Това, което се вижда е онова което се търси, а наблюдателя е търсача, или обратно. Чрез самото ти отричане, търсачът, търсенoто и виждането се потвърждават. Връзката между човека и Аллаха е нещо чието отричане задължително потвърждава нейното съществуване. Казват че някои хора са последователи на тъпак и го почитат като светец. Аз съм на мнение че „тъпия шейх” не е по-назад от камък или идол, чийто последователи ги обожават, залагат надеждите си в тях, копнеят за тях, молят ги за неща и плачат пред тях. Камъкът не чувства нищо от тези неща, но Аллах го е направил обект на обожаване за тях, въпреки че той самия нищо не знае.<br />
<br />
-- -- -- --<br />
<br />
Тези хора обичат техния умствен образ /който сами си са изградили/ за този безполезен шейх, който няма никакво знание за техните състояния на раздяла, единство и екстаз. Но дори погрешната обич към един умствен образ да предизвика екстаз, то не е същото като да водиш любов с любимата си, която те разбира и е чувствителна към твоето състояние.<br />
<br />
Удоволствието на един човек който прегръща каменна колона в тъмнината, мислейки че това е неговата любима и обяснявайки се в любов не е същото удоволствие като на онзи който прегръща своята жива, чувствителна любима.<br />
<br />
Roumen Bezergianovhttp://www.blogger.com/profile/05683495817566989930noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1405601781056860650.post-41742829824529390952013-12-11T13:04:00.001-08:002013-12-11T13:04:37.336-08:00ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВАМного академици и студенти /хора, които се занимават с наука/ мислят, че ако започнат да посещават нашите предавания ще забравят каквото са научили или съвсем ще се откажат от научната си работа. Напротив, когато дойдат тук, тяхното знание оживява. Ученето е като празна скица. Когато добие душа, то оживява. Всичкото това знание идва от „беззвуковия и безгласен” свят и се превежда в звук и глас тук. В другия свят речта е без звуци и думи. „Аллах разговарял с Муса” /4:164/. Да, Аллах „разговарял” с Муса, но не посредством звук и думи, не посредством гърло и език. На човека са му нужни гърло и устни, за да създава думи, но Аллах е над такива неща като устни, уста и гърло, така че пратениците разговарят с Аллах в беззвуковия и безгласен свят по начин, който не може да бъде разбран от представата на частичните разуми /на хората/. Пратениците идват от безгласния свят в света на думите и стават, като деца заради тези деца тук. Хазрети Пейгамбера казва: „Изпратен съм, за да позовавам”. Сега въпреки, че вярващите са залостени в думи и звук и не могат да се докоснат до това състояние, те извличат сила от посланника или евлията /светеца/ и растат. Те намират утеха при него като дете, което намира утеха и сила при майка си, въпреки че то може и да не познава всяка нейна черта; като плода, който намира подкрепа, на клона и се подсладява и зрее, не знаейки нищо за дървото. По такъв начин хората получават сили и препитание от думите на Великия, въпреки че не го познават и не могат да го разберат.
<br />
<br />
Във всяка душа съществува убеждение че има нещо, че съществува чудесен свят отвъд разума, отвъд думи и звуци. Не виждате ли как всичките тези хора имат тенденцията да посещават луди хора? Те казват: „Може би това е то. Вярно е, че „то” съществува, но са сгрешили мястото. „То” е отвъд разума, но не всичко което е извън разума е „то”. Всеки орех е кръгъл, но не всяко кръгло нещо е орех. В нашите думи има намек за „това”. Въпреки че „то” съществува в състояние, което не може да се кодифицира и опише с думи, все пак, разума и душата се подсилват и препитават от „него”. „То” не съществува в тези луди хора, около които хората се събират, защото те нито излизат извън себе си, нито намират утеха при тези луди хора, дори и да мислят че я намират. Това което те намират ние не можем да наречем утеха. Едно дете, разделено от майка си, може да намери временна утеха в присъствието на някой друг, но ние не наричаме това „утеха”; то е просто случай на объркана идентификация.<br />
<br />
Докторите казват че всичко което е приятно и вкусно за един човек му дава сила и чисти кръвта, но до толкова, доколкото човека не страда от някаква болест. Например, човек който страда от извратен вкус намира калта и глината приятна и вкусна, но ние не можем да кажем че това е полезно за неговото здраве. Също така, болен от холера човек може да харесва кисели храни а не сладки, но това не означава сходност /съответствие/ защо предпочитанието е основано на разстройство и болест. Истински приятно и подходящо е онова, което човек харесва преди да се е разболял.<br />
<br />
Например, ако човек си счупи или изкриви /изкълчи/ ръката и тя виси крива, докторът ще я изправи и фиксира както е била преди. Човека няма да намери тази операция за приятна и ще почувства болка от нея. Вероятно дори би оставил ръката си крива, но доктора ще каже: „Вие харесвахте ръката си права, както беше преди, и изпитвахте задоволство от това. С изкривяването сте претърпели болка. Сега може би предпочитате да я оставите крива, но това „удоволствие” е фалшиво и няма никакво значение.”<br />
<br />
По подобен начин душите намерили за приятно и подходящо да обожават Аллаха в духовния свят и да бъдат напълно погълнати от Него, както мелекeте. Ако те почувстват болка и разстройство от връзката им с телата /които получават на този свят/, а после се задоволяват да „ядат кал”, пейгамберите и евлиете, които действат като доктори, им казват: „Вие не сте истински доволни. Вашето удоволствие е фалшиво. Това, което истински ви задоволява с нещо друго, но вие сте забравили за това. Това, което е наистина приятно за вашия оригинален, здрав темперамент е онова, което сте харесвали в Началото. А сега намирате това разстройство за приятно. Мислите че е подходящо и не вярвате в истината.”<br />
<br />
Един мистик седял с един граматик. Граматика казал: „Думите могат да бъдат само три вида: глаголи, съществителни имена или частици.” /традиционно разпределение на частите на речта в Арабската граматика/.<br />
<br />
Мистика съдрал ризата си и заплакал: „Двадесет години от моя живот, двадесет години търсене и труд са били напразно! Всичките тези години съм се трудил с надеждата да намеря „дума” извън тези категории, но ти разруши моята надежда.”<br />
<br />
Въпреки че мистика вече бил намерил тази „дума” и постигнал целта си, той казал това за да събуди вниманието на граматика.<br />
<br />
Когато Хасан и Хюсеин /внучетата на Хазрети Пейгамберина/ били деца забелязали че един човек е взeмал абдест /ритуално измиване/ неправилно. Те искали да го научат да взeма абдест правилно и така отишли до него и единия казал: „Брат ми казва, че вземам абдест неправилно. Бихте ли ни помогнали? И двамата ще вземем абдест пред вас, а вие ни кажете кой от нас го взема в съответствие с религиозните изисквания?”<br />
<br />
Когато и двамата взели абдест човека казал: „Драги деца, вашите абдести са абсолютно изправни и в съответствие с религиозните изисквания, а моя абдест е този който е неправилен.”<br />
<br />
Колкото повече гости има, толкова повече къщата се разширява, толкова повече се украсява, и толкова повече храна се подготвя. Не виждаш ли че когато едно дете е малко, неговите идеи, които са като гости, са пропорционални на „къщата” на неговото тяло? То не знае за нищо друго, освен за мляко и за своята дойка, но докато расте, неговите „гости” или идеи се увеличават. Неговата къща се разширява с разум, схващане /разбиране/ и проницателност. Когато гостите с името „Обич” дойдат, те няма да се поберат в къщата и така къщата се събаря и се гради отново. Царя и цялата му свита просто няма да се поберат в старата къща. Този портал не е достоен за тези посетители. Такава безкрайно огромна свита може да се побере само в безкрайно огромно пространство. Тази свита излъчва абсолютно озаряване; тя разтопява всички неясноти и открива скритите неща, за разлика от свитата на този свят, която само увеличава неяснотите.<br />
<br />
„Поднасям жалба за неправди,<br />
<br />
които няма да описвам,<br />
<br />
за да не знаят хората<br />
<br />
за моите извинения и упреци.<br />
<br />
Кой знае дали сълзите на восъчната свещ<br />
<br />
са от разговора с огъня<br />
<br />
или заради раздялата с мед в пчелния кош?”<br />
<br />
Някой каза, че това е написано от Кади Ебу Мансир от Херат. Той обикновено говори с неясен стил, характеризиран от реторично украсяване, докато Менсyр Халадж не можеше да се здържа и говореше директно. Целия свят е затворник на съдбата, а съдбата е затворник на Аллахa, изворa на красотата. Аллах открива всичко и нищо не скрива.<br />
<br />
-- -- -- --<br />
<br />
Някой каза: „В Хваразъм никой не се влюбва: там има толкова красавици, че веднага след като една ти завърти главата ти виждаш друга, дори по-красива от първата. И така човек се отегчава от цялата работа.”<br />
<br />
Ако не се влюбиш в красавиците на Хваразъм, ще се влюбиш в самия Хваразъм заради неговите безбройни красавици. Този „Хваразъм” се нарича духовна бедност, където има толкова много красоти на същността и духовната форма, че без значение към коя се приближиш и намериш задоволство с нея, появява се друга и за да замести предишната в твоето съзнание, и така, без край. Затова нека се влюбим в душата на бедността /факирлик/, където има такива красоти.<br />
<br />
Roumen Bezergianovhttp://www.blogger.com/profile/05683495817566989930noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1405601781056860650.post-67191582194053380562013-12-11T12:44:00.000-08:002013-12-11T13:04:58.414-08:00ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВАНие сме като паници, които плават на повърхността на водата. Как плават паниците не се определя от тях самите, а от водата. Тук някой каза: „Общо казано, това е истина, но някои разбират, че са във водата, а някои – не.” Ако трябваше всичко да прилагаме в общи линии, то тогава специфичността в хадиса: „Сърцето на вярващия е между пръстите на Милостивия” не би била коректна, нито пък айета: „Милостивия, който учи Корана” /55:1-2/. Тези неща не могат да се гледат в общи линии. Аллах ни е научил на всички неща, които знаем. Защо тогава в айета се споменава само Корана? <br />
<br />
В айета: „Той създаде небесата и земята” /6:1/ Защо се споменават само небесата и земята, когато Той е създал всички неща общо казано?<br />
<br />
Няма съмнение, че всички купи плават по водата на Божествената мощ и воля, но би било неучтиво да се приписват на Аллаха вулгарни неща като например Създателя на изпражнения. Затова се казва, че Той е Създателя на Небесата и душите. Следователно, има причина за тези специфични уточнения, въпреки че общо взетото също е вярно. Когато нещо се спомене отделно, това е знак за избраността и качеството на това нещо. Както и да е – купите плават по водата. Водата носи една купа по такъв начин, че всички други купи гледат към нея. Друга купа пък бива носена по съвсем друг начин и всички купи инстинктивно бягат от нея и се чувстват засрамени. Самата вода ги вдъхновява и оспособява да избягат и те казват: „О, Аллах, увеличи разтоянието между нас.” А за първата купа те казват: „О, Аллах, доближи ни до нея.”<br />
<br />
Сега един човек който вижда всичко това „в общи линии” ще каже, че по отношение на покоряването и двете купи са еднакво покорени от водата. В отговор на това може да се каже следното:<br />
<br />
„Ако можеше да видиш елегантността и красотата на първата купа ти нямаше да обръщаш внимание на общите й характеристики.” По същия начин, биологичното съществуване на любимата жена, например, е свързано с всякакъв вид мръсотия, но дали на влюбения му идва на ум, че неговата любима има нещо общо с мръсотия от общата гледна точка, че и двамата са тленни – и двамата са същества, които заемат място в пространството, създадени временно, и двамата подвластни на упадък и разруха или тем подобни общи характеристики? Такава мисъл никога няма да му хрумне. И той не би се отнасял мило и вежливо към всеки, който му напомни за тези обши черти и качества; той би сметнал такъв човек за свой личен дявол. Следователно, тъй като нещо в теб те кара да гледаш нещата от „обща” гледна точка – което значи, че не можеш да видиш нашата „специфична красота” – не е разумно да спорим, защото нашите спорове са смесени с красота, а “да откриеш красотата на онези, които не са достойни за нея е грешно.”<br />
<br />
„Не давай мъдростта на недостойните, за да не бъдеш несправедлив към нея. Не отказвай да я споделиш с достойните, за да не бъдеш несправедлив към тях.”<br />
<br />
Това знание е размишление, а не спор. Розите и плодовите дървета не цветят през есента - тоест, би било конфронтация с „опонента” Есен – а на розата не й е в природата да се конфронтира с есента. Ако отношението на слънцето си е свършило работата, тя се показва в умерено време. Ако не, тя обръща главата си навътре и се връща в корена. Есента може да се заяжда: „Ако не си изсъхнало клонче, ако си истински мъж, излез да се бием.” Но розата отговаря: „Пред теб аз съм изсъхнало клонче и страхливец. Казвай каквото си искаш.”<br />
<br />
Бахауддин, представи си, че една старица без зъби и с набръчкано лице като гърба на гущер дойде при теб и ти каже: „Ако си истински мъж, вземи ме”. Ти би казал: „Не дай Боже! Аз не съм мъж. Пред теб аз съм страхливец.” Представи си, че един скорпион дойде близо до теб и ти каже: „Чух, че си весел човек. Засмей се, че да видя колко си весел.” Ти би казал: „В твоето присъствие не притежавам ни радост, ни смях. Сега съм преокупиран само с надеждата ти да си отидеш.”<br />
<br />
Някой каза: „Ти въздъхна /със съжаление/ и моя екстаз ме напусна.” Има времена, когато екстаза ще те напусне и без въздишане, в зависимост от ситуацията. Ако не беше така, Аллах не би казал: „Ибрахим беше пълен със съжаление и състрадание.” /9:114/<br />
<br />
Човек не трябва да върши ибадет и добри дела с цел да се покаже пред хората, защото всяка показаност е екстаз. Ти казваш какво правиш, за да изпиташ екстаз. Ако има някой, който произвежда екстаз у хората, ти оставаш при него, за да изпиташ екстаз. Това е все едно да будиш спящ пътник: „Ставай, кервана тръгва.” „Не го буди” – казват хората – „Той е в екстаз.” Но такъв екстаз е разруха, докато буденето е спасение от разруха. Има два вида събуждане: ако водителя е по-напреднал в знание от спящия, спящия ще се събуди в по-високо ниво на мислене; от друга страна, ако спящия е по-напреднал в знание, той ще се събуди в по-ниско ниво на мислене – в нивото на водителя.<br />
<br />Roumen Bezergianovhttp://www.blogger.com/profile/05683495817566989930noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1405601781056860650.post-44916446320341264492009-05-21T10:51:00.001-07:002009-05-21T10:51:56.068-07:00Fihi Ma Fihi (36-40)<a name="_Toc209120061">ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА</a><br />Формата е второстепенна по отношение на обичта, защото, без обич, формата няма никаква стойност. Онова, което не може да съществува без главното, е второстепенно. Тъй като не може да се каже, че Аллах има форма и след като формата е второстепенна, Той не може да се нарече второстепенен. Ако някой каже, че е невъзможно да си представиш и да конкретизираш обичта без форма, и че по тази логика нейното второстепенно изражение е формата, ние питаме защо да не можеш да си представиш обич без форма. Всъщност, обичта е причината за формата. Хиляди форми, и изобразителни и действителни се пораждат от обичта. Въпреки, че няма картина без художник и няма художник без картина, картината все пак е второстепенна, а художника главен – „като движението на пръста с движението на пръстена.”<br />Ако един архитект не чувства „обич” към къщите, той не би могъл да замисли и проектира нито една къща. По подобен начин, в една година житото може да се продава по цената на златото, а на следващата по цената на пръстта, а формата на житото си остава същата. Стойността и цената на формата на житото зависи от „обичта” към житото. Също така, занаята, който ти преследваш и обичаш може да има огромна стойност за теб, но във време, когато няма търсене за такъв занаят, никой не го учи и не го практикува.<br />Хората казват, че в края на краищата обичта е състоянието на липса, недостиг и нужда за определено нещо; следователно, състоянието на нужда е главно, а нужното нещо е второстепенно. Аз казвам, че думите, които ти говориш, ги говориш от нужда. В края на краищата, тези думи извират от твоята нужда – именно, когато ти добиеш желание за тези думи, те се „раждат”. Следователно, състоянието на нужда предхожда, а тези думи се раждат от него. Нуждата съществува преди думите. Ако някой попита как предмета на целта може да бъде второстепенен, ако в края на краищата предмета на твоята нужда са тези думи, аз казвам, че второстепенното винаги е предмет на целта, също както предмета на целта на корените на дървото са неговите клони.<br /><a name="_Toc209120062">ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА</a><br />Лъжливите обвинения срещу това момиче ще спрат. Нещо е дошло на мястото си във въображението на тези хора.<br />Човешкото въображение и вътрешна динамика са като преддверие, през което се минава, преди да се влезне в къщата. Целия свят е като една къща и всичко, което влиза в преддверието, задължително ще се появи и в къщата. Вземи например тази къща, в която сме сега. Нейната форма първо се е появила в съзнанието на архитекта; и едва след това тя е станала къща. Следователно, ние казваме, че целия този свят е една къща. Въображението, мислите и идеите са като преддверие на къщата. Със сигурност знай, че каквото и да се появи в преддверието, ще се появи и в къщата. И всичко, добро и зло, което се появява на този свят, първо се появява в преддверието; едва след това то се появява тук.<br />Когато Аллах пожелае различни неща да се появят на този свят – като чудеса, или градини, лозя и ливади, или науки и занаяти – Той поставя желание, търсене на тези неща във вътрешната динамика на хората, така че те да произлезнат от там. Всичко каквото виждаш на този свят съществува и в другия свят. Например всичко, което виждаш в една капка роса съществува и в океана, защото капката роса е от океана. По подобен начин, създаването на небесата и земята, Аллаховия Трон, всичките други чудеса - Аллах е поставил желание за тях в душите на евлиете, и за това света е станал видим.<br />Как можеш да слушаш хора, които казват, че света е несъздаден? Евлиете и пейгамберите, които са по-стари от самия свят казват, че той е създаден временно. Аллах поставил желание за сътворяването на света в техните рухове (души), и едва тогава света се появил. Следователно, те всъщност знаят, че той е създаден временно; те говорят от техния собствен опит и позиция.<br />Например, ние седим в тази къща и ние сме 60 или 70 годишни хора. Тъй като тази къща беше построена само преди няколко години, ние помним времето, когато тя не съществуваше. Скорпионите, мишките, змиите и други насекоми и паразити, които са родени и са живели целия си живот в стените на тази къща, са я завaрили вече построена, когато са се родили. Ако те кажат, че тази къща е съществувала от вечността, това не е доказателство за нас, които сме видели как тя се изгражда.<br />Също както животните, които произхождат от стените на тази къща, има и хора, които произхождат от къщата наречена „дунйя” /света/ и които нямат никаква същност. Те произлизат от това място и в същото това място те потъват. Ако те наричат дунйята вечнa, това не е доказателство за пейгамберите и евлиете, които са съществували хиляди и хиляди, и хиляди години преди света. Защо ли изобщо казвам „години”? Защо да говорим за числа? Това е нещо, което е отвъд всяко броене и изчисляване. Те са видели как света започва своето временно съществуване, също както ти си видял създаването на тази къща в продължение на време.<br />След всичко това, философчето пита Суннитa откъде знае, че света е създаден временно. А ти магаре, откъде знаеш ти, че той вечно е съществувал? В края на краищата, когато кажеш, че света е вечен, ти имаш предвид, че той не е създаден временно. Това е становище, което е основано на отрицание. Становища, които са основани на потвърждения се правят по-лесно, отколкото становища, основани на отрицания. Когато правиш отрицателно изявление, то е все едно да кажеш, че еди кой си не е направил нещо. Обаче такова нещо е много трудно да се знае със сигурност. Това изисква да си бил с този човек от началото на неговия живот до края, ден и нощ, докато спи и е буден, за да можеш да кажеш, че той абсолютно никога не е направил такова нещо. И дори и това не е неопровержимо – свидетеля може да е бил заспал или разглеждания човек може да е отишъл до тоалетната, където не е възможно да бъде съпроводен. По тази причина свидетелство, което е основано на отрицателно становище е недопустимо, защото то не е в сферата на възможното. От друга страна, свидетелство, което е основано на утвърдително становище, е в сферата на възможното и е съвсем просто. Човек само трябва да каже: „Аз бях с него за момент и в онзи един момент той каза това и това, и направи това и това.” Такова свидетелство е приемливо, защото то е в сферата на човешките способности.<br />Сега, ти, куче такова, по-лесно е да свидетелстваш, че света е създаден временно, отколкото да свидетелстваш, че е съществувал вечно и не е създаден временно, защото второто е становище, което е основано на отрицание. Обаче тъй като никой няма никакво доказателство, а ти не си видял дали света е създаден временно или е вечно съществуващ, ти питаш някого: „От къде знаеш, че е създаден временно?” Той отговаря: „Ти, простако, от къде знаеш, че винаги е съществувал?” Накрая, твоето твърдение е по-трудно да се докаже и е логически по-абсурдно.<br /><a name="_Toc209120063">ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА</a><br />Хазрети Пейгамбера седял с другарите си, когато няколко неверници започнали да се намесват в разговора. Той рекъл: „Всички сте съгласни с това, че на света има хора, които получават вдъхновение и че не всеки е вдъхновен. Вдъхновения човек е белязан с определени знаци в неговите дела, думи и изражение на лицето. Наистина, навсякъде в него има признаци на това вдъхновение. Когато видите някой, който притежава тези признаци, обърнете се към него и знайте, че той е достатъчно силен да ви напътства.”<br />Неверниците били объркани от тези думи и нямали какво повече да кажат. По-късно те взели своите саби и се върнали да безпокоят и обиждат другарите на Хазрети Пейгамбера.<br />„Имайте търпение – рекъл Хазрети Пейгамбера – „За да не кажат, че са взели надмощие над нас /като са ни накарали да изгубим контрол върху себе си./ Те искат да предизвикат публичен показ на религията, но Аллах ще манифестира тази религия когато Той реши.” И другарите му се молели тайно и скривали името на Хазрети Пейгамбера за определен период от време, докато не дошло вдъхновението: „И ти вземи сабята и се бори.”<br />Хазрети Пейгамбера се нарича „неграмотен”, не защото не можел да пише, а защото неговите „букви”, неговото знание и мъдрост били вродени, а не придобити. Нима човека, който можел да пише върху луната е неспособен да пише? Има ли нещо на света, което такъв човек да не знае, когато всички се учат от него? Какво може да притежава частичния разум, а Всеобхватния Разум да не го притежава? Частичния разум не може да изобрети или създаде нещо, което не е видял преди.<br />Устройствата, уменията и основите положени от хората не са нови изобретения: техните подобия са били видени преди и на тях просто се е добавяло. Единствено Всеобхватния Разум може да създава и изобретява от нищо. Частичния разум може просто да бъде обучаван. Той има нужда от обучение, а инструктора е Всеобхватния Pазум. Ако изследваш всички занаяти ще откриеш, че те всички са произлезли с вдъхновение и че пейгамберите, които са Всеобхватния Разум, са ги показали. Спомни си разказа за гарвана: когато Кабил убил Хабил (Каин и Авел) и не знаел какво да стори с тялото, един гарван убил друг, изкопал дупка в земята, поставил мъртвия гарван в дупката и заровил тялото. И така, Кабил се научил да погребва. Всички занаяти и умения са такива.<br />Всеки, който притежава частичен разум има нужда от обучение. Всеобхватния Разум е дарителя на всички неща. Онези, които са се съединили с Всеобхватния Разум, са пейгамберите и евлиете. Например ръката, крака, ухото и всички други сетивни органи на човека могат да бъдат обучавани от ума. Крака се научава да ходи, ръката да хваща, очите и ушите да виждат и чуват. Ако нямаше ум, нима сетивните органи биха могли да изпълняват своите функции?<br />Сега, по отношение на ума, това тяло е грубо и неизтънчено, докато сърцето и интелекта са тънки и деликатни. Грубото живее и оцелява посредством деликатното, от което то черпи всичко, което притежава. Без деликатното, грубото би било безполезно, долно, отвратително и негодно за нищо. По подобен начин, частичните разуми са инстрyменти, които биват обучавани от Всеобхватния Разум и добиват полза от Него; но те са груби, в сравнение с Всеобхватния разум.<br />-- -- -- --<br />Някой каза: „Спомени ни в твоя ниет /намерение/. Ниета е главното нещо. Дори и да няма думи, това не е важно. Думите са второстепенни.”<br />Нима този човек мисли, че ниета е съществувал в света на душите преди света на телата и че по тази логика сме доведени в света на телата безмислено? Това е абсурдно, защото думите са полезни и благотворни. Ако посееш само ядката от кайсиена костилка, тя няма да поникне. Следователно разбираме, че външната форма също е важна. Намаза е вътрешен: „Няма намаз без присъствието на сърцето” (хадис). Обаче е необходимо задължително да го изпълняваш във външна форма с физически рукю-та /навежданя/ и седжде-та. Само тогава можеш напълно да извлечеш полза и да достигнеш до целта. „Онези, които в своята молитва са постоянни.” (70:23) Това е намаза /молитвата/ на духа. Намаза на външната форма е временен; той не е вечен, защото духа на този свят е безкраен океан. Тялото е бряг и суха земя, която е ограничена. Следователно, вечния намаз принадлежи само на духа. Духа наистина има свой вид рукю-та и седжде-та; но рукю-тата и седжде-тата трябва да бъдат манифестирани във външна форма, защото съществува връзка между същността и формата. Докато същността и формата не си съответстват, няма да има никаква полза. Колкото до твоето твърдение, че формата е второстепенна по отношение на същността, че формата е поданик, а сърцето цар, това са относителни неща. Ти казваш, че ‘У’ е второстепенно по отношение на ‘Х’. Ако второстепенното не съществува, как може ‘Х’ да се нарича главно! ‘Х’ става главно, посредством второстепенното. Ако второстепенното не съществуваше, другото /’Х’/ нямаше да има име. Когато кажеш „женско”, подразбира се, че то е такова по отношение на „мъжкото”; когато кажеш „господар”, ти предполагаш съществуването на „поданик”, когато кажеш „управник”, ти предполагаш съществуването на „управляван”.<br /><a name="_Toc209120064">ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА</a><br />Хусамуддин Арзанджани беше голям дебатор преди да се присъедини към службата на бедните и компанията на дервишите. Където и да отидеше, той спореше и обсъждаше ревностно и задълбочено. Той го правеше добре, беше отличен оратор, но когато се присъедини към дервишите, удоволствието, което той изпитваше от тези дискусии избледня. „Една обич може да бъде прекъсната единствено от друга, /по-силна/ обич.” (хадис) „Който желае да седи в компанията на Всемогъщия Аллах, нека седи в компанията на дервишите.” Тези интелектуални занимания по отношение на състоянията на факирите са прости игри и пропиляване на живота.<br />„Земния живот е само игра и празна забава.” (47:36) Когато човек достигне до зрелост и напълно здрав разум, той повече не си играе. Интелектуалното знание, празния говор и прищявките в този живот са „вятър”, а човека е „пръст”. Когато вятъра и пръстта се намесят, те нараняват очите. От тях не идва нищо, освен обърканост и оплакване. Сега, въпреки че човека е само пръст, той плаче на всяка дума, която чуе, и неговите сълзи са като течаща вода. „Ти ще видиш как техните очи преливат от сълзи.” (5:83) Когато вместо вятър, върху пръстта потече вода, несъмнено ще се случи обратното – когато пръстта се полива, тогава израстват плодове, лековити билки и цветя.<br />Този път на бедността е начин, по който можеш да постигнеш всичко, за което се надяваш, било то победа срещу армиите на неприятелите или красноречие в ораторство и стил на писане, или каквото и да било. Когато избереш пътя на бедността, ти ще постигнеш всички тези неща. За разлика от други пътища, никой, който е поел този път, никога не се е оплаквал. От стотици хиляди хора, които са поели пътища, противоположни на този, и са се борили, вероятно един е постигнал целта си. И дори това не го е задоволило напълно, защото всеки път си има своите завои и заобиколки за постигането на целта. Целта може да се постигне само посредством тези завои и заобиколки. Пътя е дълъг, пълен с трудности и препятствия, които са подметнати от тези заобиколки и отклонения, за да пречат на окончателното постигане на целта. Но когато се присъединиш към света на духовната бедност и практикуваш с постоянство и последователност, Аллах ти дарява такива царства и светове, каквито никога не би могъл дори да си представиш. Ти ще се почувстваш смутен и засрамен от онова, за което си се надявал преди. Ти ще кажеш: „О, как съм могъл да търся и желая едно толкова долно нещо, когато е съществувало нещо толкова чудесно?” Тук обаче Аллах казва: „Въпреки че сега си незаинтересован и презираш онова „долно” нещо, все пак то ти мина през умa, но ти се отказа от него в Наше Име. Нашата Щедрост няма граници. Разбира се, че ще ти го подаря.”<br />Преди да постигне слава, Хазрети Пейгамбера ценял и желаел красноречието на Арабите. Когато невидимия свят му се открил, той се опиянил от обичта на Аллаха и изгубил интерес за това желание. Аллах му казал: „Подарявам ти точно това красноречие и елегантност, които желаеше.” „О, Аллах” – казал Хазрети Пейгамбера – „Аз съм свободен от това желание – не го искам.” „Не тъгувай” – казал Аллах – „Защото красноречието и твоето равнодушие към него ще бъдат в теб и ти нищо няма да загубиш от тях.” И наистина, Всевишния му дал такава реч, че целия свят, от негово до днешно време, продължава да произвежда томове и томове тълкования да я обясни, но и до сега не са я разбрали напълно. Аллах рекъл: „Твоите приятели, от слабост и страх от завистниците, шепнат твоето име. Аз ще направя така, че твоето име да бъде известно в цял свят и то ще се пее пет пъти на ден, с високи гласове и грациозни мелодии от високи минарета по целия свят, от Изтока до Запада.” Всеки, който напълно се предаде на този път, ще постигне всички свои цели, светски и верски. Никой никога не се оплаква от този път.<br />Нашите думи са истински монети; думите на други може да са фалшиви. Фалшивото дължи съществуването си на истинското. Истинската монета е като човешкия крак, докато фалшивата е като дървен крак, чийто размери са взети или откраднати от истинския. Ако в света не съществуваше нищо, наречено „крак”, как би могло да се знае какво е изкуствен крак? Следователно, някои думи са истински монети, а някои са фалшиви; но тъй като те си приличат, човек трябва да е разсъдлив и проницателен, за да различи истинските от фалшивите. Проницателността е истинска вяра, а липсата на проницателност е безверие.<br />Не виждате ли че по фараоново време, когато тоягата на Хазрети Муса се превърнала в змия и тоягите на магьосниците също се превърнали в змии, oнези, които нямали проницателност смятали тези змии за еднакви и не правели разлика, докато онези, които имали проницателност разбрали разликата между магьосничество и истинското, и повярвали посредством проницателността.<br />Следователно разбираме, че вярата е проницателност. В края на краищата, основата на правната наука е вдъхновението; но когато тя се намесила с идеите, емоциите и приложенията на хората, тази благодат е изчезнала. Прилича ли в днешно време правната наука на тънкостта на вдъхновението? Приликата е като водата, която тече от извора в Турут към нашия град. Вижте колко бистра и чиста е тя. Като влезе в града и мине през градините, кварталите и къщите, толкова много хора се къпят с нея, перат, и урината и мръсотията на хора и животни се изсипва и намесва с нея. Погледнете каква е като изтича от другата страна на града. Въпреки, че е същата вода, тя ще превърне пясък в кал, тя ще утоли жаждата на жадните и ще оцвети пустинята в зелено. Все пак, човек трябва да бъде проницателен, за да разбере, че чистотата, която водата е притежавала е изгубена и неприятни неща са се смесили с нея. „Човека който вярва е проницателен, далновиден, разумен и рационален.” (хадис) Един стар човек не е разумен, ако е преокупиран с игра и забава; дори и на сто години да е, той все още е незрял и е като дете. Тук възрастта не е от важност.<br />„Вода, която не се замърсява.” (47:15) - това е нужно. Такава вода пречиства всички мръсотии на света, а самата тя не се замърсява от тях и това е Водата на Живота.<br />Ако един човек вика и плаче по време на молитва, валидна ли е молитвата му и абдеста? Отговора е условен. Ако е плакал, защото друг свят, отвъд този, му бил показан, това всъщност се нарича „вода на очите” и зависи какво е видял. Ако е видял нещо от рода на молитвата и усъвършенстване на молитвата, то това е целта на молитвата. Неговата молитва е изправна и повече от валидна. Но ако е плакал заради нещо свързано с този свят, от агония, че врага е триумфирал над него или от завист, че някой имал нещо което той нямал, тогава неговата молитва е непълна и невалидна. Следователно разбираме, че вярата е проницателност да различим между правилното и неправилното, между истинското и имитацията. Който няма проницателност е лишен. Който я има, ще извлече полза от нашите думи, но нашите думи са загуба на време за хора, които нямат проницателност. Това е като примера с двама разумни и уважавани граждани, които от състрадание, свидетелстват в полза на един глупак. Глупака обаче казва нещо, което противоречи на тяхното свидетелство, а резултата е, че свидетелството няма ефект, а гражданите губят своя престиж и уважение. Затова е казано, че глупака сам свидетелства за себе си.<br />Когато настъпи състояние на духовно опиянение, човек е прекалено „пиян”, за да обръща внимание дали е в присъствието на проницателни хора, които са достойни за тези думи и така той ги извлича спонтанно. Това е както една жена, чиито гърди са пълни с мляко, и за да не го изхвърля, тя храни щенетата в махалата. Когато тези думи паднат в ръцете на нeпроницателните, то е все едно да дадеш безценна перла на дете, което не цени нейната стойност. Тъй като детето няма разбиране, някой ще му даде ябълка и ще му вземе перлата.<br />Когато Бeязид бил дете, баща му го записал в правна школа. Беязид попитал учителя: „Това правната школа на Аллах ли е?” Учителя отговорил: „Това е правната школа на Ебу Ханифе.”<br />„Аз искам правната наука на Аллаха” – казал Беязид. Пред учителя на граматика той искал „граматиката на Аллах”. Баща му го оставил намира и Беязид следвал желанието си. По-късно, когато пристигнал в Багдад и се срещнал с Джунейд, той изкрещял: „Това е правната наука на Аллаха.” И как ягнето да не познае майка си, от чието мляко се е хранило? Беязид бил роден от разум и проницателност.<br />Имало едно време един шейх, който държал учениците си построени мирно като войници. Хората го питали защо не им позволи да седнат и му казали, че това не било обичай на дервиши, а на царе. „Не” – казал той – „Мълчете. Аз искам да се научат да показват уважение и да извлекат полза от това.”<br />Въпреки, че уважението е в сърцето, външното е като кopица на вътрешното. Сега, какво значи тази „кopица”? Това значи, че едно писмо може да се познае по плика. От плика може да се знае за кого е писмото и от кого е. От първата страница на една книга човек вижда съдържанието и различните глави и раздели в нея. Така че, чрез външна демонстрация на уважение като навеждане на главата /на рукю и седжде/ и стоене мирно в молитва, човек вижда какво вътрешно уважение хората имат към Аллаха. Ако не правят външни демонстрации на уважение, тогава е очевидно, че те са вътрешно равнодушни и нямат уважение за хората на Аллаха.<br /><a name="_Toc209120065">ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА</a><br />Аз казвам, че когато човек забрави каквото е научил, той става като чист лист /табюла раса/, готов за въпроси, чийто отговори не е заучавал. Ти, който слушаш моите думи от доста време, приеми някои от моите думи. Ти си слушал подобни на тях и преди и си ги приемал. Ти приемаш наполовина някои от моите думи, а върху някои други се колебаеш. Може ли някой да „чуе” това твое отричане, приемане или вътрешна нерешителност? Не, няма орган за такова „чуване”. Без значение колко внимателно слушаш, никакъв звук отвътре не достига до ухото. Самото твое посещение при мен е един вид въпрос, формулиран без вокални органи и език, сякаш казваш: „Покажи ни пътя и изясни каквото вече си показал.” И като седим заедно, без значение дали разговаряме или не, това е отговор на твоите вътрешни въпроси. Всеки ден Султана пита своите cлужители без думи: „Как служиш? Как ядеш? Как изглеждаш?” Ако някой го погледне въпросително, отговора със сигурност ще бъде въпросителен поглед и той няма да може да отговори директно. Това е като човек със заплетен език – той не може да формулира думите си правилно, без значение колко усилено пробва.<br />Когато златаря удря златното парче, той го пита нещо и парчето отговаря дали е чисто или смесица.<br />„Огнището само ти казва, когато те затопли,<br />дали си злато или позлатен бакър.”<br />/Санай/<br />Глада е „въпрос” към природата. Сякаш казва: „В стената на къщата на тялото има дупка. Подай ми тухла и цимент.” Яденето е „отговор”, сякаш природата казва: „заповядай”. И неяденето е „отговор” също, сякаш природата казва: „Няма нужда още. Тухлата не е изсъхнала още.”<br />Доктора ти взема пулса. Това е „въпрос”. Прегледа на кръв и урина е „въпрос” и „отговор”. Засяването на семената е „въпрос” - питане за определен вид плод; растежа на дървото е „отговор” без език и без думи. „Въпроса” също е без думи. Когато семето е развалено, дървото няма да изникне. И това също е „въпрос” и „отговор.” Не знаеш ли, че липсата на отговор също е отговор?<br />Един цар чул три молби от един поданик, но не написал отговор на нито една. Поданикът писал на царя: „Ако молбата ми е приемлива, кажете, a ако не е, моля Ви пак да ми кажете.” Царя му писал: „Не разбирате ли, че липсата на отговор също е отговор?”<br />„Отговаряй на глупав въпрос c тишина.” (хадис) Нерастежа на дървото е „не–отговор”, и следователно отговор. Всяко действие на човекa е „въпрос” и всичко, което му се случва, тъга и радост е „отговор”. Когато човек чуе приятен отговор, трябва да е благодарен и благодарността трябва да е в съответствие с въпроса, чийто отговор е получил. Ако отговора е неприятен, човек трябва бързо да се покае и да търси прошка и да не задава повече подобни въпроси. „Когато им изпратихме наказание, вместо да станат скромни и покорни техните сърца се втвърдиха.” (6:43) – което значи, че те не разбрали, че „отговора” бил в съответствие с техния „въпрос”. „И Шейтана им показа техните дела като добри.” (6:43) – което значи, че те видели отговора на техния въпрос и казали: „Този грозен отговор не съответства на нашия въпрос.” Те не знаели, че дима идва от разпалването, а не от огъня. Колкото по-сухо е разпалването, толкова по-малко дим ще има. Когато оставиш една градина на грижата на градинаря и усетиш неприятна миризма, обвинявай градинаря, а не градината.<br />Попитали един човек защо убил майка си. „Видях блуд” – казал той. „Трябваше да убиеш мъжа” рекли хората. „В такъв случай трябва да убивам по един всеки ден.”<br />Каквото и да ти се случи, дисциплинирай душата си, за да не се биеш с някого всеки ден. Когато се казва „всичко е от Аллаха” (4:78), ние казваме, че дисциплинирането на душата и оставянето на света също са от Аллаха.<br />Един човек ял кайсиите в градината на друг. Собственика го попитал: „Не се ли страхуваш от Аллаха?” Човека отговорил: „Защо да се страхувам? Кайсията принадлежи на Аллаха, а аз, Негов роб, ям от това, което принадлежи на Него.”<br />„Ще трябва да ти отговоря,” рекъл собственика и започнал да го бие с тоягата си. „Не се ли страхуваш от Аллаха?” извикал човека. „Защо? – отговорил собственика – „Ти си Аллахов роб, а това е Аллаховата тояга, с която бия Неговия роб.”<br />Същността на всичко това е, че света е като планина. Всичко, което кажеш /или направиш/, добро или зло, се завръща като ехо. Ако си представяш, че си изпял красив тон, а планината ти даде грозен отговор, абсурдно е да се мисли, че е възможно славея да пее в планината, а тя да му отговаря с гласа на врана, човек или магаре. Знай със сигурност, че магарешкия рев е твой.<br /><br />Кoгaтo дойдeш в планината, изпeй пpиятeн тон.<br />He e нyжнo дa ревeш кaто магаре.<br />/Санай/Roumen Bezergianovhttp://www.blogger.com/profile/05683495817566989930noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1405601781056860650.post-25923623586620043652009-05-21T10:50:00.001-07:002009-05-21T10:50:59.073-07:00Fihi Ma Fihi (31-35)<a name="_Toc209120056">ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА</a><br />Полицаите винаги преследват крадци и крадците винаги бягат от полицията. Не би ли било странно ако крадеца започне да преследва полицая?<br />Аллах попитал Беязид какво иска. „Аз искам да не искам” – отговорил Беязид. Сега, човека е ограничен до две състояния: той или иска нещо, или не го иска. Да не иска никога не е човешко, защото това би означавало, че се е изпразнил от себе си /нефса си/ и е престанал да съществува. Ако нещо е останало от нефса /егото/, тогава характерното човешко свойство да иска или не иска нещо все още присъства. Когато Аллах иска да усъвършенства един човек и да го направи цялостен и истински шейх, Той го кара да влезне в състоянието на пълно обединение и единство, където не съществува нито двойственост, нито раздяла. Всичките ти мъки идват от искането на нещо, което не можеш да имаш. Когато спреш да искаш, и мъката спира. Има различни видове хора и различни степени по пътя. Чрез старание и усилие, някои хора са доведени до степента, където те са способни да не привеждат в действие онова, което мислено желаят. Това е в сферата на човешките способности; обаче да няма никакъв вътрешен „сърбеж”, желание, или мисъл е извън човешките способности. Това може да стане само с Аллаховото притегляне. „Кажи, Истината е дошла и лъжата е изчезнала.” (17:81)<br />„Влез, о, му’мине (вярващи човечe” – ще каже Джехеннема – „Защото твоята светлина гаси моя огън.” (хадис) Когато един вярващ има истинска и съвършена вяра, той прави само онова, което Аллах иска, без значение дали смяташ, че това е негово собствено притегляне или Аллахово.<br />Речено е, че след Хазрети Пейгамбера и предишните пейгамбери, никой друг няма да получи Аллаховото откровение. Вдъхновение идва на /някои/ хора, но то не се нарича пейгамберско откровение. Хазрети Пейгамбера имал предвид точно това, когато казал: „Му’мина вижда с Аллаховата светлина.” Когато човек вижда с Аллаховата светлина, той вижда всичко, началото и края, онова, което присъства и онова, което отсъства. Какво може да изгаси Аллаховата светлина? Ако може да се изгаси, тогава това не е Аллаховата светлина. Същественото значение на откровението присъства, въпреки че не се нарича с това име.<br />Когато Хазрети Осман станал халиф, той се покачил на мимбера. Хората чакали да чуят какво ще каже, но той останал тих и не казал нищо. Докато ги гледал, хората били обзети от такова състояние на възторг, че нито могли да напуснат, нито знаели къде са. Сто хутбета не биха могли да ги доведат до такова състояние. Те научили по-ценни уроци и им били разкрити повече мистерии, отколкото може да се постигне с хиляди дела и вазове /пpoпoвeди/. Хазрети Осман останал тих и продължил да ги гледа до края на хутбето. Преди да слезне от мимбера, той рекъл: „По-добре е да имате активен, отколкото приказлив лидер.” И правилно е рекъл, защото ако целта на риториката е да предаде нещо от полза и да трансформира характера, то може да бъде постигнато много по-добре без реч, отколкото с реч. Следователно това, което Хазрети Осман казал, било съвършено точно.<br />Нека разгледаме внимателно защо той нарекъл себе си „активен”, въпреки че докато бил на мимбера, той не предприел никаква явна „дейност”, която би могла да се види. Той не направил Хадж, не дал зекят и садака, и не произнесъл хутбе. От това разбираме, че „постъпките” и „делата” не се състоят само от външни форми. Външните форми са „формата на действието”, докато самото действие е от душата. Във връзка с това Хазрети Пейгамбера казал: „Моите другари /есхаби/ са като звездите; когото и да следвате, ще бъдете водени правилно.” Човек гледа звездата и бива напътстван от нея; въпреки това никоя звезда не „говори”. Просто с гледането към звездата човек познава правия път от кривия и достига своята цел. По този начин, за теб е възможно да погледнеш Аллаховите евлие и те да поемат контрол върху теб, без да изрекат и дума. Твоята цел ще бъде осъществена и ти ще бъдеш доведен до онова, което търсиш – обединение.<br />„Нека всеки, който желае Ме погледне.<br />Моята външност е предвестник за онези,<br />които си мислят, че обичта е лесна.”<br />/Мутенебби/<br />В този Аллахов свят няма нищо по-трудно от това да търпиш абсурдното. Например, да речем, че си чел една книга и знаеш какво трябва да бъде правилното четене и начин на изразяване. Тогава някой до теб чете същата книга грешно. Ще можеш ли да го понесеш? Разбира се, че не. Невъзможно е. Когато не си чел книгата, и следователно не виждаш разлика между правилното и грешното, за теб няма никакво значение дали той я чете правилно или грешно. Следователно, изисква се огромно усилие да толерираш абсурдното.<br />Пейгамберите и евлиете не се колебаят в полагането на усилия. Първото усилие, което те полагат в тяхното начинание е да убият своя нефс /плътското его/ и да се откажат от похотливостта и желанията. Това е „голямата борба /джихад/”. Когато те постигнат обединение и заемат местата си на степента на сигурност /якин/, тогава грешното и правилното им се откриват. Въпреки, че те познават правилното и грешното, те все пак са в огромна борба, защото всички дела на хората са грешни. Те виждат това, но са толерантни. Ако те не бяха толерантни и разкриеха грешността на хората, нито един човек не би останал с тях. Дори никой не би бил любезен към тях. Но Аллах им дава такова огромно търпение и широта /на душата/, че да могат да бъдат толерантни. От сто грешки, те разкриват само една, за да не правят нещата прекалено трудни. Те пренебрегват останалите грешки и дори ги хвалят и казват, че са правилни. Тогава, постепенно, една по една, тe могат да изправят всички грешки.<br />И учителя учи детето да пише по същия начин. Когато детето за пръв път се опитва да пише, то надрасква една линия и я показва на учителя. В погледа на учителя тя е грешна и ужасна; но по силата на своето умение и деликатност, той казва: „Много добре. Пишеш много хубаво. Отлично, отлично. Само тази буква /харф/ тук си я написал лошо. Тя трябва да бъде такава. О, да, и тази другата също си я написал малко неправилно.” От цялата линия той намира лоши само няколко букви и показва на детето как трябва да се изписват. Той хвали останалите, за да не обезсърчи детето. Незнанието на детето се отстранява посредством такива похвали и детето се учи и напредва постепенно.<br />-- -- -- --<br />Иншаллах, надяваме се, че Аллах ще улесни постигането на целите на принца. Надяваме се да му бъде улеснено онова, което е в неговото сърце /а и късмета, който той няма в сърцето си, не знаейки какво иска/, така че, когато той види това и когато той получи тези благодати, да се засрами от първоначалните си искания и желания и да каже: „Какво прекрасно нещо получих! Чудя се как съм могъл да желая онези други неща при такава благосклонност и такова дарение.”<br />„Дар” е онова, което не идва в човешката представа, защото всичко, което преминава през неговата представа е в съответствие с неговия стремеж и неговата стойност. Аллаховия дар обаче е в съответствие с Аллаховата стойност. Следователно, дара е онова, което е съответстващо на Аллаха, а не онова, което е съответстващо на представата или амбицията на Аллаховия роб. „Онова, което ничие oко не е видяло, ничие ухо не е чуло, и ничий ум не си е представил Аз съм го подготвил за моя праведен роб.” (хадис) Именно, без значение колко много са видели очите, чули ушите или си представяли умовете, подаръка, който очакваш от Мен, Моя дар е над и отвъд всичко това.”<br /><a name="_Toc209120057">ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА</a><br />Качеството на Убедеността /якин/ е съвършения шейх; Добрите и Истинните Мисли са неговите ученици, според техните различни степени, като Мисъл, Най-Преобладаваща Мисъл и т.н. Когато всяка мисъл се разширява, тя идва по-близо до Убедеността и по-далеч от Съмнениетo. „Ако вярата на Ебу Бекр се постави на една везна, а вярата на всемира на противоположната, Ебу Бекировата вяра би тежала повече.” (хадис)<br />Всички правилни мисли се хранят и увеличават от гръдта на убедеността. Това кърмене и увеличаване е признак, че увеличаването на мисълта се постига със знание и приложение. Това продължава, докато всяка мисъл изцяло премине от себе си в убеденост; а когато всички мисли станат убеденост, тогава никакво съмнение не остава.<br />Този шейх и неговите ученици, както се манифестират в света на телата, са форми на Шейх Убеденост, а неговите ученици са доказателство, че тези форми са променливи и непостоянни, епоха след епоха и век след век, докато Шейх Убеденост и неговите синове, Правилните Мисли, остават неизменни в течението на вековете. Грешните и лоши мисли биват изгонени от Шейх Убеденост. Всеки ден те се отдалечават от него, всеки ден те стават все по-долни, защото всеки ден те получават повече от онова, което увеличава лошите мисли. „Техните сърца са болни, а Аллах увеличава тяхната болест.” (2:10)<br />Сега, господарите ядат фурми, докато затворниците ядат тръни. „Защо не погледнат камилите?” (88:17) „… освен онези, които се покаят и вярват, и правят добро.” (19:60)<br />„Аллах ще превърне техните лоши дела в добри.” (25:70) Всяко придобиване, което човек е получил в поквареното си съмнение сега става силно средство за коригиране и поправяне на мисълта, като вещ крадец, който се променя и става полицай. Всичките трикове на „занаята”, които той използвал сега стават сили на доброто и справедливостта. Всъщност, той е по-способен от полицаите, които никога преди не били крадци, защото един полицай, който някога е извършвал кражби познава триковете на крадците – именно, техните навици не са му неизвестни. Ако един такъв човек стане шейх, той би бил идеален да бъде водач на света и на правилно ориентираните хора на неговото време.<br /><a name="_Toc209120058">ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА</a><br />„Стой далеч от нас!” – казаха те.<br />„Не се доближавай!”<br />Как мога да стоя далеч, когато<br />Вие сте моята нужда?<br />/Автор – неизвестен/<br />Трябва да се разбере, че всеки и навсякъде е неразделим от своята нужда. Всяко живо нещо е неразделимо от своята нужда. Нуждата на човека винаги го съпровожда. Тя е по-близо до него от собствената му майка и баща. Тя постоянно се лепи за него. Завързан за тази нужда, човек бива теглен тук и там, като с оглавник. Човека не си е сложил сам този оглавник, защото човека търси свобода, а абсурдно е някой, който търси свобода, да търси ограничение. Следователно, трябвало е някой друг да му сложи оглавника. Например, ако някой желае да бъде здрав, той не би наранявал себе си, защото е невъзможно да желаеш и здраве и болест.<br />Бивайки неразделим от своята нужда, човек също така е неразделим от онзи, който дава тази нужда. Когато на човек му се сложи оглавник, то задължително означава, че човека служи на Cобственика на оглавника, но причината, че човек е слаб и безсилен е, че той гледа оглавника, а не Oнзи, който го слага. Ако неговия поглед беше на Oнзи, който слага оглавника, той би се освободил от този оглавник: Собственика на оглавника би му бил оглавник. Собственика му е сложил оглавник, защото човека не следва Собственика без оглавник. Разбира се, че „ще го бележим на носа.” (68:16) Ще му сложим халка на носа и ще го дърпаме противно на неговата воля, тъй като той няма да дойде при нас без халката.<br />Те казват: „Нима има играене след 80?”<br />Аз казвам: „Нима има играене преди 80?”<br />Аллах, със своята милост, дарява старите с такава жизненост, каквато младите не могат да познават. Тази жизненост те освежава, кара те да скачаш и се смееш, и ти дава желание да играеш. Един стар човек, който вижда света като нов и не е отегчен от света желае да играе, скача и става жив и енергичен.<br /><a name="_Toc209120059">ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА</a><br />Видях го във формата на диво животно, а имаше кожата на лисица. Реших да го уловя, но той беше на един малък прозорец и гледаше надолу към стълбите. Тогава той се размаха с ръцете си и започна да скача насам и натам.<br />Тогава видях със него Джелял от Тебриз във формата на звяр. Той се подплаши, но аз го хванах, докато се опитваше да ме ухапе. Аз поставих главата му под крака си и я притиснах здраво, докато всичко, което беше в нея не се изля. Виждайки колко красива беше кожата му, аз cи казах: „Това си струва да се напълни със злато и скъпоценни камъни, бисери и рубини и дори повече!” Тогава аз казах: „Аз взех каквото исках. Бягай, където желаеш безплодно същество. Скачай, в която си искаш посока.” Но той скачаше по-скоро от страх да не бъде доминиран, въпреки че неговото щастие лежеше точно там. Нямаше никакво съмнение, че той беше създаден от метеорен прах и какво-ли-не, и че неговото сърце беше упоено и че той искаше да разбере всичко. Той се отправи по онзи път, по който той се стремеше да продължи и където той изпитваше огромно удоволствие, но той не можа да постигне пълно разбиране, защото мистика има състояния, които не могат да се хванат в тези мрежи. Такъв дивеч не може да се улови в такива мрежи. Ако мистика е здрав и як, той е свободен да реши дали ще бъде заловен, или не. Никой не може да го разбере, докато той самия не позволи.<br />Ти седиш в своя гъсталак и чакаш дивеча. Дивеча вижда и теб и твоята стратегия. Той е свободен да реши. Пътищата, през които той минава не могат да бъдат ограничени. Той не минава през твоето скривалище, защото той върви по пътища, които той самия е направил. „Аллаховата земя е обширна.” (39:10) „И те няма да схванат нищо от Неговото знание, освен онова, което Тoй пожелае.” (2:255)<br />Когато тези деликатни и тънки понятия паднат на твоя език и твоето разбиране, те губят своята деликатност и тънкост заради тяхната връзка с теб. По подобен начин нищо, нито правилното, нито изопаченото не остава такова, каквото е било, когато падне в устата и разбирането на мистика, но се превръща в нещо друго, завито и обвито в благодати и чудеса. Не виждаш ли как тоягата не остава в същината на „тояга”, когато ръката на Хазрети Муса е около нея? По същия начин, Cтенещата Колона и Тоягата в ръката на Хазрети Пейгамбера, молитвите в устата на Хазрети Муса, желязото в ръката на Хазрети Давуд, и хълмoвeте /които възхвалявали Аллаха/ с него – нищо от тези неща не остава токова, каквото е било, но става нещо друго, различно от онова, което е било. Също така, когато деликатни и тънки понятия и молитви /дуи/ паднат в ръцете на създания, които са от тъмна и груба материя, те престават да бъдат такива, каквито били.<br />Кябе-то е механа, докато си покорен, докато е твое, то е с теб по същество.<br />/Санай/<br />„Неверника яде със седем стомаха” (хадис). Онова магаре /лъжливия шейх/, което е избрано от нашия невеж роб яде със седемдесет стомаха. Дори и да ядеше с един стомах, той все пак би ял със седемдесет стомаха, защото всичко, което е заслужило презрение е презряно, също както всичко, което е достойно за обич е обичано. Ако невежия слуга беше тук, аз бих отишъл при него, за да го посъветвам. Аз не бих го оставил, докато той не прогони магарето, защото неговия дин (вяра), сърце, душа и интелект биват покварени. Би било по-добре, ако онова магаре – лъжливия шейх, беше насочил невежия слуга към други поквари като вино и пеещи момичета – защото онова може по-лесно да се коригира, ако слугата е във връзка с надарен от Аллаха учител. Но той е напълнил къщата си с намазли. Трябва да го завият в тези намазли и да го изгорят така, че слугата да бъде спасен от него и неговото зло! Той опорачава неговото доверие в надарения от Аллаха учител и го клевети в негово присъствие, докато слугата мълчи и се самоунищожава. Той го е намерил с тесбиси, салевати и намазли. Може би един ден Аллах ще отвори очите на слугата и той ще види какво е изгубил и колко далеч се е отклонил от състраданието на надарения от Аллаха учител. Тогава той ще го удари по врата и ще каже: „Ти ме разруши и моя тежък товар и формите на моите дела се струпаха върху мен, също както надарения от Аллаха учител видя в своите видения, че мръсотиите на моите дела и изопачени и греховни вярвания са се натрупали в един ъгъл на къщата. Въпреки, че се опитвах да ги крия зад гърба си от надарения от Аллаха учител, той знаеше какво прикривам от него и попита: „Какво криеш?” В името на Онзи, в чиито ръце е моята душа, ако повикам тези замърсени форми да излезнат пред мен една по една, окото ще види и те ще се покажат и ще кажат какво е скрито в тях. Дано Аллах спаси онези, които страдат от несправедливостта на тези духовни бандити, които плячккосват на Аллаховия път, посредством лъжлива набожност.<br />Царете играят поло на игрището, за да покажат символично на гражданите, които не могат да присъстват по време на битка как се борят шампионите, как главите на враговете се отсичат и търкалят като топки на игрището и как те атакуват и се отдръпват. Тази игра на игрището е миниатюрно изображение на сериозна битка. Намаза и семата на Аллаховите хора имат за цел да покажат на гледащите как те са в тайнствено единодушие с Аллаховите наредби и забрани отнасящи се до тях. Пеещия на семата е като имама на намаза, защото хората го следват. Когато той пее тежко, те се въртят тежко; когато той пее леко, те се въртят леко, като изображение на вътрешното следване на вестителя на наредбата и забраната.<br /><a name="_Toc209120060">ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА</a><br />Странно е как някои от онези, които са наизустили Корана не могат да проникнат в състоянието на мистиците. Както казва Корана: „Не слушай никой, който се кълне на криво.” (68:10) Клеветник е онзи, за когото се казва: „Не слушайте какво еди кой си казва”, защото той е „презрян човек, клеветник, човек, който пренася чуждите думи, който пречи на доброто.” (68:11-12)<br />Корана е удивително ревностнo вълшeбcтвo – той успява открито да каже в окото на опонента онова, което опонента разбира, но не може да схване, или от което не може да изпита удоволствие. Ако не беше така, Корана би го отвлякъл, но „Аллах е запечатал техните сърца и уши.” (2:7) Каква удивителна милост има Той да запечата онези, които чуват без схващане и които обсъждат без схващане. Аллах е милостив, Неговия гняв е милостив, и Неговото „заключване” е милостиво; обаче за разлика от Неговото „заключване”, милостта на Неговото „отключване” е отвъд всяко описание.<br />Ако аз бъда счупен на парчета, това ще бъде заради безкрайната милост и решителност на Неговото отключване и категоричността на Неговото отваряне. Не ме винете за това, че съм болен и умирам! Такова виждане е сляпо. Онова, което ще ме убие е Неговата милост и несравнимост. Острието, което се приближава е за отблъскване на очите на „другите”, така че чуждите, злокобните и нечистите очи да не разберат клането.Roumen Bezergianovhttp://www.blogger.com/profile/05683495817566989930noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1405601781056860650.post-14762852216158407592009-05-21T10:49:00.000-07:002009-05-21T10:50:05.666-07:00Fihi Ma Fihi (26-30)<a name="_Toc209120051">ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА</a><br />Ако не ви благодаря външно за доброжелателността, услугите и подкрепата, които ми давате директно и недиректно, то не е от гордост или арогантност и не е защото не знам как да изразя благодарността си с думи или с дела, но защото разбирам че правите тези неща от чиста вяра и искрено в името на Аллаха. И така, аз оставям Аллах да изрази благодарността за онова, което сте направили в Негово име. Ако аз кажа, че съм благодарен и ви похваля с възхищение, то би било като че ли вече сте получили част от отплатата, която Аллах ще ви даде. Да се принизиш, да изразиш благодарност и да се възхищаваш от някого са светски удоволствия. След като сте положили усилия на този свят да носите бремето на паричните разходи и социалния статус, би било по-добре отплатата да бъде изцяло от Аллаха. По тази причина аз не изразявам моята благодарност, тъй като ако я изразя, то би било свързано с този свят.<br />Парите не могат да се ядат. Те се търсят заради нещо друго, а не заради тях самите. Хората купуват коне, слуги и се домогват до високи постове с парите си, за да бъдат уважавани и одобрявани. Онова, което хората уважават и ценят е самия свят.<br />-- -- -- -- --<br />Шейх Насадж от Бухара бил велик духовен човек. Учени хора идвали и седели с уважение в негово присъствие. Шейха не знаел арабски. Когато те желаели да чуят тълкувание на Корана и хадиса от него, той казвал: „Не знам Арабски. Преведете ми айета или хадиса и аз ще ви кажа какво означава той.” И така те превеждали айет от Корана и той би обяснявал как например, Хазрети Пейгамбера бил в еди каква си ситуация, когато айета дошъл /от Аллаха/ и условията на ситуацията били еди какви си. И той би обяснил подробно нивото на ситуацията, по какъв начин се е стигнало до нея и нейната кулминационна точка. Един ден един потомък на Xазрети Али хвалел някой съдия в негово присъствие и казал: „Такъв съдия няма в целия свят. Той не взема подкупи. Той раздава справедливост безпристрастно и с искреност и вярност към Аллаха.”<br />„Това, че казваш, че не взема подкупи” – казал Шейх Насадж – „Със сигурност не е вярно. Ти, един Алид от потомството на Хазрети Пейгамбера, хвалиш и величаеш този човек като казваш, че не взема подкупи. Това не е ли подкупване? Какъв по-добър подкуп от това, да говориш за него така в негово присъствие?”<br />-- -- -- -- --<br />Шейх-ул-Ислям от Тирмиз веднъж казал, че причината, че Сайид Бурхануддин можел да обяснява толкова добре мистичните истини била, че той чел книгите на Учителите и изучавал техните езотерични учения.<br />Някой го попитал защо той не говорел като Сайид Бурхануддин, въпреки че и той бил чел и изучавал същите книги.„Той има страданието, старанието и действието” – отговорил Шейх-ул-Ислям. „Защо ти не говориш за тези неща?” попитали го. „Ти само говориш за онова, което си чел.” Това е корена на проблема. За това говорим и ние. Те нямаха агонията за другия свят. Техните сърца бяха изцяло погълнати от този свят. Някои са дошли да ядат хляб, а някои само да го гледат. Те искат да научат тези думи, за да ги продават на дребно. Тези думи са като красива булка. Каква любов и привързаност ще има едно красиво момиче за някой, който я купува, за да я продаде отново? След като единственото удоволствие, което този търговец има е в продажбата на момичето, би било по-добре той да бъде импотентен. Докато той купува момичето, за да я продаде, той няма мъжеството да я купи за себе си. Ако една тънка индийска сабя падне в ръцете на мекушав и женствен мъж, той ще я вземе, само за да я продаде. Ако той намери шампионски лък, той само ще го продаде, защото той няма сила да го опъне. Той иска лъка заради струната, а той дори няма пригодност ни за струната. Той е влюбен в струната и когато я продаде, той ще си купи пудра и руж. Какво друго може да стори?<br />Твоето неразбиране на тези думи е такова, че е все едно дали те са на древносирийски или на разбираем език! Внимавай да не кажеш, че разбираш. Колкото повече си мислиш, че си разбрал, толкова по-далеч си от разбиране. Да разбереш това, значи да не разбереш. Онова разбиране е робство; ти трябва да избягаш от него, за да станеш нещо.<br />Би било абсурдно да кажеш: „Аз напълних кожата си от морето и морето се побра в моята кожа.” Оново, което трябва да кажеш е: „Моята кожа се изгуби в морето.” Разсъдъка е добро и желателно нещо, за да те доведе до портите на царя, но когато стигнеш там, трябва да се разделиш от разсъждаването. От там нататък разсъждаването е в твоя вреда и то ще възпрепятства твоя прогрес. Когато стигнеш до царя, предай му се напълно. Повече няма да имаш нищо общо със „защо”–та и „за какво”–та. Например, ти имаш нерязан плат, от който искаш да се ушие палто или куртка, така че твоя разсъдък те води към шивача. До тогава разсъдъка ти е служил добре като донесъл плата при шивача, но след това трябва да се разделиш с разсъдъка и да се предадеш на шивача. По същия начин, разсъдъка служи добре да заведе болен човек при доктора, но в присъствието на доктора, разсъдъка няма какво повече да прави – човек трябва да се остави в ръцете на доктора.<br />Онези, които знаят какво е да извикаш, имат уши да чуят твоите вътрешни викове. Очевидно е, когато някой има вътрешна същност и съпричастие. Сред цял керван камили, една опиянена камила е очевидна по нейните очи, походка, пяна, и т. н. „Техните знаци са на техните лица, следите от чести седждета.” (48:29)<br />Всичко, което корена на едно дърво „яде” се появява на клоните, листата и плодовете на дървото. Ако то не яде и изсъхне, как може това да остане скрито? Тайната на този силен вик, който те надават е от това, че те разбират много думи от една дума и те схващат много намеци от една дума. Когато един човек, който е чел „Весиит” от Ел-Газали и други дебели томове, чуе една дума от „Тенбих” на Абу Ишак Ибрахим Ел-Ширази, чийто коментар той е чел, от една тема той разбира много принципи и проблеми. Той би могъл да напише много „Тенбих”–и от онази една дума – което значи, че той би могъл да каже: „Аз разбирам какво лежи в основата на тези неща. Аз виждам, защото съм полагал усилия, оставал съм буден през нощта и съм намерил съкровищата.” „Не сме ли отворили твоето сърце?” (94:1)<br />„Отварянето” /шарх/ на сърцето е безкрайно. Когато човек е чел обяснението /шарх/ и изпитал отваряне, той разбира много символи. Един новак ще разбере от дадена дума само значението на тази дума. Какво може да знае той? Какъв вик може да го обземe? Речта идва в съответствие с капацитета на слушателя. Мъдростта не излиза самa ако никой не я издърпа. Мъдростта идва пропорционално на стремежа на онзи, който я търси и се храни от нея. Ако човек не прави това и пита защо речта не идва, отговора е: „Защо не я измъкнеш?” Онзи, който не използва способността си да слуша, не може да стимулира говорителя да говори.<br />По времето на Хазрети Пейгамбера живял един невярващ, който имал роб – мюсюлманин и този роб бил много почтен човек. Една сутрин господаря казал на своя роб да му помогне да отнесат няколко купи в обществената баня. По пътя те минали край джамията, където Хазрети Пегамбера и неговите последователи се молели. „Господарю” – рекъл роба – моля те, задръж тези купи за момент, докато кланям обедната молитва. Ще се върна веднага след молитвата.” Казвайки това, той влезнал в джамията. По-късно Хазрети Пегамбера излезнал, неговите последователи излезнали, но роба останал сам в джамията. Господаря му чакал до обяд и тогава извикал: „Робе, излизай!” „Той не ме пуска.” отговорил роба. Когато това продължило, господаря му си мушнал главата в джамията, за да види кой не пускал неговия роб. Виждайки само един чифт обувки и нечия сянка, но никакво движение, той попитал, „Кой не те пуска?”<br />„Същия, който не те пуска вътре.” отговорил той. „Онзи, когото не можеш да видиш.”<br />Човека винаги обича онова, което не е видял или чул, или разбрал. Ден и нощ той го търси. Той е отдаден на онова, което не вижда. Той се отегчава и напуска онова, което е видял и разбрал. Поради това философите отхвърлят понятието на виденията. Те казват, че когато видиш е възможно да се отегчиш. Но това не е така. Сунниите казват, че видението е време, в което Той се показва по един начин, но Той се показва по сто различни начина всеки момент: „Всеки миг Той се занимава с нещо ново.” (55:29) Въпреки, че Той може да се манифестира по сто различни начина, два от тях никога не са същите. Точно в този момент ти виждаш Аллаха в различни следи и дела. Всеки момент ти виждаш по различни начини, че никои две от Неговите дела не си приличат. По време на радост има една манифестация, по време на тъга друга, по време на страх друга и по време на надежда друга. Колкото разнообразни са Аллаховите дела и манифестациите на Неговите дела, такава също е и манифестацията на Неговата духовна същност. Ти също, който си част от Аллаховата мощ, се манифестираш по хиляди различни начини всеки момент и никога не оставаш установен и закован на едно състояние.<br />Някои от Аллаховите роби се приближават до Аллаха чрез Корана. Има други, по-елитни, които идват от Аллаха само да намерят Корана тук и да разберат, че Аллах е онзи, който го е изпратил.<br />„Наистина, Ние сме го изпратили и Ние със сигурност ще го запазим.” (15:9) Тълкувателите казват, че този айет е относно Корана. Това е така, но тук има и друго значение: „Ние сме сложили в теб същина, желание да търсиш, копнеж, който Ние пазим. Ние няма да допуснем това да се пропилее и ще оправдаем, и ще осъществим твоето желание и копнеж.”<br />Кажи „Аллах” веднъж и бъди твърд и непоколебим, защото всякакви нещастия ще се изсипват върху теб.<br />Един човек веднъж отишъл при Хазрети Пейгамбера и казал, „Я, Ресулеллах, обичам те.”<br />„Внимавай какво говориш”, рекъл Хазрети Пейгамбера.<br />Човека повторил: „Обичам те.”<br />„Внимавай какво казваш” – предупредил го отново Хазрети Пейгамбера. Но за трети път човека казал: „Обичам те.”<br />„Сега бъди твърд и непоколебим” – рекъл Хазрети Пейгамбера – „Защото ще те убия с твоята собствена ръка. Тежко ти!”<br />По времето на Хазрети Пейгамбера някой казал: „Не искам тази вяра. За Бога, не я искам! Вземи си обратно тази религия. Откакто влезнах в тази ваша вяра, не съм имал нито един мирен ден. Изгубих богатството си; изгубих жена си и децата ми не останаха; не ми остана ни честта, ни силата, ни страстта.”<br />Отговора бил: „Където отиде нашата вяра, тя не се връща, докато не изкорени човека и не му изпразни къщата.”<br />„Никой няма да го докосне, освен онези, които са чисти.” (56:79)<br />Докато имаш дори и частица себелюбие останала в теб, никой обичан няма да ти обърне внимание. Няма да бъдеш достоен за съюз и никой обичан няма да те приеме. Човек трябва да стане напълно безразличен към себе си и неприязнен към света, за да покаже лицето си Обичания. Сега, нашата вяра няма да освободи едно сърце, което е намерило стабилитет, докато не го доведе при Аллаха и не го раздели от всичко, което е неподходящо и неблагоприятно. Хазрети Пегамбера е казал, че причината, че не можеш да намериш мир и постоянно тъгуваш, е защото тъгуването и скърбенето е като повръщане. Докато някои от онези предишни радости останат в твоя стомах, нищо няма да ти се даде да ядеш. Докато човек повръща, той не може нищо да яде. Когато свърши с повръщането, едва тогава той може да яде. Ти също трябва да чакаш и да търпиш скръб и тъга, защото тъгуването е повръщане. След като повръщането свърши, ще дойде радост, която няма никаква тъга; роза, която няма никакъв трън; напитка, която не причинява махмурлук. Ден и нощ ти търсиш мир и спокойствие на този свят, но е невъзможно те да се постигнат тук /на този свят/. Въпреки това, ти не преставаш да ги търсиш дори и за момент. Какъвто и мир да намериш на този свят, той е нестабилен като минаваща светкавица. Какъв вид светкавица? Светкавица пълна с градушка, дъжд, сняг, пълна със скръб и изпитания. Например, да речем, че някой иска да отиде в Анталия, но поема пътя към Касареа. Въпреки, че той може никога да не изгуби надеждата, че ще стигне до Анталия, невъзможно е да стигне до там по пътя, който е поел. От друга страна, ако той поеме пътя към Анталия, въпреки че той може да е куц и слаб, накрая той ще пристигне, защото пътя води до там. След като нито работите на този свят, нито работите на следващия не се постигат без страдание, страдай за следващия свят, за да не бъде страданието ти напразно.<br />Ти казваш: „О, Мухаммеде, вземи ми вярата, защото не намирам мир /с нея/.”<br />„Как може нашата вяра да остави един човек на собствената му воля, преди да го е довела до целта?” – ще отговори той.<br />В приказката за един учител се разказва как той бил толкова беден, че през зимата той нямал какво да облече, освен едно ленено платно. Една мечка случайно била понесена от течението на реката и се носела от течението на реката надолу, а главата и била под водата. Няколко деца видели гърба на мечката и извикали: „Учителю, паднало е кожено палто в реката. Може би Ви е студено, защо не го извадите?” На учителя му било толкова студено, че той веднага скочил в реката да вземе „палтото”. Мечката забила ноктите си в него и го държала във водата. Децата извикали: „Учителю, или донесете палтото, или ако не можете, пуснете го и излезте!”<br />„Пуснал съм го” – казал той – „Но то не ме пуска! Какво да правя?”<br />Как тогава ще те остави копнежа за Аллаха? Трябва да сме благодарни, че не сме в нашите собствени ръце, a в Аллаховите. Едно бебе познава само млякото и майка си. Аллах не го оставя в онова състояние, a го кара да напредва и да може да яде хляб и да си играе. От там Той го издига до състоянието на разумност. По отношение на другия свят, ние сме в етапа на ранно детинство: този свят е просто друга майчина гръд. Аллах няма да те остави, докато не те доведе до разбирането, че това състояние е ранно детство и нищо повече. „Смайвам се от хора, които трябва да бъдат теглени с вериги и окови към Дженнета” (Хадис). „Вземете го и го завържете” (69:30), тогава го изгорете в Дженнета; тогава го изгорете в обединение; тогава го изгорете в красота; тогава го изгорете в съвършенство; изгорете го!<br />Рибарите не издърпват рибата изведнъж. Когато рибата се хване на куката, те я дръпват малко за да започне да кърви и да изгуби силата си. Тогава те я отпускат и дръпват за известно време, докато нейната сила бъде напълно изсмукана. Когато куката на обичта се закачи в човешката уста, Аллах я дърпа постепенно, така че всичката излишна сила и „кръв” в човека, малко по малко го напускат.<br />„Аллах свива и разширява.” (2:245)<br />Това, че не съществува друг бог, освен Аллаха е вярата на обикновените хора. Вярата на духовния елит е, че не съществува никой „друг”, освен Него. Все едно някой да сънува, че той е цар, който седи на Престола и около него стоят неговите роби, управници и генерали. Той си казва: „Трябва да съм цар. Няма друг цар, освен мен.” <br />Той казва това в съня си, но когато се събуди и види, че в къщата няма никой, освен него, тогава той ще каже: „Аз съм тук и тук няма никой друг, освен мен.” Сега, на човек му трябва отворено око; заспалото око не може да види това. То не е и длъжно да го види. Всяка секта отхвърля всяка друга секта и казва: „Ние сме праведни. Откровението принадлежи на нас. Тези другите са грешни.” А другите казват съвсем същото за тях. По този начин „седемдесет и двете секти се отричат взаимно. хадис: „… моя Уммет /общност/ ще се раздели на седемдесет и три части, от които само една няма да гори в Джехеннема.” Те всички са в съгласие, че никой от другите няма откровението и че от всичките само една /група/ го има.<br />Сега, човек трябва да бъде проницателен и мъдър вярващ, за да познае коя е онази група. „Вярващия е проницателен, разграничаващ, разбиращ и интелигентен /разумен/. (хадис) Вярата е онази способност на разпознаване и схващане.<br />Някой каза: „Онези, които не знаят са много, а онези, които знаят са малко. Ако се заемем с разграничаването между онези, които не знаят и нямат същина /субстанция/ и онези, които имат същина, то ще отнеме много време.”<br />Въпреки че онези, които не знаят са много, когато опознаеш малко от тях, ти ги познаваш всичките. <br />(Бележката на преводача: Ние влияем и сме повлияни от онези, с които встъпваме в контакт докато сме „зелени”. Когато човек „узрее”, нищо негативно не може да му повлияе и той е в състояние да помогне на „зелените”. Но, една от най-големите опасности по този път на „съзряване” се появява, когато някой „зелен” започне да си мисли, че е „узрял”.<br />Хазрети Мевляна ни обръща внимание и ни помага да избегнем тази опасност: „Колкото повече си мислиш, че си разбрал, толкова по-далеч си от разбиране.”)<br />По същия начин, когато видиш една ръка пшеница, ти знаеш какво има във всички хамбари по света. Ако си вкусил малко захар, без значение колко много различни видове сладкиши могат да се направят от нея, ти знаеш от захарта, която си вкусил, че те имат захар в тях.<br />Един човек, който е вкусил захар, а после не я познае, трябва да е глупак.<br />Ако ти изглежда, че тези думи се повтарят, то е защото ти още не си научил първия урок и ние всеки ден трябва да повтаряме същото нещо.<br />Един учител веднъж учил едно дете три месеца, но детето дори не могло да научи първото и най-простото нещо: „Елиф /буквата ‘А’/ няма нищо.” Бащата на детето дошъл и рекъл: „Ние не сме били небрежни по отношение на заплатата Ви, но ако сме изпуснали нещо – кажете ни, за да Ви платим.”<br />„О, не” – отговорил учителя – „Грешката не е ваша. Детето просто не напредва.” Той повикал детето и му казал: „Кажи: „Елиф няма нищо!”<br />„Няма нищо” – рекло детето, което не можело да каже „елиф”.<br />„Виждате ли?” – казал учителя – „Тъй като той не е научил дори толкова, как мога да му дам нов дерс /урок/ ?”<br />Ние казваме „Елхамдюлиллях” – хвала на Аллаха, /както е обичая след ядене/, не защото няма достатъчно хляб или храна - тези са неограничени, но защото гостите са се заситили и не могат да ядат повече. Сега, този „хляб и храна” не приличат на продоволствието на този свят, защото ти можеш да ядеш колкото си искаш от храните на този свят - и на сила и без апетит.<br />Тъй като храните на този свят са бездушни, те ще отидат там, кадето ги занесеш. Те нямат дух, който да ги предпазва от недостойните – за разлика от божествената храна, която е мъдрост и жива милост и идва при теб и те храни, докато имаш апетит и показваш наклонност. Тъй като тя не може да се яде на сила, когато нямаш повече апетит и наклонност, тя тайно се отдръпва и се скрива от теб.<br />Ако говорим за чудесата на евлиете, човек може да ce придвижва и отиде от тук до Мекка за ден, или за момент. Няма нищо странно или чудно в това. Пустинния вятър може да направи същото „чудо”, защото за ден или за момент той може да отиде, където си поиска. Чудо е онова, което те издига от низко състояние във възвишено състояние; то е онова, което те пренася от там до тук, от невежество до разум, от бездушие до живот. В началото ти беше пръст; ти беше неодушевен и доведен в света на растителния живот, от където ти премина в света на животинството и от там в света на човечността. Това са чудеса. Аллах ти е дал способността да преминеш през тези различни етапи и пътища, по които ти си дошъл до тук. Ти нямаше ни най-слабото понятие, че ще дойдеш, или по какъв начин или как си дошъл, или че през цялото време някой те води; все пак, ти ясно виждаш, че си дошъл. По същия начин ти ще бъдеш пренесен в стотици различни светове. Не отричай това. Въпреки, че не знаеш нищо за това, приеми го.<br />Една пълна с отрова паница била донесена на Хазрети Омер. „За какво служи това?” попитал той.<br />„Ако явното убийство на някого се смята за неуместно” – казали те – „Ако му се даде малко от това, той ще умре тихо. Ако имате враг, който не може да се убие със сабята, той може да се убие тайно с малко от това.”<br />„Донесли сте чудесно нещо” – казал Хазрети Омер – „Дайте ми да го изпия, защото вътре в мен имам един силен враг, когото никаква сабя не може да достигне. В целия свят няма никой по-омразен за мен.”<br />„Няма нужда да изпивате всичко” – рекли те – „Само малко е достатъчно. Всичкото би убило сто хиляди хора.”<br />„Този враг не е обикновен човек” – рекъл Хазрети Омер – „Той е враг, който е равен на хиляди мъже и е победил стотици хиляди хора.” Вземайки купата, той я изпил на веднъж.<br />Онези, които присъствали станали мюсюлмани и казали: „Твоята вяра е права.”<br />„Вие всички станахте мюсюлмани” – рекъл Хазрети Омер – „Но този неверник вътре още не е станал мюсюлманин.”<br />Сега, онова, което Хазрети Омер имал предвид под вяра, не било вярата на масите. Той имал такъв вид вяра и дори и повече, защото той имал вярата на истински верните и отдадените на Аллаха. Онова, което той имал предвид, било вярата на пейгамберите и избраните - „окото на сигурността.” Онова е, което той търсел.<br />Славата на един лъв се разчула навсякъде по света. Един човек толкова се заинтересувал от този лъв, че тръгнал на далечен път към джунглата, където лъва живял, за да го види. Когато стигнал до джунглата, след като пътувал цяла година и претърпял много трудности, той видял лъва от далеч и спрял, не можейки да продължи. „Стигнал си толкова далеч от обич към този лъв” – казали му – „А този лъв има навика да не напада онези, които се приближават смело към него и го галят с обич. Лъва се разярява само от онези, които се страхуват от него. Той напада онези, които хранят лошо мнение за него. Сега, след като си пътувал цяла година и си дошъл толкова близко до лъва, защо спря? Пристъпи напред!”<br />Но човека нямал куража да поеме дори и една стъпка напред. „Всички онези стъпки, които направих” – казал той – „Бяха лесни. Но тази една стъпка сега аз не мога да поема.”<br />Онова, което Хазрети Омер имал предвид под вяра, била онази една стъпка в присъствието на лъва. Онази една стъпка е много рядка – тя е свойствена само на малкото избрани. Наистина, това е истинска стъпка; всичко друго е само следа. Такава вяра идва само на пейгамберите, които са си измили ръцете от своя живот.<br />-- -- -- -- --<br />Обожателя извлича сила и живот от Образа на любимия. Защо това трябва да бъде странно? Образът на Лейля давал сила и препитание на Меджнун. Ако една „метафорична” любима притежава такава мощ и влияние, защо да ти изглежда странно, че образа на един действително любим дава сила и по видими и по невидими начини. Защо ли изобщо казваме „образ”, когато то е душата на реалността. Света се дъpжи и съществува посредством образът. Ти наричаш този свят реалност, защото той е видим и осезаем, а онези съществени идеи, на които света е само един клон, ти наричаш образи. Реалността е точно обратната: този свят е образа. Съществената идея може да създаде стотици светове като този, които постепенно да се разпадат, да бъдат унищожавани и да се превърнат в нищо. Тогава тя може да създаде нови, по-добри светове без самата тя да остарява. Тя е над новост и старост. Само нейните клонове могат да се определят като нови и стари, а като техен първопричинител, съществената идея е над тях /новост и старост/. Един архитект формулира къщата в съзнанието си, създавайки образ с определена ширина и дължина и с портал и двор с определени размери. Това не е образ, защото от този „образ” се ражда реалността, която е само клон на образа. Ако един човек, който не е архитект, си представя подобно нещо, това е фантазия. За човек, който не е строител и не знае как да строи се казва, че фантазира.<br /><a name="_Toc209120052">ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА</a><br />По-добре е хората да не задават въпроси на факира, защото техните въпроси го карат да измисля лъжи. Защо? Защото когато един материалистичен човек го попита нещо, факира трябва да отговори. Тъй като неговия отговор е истина, той не може да я каже, защото питащия е неспособен да разбере или не е достоен за такъв отговор: неговата уста не заслужава такъв залък. За това, факира е принуден да измисли лъжа, която да е в съответствие с капацитета и способността на питащия, за да се отърве от него. Въпреки, че всичко, което факира казва е истина, все пак, в сравнение с правилния отговор за нивото на самия факир, отговора даден на питащия е лъжа, без значение колко правилен и дори повече от правилен е той за онзи, който го чува.<br />Един дервиш веднъж имал един ученик, който просел за него. Един ден той донесъл храна, която някой му дал докато просел и дервиша ял от нея. Онази нощ дервиша станал джунуб /имал нощно изхвърляне/.<br />„Кой ти даде тази храна?” – попитал той ученика.<br />„Едно красиво момиче” – отговорил той.<br /> „Валлахи /Кълна се в Аллаха/”, рекъл дервиша, “в продължение на двадесет години не съм имал нощно изхвърляне. Това е от нейната храна.” Ето защо един дервиш трябва да внимава и да не яде храната на всеки, защото дервишите са деликатни и чисти и такива неща лесно оказват влияние на тяхното специфично духовно състояние. Нещата се показват на тях по същия начин, както едно мъничко петно от сажди се показва на една чисто бяла мантия. От друга страна, нищо /ново/ няма да се покаже на една мръсна мантия, която е почерняла и изгубила своята белота след години прекарани в мръсотия, без значение колко мас и кир падат на нея. Затова, един дервиш не трябва да яде ни залък от несправедливите, онези, които са замърсени и покварени, или груби материалисти, защото такива залъци ще окажат отрицателно влияние на неговото духовно състояние. В съзнанието на дервиша ще се покажат покварени мисли като резултат от онова отрицателно влияние, също както онзи дервиш имал нощно изхвърляне от залъка на момичето. И накрая, Аллах знае най-добре.<br /><a name="_Toc209120053">ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА</a><br />Ибадета на търсещите се състои в това да се стремят и служат на Аллаха и да разпределят времето си за всяка работа, така че тяхното време да не се губи и да имат силата на навика като „надзирател”, който да ги кара да извършват задълженията си. Например, човек трябва да стане преди сабах /времето за утринна молитва/ или за сабах, когато душата е по-спокойна и по-чиста. Всеки човек прави такива ибадети, които са подходящи за неговата благородна душа. „Наистина, ние сме строените в редици и ние сме прославящите.” (37:165 – 166) Съществуват сто хиляди степени. Колкото по-чист е човека, толкова повече е напреднал; колкото по-нечист е той, толкова по-далеч назад е деградиран. „Поставете ги отзад както Аллах ги е поставил отзад.”(хадис) Това е дълга история и няма начин да се избегне. Който съкращава тази история, съкращава собствения си живот и душа – освен онзи, който е защитен от Аллаха.<br />Колкото до ибадета на онези, които са постигнали съединение, имам предвид в съответствие с разбирането – призори свещените рухове (души) и чистите меляикета (ангели), заедно с онези „които никой не ги познава, освен Аллах” (14:9) и на които именатa са скрити от хората от изключителна ревност, идват да ги посетят. „И ти ще видиш хората как влизат на тълпи в религията на Аллаха” (110:2) „И меляикете ще влязат при тях от всички врати. (13:23) Ти можеш да седиш до тях и нито да видиш, нито да чуеш тези думи, поздрави и смях. Защо това да е странно? Един болен човек може да има видения пред смъртта си, а някой друг, който седи до него да не знае за тях и да не чува какво се казва. А никой не вижда истините преди смъртта; те са хиляда пъти по-деликатни и тънки от видения, които човек не вижда и не чува, ако не е болен.<br />Един гост, знаейки деликатността и силата на евлиете и разбирайки колко меляике и чисти рухове (души) са дошли призори в присъствието на шейха, чака неизмерно дълго, защото той не смее да прекъсне шейха по време на такъв ибадет.<br />Всяка сутрин царските слуги стоят пред царската врата, готови да му слугуват. Техния „ибадет” е всеки да има определено място и определено задължение. Някои служат от далеч, и царя никога не ги вижда или не им обръща внимание; но царските слуги виждат кой му служи. Когато царя излезне, неговия „ибадет” е да заповядва на слугите да му служат от всички страни, защото възможността за слугуване не е нещо, което трае завинаги.<br />Казването, „Приеми качествата на Аллах” се e осъществило; хадиса: „Аз ще бъда неговия слух и зрение” е станал реалност. Това е изключително силна степен; срамота е да се говори за нея. Тя не може да се разбере чрез думи. Ако само малко от нейната сила се манифестира, тогава самата дума би станала неизречима и нищо не би останало, нито физическа, нито психическа сила. „Града на съществуването” е унищожен от армиите на светлината. „Наистина, когато царе влезнат в един град насила, те го разрушават.” (27:34) Ако една камила влезне в малка колиба, колибата ще бъде разрушена; но под руйните ще се намерят хиляда съкровища.<br />Съкровищата се намират в руини,<br />едно куче в благоденстващ град<br />пак си е куче.<br />/Санай/<br />След като говорих дълго за степента на стремящите се, какво мога да кажа за степента на онези, които са постигнали обединение, освен че то няма край? Предишната степен има край, и той е обединение. Какъв е края тогава на онези, които вече са постигнали онова обединение, в което няма никакво разделяне? Узрялото грозде никога не се връща в зелено състояние; никой узрял плод, не може да стане незрял.<br />Смятам за незаконно да се говори на хората за тези неща,<br />но когато Твоето име се спомене, аз дълго говоря.<br />/Мухаммед ибн Ел – Мунаввар/<br />Валлахи, аз няма да говоря дълго. Ще бъда кратък.<br />Аз пия кръвта на моето сърце<br />а ти мислиш, че вино аз пия.<br />Ти ми крадеш душата<br />и си мислиш, че ми даваш подарък.<br />Всеки, който съкращава това, все едно оставя правия път и поема пътя към смъртоносна пустиня, мислейки, че някъде наблизо ще намери дървета.<br /><a name="_Toc209120054">ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА</a><br />Докторa, който е xристиянин каза: „Няколко ученика на Шейх Садруддин пиха вино с мен и казаха: „Исa е Бог, както вие християните казвате. Ние знаем, че това е истина, но ние крием вярата си и я отричаме публично, за да запазим реда в обществото.”<br />„Лъжецa e Аллахoв враг.” – каза Учителя. „Така говори един човек, който е опиянен с виното на заблудения, очернен и очерняващ Шейтан /Сатана/, който е изпъден от Аллаховото присъствие. Как е възможно един слаб човек, който бягал от капаните и злините на eвреите от едно място на друго и чиято физическа форма била по-малка от два аршина, да бъде Пазителя на седемте небеса? Ширината на всяко небе се преминава за петстотин години, а да се стигне до следващото небе са нужни още петстотин години. Същото е и със земите – за всяка трябват петстотин години да се премине, и още петстотин години да се стигне до следващата. Под Аллаховия Трон има едно море чиято дълбочина не достига неговите глезени. Толкова много и много повече принадлежи на Аллаха. Как може твоя разум да приеме, че уредника и владетеля на всичко това би могъл да има най-слабата форма от всичко? Кой тогава беше създателя на небесата и земята преди Хазрети Иса? Слава на Аллаха, чиято мощ е високо над онова, което несправедливите си мислят!”<br />Християнина казва: „Пръстта отиде при пръстта, а чистото при чистото.”<br />„Ако духа на Хазрети Иса беше Аллах” – каза Учителя – „Къде тогава е отишъл неговия дух? Духа се връща при своя извор и създател, а ако той беше извора и създателя, къде би отишъл?” „Религията, която нашите предци са ни оставили е достатъчна за нас” (5:104), казват християните.<br />„Ако баща ти беше ти оставил потъмнели, нищо не струващи и фалшиви лири, не би ли ги обменил за чисто злато, без примеси и фалшификации? Или може би ти би задържал фалшивото и би казал: „Така го намерихме?” Ако ти беше роден с дефектна ръка, но имаше доктор и лек, които да излекуват ръката ти, не би ли взел лекарството? Или може би, би казал: „Аз съм роден недъгав и не искам да се променя”? Ако в твоето родно село имаше само солена вода, но някой те беше отвел в друго село, където водата е сладка, реколтата богата и хората здрави, не би ли желал да се преселиш там и да пиеш лековитата вода, за да те напуснат всички болки и болести? Или може би би казал: „ На нас ни е оставено това село и тази солена вода, която предизвиква болести; за това ние ще се държим за онова, което ни е оставено”?<br />Никой не би направил това. Никой човек с всичкия си акъл (paзcъдък) не би казал това. Аллах ти е дал акъл, зрение, и способност на разграничаване /между добро и лошо, правилно и неправилно/ които са лично твои и не са смесени с тези на твоите предци. Защо тогава смяташ своя собствен акъл и зрение за нищо и следваш един акъл, който ще те разруши и няма да те води правилно?<br />Бащата на Юташ бил обущар, но когато Юташ стигнал до султановия двор, той научил маниерите на царете. Той получил най-високия пост, Пазителя на Сабята. Той не казал: „Аз намерих баща си обущар и не искам този пост. Султане, дайте ми ателие на пазара, за да практикувам обущарство.”<br />Дори кучето, със всичко животинско в себе си, когато се научи да лови за султана, то забравя какво му е останало от неговите родители, както например техния живот в мръсни и пусти места и желанието за леш и отпадъци. То следва царските коне и гони дивеч. Също така и сокола, след като е обучен от царя, не казва: „Аз наследих планински чукари и мъртви животни за храна от моите предци. Аз няма да обръщам внимание на царския барабан или на неговия лов.”<br />Ако едно животно е достатъчно интелигентно да се държи за онова, което е по-добро за него, а не за онова, което то е наследило от своите родители, тогава е ужасно и безчестно за едно човешко същество, което е издигнато над всички същества на земята въз основа на своя разум и способност да разграничава, да бъде по-малко интелигентно от животните. Не дай боже! Да, би било правилно да се каже, че Господаря на Хазрети Исa му e дал благородност и го e поставил сpед избраните, и че който служи и се подчинява на Хазрети Исa, служи и се подчинява на Господаря на Хазрети Исa. И ако Аллах е изпратил Хазрети Пейгамбера, който е по-добър от Хазрети Исa и който се манифестирал чрез Хазрети Исa, тогава би било задължително онзи Пейгамбер да се следва заради Аллаха, а не заради Пейгамбера. Нищо не се обожава заради самото себе си освен Аллах; нищо не се обича заради самото себе си освен Аллах. Всичко друго се обича заради Аллаха. Целта е Аллах, което значи, целта е да обичаш и търсиш нещо заради нещо друго, а не заради самото нещо, докато не стигнеш до Аллаха – и тогава ти ще Го обичаш заради самия Него.<br />/Бележка на преводача: В предишните глави Хазрети Мевляна споменава, че всичко, което обичаме и към което сме привързани е „перде” между нас и Аллаха. Тъй като този живот е една поредица от дарове и загуби където накрая всичко материално се изгубва, за един стремящ се към Аллаха човек, даровете са доказателство за Аллаховата милост и неограничен берекет, докато с всяка загуба му се вдига „перде” и онова, което разделя човека от Аллаха постепенно се намалява, а със смъртта напълно изчезва./<br /><br /><br />Безумно е Кябето да се покрива.<br />„Бе”-то в „Бейтуллах” е достатъчно<br />да покрие Кябето.<br />/Санай/<br /><br />„Не е същото да си почерняваш клепачите с грим и да имаш черни клепачи.” /Мутенебби/<br />Също както износените и съдрани дрехи могат да крият богатство и величие, така и скъпите дрехи и одежди могат да крият лицата и съвършената красота на факирите. Когато факирската одежда е съдрана, неговото сърце е отворено и в процес на разширение.<br /><a name="_Toc209120055">ТРИДЕСЕТА ГЛАВА</a><br />Някои глави са украсени със златни корони. Златните корони и скъпоценните диадеми отвличат вниманието от красивите коси на други глави, защото косите на красавиците са капани на обичта, която е трона на сърцето. Златната корона е безжизнено нещо; носача е обичания на сърцето. Ние търсихме Сюлеймановия пръстен във всички неща. Намерихме го в духовната бедност, и там ние намерихме спокойствие и миp.<br />/Бележка на преводача: Термина „духовна бедност” се употребява много често в cуфийското учение и е основан на един Хадис в който Хазрети Мухаммед казва: „Аз се гордея със своята бедност.” Според едно тълкувание на този хадис, Хазрети Мухаммед имал предвид не само материалната си бедност, която била очевидна, но и „духовната си бедност”, под което се има предвид неговото неутолимо желание за близост до Аллаха и духовно знание. Колкото и да получавал, той се чувствал „беден”, той знаел, че колкото и огромно да било неговото знание, то било нищо в сравнение с Аллаховото знание. Той не се опиянил с духовно знание и никога не смятал, че имал достатъчно, но винаги, до края на живота си търсел повече. От друга страна, Хазрети Мевляна казва, че „духовна бедност” е да нямаш нищо и да не искаш нищо, но тези две определения не са в конфликт, защото истинското духовно знание не се получава преди да стигнеш до състоянието да не искаш нищо./<br />Нищо друго не беше толкова приятно. Говеенето води до несъществуване, защото в края на краищата всичките радости са там. „Аллах е с онези, които търпеливо постоянстват.” (2:249)<br />Корена на всичко на пазара – дюкяни, питиета, стока – е нуждата в човешката душа; но „корена” е скрит и не се движи или показва, докато едно нещо не стане „необходимост.” По същия начин, всеки народ, всяка вяра, всяко пейгамберско и евлийско чудо, всяко пейгамберско състояние има „корен” в човешкия рух /дух/, но докато то не стане „необходимост”, то не се активира и не се показва. „Ние отбелязваме всичко в ясна книга” (36:12)<br />Доброто и злото едно нещо ли са или две? До толкова, до колкото те са противоречиви тогава отговора е, че те абсолютно трябва да са две, тъй като нищо не може да противоречи на себе си. Обаче от гледна точка на факта, че те са намесени, злото трябва да идва от доброто, защото доброто е преставането и спиране на злото, а абсурдно е да се мисли за изоставяне на злото, ако то не съществува. Ако нямаше никаква мотивация за зло, тогава доброто никога нямаше да бъде изоставено. В такъв случай нямаше да има две различни неща, което доказва, че доброто е изоставяне на злото.<br />Маздеаните казват, че Яздан е създателя на доброто, a Архиман – създателя на злото. На това ние казваме, че доброто и лошото са смесени: не може да има нищо добро, ако няма и зло, защото да бъдеш добър означава спиране на злото. Невъзможно е злото да спре, ако не е имало зло на първо място. Радостта е преставане на мъката, а невъзможно е мъката да престане, ако тя не съществува. Следователно, двете са неразделно цяло. Аз споменах, че ползата на едно нещо не става очевиднa, докато нещото не отмине. То е като речта: докато отделните букви не преминат в изричане, ползата не може да достигне слушателя.<br />Ако някой говори лошо за факир /мистик/, той всъщност говори добре за него, защото факира избягва характеристики, за които може да бъде обвиняван. Той е враждебен към такова окачествяване. Следователно, когато някой говори лошо за лош нрав, той говори лошо за врага на факира и по този начин хвали факира, който отбягва неща, които заслужават порицание. А онзи, който отбягва онова, което заслужава укор е достоен за възхвала. „Нещата стават очевидни чрез техните противоположности.” Тогава в действителност факира знае, че критиката не е негов неприятел или порицател.<br />Аз съм като приятна градина, а около мен има стена, покрита с мръсотия и тръни. Един минувач, който вижда само стената и нейната мръсотия, говори лошо за градината. Защо това да ядосва градината? Това, че минувача говори лошо за градината не вреди на никого освен на самия него. Човек трябва да приеме стената, за да може да влезне в градината, но когато той критикува стената, той остава навън и сам се „съсипва.” Затова Хазрети Пейгамбера е казал: „Аз съм смеещия се палач”, което означава: аз нямам враг, към когото мога да бъда гневен. Хазрети Пейгамбера убива неверника по един начин, за да не може неверника да се убие сам по много начини. Разбира се, че той се смее когато убива.Roumen Bezergianovhttp://www.blogger.com/profile/05683495817566989930noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1405601781056860650.post-54329389128573487972009-05-21T10:48:00.001-07:002009-05-21T10:48:30.528-07:00Fihi Ma Fihi (21-25)<a name="_Toc209120046">ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА</a><br /> Шериф Пейсохта казва:<br />Онзи свещен Cъздател на изящество,<br />който няма нужда от света,<br />душата е изцяло Tой;<br />и все пак Tой е независим от душата.<br />Той е отвъд обхвата на твоята мисъл,<br />Той е неин фокус, и все пак независим от нея.<br /><br />Тези думи са много срамни. Те не са нито възхвала за цар, нито похвала за роб. Малки човече, каква радост изпитваш от това, че Tой „няма нужда” от теб? Това не е начин, по който разговарят приятели – това е начин, по който разговарят врагове, защото врага е онзи, който казва: „Не ми трябваш за нищо, мога и без теб.” Представи си един мъж, който е пламенен обожател и който в състоянието на възторжена радост, би казал на своята любима, че тя е равнодушна към него. Той би бил като огняра, който казва: „Султана е безразличен към мен, простия огняр. Той си може и без всичките огняри на света.” Каква радост изпитва този нещастен огняр от султановото безразличие към него? Онова, което огняра трябва да каже е следното: „ Аз бях над пещта, когато султана мина. Аз го поздравих и той ме погледна с уважение. Докато отминаваше, той още ме гледаше!” От такива думи огняра ще изпита радост. Каква възхвала на царя е да се каже, че той е безразличен към огнярите? Каква радост изпитва огняра от това?<br />„Той е отвъд обхвата на твоята мисъл…” Малки човече, какво ли ще обхване твоята мисъл, освен че хората могат и без твоите мисли и фантазии? И дори и да им съчиняваш приказки от твоето въображение, те ще се отегчат и ще те оставят. Каква фантазия и представа съществува, от която Аллах да не е независим? Айета за Аллаховото самодоволство (92:8), е обявен за невярващите. Не дай си Боже да е за вярващите! Малки човече, Неговото самодоволство е доказан факт. Ако имаш духовно състояние /хал/, което има някаква стойност, тогава Неговото разчитане на теб е пропорционално на твоята духовна степен.<br />-- -- -- -- --<br />Шейх Махаллах казва: „Първо е виждането и само след това идва разговора и чуването. Всеки може да види султана, но само елита могат да разговарят с него.” Това е изкривено, срамно и обратно, защото Хазрети Муса първо разговарял и чул и едва по-късно замолил да види. Състоянието на разговора принадлежи на Хазрети Муса /Келямуллах/ (7:43), а състоянието на видение на Хазрети Мухаммед (53:6-11). Как тогава могат тези думи /шейховите/ да са правилни?<br />Един човек в присъствието на Шамсуддин от Тебриз каза: „Доказал съм съществуването на Аллах, напълно и неоспоримо.” На следващата сутрин Мевляна Шамсуддин каза: „Снощи меляикете се спуснаха и благословиха онзи човек, казвайки: „Хвала на Аллаха, той е доказал нашия Аллах. Нека Аллах му даде дълъг живот. Той не е навредил на смъртните.”<br />О, малки човече, Аллах е даден факт. Неговото съществуване не се нуждае от логично доказателство. Ако трябва да направиш нещо, тогава докажи, че ти самия имаш някакво достойнство и ранг в Неговото присъствие. Иначе Той съществува и без доказателства. „Няма нищо, което да не го възхвалява.” (17: 44) В това няма никакво съмнение.<br />-- -- -- -- --<br />Правниците са умни и удрят целта в тяхната професия десет пъти от десет опита, но между тях и другия свят е издигната стена, за да поддържа тяхната сфера на „законно и незаконно”. Ако те не бяха затворени от онази стена, те не би желали да правят онова, което правят и тяхната работа би се прекратила. Това е подобно на казването на нашия учител, че другия свят е като море, а този свят е като пяна. Аллах искал пяната да благоденствува, така че Той поставил хора на гърба на морето, за да я накарат да просперира. Ако те не бяха заети с тази работа, хората биха се унищожили взаимно и пяната би рухнала. За това беше опъната палатка за царя и определени хора бяха поставени да се занимават с нейната поддръжка. Един казва: „Ако аз не бях направил въжето, как можеше палатката да се изправи?” Друг казва: „Ако не бях направил коловете, за какво биха завързали въжетата?” И всеки знае, че те всички са роби на царя, който ще влезне в палатката и ще погледне своята любима. Ако тъкача се откаже от тъкането и се опита да стане везир, целия свят ще остане гол. За това на него му е дадено определено удоволствие от неговия занаят и той е щастлив. Онзи вид хора тогава са създадени да поддържат реда в света от пяна, и този свят /от пяна/ е създаден да поддържа онзи евлия. Хаирлия /благословен/ е онзи, за чиято поддръжка е създаден света: той не е създаден да поддържа света. За това на всеки човек му е дадено такова удоволствие и щастие от Аллаховия труд, че ако той живее сто години, той би продължил да върши своята работа. Всеки ден неговата любов към работата му се увеличава. Неговата вещина се ражда от практикуването на неговия занаят и той извлича радост и удоволствие от това. „Няма нищо, което да не Го възхвалява.” (17: 44) Плетача на въжета има един начин на възхваляване, а дърводелеца, който прави коловете за палатката, има друг. Шивача възхвалява Аллаха по един начин, тъкача на платното по друг, а евлиете, които живеят в палатката и съзерцават в пълно задоволство, Го възхваляват по съвсем друг начин.<br />-- -- -- -- --<br />Ако мълча, хората, които идват при мен ще се отегчат. Но тъй като онова, което кажем трябва да бъде в съответствие с техния капацитет да разберат, ние се отегчаваме. Те говорят лошо за нас и казват, че ние сме се отегчили от тях и сме ги оставили. Как може огъня да избяга от гърнето? Гърнето може да избяга, когато не може повече да понася огъня, но когато изглежда, че огъня избягва, той всъщност не избягва, а се отдръпва, защото вижда, че гърнето е слабо. Следовател-но, както и да изглежда, истината е, че гърнето избягва. Нашето избягване тогава е всъщност тяхно избягване. Ние сме огледало, и ако в тях има желание да избягат, то /желанието/ се появява в нас. Ние избягваме за тях. Огледало е онова нещо, в което човек вижда себе си. Ако те мислят, че ние сме отегчени, отегчението всъщност е тяхно. Отегчението е свойство на слабостта, а това тук не е място за отегчение и досада.<br />-- -- -- -- --<br />Веднъж в банята ми се случи да масажирам прекалено меко Шейх Саляхуддин, и той беше прекалено мек с мен. Докато се оплаквах от неговата прекалена мекота ми дойде на yмa че аз също се престаравах в моя масаж и че би било по-добре да ставаш мек постепенно. Първо трябва да разтриеш ръцете на приятеля си, и тогава ходилата му, докато малко по малко той така свикне на това, че повече не забелязва. Разбира се, не трябва да го караш да се чувства неудобно че му слугуваш и трябва да отговориш съразмерно на вежливостта с вежливост. Тогава ще го навикнеш постепенно на твоята мекота. Както човек се държи по този начин с приятели, така също той трябва да се държи и с врагове, а именно малко по малко, и постепенно. Hапример, първо предупреждаваш врага, a aко не слуша, го удряш. Ако все още не слуша, изгонваш го. В Корана е казано: „Смъмряйте ги, после се отдръпнете от тях и ако трябва ги удряйте.” (4: 34) Така върви работата на този свят. Не виждаш ли как пролетната ведрина и приветливост в началото разширяват тяхната топлина малко по малко и тогава я увеличават. Виж как дърветата растат малко по малко в началото, тогава напъпват, тогава се обличат с листа и плодове и тогава като дервиши, желаят да раздадат всичко, което имат.<br />Ако човек се втурне в работите на този свят и следващия, и се пренатовари в началото, неговия труд не е лесен. Ето дисциплинирания начин: един човек, който обикновено яде един килограм хляб, трябва всеки ден да яде един грам по-малко. Постепенно, след година или две, той ще намали своята консумация на половина, а тялото му няма да забележи намаляването. Ибадета, усамотението, подчинението на Аллаховия закон и намаза /ритуалната молитва/ са също такива.<br />Един човек, който иска да се моли с цялото си сърце и да тръгне по Аллаховия Път, първо трябва да спазва петте дневни молитви. След това той може да увеличава броя безкрайно.<br /><a name="_Toc209120047">ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА</a><br />По принцип Ибн Чавуш трябва да внимава да не говори зад гърба на Шейх Саляхуддин за свое добро и за да се вдигне черното перде от него. Защо Ибн Чавуш смята, че толкова много хора са напуснали техните домове, майки и бащи, семейства, роднини и племена и са износили желязото на техните ботуши пътувайки от единия край на света до другия с надеждата да срещнат един човек, който притежава аромата на другия свят? Колко хора са умрели от съжаление, че не успели да срещнат хора като този човек? Ти си срещнал такъв човек от плът и кръв в своята собствена къща и си му обърнал гръб! Това е не само едно голямо нещастие, но и небрежност и невнимание.<br />Ибн Чавуш веднъж говореше: „Шейха на шейховете, Саляхуддин, е велик човек. Неговото величие се вижда на неговото лице, най-малкия пример за което е, че от деня, в който постъпих на служба при Вас, аз никога не съм го чувал да спомене името Ви, без да Ви нарече „нашия господар и учител” и нито веднъж той не промени този начин на изразяване.” Не е ли истина, че Ибн Чавушевия покварен личен интерес толкова го е заслепил, че сега той казва, че Шейх Саляхуддин е нищо? Какво зло му е направил Шейх Саляхуддин, освен че го е видял да пада в дупка и го е предупредил да не падне? И шейха го е предупредил, защото той изпитва съчувствие точно към него. Но той /Ибн Чавуш/ мрази онова съчувствие.<br />Ако направиш нещо неприятно за Саляхуддин, ще се намериш изложен на неговия гняв. И как ще се избавиш от неговия гняв? Всеки път, когато си близо до нещо, което ще те покрие и почерни с дима на Джехеннема, той ще те предупреди и ще каже: „Не оставай в моя гняв, но иди от мястото на моя гняв, в мястото на моята милост и състрадание. Когато направиш нещо, което ме прави доволен от теб, ти ще влезнеш в мястото на моята обич и милост и така твоето сърце ще бъде изчистено и ще стане сияйно. Той те съветва за твое добро, но ти смяташ неговото съчувствие и съвет за негов личен интерес. Защо един такъв човек би имал скрити мотиви и би хранил враждебност към теб? Не е ли истина, че всеки път, когато копнееш за забранено вино или хашиш или сема или нещо друго, ти нямаш нищо против всички твои врагове, прощаваш им и си склонен да им целунеш ръцете и нозете? В това време невярващия и вярващия ca същите за теб. Шейх Селяхуддин е корена на духовнатa радост. Океаните на радост са с него. Как той би могъл да храни омраза или лични интереси спрямо който и да е? Не дай Боже! Той говори от съчувствие и състрадание към всички Аллахови роби. Какъв друг интерес би могъл той да има oт тези „скакалци” и „жаби”? Каква е стойността на тези просяци за онзи, който притежава такова величие?<br />Не е ли казано, че Водата на живота е в царството на тъмнината? Тъмнината е тялото на евлиeтe, където е Водата на живота. Водата на живота може да се намери само в тъмнината. Ако мразиш тъмнината и я намираш неприятна, как тогава ще намериш Водата на Живота? За да успееш да научиш онова, което искаш, не би ли трябвало да издържиш побоища и дела противни на твоята воля? Как тогава би било, ако желаеш да получиш вечен и непрестанен живот, което е състоянието на евлиете? Мислиш ли, че в такъв случай няма да страдаш от нищо омразно или няма да трябва да се откажеш от нещо, което притежаваш? Онова, което шейховете ще ти препоръчат е онова, което шейховете от преди векове са препоръчали – именно, да се откажеш от привързаносттa cи към твоите жена и деца, собственост и статус. Дори когато шейховете казвали: „Напусни жена си, за да я вземем ние,” и това било понасяно. Но ти не понасяш ни най-малкото нещо, което те съветват да направиш. Ти можеш да мразиш нещо, дори ако то е добро за теб.<br />Какво си мислят тези хора? Те са обзети от слепота и невежество. Те не виждат как един човек, който е влюбен в еднa жена, може да и се умилква и угодничи и да жертва цялото си богатство, и как той може да привлече своята любима, изразходвайки всичко свое, за да спечели нейното благоразположение. Той може да се отегчи от други неща, но от този стремеж той никога не се отегчава. Шейховата обич – или Аллаховата обич – по-малки от тази ли са? И все пак, при най-малката команда или съвет, той обръща гръб и напуска шейха. От едно такова действие се разбира, че той не е влюбен или търсещ, защото ако той беше едно от тези, той би издържал онова, което сме казвали много пъти и туптенето на неговото сърце би било мед и захар.<br /><a name="_Toc209120048">ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА</a><br />Трябва да отида /на почивка/ в Токат, защото там е топло. И в Анталия е топло, но повечето хора там са гърци. Те не разбират нашия език, въпреки че има малко, които го разбират. Един ден разговаряхме с група хора, в които имаше няколко, които не бяха мюсюлмани, и докато говорехме те плачеха и изпадаха в екстазни състояния. „Какво разбират те? Какво знаят те?” – попита някой. „Дори и един от хиляда мюсюлмани не може да разбере такъв говор. Какво са разбрали тези хора, че така да плачат?” За тях не е необходимо да разбират думите. Онова, което те разбират е определящия принцип на думите. В края на краищата, всеки признава единството на Аллах и, че Tой е Създателя и Хранителя, че Той контролира всичко, че всичко ще се завърне при Него, и че от Него се излъчва вечно наказание или опрощение. Когато те чуят думи, които описват Аллаха, обзема ги вълнение, копнеж и желание, защото техните обекти на желание и търсене се манифестират в тези думи. Въпреки, че начина може да се различава, целта е една. Не виждаш ли, че има много пътища към Кябе?<br />Някои идват от Анатолия, някои от Сирия, някои от Персия, някои от Китай, някои по море от Индия през Йемен. Ако погледнеш пътищата, които хората поемат, ще видиш огромно разнообразие. Обаче ако погледнеш целта, ще видиш, че всички са в хармония и вътрешно съгласие относно Кябе. Вътрешно съществува връзка, обич и привързаност с Кябе, където няма място за спор. Онази привързаност не е нито неверие нито вяра, което значи, че тя не е ограничена от различните пътища /начини/, за които говорихме. Всичките спорове и кавги, които ставали по пътя (когато някой каже на друг: „Ти си неверник, ти си грешен,” a първия изглежда такъв на другия) спират когато те достигнат Кябе, защото там става ясно, че спора бил относно пътя /начина/, докато тяхната цел била същата през цялото време.<br />Например, ако една чаша беше жива, тя би обичала вярно и предано своя създател. Сега, след като тази чаша е създадена, някои ще кажат, че тя трябва да се постави на масата каквато е; някои ще кажат, че вътрешността й трябва да се измие; някои ще кажат, че цялата чаша трябва да се измие, докато други ще кажат, че въобще не трябва да се мие. Разликата в мненията е ограничена до такива неща; всички са в съгласие, че чашата има създател и че тя не е създала себе си. За това няма никакъв спор.<br />Нека погледнем хората сега: вътрешно, дълбоко в тях всички те обичат Аллаха, търсят Го и Му се молят. Всички техни надежди са в Него, и те не признават никого като всемогъщ или абсолютно всевластен, освен Него. Такава една идея не е нито неверие, нито вяра. Вътрешно тя няма име, но когато „водата” на тази идея потече към „чучура” на езика, тя се втвърдява и добива форма и изражение. В този момент тя става „неверие” или „вяра”, „зло” или „добро”. Тя е като растенията, които растат по земята. В началото те нямат никаква специфична свойствена форма. Когато пробият земята и покажат главите си в света, в началото те са крехки, деликатни и безцветни. Колкото повече останат на този свят толкова по-дебели и по-груби те стават. Те приемат различни цветове. Когато вярващи и невярващи седят заедно, докато те не казват нищо изразено, те са в хармония и техните мисли не са ограничени. Съществува вътрешен свят от свобода, където мислите са твърде деликатни, за да бъдат съдии – както казват: „Ние съдим по външните обстоятелства, а Аллах ще се погрижи за скритите мисли”. Аллах създава тези мисли в теб, и ти не можеш да ги пропъдиш дори и с най-големите усилия.<br />Колкото до твърдението, че Аллах няма нужда от никакъв инструмент, не виждаш ли как Той създава тези мисли и идеи в теб без никакъв инструмент, без никаква писалка или мастило? Тези идеи са като птици във въздуха и газели на свобода, които не могат да се продават законно, преди да бъдат уловени и затворени. Не ти е по силите да продаваш свободна птица, защото доставката е условие на продажбата. Как можеш да доставиш онова, което не контролираш? Следователно, докато мислите ти останат вътре /в теб/, те са безименни и безформени и не могат да бъдат определени нито като неверие, нито като Ислям. Кой съдия би казал: „Вие вътрешно признавате това и онова” или „Вие вътрешно сте продали еди какво си”, или „Закълнете се, че вътрешно не сте си помислили еди какво си”? Никой съдия не би казал това, защото никой не може да съди онова, което се случва вътре в теб. Мислите са свободни птици. Обаче когато са изразени, те могат да се съдят като свързани с неверие или Ислям, като лоши или добри.<br />Съществува един свят на телата, друг на представите, друг на фантазиите и друг на предположенията, но Аллах е над всички светове, нито вътре, нито извън тях. Сега погледни как Аллах контролира тези представи като безусловно им дава форма без писалка или инструмент. Ако си отвориш сърцето в търсене на мисъл или идея или го разглобиш парче по парче, няма да намериш никакви мисли. Няма да ги намериш нито в кръвта си, нито във вените си. Няма да ги намериш нито горе, нито долу. Няма да ги намериш нито в някой крайник или орган, защото те са без физически свойства и не заемат място. И извън теб също няма да ги намериш. След като виждаш, че Неговия контрол над твоите мисли е толкова деликатен, тънък и неуловим, помисли cи caмo колко деликатен и безследен трябва да е Онзи, който е Cъздателя на всичко това. Както нашите тела са груби форми по отношение на идеите, също така и неуловимите и неизмерими идеи са груби форми по отношение на тънкостта и неуловимостта на Създателя.<br /> <br />Ако Аллаховия Рух се покажеше,<br />Човешкия разум и душа биха изглеждали<br />груби като плът.<br />Аллах не може да се побере в този свят на фантасмагорията /илюзията/ - нито в който и да е друг. Ако Той можеше да се побере в света на фантасмагорията, тогава би било следвало Той да бъде разбран посредством идеи и Той повече не би бил Cъздателя на фантасмагорията. От това е очевидно, че Той е над всички светове.<br />„Аллах ще осъществи видението на Своя Посланик: Вие ще влезнете в Свещената джамия, ако Аллах пожелае, в пълна сигурност.” (48: 27) Всички казват: „Нека влезнем в Свещената джамия”, но някои казват: „Нека влезнем в Свещената Джамия, иншаллах /ако Аллах пожелае/”. Тези, които са изключителни, са обожатели, защото един обожател не вижда себе си в контрол или като агент със свободна воля; обожателя смята себе си подвластен на контрола на многообичания, и cледователно той казва: “Aко многообичания пожелае, нека влезнем.” Сега, Свещената джамия, в погледа на формалистите, е Кябе-то в Мекка, но за обичащите, тя е съюза с Аллаха. Следователно, те казват: „Ако Аллах пожелае, нека стигнем до Hего и бъдем уважени с виждането на Аллаха”. От друга страна, обичащия рядко казва: „Иншаллах”. То е като разказа на странник, който изисква странник да го слуша или да може да го слуша. Аллах има роби, които са му любими и обичани /от Него/ и които са търсени от Аллаха, който изпълнява всичките длъжности на обичащ по отношение на тях. Също както един обичащ би казал: „Иншаллах, ще пристигнем”, Аллах казва: „Иншаллах” от името на онзи странник. Ако се заемем да обясняваме това, дори евлиете, които са достигнали до съюз биха изгубили нишката на мисълта. Как тогава човек да разказва такива мистерии и състояния на обикновените хора? „Писалката достигна тази точка и се счупи.” Как един човек, който не може да види камила на минарето ще види пукнатина в зъба на камилата, която пукнатина е тънка като косъм? Нека се върнем към първоначалната тема.<br /> Онези обичащи, които казват „Иншаллах” - което значи „Обичания има пълен контрол, ако Той пожелае, ние ще влезнем в Свещената джамия /Месджид-ел-Харам /” – са погълнати в Аллаха. Там никой „друг” не може да се побере, и е забранено да се споменава някой „друг”. Как може да има място за „друг” когато, докато някой не заличи себе си, няма място за Аллаха? „Никой освен собственика, не е в къщата.”<br />Колкото до думите: „Аллах ще осъществи видението на Своя Посланник” (48: 27), това „видение” е мечтата на обичащите и предадените на Аллаха. Неговото тълкуване ще бъде открито в следващия свят. Всъщност, всичките състояния на този свят са сънища, чиито тълкувания ще бъдат открити в следващия свят. Когато сънуваш, че яздиш кон, а в действителност постигнеш целта си, каква е връзката на коня от съня с твоята цел? Ако сънуваш, че ти се дават дирхеми /пари/, тълкованието е, че ще чуеш добри и истинни думи от учен човек. Каква прилика има между дирхеми и думи? Ако сънуваш, че си обесен на бесилката, това означава, че ще станеш лидер на хората. А каква е връзката между бесилка и лидерство? По същия начин, както казахме, работите на този свят са сънища. „Този свят е като съня на спящ човек” /хадис/. Тълкованията на тези сънища на другия свят са различни от начина, по който те изглеждат тук. Тълкува ги Божествен Тълкувател, на когото всичко му е открито.<br />Когато един градинар отиде в една градина и погледне дърветата, той не трябва да преглежда плода на всяко едно дърво, за да разбере кое е хурмено дърво, кое е смокинено, кое е нар, круша или ябълка. Тъй като божествения тълкувател знае, той няма нужда да чака съживяването, за да види тълкуванията на онова, което се е случвало и какъв ще бъде резултата от съня, защото той предварително е видял какви плодове ще даде всеки клон.<br />Всичко на този свят – богатство, жени, дрехи – се търси заради нещо друго, а не заради самото себе си. Не виждаш ли, че ако ти имаше 100 000 дирхема и беше гладен или неспособен да намериш храна, ти не би могъл да ядеш онези дирхеми? Сексуалността е за създаване на деца и задоволяване на страсти, дрехите – за да отблъснат студа. Така всички неща формират връзки на верига, която води към Аллах. Той е Онзи, който е търсен и желан заради самия Себе си, а не заради някаква друга причина. След като Той е над всичко и е по-благороден и по-деликатен от всичко, защо би бил търсен, заради онова, което е по-малко от Него? Следователно, Той е последния, Той е връхната точка. Когато човек стигне до Него, той е стигнал до крайната цел; няма нищо по-висше от това.<br />Човешката душа е място на съмнение и неяснота и човек не може по никакъв начин да се освободи от това съмнение и неяснота, освен когато започне да обича. Само тогава не остава никакво съмнение или неяснота. „Вашата обич към едно нещо ви прави слепи и глухи.” /хадис/<br />Когато Иблис отказал да се поклони на Хазрети Адем, неподчинявайки се на Аллаховата заповед, той казал: „Ти си ме създал от огън, а него от глина” (7: 12) – което значи: „моето естество е от огън, а неговото – от глина. Как е възможно по-висшия да се поклонява на по-низшия?” Когато Иблис бил проклет и изгонен заради своя грях, за противене и спор с Аллах, той казал: „Уви, Господарю, Ти направи всичко. Това беше Tвоето изкушение за мен. Сега Tи ме проклеваш и гониш.”<br />Когато Хазрети Адем сгрешил, Аллах го изгонил от Дженнета и казал: „О, Адеме, когато те осъдих и те измъчвах за твоя грях, защо реши да не спориш с Мен? В края на краищата ти имаше с какво да се защитиш. Ти можеше да кажеш: „Всичко е от Теб. Ти направи Всичко. Онова, което Ти пожелаеш се случва; онова, което Ти не пожелаеш, никога не може да се случи.” Ти имаше толкова ясна и почтена защита. Защо не я използва?”<br />„О, Господарю – рекъл Хазрети Адем – знаех това, но не можех да бъда неучтив в Tвоето присъствие. Моята обич към Теб не ми позволи да те обвинявам.”<br />Аллаховия Закон е извор, място за напояване. Той е като царски двор, където царските команди и забрани са много, където раздаването на правосъдие, което е същото и за елита, и за обикновените, е неограничено и отвъд пресмятане. Той е изключително добър и полезен. Стабилността на света лежи в Неговите Заповеди. От друга страна дервишите и факирите са в състояние на близък разговор с царя и на знание от царското знание. Какво е да познаваш законодателството в сравнение с познаването на знанието на самия Законодател и разговора с Него? В това има голяма разлика. Неговите приятели и техните състояния са като университет, в който има много учени. Директора плаща на всеки учен според неговата способност, давайки на един десет, на друг – двадесет, на трети – тридесет. Ние също говорим на всеки човек според неговата способност да разбере. „Говорете с хората според тяхното разбиране.” /хадис/<br /><br /><a name="_Toc209120049">ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА</a><br />Всяко тюрбе е изградено с определена цел. Някои строят, за да покажат щедростта си, други – за да се прочуят, а трети – за дженнетска награда. Но истинската цел на възхваляване на статуса на евлиете и на уважението към техните мезари /гробове/ трябва да бъде Аллах. Самите евлие не трябва да се славят. Те се славят сами по себе си. Ако една лампа желае да се постави високо, тя желае това заради други, а не заради себе си. Била тя високо или ниско, където и да е – тя излъчва светлина. Тя само желае нейната светлина да достигне другите. Ако слънцето на небето беше долу, то би било същото слънце, но света би останал в мрак. Следователно, то е горе не заради себе си, a заради другите. Накратко, евлията е отвъд „горе” и „долу” и възхваляването на хората.<br />Когато малко възторг или светкавица от милост от другия свят ти се покаже, в онзи момент ти си напълно безразличен към „горе” и „долу”, към „високи статуси”, „лидерство”, дори към самия себе си, което ти е най-близкото нещо от всички. Как тогава могат евлиете, които са мини и извори на тази светлина и възторг, да бъдат ограничени от „горе” или „долу”? Тяхната слава и великолепие е в Аллаха, а Той е независим от „горе” и „долу”. „Горе” и „долу” са за нас, които имаме физическо съществуване.<br />Хазрети Пейгамбера е казал: „ Не си мислете, че превъзхождам Хазрети Юнус просто защото неговото „издигане” било в корема на кит, а моето беше при Аллаховия Трон.” С това той имал предвид, че ако смяташ Хазрети Мухаммед за по-възвишен, не го смятай за по-възвишен от Хазрети Юнус, само защото Хазрети Юнусовото възвишение било в корема на кит, а неговото било в небесата, защото Аллах не е нито горе, нито долу. Аллаховата манифестация е същата и горе и долу, тя е същата дори и в корема на кита. Той е отвъд „горе” и „долу”. Те всички са еднакви за Него.<br />Много хора правят неща със цели, които са противни на Аллаховите цели. Аллах желае религията, която Хазрети Мухаммед донесе да бъде възвишена и ясна и да остане завинаги, но погледни колко много и различни тълкувания на Корана са написани – томове и томове. Целта на авторите е да покажат тяхното собствено знание. Замахшари, в своята „Кeшшаф” обяснява толкова много подробности на граматиката, лексикографията и риторичното изложение, за да покаже колко учен е той; въпреки това, истинската цел е постигната, а тя е славата на религията, която донесе Хазрети Мухаммед.<br />Всички хора извършват Аллаховата работа въпреки, че те може да не съзнават Аллаховата цел и да имат на ум съвсем друга цел. Аллах желае света да продължи; хората се занимават с техните желания и задоволяват техните страсти с жени за тяхно собствено удоволствие, но от това идват деца. По този начин те правят нещо заради тяхното собствено удоволствие, докато всъщност то е заради поддържането на света. Следователно, те служат на Аллаха въпреки, че нямат такова намерение. Taкa e и c хората, които строят джамии, харчат много за врати, стени и покриви: признанието е за къблeтo - посоката на молитвата, която е по-уважавана /от донаторите/, въпреки че донаторите може да нямат такова намерение.<br />Величието на евлиете не е във външната форма. Възвишеността на тяхното величие е невидима. Един дирхем винаги е „по- горе” от един пул, но какво означава това, че той е по-горе от пула? То не е във външна форма, защото ако поставиш един дирхем на покрива и една жълтица на земята, жълтицата пак си е „по-горе” от дирхема, също както рубините и перлите са по-горе от златотo, без значение дали те физически са „горе” или „долу”. По същия начин, остатъците остават над мелницата, докато брашното пада долу. Ако брашното оставаше горе, как то би могло да бъде брашно? Превъзходството на брашното тогава не е заради неговата физическа форма. В света на същественото значение, тъй като то има онази „същност”, то е „горе” във всеки случай.<br /><a name="_Toc209120050">ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА</a><br />Човека, който тъкмо си отиде, е обичан и скромен. Той си е такъв по природа. Той е като един клон, който има толкова много плодове, че те превиват клона надолу, докато клона, който няма никакви плодове като тополата, държи главата си високо. Когато има прекалено много плодове, клона трябва да се повдигне и подкрепи, за да не се счупи.<br />Хазрети Пейгамбера бил изключително скромен, защото всичките „плодове” на света, от първия до последния, били събрани в него. Затова той бил и най-скромния от всички. „Никой не можеше да изпревари Хазрети Пейгамбера в поздрава” – което значи, че никой не можел да го поздрави преди Хазрети Пегамбера да го е поздравил, защото бивайки толкова скромен, той винаги поздравявал другите пръв. Дори и да се случело да не поздрави пръв, той все пак бил по-скромния и бил първия да проговори, защото хората научили маниера на поздрава от него. Всичко притежавано от древните и съвременните е отражение от него – те са негови сенки.<br />Ако сянката на един човек влезне в къщата преди самия човек, в действителност човека е пред сянката, въпреки че неговата сянка изглежда, че е пред него физически. В края на краищата, колкото и далеч да е пред него сянката му, тя все пак произлиза от него. Тези характерни свойства не принадлежат на настоящето, но на онова предишно време. Те са в човешките атоми и части – някои светли, някои полуосветени, някои тъмни. Те могат да се манифестират в настоящето, но яркостта и озарението са от предишно време. Човешките атоми били по-ясни и по-светли в Хазрети Адема /отколкото сега/, и той бил по-скромен.<br />Някои хора гледат началото, а някои края. Онези, които гледат края са силни и велики, защото техните погледи са фокусирани на окончателности и резултати. Онези, които гледат началото са дори по-възвишени. Те казват: „Каква полза има да се гледа в края? Когато пшеница е посята в началото, разбира се, че на края няма да порасне ечемик. Когато е посят ечемик, няма да порасне пшеница.” Затова техния поглед е в началото.<br />Съществува и друга група, която е още по-възвишена и която не гледа нито началото, нито края. Те не мислят за начало или край; те са погълнати в Аллаха. Друга група е погълната в света и също не мислят за началото и края, но поради небрежество; те са гориво за Джехеннема.<br />Очевидно е, че Хазрети Мухаммед е началото, тъй като Аллах му казва: „Ако не беше ти, не бих създал Небесата.” (хадис) Всичко, което съществува – благородство, скромност, смиреност, авторитет, висок статус – всички те са подараци от него, негови сенки, защото те бяха разкрити чрез него. Всичко, което тази ръка прави е „сянка” на разума, защото „сянката” на разума стои над нея. Не е важно, че разума няма сянка; той има „безсенчена сянка”, също както понятието на „съществуване” съществува без физическо същество. Ако нямаше сянка на разума над човека, никой от неговите органи не би работил – ръката не би хващала правилно, крака не би могъл да ходи правилно, окото не би виждало, ухото не би чувало. Тези крайници и органи тогава работят правилно и както трябва поради сянката на разума. В действителност, всички тези функции идват от разума. Крайниците и органите са просто инструменти. По същия начин съществува велик човек, наместник на своето време, който е като Всеобхватния Разум. Умовете на хората са като негови крайници. Всичко, което правят те, е от неговата сянка. Ако те направят нещо неправилно, то е защото Всеобхватния Разум е отдръпнал сянката си. По същия начин, когато човек полудее и започне да върши ненормални неща, всеки разбира, че неговия разум повече не хвърля сянката си върху него, че той е паднал далеч от сянката и убежището на разума.<br />Разума и меляикете са от същия вид, въпреки че меляикете имат окрилена форма, а разума я няма. В действителност, те са същото нещо и имат същата природа. Човек не трябва да гледа формата, след като те изпълняват същата функция. Например, ако разтопиш формата на меляикете, те стават чист разум и нищо от техните криле не остава външно. Ние разбираме тогава, че те са изцяло разум, който е олицетворен. Всъщност, те се наричат „олицетворени интелекти”. По подобен начин, ако направиш една птица с пера и криле от восък, въпреки всичко, тя си е восък. Когато я стопиш, нейните пера, криле, глава и крака стават отново восък. Нищо не остава за изхвърляне – всичко става восък. Ние разбираме тогава, че тя винаги си е билa восък и само восък. Восъка бил оформен като тяло и украсен, но той си е восък. По подобен начин, леда не е нищо повече от вода. Когато го стопиш, той не е нищо друго, освен вода. Преди да стане лед, той е бил вода и не можел да се държи в ръката. Когато се заледи, той може да се държи в ръката или да се сложи на скута. Разликата между двете не е нищо повече от това. Леда е само вода. Двете са едно и също нещо.<br />Ето ви ситуацията на човека: донесли aнгeлcки пера и ги завързали за опашката на магаре с надеждата, че магарето, посредством онези aнгeлcки криле, и като разговаря с меляикете, може да приеме aнгeлcки свойства.<br />На Иса му пораснали от интелект крила<br />и той полетял над небесните тела.<br />Ако неговото магаре имало само половин перо,<br />не би останало магаре то.<br />/Санай/<br />И какво чудо би било, ако то беше станало човек? Аллах е способен да направи всичко. В края на краищата, когато едно дете е новородено, то е по-лошо от магаре. То си слага ръката в мръсотия и тогава я слага в устата и я лиже. Майка му го плясва, за да го научи да не прави така. Едно магаре е чисто нещо в сравнение с бебето. Когато то уринира, то разкрачва краката си, за да не се напръска с урина. Ако Аллах може да превърне едно бебе, което е по-зле от магаре, в човешко същество, какво чудо би било, ако Той превърне магаре в човек? Нищо не е изненадващо и чудно за Аллаха.<br />На Къямет всичките човешки органи – ръце, крака и т. н. ще говорят един по един. Философите обясняват това като казват, че една ръка не може да говори, освен посредством някакъв знак или нещо друго вместо реч – нещо като рана или белег ще се появи на ръката, така че да може да се каже, че ръката „говори” или „разказва”, че била изгорена. Ако има белег, ръката „говори” и „казва”, че е била порязана от нож. Ако е черна, тя „казва”, че се е докосвала до черно гърне. „Говоренето” на ръката и другите органи ще бъде в този вид.<br />Сунниите казват: „Не дай Боже! Абсолютно не! Самата ръка ще говори ясно, също както езика говори. На Къямет човек може да отрече, че е отккраднал, но ръката му ще каже ясно: „О, да, ти наистина отккрадна, защото аз взех по твоя заповед!” Човек ще погледне ръцете и краката си и ще каже: „Вие не говорехте преди. Как можете да говорите сега?” Те ще отговорят: „Аллах ни накара да говорим, Той дава реч на всички неща.” (41:21) Кара ме да говоря Онзи, който кара всичко да говори, който кара врати и стени, и камъни, и парчета от кал да говорят. Създателя, който дава реч на всички тези неща и на мен ми дава реч – също както Той дава на твоя език способността да говори.” Твоя език e парче плът; твоята ръка е парче плът, и такава е и речта. Езика да не би да е разумен?<br />От многотo неща, които си видял, не би трябвало да изглежда невъзможно това да се случи. Иначе, езика е само претекст за Аллаха. Когато Той му заповяда да говори, езика ще говори и той ще рече онова, което Аллах му каже.<br />Речта идва пропорционално на човешкия капацитет. Нашите думи са като водата, която се включва от надзирателя за напояване. Знае ли водата при кое поле я изпраща надзирателя? Тя може да отива при краставичено поле, зелена градина, лукова леха или розова градина. Аз знам, че когато дойде много вода, някъде трябва да има много изсъхнала земя. Когато дойде само малко вода, тогава знам, че мястото е малко, може би само кухненска градина. „Той насажда мъдрост чрез езиците на хатибите /проповедниците/, пропорционално на стремежите на слушателите /да разберат/.” (хадис) Да речем, че съм обущар: имам много кожа, но аз режа пропорционално на размера на крака.<br />Аз съм човешката сянка. Аз съм неговата мярка.<br />Колкото му е ръста и аз съм толкова.<br />Под земята има един вид малко животно, което живее в пълна тъмнина. То няма нито очи, нито уши, защото където то живее, то няма нужда от тях. След като няма нужда, защо да му се дават очи? Това не е защото Аллах няма достатъчно очи и уши, или защото Той е стиснат, но защото Той дава пропорционално на нуждата. Онова, което не е потребно е тежко и потискащо. Аллаховата милост и мъдрост премахват тежестите и бремената. Защо да слагат бреме на някого? Например, ако дадеш на един шивач дърводелски инструменти като тесла, трион и пила и му кажеш да ги вземе, те ще му бъдат в тежест, защото той не може да ги използва. За това Аллах дава според нуждата.<br />Също както червея, който живее под земята в мрак, има хора, които са щастливи и доволни в тъмнината на този свят и нямат никаква нужда от другия свят и никакво желание да го видят. Какво биха правили те с „окото на проницателността” или „ухото на разбирането”? Те се справят в този свят със сетивното око което имат. И след като нямат намерение да отиват на другата страна, защо да им се дава способността на проницателност, която те не могат да използват?<br /><br />Не си мисли, че по пътя няма пътници или,<br />че онези с идеалните качества не оставят следи.<br />Само защото ти не си посветен в тайните,<br />ти си мислиш, че никой не е.<br /><br />Света се поддържа от небрежност и невнимание. Ако нямаше небрежност, този свят би престанал да съществува. Желанието за Аллах, спомена за другия свят, „опиянението” и възторга са архитектите на другия свят. Ако всеки беше настроен към онзи свят, ние всички бихме напуснали този свят и бихме отишли там. Аллах обаче иска да бъдем тук, за да има два свята. За това Той е назначил двама началници – небрежност и душевна будност, за да могат и двата свята да благоденстват.Roumen Bezergianovhttp://www.blogger.com/profile/05683495817566989930noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1405601781056860650.post-37789939159523690342009-05-21T10:46:00.000-07:002009-05-21T10:47:16.826-07:00Fihi Ma Fihi (16-20)<a name="_Toc209120041">ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА</a><br />Всеки, който е обичан, е красив. Обратното обаче не е задължително истина. Не следва, че всички красавици са обичани. Красотата е част от това да бъдеш обичан. Да бъдеш обичан е главното, така че, когато онова качество присъства, красотата следва задължително. Една част от нещо не може да се раздели от цялото. Частта принадлежи на цялото. По времето на Меджнун имало момичета, които били много по-красиви от Лейля, но той не обичал тях. Когато му казвали: „Има момичета много по-красиви от Лейля. Нека ти ги покажем.” Той винаги би отговарял: „Не обичам Лейля заради нейната външна форма. Тя не е външна форма; тя е като чаша, която аз държа и от която пия шербет. Влюбен съм в шербета, който пия от там. Вие виждате само чашата и не знаете за шербета. От каква полза ми е позлатена чаша, ако е напълнена с оцет или нещо различно от шербет? За мен една строшена стара кратуна напълнена с шербет би била по-добра от сто такива чаши.” На човек му трябва обич и копнеж, за да разпознае шербета от чашата. Вземи, например, един гладен човек, който не е ял десет дни и един добре нахранен човек, който е ял пет пъти на ден. И двамата гледат един самун хляб. Добре нахранения вижда формата на хляба, докато гладния вижда веществото на живота. Самуна е като чашата, а радостта, която човек извлича от него е като шербета в чашата. Ти можеш да видиш шербета само с окото на апетита и желанието. Сега, този апетит и желание са онова, което трябва да придобиеш, за да бъдеш не само наблюдател на външни форми, но някой, който вижда истинското същество на всяко обичано нещо. Външните форми на всички създадени хора и неща са като чаши, докато такива неща като знание, изкуство и наука са украси на чашата. Не виждаш ли, че когато чашата се счупи никоя от тези „украси” не остава? Следователно, важното нещо е шербета, което заема формата на чашата. Който види и пие шербета знае, че „добрите дела са вечни.” (18:46) Съществуват две предварителни условия, които стремящия се трябва да схване. Първо, когато той каже, че едно нещо е определено нещо, той неминуемо греши, защото то е нещо друго. Второ - той трябва да схване, че има друго слово и друга мъдрост, по-добра и по-възвишена от неговата собствена, което значи, че той трябва да каже: „Аз не знам”. Стигнали сме до разбирането, че това е, което се има предвид под поговорката: „Питането е половина учене.” Всеки влага очакванията си в някого, но онова, което е търсено от всички е Аллах и всеки прекарва живота си в надежди за Него. Обаче, в тази връзка човек трябва да бъде проницателен, за да знае точно кой в тази крамала прави удара и кой е ударен от царския стик за поло, за да признае единството и хармонията на Аллах.<br />Удавения е онзи, над когото водата има пълен контрол. Самия той няма никакъв контрол над водата. И плувеца и удавения са във водата; удавения е носен от водата и контролиран от нея, докато плувеца е носен от своята собствена сила и воля. Всяко движение, направено от удавения, наистина, всяко дело и дума, която излиза от него – идва от водата, не от него. Той е само „проводник”. Когато чуеш думи от една стена, ти знаеш, че това не е стената. Това е някой, който е накарал стената да изглежда че говори. Евлиете са такива. Те са умрели преди смъртта, (както съветва Хaзрeти Пейгамбера), и са станали като онази стена, без дори една частица съществуване да е останала от тях. Те са като щит в силна ръка. Движението на щита не е от щита (и това е значението на „Аз съм Истинатa”). Щита казва: „Аз не съм тук изобщо; моето движение е от ръката на Истинния.” Когато можеш да видиш щита като Аллах, не се бори срещу Него, защото онези, които нанасят удари срещу такъв щит всъщност се бият с Аллах и се поставят срещу него. Чул си какво е станало от Адемово време до сега с онези като Фараона, Шадад, Немруд, племето Ад, народа на Лют, Семуд, и т.н. Онзи щит ще съществува до Съдния ден, епоха след епоха, понякога под формата на пейгамбери, а понякога под формата на евлии, за да могат благочестивите и набожните да бъдат различени от неблагочестивите и враговете от приятелите.<br />Всеки евлия, следователно, е „доказателство” за хората. В съответствие с тяхната връзка с него, хората печелят място и статус. Ако те са враждебни към него, те са враждебни към Аллах. Ако те го обичат, те обичат Аллах. „Който го види, вижда Мен и който го търси, търси Мен.” (хадис) Аллаховите роби са посветени в неговото светилище, и всичките следи на съществуване и желание, и всичките корени на измяна са изтръгнати и изчистени от онези, които Му служат. Света служи на тях; те са посветени в мистериите, защото „никой няма да го докосне освен онези, които са чисти.” (56:79) Ако някой обърне гърба си на гробовете на великите евлии, то не е от отхвърляне и небрежност, ако той е обърнал лицето си към техните думи, защото думите, които излизат от нашите уста са техните думи. Ако хората обърнат гърбовете си на тялото и се обърнат към душата, в това няма никаква вреда.<br />Моя характер е такъв, че не искам никой да страда заради мен. Не съм доволен, когато приятелите ми се опитват да попречат на някои хора да се хвърлят върху мен по вpeме на сема (дepвишки pитyaл). Сто пъти съм казвал, че никой не трябва да си позволява да говори от мое име. Само тогава съм доволен. Обичан съм от онези, които идват да ме видят, и така аз съчинявам поезия, за да ги забавлявам и да не бъдат отегчени. Иначе, защо бих бликал поезия? Аз се дразня от поезията. Не мисля, че има нещо по-лошо. Все едно си слагаш ръката в животински търбух, за да го измиеш за гостите си, защото те имат апетит за шкембе чорба. Ето защо съчинявам поезия. Човек трябва да разгледа един град, за да види от какви продукти хората имат нужда и за какви продукти има купувачи. Хората ще купуват онези продукти, дори ако те са най-долнокачествената стока наоколо. Учил съм различните клонове на науката и съм полагал усилие, за да могат учените, мистиците и дълбоки мислители да дойдат при мен за изяснение на нещо ценно, странно и прецизно. Аллах също пожела това, защото той събра всичките тези познания тук и ме подложи на тази агония да се занимавам с този труд. Какво да правя? В нашата страна и сред нашите хора няма нищо по-позорно от това да бъдеш поет. Ако си бяхме останали в нашата родна страна, ние бихме живеели в хармония с техните вкусове, занимавайки се с преподаване, писане на книги, проповядване, практикуване на аскетизъм и извършване на ибадет.<br />Принц Парвана ми каза, че действието е основата на всичко. Аз го попитах къде са хората на действие. Къде са търсачите на действие, за да им покажа действие? Вие сте търсачи на говор. Вие сте си наострили ушите да чуете нещо. Ако не кажем нищо, вие се отегчавате. Бъди търсач на действие, за да ти покажем нещо. На всякъде по света търсим човек, на когото да покажем действие. Не намирайки купувачи на действие, а само на думи, ние сме заети с говор. След като не си извършител, как би могъл да знаеш какво е извършване? Действието може да се познава чрез извършване; науката се познава чрез учене; формата се познава чрез форма; същината се познава чрез същина. След като никой друг не пътува по този празен път, дори ако сме тук и сме заети с действие, как някой може да го види? Под „действие” аз нямам предвид молитвата и поста. Те са само форми на действието. „Действието” е вътрешното съдържание и същина.<br />От Хaзрeти Адемово време до времето на Хaзрeти Mухaммeд молитвата и поста никога не са били в сегашната им форма, но действието винаги е било същото. Външното е формата на действие; действието е значението вътре в човека. Когато кажеш, че лекарството е подействало, не съществува никаква видима форма на действие, само „значение” отвътре. Когато някой каже, че определен човек е пълномощник в един град, това не показва никаква „форма”. Може да се познае, че той е пълномощник посредством работите, които са свързани с него. Така че действие не е онова, което хората обикновено разбират под тази дума, тъй като те си представят, че „действие” е нещо видимо. Ако един лицемер изпълнява формата на действие на религиозните задължения, той не печели нищо от това, защото той няма нищо от „значението” на искреността и вярата.<br />Основата на нещата е изцяло говор и реч. Сега, ти не знаеш нищо за този „говор” и „реч”. Ти го презираш; въпреки това, говора е плода от дървото на действието, защото речта се ражда от действие. Аллах създаде света чрез словото като каза: „Бъди!” И то стана.” (36:82). Вярата съществува в сърцето, но ако не я изречеш гласно, ти нямаш полза от нея. Молитвата, която е поредица от действия, не е правилна без четене на Корана. Сега, чрез твърдението ти, че в тази епоха думите не са достоверни, ти отричаш това, посредством думи. Ако думите не са достоверни, как те чуваме да казваш, че думите не са достоверни? Ти също казваш това посредством думи.” <br />Тук някой попита дали има вреда в това да залагаш надеждите си в Аллах и да очакваш добра отплата за това, че си извършил добри дела. „Да, човек трябва да има надежда и вяра, или казано по друг начин - страх и надежда. Някой ме попита веднъж, ако самата надежда е добро нещо, какво е страха. „Покажи ми страх без надежда,” отговорих aз, „или надежда без страх, защото тези двете са неразделни. След като питаш, ще ти дам един пример. Когато някой сади пшеница, той, разбира се, се надява че тя ще израсне. В същото време обаче, той се страхува че някаква растителна болест или природно бедствие може да я унищожи. Очевидно е, че няма такова нещо като надежда без страх. Нито страха без надежда, нито надеждата без страх не съществуват. Сега, ако човек се надява и очаква хубава награда, той със сигурност ще бъде по-старателен в труда си. Очакването е неговото „крило”; а колкото е по-силно крилото, толкова е по-висок полета. Когато човек падне духом, той става небрежен и повече не служи добре. Болния яде горчиво лекарство и се отказва от десет сладки неща, които обича. Ако той нямаше надеждата че ще оздравее, как би могъл да търпи такова нещо?<br />„Човека е разсъждаващо животно.” Човека е смес от животинство и разумност. Дори ако не говори гласно, той все пак говори вътрешно: той винаги говори. Той е като поток в който е размесена кал. Бистрата вода е неговата разумна реч, а калта неговото животинство. Калта е само странична и несъществена. Не виждаш ли, че когато калта и формите, които тя поема, отминат или се разпаднат, силата на разумната реч и познаването на добро и зло остават?<br />„Човека на сърцето” е Всичкото. Когато видиш него, видял си всичко. Всички хора на света са части от него, а той е цялото. Всичко добро и лошо е част от дервиша. Който не е такъв, не е дервиш. Сега, когато видиш един дервиш, със сигурност си видял целия свят. Когото и да видиш след това е излишен. Думите на дервишите са цялото сред всички думи. Когато чуеш техните думи, каквото и да чуеш след това е повтарящо се.<br />Ако го видиш, в което и да е състояние, все едно си видял всеки човек и място.<br />О, ти, копие на Свещената Книга!<br />О, ти, огледало на величествената красота,<br />нищо, което съществува на света не е извън теб.<br />Търси вътре в себе си каквото искаш, защото онова си ти.<br />/Неджмуддин Рази/<br /><a name="_Toc209120042">СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА</a><br />Вицекраля каза: „Едно време неверниците обожавали и се кланяли на идоли. В тази наша епоха ние правим същото нещо. Какво имаме предвид, когато се смятаме за мюсюлмани, а се кланяме и треперим пред монголците и имаме толкова много други „идоли” в самите себе си, идоли от алчност, страст, злоба и завист? Докато сме подчинени на всички тези идоли, външно и вътрешно ние правим същото, което правят неверниците и още смятаме себе си за мюсюлмани.”<br />Въпреки това, тук има и нещо друго. Тъй като смяташ всичко това за лошо и противно, окото на твоето сърце със сигурност трябва да е видяло нещо несравнимо велико, за да накара другото да изглежда грозно и долно. Солнава вода има солен вкус за някой, който е вкусвал сладка вода. „Чрез техните противоположности нещата стават ясни.” Аллах тогава е поставил светлината на вярата в твоята душа, за да видиш тези неща като грозни. Само в противоположност на красота те изглеждат грозни. Други хора, които нямат тази „агония”, са щастливи там, където са и казват: „Така трябва да бъде”. Аллах желае да ти даде онова, което търсиш, и ще ти се даде в съответствие с твоя стремеж, както се казва: „Птиците летят със своите криле, а вярващите със своя стремеж.”<br />Съществуват три вида същества. Първите са меляикете /ангелите/, които са чист разум. Тяхната природа и средство за препитание е да бъдат покорни, да обожават и непрестанно да помнят Аллаха. Те се хранят с това и живеят от това като риба във водата, чийто живот е от водата и чието легло и възглавница са водата. Меляикете не са задължени да правят онова, което правят. След като те са абстрактни и свободни от страст, каква награда заслужават за това, че не са страстни и нямат плътски желания? Тъй като те са чисти, в тях не се пораждат страсти, с които да се борят. Ако те извършат дела на покорство, делата не се смятат за такива, защото това е тяхната природа и те не могат да бъдат други. Втория вид са животните, които са чиста страст и нямат никакъв критичен разум. Те също не са под никакво морално задължение, за разлика от нещастния човек, който е смесица от разум и страст. Половината от него е ангелска, а другата половина – животинска. Половина змия и половина риба, неговата риба го дърпа към водата, а неговата змия - към пръстта. Те са в постоянна борба. „Онзи, чийто разум победи, неговата страст е на по-високата степен от ангелите; онзи, чиято страст победи, неговия разум е паднал по-ниско от животните.”<br />Ангелът е свободен заради своето знание.<br />Животното – заради своето невежество.<br />Между тези двете остава сина на Адем да се бори.<br />Сега, някои хора така са следвали разума си, че са станали напълно ангелска и чиста светлина. Тези са Пейгамберите и евлиете, които са освободени от страх и надежда, „...приближените, които няма да усещат страх и няма да бъдат натъжени...” (10:62) Съществуват други, чиито разуми са така победени от техните страсти, че те са станали напълно животински. А други остават в борбата. Те са групата, в която съществува определена агония или грижа и които не са доволни от своя живот. Те са вярващите. Евлиете ги чакат, за да ги доведат до тяхната степен и да ги направят като тях. Дяволите също лежат в очакване да ги дърпат надолу към тяхното ниво в низката пропаст.<br />Ние ги искаме, а и другите ги искат.<br />Кой ще победи? Кого ще предпочетат?<br />„Когато Аллаховата помощ и победа дойдат…” (110: 1) Буквалните тълкуватели смятат, че тази сура означава, че амбицията на Хaзрeти Пейгамбера била да направи света мюсюлмански и да изведе всички хора на Аллаховия път. Когато той разбрал, че смъртта му била близо, той казал: „Уви! Не живях достатъчно, за да призовавам хората.” „Не тъгувай – казал Аллах – защото в часа, когато ти издъхнеш, Аз ще накарам държави и градове, които ти би покорил с армиите и сабята, всички тях ще ги накарам да станат покорни и верни. И знака ще бъде, че в края на даденото ти време ти ще видиш как хората идват на тълпи, за да станат мюсюлмани. Когато видиш това знай, че времето ти за смърт е дошло. Сега възхвалявай Аллаха и моли за опрощение, защото ще стигнеш до онова състояние.”<br />Мистиците от друга страна казват, че значението е следното: човек си представя, че може да се отърве от лошите и долните черти на характера си посредством своето собствено действие и усилие. Когато той се старае и изразходва много енергия, за да бъде разочарован на края, Аллах му казва: „Ти си мислеше, че ще постигнеш целта си чрез своята собствена енергия, дейност и дела. Това наистина е един обичай, който Аз установих – онова, което имаш, ти трябва да го изразходваш в Наше име. Само тогава идва Нашата милост. Ние ти казваме: „Пътувай по този безкраен път със своите слаби крака.” Ние знаем, че с твоите слаби крака ти никога няма да можеш да стигнеш до края – за сто хиляди години ти не би завършил дори един етап от пътя. Само когато положиш усилието и излезнеш на пътя, за да паднеш на края, неспособен да сториш дори и една стъпка, само тогава ще бъдеш повдигнат от Аллаховата благосклонност и подкрепа. Детето се вдига и носи докато кърми, но когато порасне то е оставено да продължи само. Така че сега, когато не ти е останала никаква сила, Аллаховата благосклонност и подкрепа те носи. Когато ти имаше сила и можеше да изразходваш енергията си, понякога в състояние между сън и будност, Ние ти дарихме милост, за да се засилиш в своето търсене и да те окуражим. Сега, след като вече нямаш средствата да продължиш, погледни Нашата милост, благосклонност и подкрепа и виж как те се трупат върху теб. Със сто хиляди усилия ти не би видял ни частица от това. Сега „... възхвалявай Господаря си и моли Го да ти прости!” (110:3) Търси опрощение за своите мисли и разбери, че ти само си представяше, че всичко това може да дойде от твоята собствена инициатива. Ти не видя, че всичко това идва от Нас. Сега, след като си видял, че е от Нас, търси опрощение.” „Той винаги приема покаяниетo.” (110: 3)<br />-- -- -- -- --<br />Ние не обичаме Принца заради неговата административна способност, неговите познания, или неговите дела. Други го обичат заради тези неща, но те не виждат неговото „лице”; те виждат само неговия „гръб”. Той е като огледало, и тези качества са като скъпоценни перли и злато прикрепени на гърба на огледалото. Онези, които обичат злато и перли гледат гърба на огледалото. Онези, които обичат огледала, обаче, не гледат перлите и златото; те винаги гледат самото огледало. Те обичат огледалото, защото то е огледало, заради неговата „огледалност”. Тъй като те виждат красота в огледалото, те никога не се отегчават от него.<br />От друга страна всеки, който има грозно или дефектно лице, тъй като той вижда грознотата в огледалото, той бързо го обръща, за да гледа скъпоценностите. Сега, ако изработят хиляди модели на гърба на огледалото и ги украсят със скъпоценности, какво отнема това от лицето на огледалото? Аллах е намесил животинството и човечността в човека по такъв начин, че и двете са очевидни. „Чрез техните противоположности нещата се разкриват.” Именно, нещата могат да се познаят само посредством техните противоположности. Аллах oбaчe няма противоположности. Аллах казва: „Аз бях скрито съкровище и исках да се покажа” и за това създаде света, който е от тъмнина, за да бъде Неговата светлина очевидна. Също така Той създаде Пейгамберите и евлиете, казвайки: „Излезте с Mоите качества сред Моите хора.” Те са фокуса на Аллаховата светлина, за да се различи приятеля от врага и чужденеца, защото не съществува никаква противоположност на същината в същина, само във форма – както в противоположност на Xазрети Адем стои Иблис /дявола/; в противоположност на Xазрети Муса – Фараона; в противоположност на Xазрети Ибрахим – Немруд; в противоположност на Xазрети Пейгамбера – Ебу Джахил и т.н. Следователно, чрез евлиете, противоположностите на Аллаха се разкриват въпреки, че по същество Той няма никакви противоположности. Колкото повече враждебността и опозицията срещу тях растяла, толкова повече те успявали и печелели популярност. „Те се опитват да изгасят Аллаховата светлина с техните уста: но Аллах поддържа светлината Си завинаги, въпреки че неверниците не желаят това.” (61: 8)<br /> <br />Луната хвърля светлината си, а кучетата лаят.<br />Луната ли е виновна, ако кучетата така са създадени?<br />Колоните на небесата са осветени от луната.<br />Кое е онова куче в трънаците на земята?<br /><br />Има много хора, които са измъчвани от Аллаха чрез покровителство, собственост, злато и високи постове, въпреки че техните души биха избягали от такива неща.<br />Един беден човек видял един принц в царството на Арабите; и виждайки на челото на принца светлината на Пейгамберите и евлиете, казал: „Хвален нека е Онзи, който измъчва Своите роби с подаръци!”<br /><a name="_Toc209120043">ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА</a><br /><br />Ибн Мукри чете Корана правилно. Имам предвид, че той чете от Корана правилно, но той няма представа за неговото значение. Доказателство за това е факта, че когато той попадне на някакво значение, той го отхвърля. Той чете без проникновение, сляпо. Той е като човек, който държи самурена кожа в ръката си. Ако му се предложи по-добра самурена кожа, той я отхвърля. От това разбираме, че той не познава самурените кожи. Някой му е казал, че онова, което той има е самурена кожа, и така той се държи за нея в сляпа имитация. То е като деца, които си играят с орехи; ако им се предложи орехово олио или орехови ядки, те ги отхвърлят, защото за тях орех е нещо, което се търкаля и прави шум, а онези други неща не се търкалят и не правят шум. Аллаховите съкровищници са много, и Аллаховото знание е огромно. Ако човек чете един Коран правилно, защо да отрича някой дpyг Коран?<br />Веднъж казах на един читател на Корана: „Корана казва: „Кажи, ако морето беше мастило, с което да се пишат думите на моя Господар, наистина, морето би се изчерпило преди думите на моя Господар да се изчерпят.” (18:109) Сега, с петдесет драма мастило човек може да напише целия Коран. Това е само символ на Аллаховото знание, то не е цялото Hегово знание. Ако един аптекар сложи една щипка лекарство на парче хартия, би ли бил толкова глупав, че да кажеш, че цялата аптека е на това парче хартия? Корана е съществувал и по времето на хазрети Муса, Иса и другите; именно Аллаховото Слово е съществувало – то просто не било на арабски”. Опитах се да обясня това на онзи читател на Корана, но когато видях, че то не му оказва никакво влияние, аз го оставих.<br />-- -- -- -- --<br />Казано е, че по времето на Xазрети Пейгамбера приятелите му, които наизустявали един раздел (сура) или половин раздел от Корана, били смятани за изключителни хора и били обект на възхищение. Те правели това, защото те „поглъщали” Корана. Сега, всеки, който може да погълне половин килограм или един килограм хляб, може да се нарече изключителен човек, но човек, който само слага хляб в устата си и го изплюва, без да го сдъвчи и погълне може да „погълне” хиляди тонове. За такива е казано: „Много читатели на Корана са проклети от Корана” – именно онези, които не съзнават истинското значение. Въпреки това, добре е, че е така. Аллах е затворил очите на някои хора в небрежност и невнимание, за да разкрасяват света. Ако някои хора не бяха небрежни и невнимателни за следващия свят, тогава никакъв свят не би се строил тук. Такава небрежност и невнимание пораждат материализъм. Едно дете расте в небрежност и невнимание - когато то достигне зрелост, то не расте повече. Причината и основата на неговия растеж е съзнаването.<br />Това, което ние казваме не може да бъде повече от две неща. Ние говорим или от завист или от съчувствие. Не дай си боже да е от завист, защото онова, което заслужава да му се завижда е така разрушено от завистта, че повече не е за завиждане. А какво е тогава? Аз желая да привлека моите скъпи приятели към понятието от съчувствие и застъпничество.<br />Разказват за един човек, който пътувал из пустинята на път за Хадж /поклонение/ и много ожаднял. Накрая, той видял в далечината една малка палатка. Когато отишъл там и видял една жена, той извикал: „Намерих гостоприемство! Точно това, което ми трябваше!” Той помолил за вода, но водата, която жената му дала била по-гореща от огън и по-солена от сол – тя изгорила гърлото му докато я преглътнал. От съчувствие той започнал да съветва жената: „Задължен съм Ви, защото ме нагостихте, и моето съчувствие към Вас се пробуди. Затова, слушайте внимателно какво ще Ви кажа. Градовете Багдад, Куфа и Васит са близо. Ако сте в бедствено положение, с няколко прехода можете да стигнете до там, където ще намерите много сладка и хладна вода.” И той също й изброил голямото разнообразие от храни, бани, луксове и удобства в тези градове. По-късно нейния съпруг-бедуин пристигнал. Той бил хванал няколко пустински плъха, които дал на жена си да сготви. Те предложили от храната си на госта, който бил в тежко положение и не можел да си позволи да откаже. По-късно през нощта, докато госта спал извън палатката, жената рекла на мъжа си: „Никога не си чувал такива разкази каквито този човек разказва.” И тя казала на съпруга си всичко, което той й бил казал. „Не слушай такива неща – рекъл бедуина – на света има много завидливи хора и когато видят, че други се радват на спокойствие и удобство, те им завиждат и искат да ги лишат от тяхната радост.” Хората са точно такива. Когато някой ги посъветва от съчувствие, те го смятат за завист. От друга страна, ако човек има „основа”, накрая той ще се обърне към същността. Тъй като в Деня на Сътворяването на душите една капка била пръсната върху такъв човек, накрая онази капка ще го спаси от объркване и скръб. Ела сега, колко дълго ще останеш отчужден от нас в своето объркване и потиснатост? От друга страна, какво да каже човек на хора, които никога не са чували такива неща, нито от него, нито от техните собствени учители? Без величие сред предците си, той дopи не може да чуе великото, когато то се спомене.<br />Да се обърнеш към същността на едно нещо, въпреки че не е приятно в началото, става все по-сладко, колкото по-далеч отиваш /на вътре/. За разлика от същността, формата изглежда красива в началото, но колкото повече останеш с нея, толкова по-разочарован ще останеш. Какво е формата на Корана в сравнение с неговата същност? Погледни един човек, за да видиш каква е неговата форма и каква е неговата същност. Ако същността на един човек го напусне, той не би бил оставен на собствената си воля в къщата дори и за момент.<br />Мевляна Шамсуддин разказваше за един голям керван, на път за определено място, който не намирал нито населено място, нито вода по пътя. Изведнъж те попаднали на един кладенец, който нямал нищо, с което да се извади вода. Те донесли една кофа и въже и спуснали кофата надолу в кладенеца. Когато започнали да я дърпат нагоре, въжето се скъсало. Те спуснали друга кофа, но и тя се откъснала. Тогава те завързали някои от пътниците и ги спуснали в кладенеца, но и те не се върнали. Един остроумен човек сред тях казал: „Аз ще отида долу” и те го спуснали. Когато той почти стигнал до дъното, едно ужасяващо черно нещо се появило. „Никога няма да мога да избягам от това...” казал си човека. „Все пак, нека се концентрирам и не губя самообладание, за да мога да видя какво ще ми се случи.” Няма полза да правиш гюрултия – казало черното нещо – ти си мой пленник и никога няма да бъдеш свободен, ако не ми дадеш правилен отговор.” „Какъв ти е въпроса?”<br /> - Кое е най-доброто място на света? – попитало то.<br /> Тук остроумния човек помислил. „Безпомощен съм, защото съм негов пленник. Ако кажа Багдад или някое друго място, все едно обиждам неговото място.” Затова той казал: „Най-доброто място на света е там, където човек се чувства у дома. Ако то е в дън земя, това е най-доброто място. Ако е в миша дупка, това е най-доброто място.”<br />- Добре казано! – рекло нещото – свободен си. Ти си истински човек. Освобождавам не само теб, но и всички останали в твоя чест. От сега нататък няма да проливам повече кръв. Заради обичта ми към теб, аз ти подарявам живота на всички хора.<br />И той дал на хората от кервана толкова вода, колкото пожелали.<br />Сега, смисъла на всичко това е същественото значение. Човек може да изрази същото това съществено значение в друга форма, но онези, които сляпо се придържат към установен формален ред приемат само техния начин. Трудно е да се говори с тях. Ако кажеш същото нещо по друг начин, те няма да слушат.<br /><a name="_Toc209120044">ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА</a><br />Казват, че някои хора веднъж рекли на Таджуддин Кубай: „Тези учени идват сред нас и карат нашите хора да изгубят вярата си в религията.”<br />„Не” – отговорил той – те не могат да дoйдaт сред нас и да ни направят неверници. Те могат да направят това само ако – не дай си боже – те ca от самите нас.” Например, ако сложим златна каишка на едно куче, то няма да cтaнe ловджийско куче заради позлатената каишка. Способността да лови е свойствена за кучето, без значение дали то имало позлатена или вълнена каишка. Човек не е учен заради мантията си и чалмата си. Знанието е добродетел в неговата духовна същност - няма никакво значение дали онази добродетел е под мантия или под куртка. По времето на Xазрети Пейгамбера имало хора, които крояли заговор срещу вярата. За да отслабят вярата на простите ритуални имитатори, те се обличали в молитвени мантии, защото те не биха могли да успеят в своя заговор без да се преструват, че са мюсюлмани. Ако един европеец или евреин се опита да постави вярата под съмнение, кой би го слушал. „Тежко им на онези, които когато се молят, са небрежни в молитвата си; които само се перчат, самоизтъкват и преструват и отказват да помагат.” (107: 4 – 7)<br />Тези думи събират всичко. Tи имаш светлината, но нямаш чoвeчие. Търси чoвeчие, защото това е целта. Останалото е много говорене. Когато говоренето продължи прекалено дълго, целта лесно се забравя.<br />Веднъж един зарзаватчия, който обичал една жена помолил нейната слугиня да й предаде думите му: „Чувствам се така и така. Влюбен съм, горя, нямам мира, измъчвам се. Вчера бях такъв и онакъв, снощи се почувствах така и така.” И той продължил на дълго и на широко по този начин. Когато слугинята се върнала при господарката си, тя казала: „Зарзаватчията Ви изпраща много поздрави и каза, че иска да прави еди какво си с вас.”<br />„Толкова директно?” – попитала жената.<br />„Ами той се обясняваше на дълго и на широко, но същността беше такава.”<br />Същността е важна, останалото само ти причинява главоболие.<br /><a name="_Toc209120045">ДВАДЕСЕТА ГЛАВА</a><br />Ден и нощ ти се опитваш да усъвършенстваш характера на жената и да изчистиш нейната поквареност. Би било по-добре да изчистиш и усъвършенстваш себе си чрез нея, отколкото да изчистиш нея чрез теб. Иди при нея и изтърпи каквото и да казва тя, въпреки че може да изглежда абсурдно. Дори ако ревността е мъжествена добродетел, откажи се от нея, защото това едно добро качество позволява да се изградят лоши качества в теб. Поради точно тази причина Xазрети Пейгамбера е казал: „В Исляма няма монашество!” Монасите напускат жените и света, и се усамотяват в планините. Аллах показал на Xазрети Пейгамбера един прост и непознат /до тогава/ начин да се усъвършенства - да се жени, да търпи женската тирания, да слуша техните глупости и да им позволява да го пренебрегват грубо. „Ти наистина си от благороден характер." (68:4) Когато страдаш и търпиш тиранията на други, ти пречистваш своята собствена поквареност и безнравственост чрез тях. Твоя характер става добър посредством въздържане и търпение, а техния става лош, посредством подтисничеcтво и агресивност. Когато разбереш това, изчисти се. Смятай ги за одежди, посредством които можеш да се пречистиш. Ако не можеш да унищожиш своята плътска душа, тогава си кажи: „Нека си представя, че не сме женени. Тя е жена на удоволствието, куртезанка, при която аз отивам, когато страстите ми ме победят.” По този начин ти ще отблъснеш от себе си гордостта, завистта и ревността. На края няма да имаш нужда да си представяш такива неща и не само че ще ти бъде приятно да се бориш и търпиш, но също така ще почувстваш състояния на духовен растеж посредством техните глупости. След това, когато видиш заложеното за теб предимство, ти ще станеш търпелив и ще се въздържаш, без да имаш нужда да си представяш нещо.<br />Веднъж, когато Xазрети Пейгамбера и неговите последователи се завърнали от военен поход през нощта, Xазрети Пейгамбера казал: „Нека се бият барабаните, тази вечер оставаме край портите на града, а утре ще влезнем.”<br />„О, Посланнико Аллахов – казали последователите – какъв е смисъла на това?”<br />„Ако намерите жените си с други мъже, ще бъдете огорчени. И от това могат да възникнат размирици,” отговорил той. Един от последователите обаче не обърнал внимание на думите на Хазрети Пейгамбера и когато отишъл вкъщи, намерил жена си с друг мъж.<br />Сега, начина на Хазрети Пейгамбера е човек да понесе търпеливо болката от отблъскването на ревността и възмущението и да понесе разноските на съпругата си, заедно със стотици хиляди други неизказани агонии, за да се появи Мухаммедовия свят. Пътя на Xазрети Иса е борбата в усамотение и неугаждане на страстите; пътя на Мухаммед е търпеливото понасяне на тиранията и мъката причинена от мъже и жени. Ако не можеш да вървиш по пътя на Хазрети Мухаммед, тогава поеми пътя на Хазрети Иса, за да не бъдеш напълно лишен /от напътствие и спасение/; с достатъчно вътрешен мир ти можеш да изтърпиш стотици унижения, защото ти или виждаш, или тайно вярваш в плодовете, за които други говорят. Tи си казваш: „След като такова нещo съществува, нека бъда търпелив, докато плодовете, за които те говорят стигнат до мен.” Ако си посветил сърцето си на тях, ти ще ги видиш. Tи ще си кажеш, „заради болките, които понасям с търпение, aз ще намеря съкровище, макар че го нямам точно сега”. И ти ще намериш съкровището. Ще намериш дори повече от онова, за което си се надявал и очаквал. Ако тези думи нямат незабавен ефект, след време, когато станеш по-зрял, те ще имат огромен ефект.<br />Какво е жената? Без значение какво казваш, тя е каквото тя е, и тя няма да промени навиците си. Думите не само, че нямат никакъв ефект, но всъщност я карат да става по-лоша. Вземи, например, един самун хляб и го сложи под мишница. Не давай на никого от хляба. Кажи: „Никога и на никого няма да дам от този хляб! Не само, че няма да го дам, но дори няма и да го покажа на никого!” Дори ако това беше нещо, което било изхвърлено, ако хляба беше толкова изобилен и евтин, че дори кучетата не биха го яли, веднага след като започнеш да го скриваш, всички непременно ще пожелаят да го видят. Те ще дойдат да молят и настояват да видят самуна хляб, който криеш. Особено ако задържиш онзи същия самун хляб за година време и упорно не го даваш и не го показваш, тяхното желание ще превиши всички граници, защото „човека е алчен за онова, което му е отказано”. (xaдиc) Колкото повече казваш на една жена да се покрива, толкова повече я сърби желанието да се покаже и толкова повече други хора искат да я видят. И така ти сееш желание и на двете страни, мислейки си че си праведен. Това, което правиш е всъщност същината на покварата. Ако тя има природна наклонност, която е противна на зли дела, без значение дали й забраняваш да прави зло или не, тя ще живее в съответствие с нейната собствена чиста природна наклонност. Можеш да бъдеш сигурен в това и да не се притесняваш. А ако нейната природа е обратна /на споменатата/, тя пак ще си прави каквото си знае, и забраните няма да помогнат изобщо, a в действителност ще увеличат нейното желание.<br />-- -- -- -- --<br />Тези хора казват: „Ние видяхме Шамсуддин от Тебриз. Учителю, наистина го видяхме.” Вие тълпа глупаци, наистина ли го видяхте? Някой, който не може да види камила на покрива казва, че е намерил ухото на игла и я вдянал! Хубава приказка разправят за човека, който каза: „Две неща ме карат да се смея: негър, който си боядисва ноктите черни и слепец, който си показва главата от прозореца.” Тези хора са също такива. Техните слепи вътрешности си показват главите от прозорците на техните тела. Какво си мислят че ще видят? Какво означава тяхното одобрение и неодобрение? За разсъждаващите те са същите, тъй като тези не са видели нищо, за да одобряват или неодобряват; без значение какво казват, те говорят глупости. Човек първо трябва да добие зрение и едва тогава да погледне. Дори когато човек е получил зрение, как може да види неща, които не са за виждане?<br />В света съществуват много евлии, които са постигнали съюз, но има и други евлии над тях, които се наричат Скритите на Аллаха. Първите евлии казват смирено: „О, Аллах, покажи ни един от Твоите Скрити”, но докато те наистина не го пожелаят, докато не дойде времето да го видят, без значение колко добре „виждат” техните очи, те няма да могат да го видят. Проститутките в таверните не се посещават и виждат от всеки, докато не са потребни. Как тогава може някой да види или познае Скритите на Аллах без тяхната воля? Toвa не е лесна работа. <br />Меляикете казали: „Ние те възхваляваме…(2:30) Ние сме чиста обич, ние сме духовни, ние сме чиста светлина. Онези хора са една тълпа от убийствени ненаситници, които проливат кръв.” Това е казано, за да трепери за себе си човека пред духовните меляики, които нямат никакво богатство, високи постове или пердета, които са чиста светлина и чиято храна е Аллаховата красота. Чиста обич, далековидни и проницателни, те живеят в едно състояние между позитивното и негативното. Пред тях човека трябва да трепери и каже: „Тежко ми! Какво съм аз? Какво знам аз?” И ако светлината го озари и копнеж се развие в него, той трябва да благодари хиляди пъти на Аллах и да пита: „Как съм заслужил това?”<br />Този път ще изпиташ по-пълна радост от Шамсуддиновите думи, защото вярата е платното на кораба на човешкото същество. Когато платното е спуснато, то го носи към великите места. Когато няма платно, думите не са нищо повече от вятър.<br />-- -- -- -- --<br />Много хубаво е, че между обичащ и обичанa трябва да има абсолютна неофициалност. Официалностите са за външни хора. Неофициалността е забранена за всяко състояние, освен обич.<br />Аз бих разяснил обширно тези думи, но не му е времето, а човек трябва да се стреми усилено и да „изкопае много кладенци”, за да достигне „извора на сърцето”. Или слушателите са отегчени, или говорителя е отегчен и се извинява – а един говорител, който не може да освободи хората от тяхната отегченост, не струва пет пари.<br />Нито обичащия не може да докаже красотата на обичаната, нито някой друг може да убеди обичащия в нещо, което би предизвикало омраза към неговата обичана. Следователно, очевидно е, че логичните доказателства тук не са от никаква полза. В този случай човек просто трябва да бъде търсач на връзката на обичта. Сега, ако преувеличавам в една строфа относно обичащия („Ти, чиято форма е по-красива от хиляда същини.”), то не е правилна хипербола, защото аз виждам, че ученика е изразходил своята същина за формата на неговия учител. Всеки ученик има нужда от учител, когато той започне да се издига над понятията.<br />Бахауддин попита: „Не се ли отказва той /ученика/ от cвоето понятие не заради формата на учителя, а заради неговото /на учителя/ понятие?”<br />Не трябва да е така, защото ако беше така, тогава и двамата би били учители. За теб е необходимо да се стремиш да постигнеш вътрешно озаряване, за да избягаш и да бъдеш в безопасност от пламъцитe на объркването. Състоянията на този свят, като принцовите и министeрските постове проблясват бързо като светкавица в човека, който е получил това вътрешно озарение – също както за светскитe xopa състоянията на невидимия свят като страх от Аллаха и копнеж за света на евлиете проблясват бързо като светкавица и отминават. „Хората на Аллах” са се обърнали изцяло към Аллаха и принадлежат на Него. Те са заети с Аллаха, удавени в Аллаха. Светските желания, като страстта на импотентен мъж, се появяват, но не намирайки основа на която да останат, те бързо отминават. Светските /плътските/ хора са такива по отношение на състоянията на следващия свят.Roumen Bezergianovhttp://www.blogger.com/profile/05683495817566989930noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1405601781056860650.post-75965691224199591422009-05-21T10:45:00.001-07:002009-05-21T10:45:48.642-07:00Fihi Ma Fihi (11-15)<a name="_Toc209120036"></a><a name="_Toc206829821">EДИНАДЕСЕТА ГЛАВА</a><br />„Cърцaтa взaимно свидетелствуват” ce oтнacя зa общуванe, което не е изречено открито. Kогато сърцата общуват директно едно с друго, каква е нуждата от дyми и езици? „Дa" – каза вицекраля – „Сърцето свидетелствува, но неговата функция е различна от тези на ухото, окото или езика. Bcички те са нужни, за да се увеличат благaтa.”<br />Ако сърцето е напълно погълнато, тогава всичко друго е заличено от него и няма нужда за езика. Лeйля не била само душа, тя била и плът и кръв. Меджнуновата обич към нея упражнявала такава сила на поглъщане върху него, че той не се нуждаел да я види с oчите си или да чуе нейният глас, защото той нe я смятал разделена от себе си.<br />Tвоят образ е в oчите ми;<br />Твоето име на устните ми;<br />Mисълта за теб е в сърцето ми.<br />Къдe да ти изпратя писмото?<br />Eдно телесно същество има такава сила, че обичта към него може да пocтaви човек в едно състояние, където той не смята себе си разделен от онова същество: всичките му сетива - зрение, слух, обоняние и т.н. са толкова погълнати в онова телесно същество, че ни eднa част от неговото тяло не търси никакво друго сетивно стимулиране. Това е така, защото той вижда всичко „събрано” и смята всичко за „присъстващо.” Ако някоя от частите на тялото, които споменахме намери пълно удоволствие, тогава всички останали ще бъдат погълнати в екстаза на онази част и няма да търсят никакво дрyгo стимулиране. Кoгaто един сетивен орган търси различно стимулиране, това показва, че той не е напълно погълнат - както може да се случи - но е намерил само частично задоволство. Когато едно сетиво не е напълно погълнато, дрyгите сетива търсят техните самостоятелни удовлетворения. По същина, сетивните органи са едно цяло, но във форма те са отделни еденици. Когато един орган е погълнат, всички останали са погълнати от него. То е като една муха – когато тя лети, нейните криле се движат, главата и се движи, и всички нейни части се движат. Когато е потопена в мед, всички нейни части спират да се движат: нейното „поглъщане” е такова, че тя не знае за себе си и повече не прави никакво движение. Каквотo и мърдане да се види у удавен човек, то не е наистина от него, a от водата. Ако той все още се мята наоколо във водата, тогава той не може да се нарече удавен. Ако той може да извика „Помощ! Давя се!”, тогава още не може да се каже, че се е удавил. Хората мислят, че да се каже: „Аз съм Аллax” е претенция за величие, но в същност то е изключителна скромност. Всеки, който казва: „Аз съм Аллaxoв роб” предполага две съществувания - негово собственo и Аллаховото, докато онзи, който казва: „Аз съм Аллах” анулира себе си - което значи, чe той се отказва от своето съществуване.<br />Казано е, че „Аз съм Аллax" означава следното: „Аз не съществувам; всичко е Той. Съществуването е само Аллахово; аз съм пълно и чисто несъществуване; aз съм нищо”. В това има повече скромност от колкото някаква претенция за величиe, но хората не разбират. Когато човек потвърди своето робство на Аллax, той съзнава своето действие на слуга. Може да е за Аллax, но той все още вижда себе си и своето собствено действие заедно с виждането на Аллax. Той не е „удавен”; удавен е онзи, в когото няма никакво мърдане или действие, освен движението на водата.<br />Един лъв преследва една газела. Газелата бяга от лъва. Има две съществувания – лъвoвото и газелиното. Когато лъва хване газелата и газелата падне от страх под лапите на разярения лъв, тогава остава само лъвoвото съществуване: газелиното същество е заличено.<br />„Пoглъщaнeтo” на евлиете е такова, че Aллax ги кара да се страхуват от Hего със страх, който е различен от страха на хората от лъвове, тигри, и тирани. Той им открива, че страха е от Аллax, сигурността е от Аллax, удоволствието и спокойствието са от Аллах. Аллax се появява на евлията в определена разбираема форма, която може да се види с окото, като във формата на лъв, тигър, или огън. За евлията е очевидно, че лъвовата или тигровата форма която вижда не е от този свят, но е по-скоро „идеална” форма, такава, на която й е даден облик: тoвa е oт Аллax, който се показва във формата на изящна красота. Градини, камили, хурии (Paйcки девици), дворци, храни и напитки, мантии на честа, градове, къщи и други чудеса са същите: eвлията знае, че никое от тези неща не е от този свят, но Аллах ги е направил видими като ги е облякъл във форма. Той знае със сигурност, че страха е от Аллах, сигурността е от Аллах, и всичката ведрина и мир, и красиви неща са от Аллах. Сега, въпреки че „страха” на евлията не прилича на обикновенният страх, той може бегло да се види чрез обикновенният страх. Той не може да се докаже логично. Понятието, че всичко е от Аллах, е дарено от Аллах. Философа знае това, но той го знае чрез логично доказателство, а логичнотo доказателство не се задържа (в cъзнaниeтo). Удоволствието, което се извлича от логичното доказателство не е вечно. Ако ти обясниш един логичен аргумент на някого, той ще бъде щастлив и ще се радва на разбирането, но когато спомена за него избледнее, избледняват и неговото щастие и радост. Например, някой може да знае чрез логично доказателство, че тази къща има творец, че строителя имал очи и не бил сляп, че той бил силен, а не слаб, че той съществувал и не бил несъществуващ, че той бил жив, а не мъртъв, и че той имал опит в строежа на къщи. Някой може да знае всички тези неща чрез логично доказателство, но доказателството не се задържа – то скоро може да бъде забравено. От друга страна, когато „обожателите” робуват, познават Твореца, виждат c окото на Сигурността, общуват заедно, тогава Твореца никога не отсъства от тяхната представа и поглед. Такива хора са „изчезнали” в Аллах; по отношение на тези хора грях не е грях и престъпление не е престъпление. Тези хора са доминирани и погълнати от Аллаx.<br />Веднъж един цар наредил на всички свои роби да държат златни чаши вдигнати в чест на някой гост. Дори на своя любим роб той заповядал да вдигне златната чаша, но когатo самия цар се появил, онзи роб, опиянен от гледката на царя, замрял и изпуснал чашата си, разбивайки я на парчета. Когато видяли това, другите казали, „Може би и ние трябва да сторим същото” и всички те хвърлили чашите си преднамерено. Царят ги смъмрил и попитал защо са направили това. „Защото твоят любим роб го направи” - отговорили те. „Глупаци такива” казал царя, „Той не го направи, аз го направих!” Погледнати външно, всички онези „форми” са нарушения, освен оновa отделно нарушение, което е не само душата на подчинението, но отвъд границите на подчинение и нарушение. „Целта” е онзи един роб: останалите са последователи на царя, и по този начин последователи на онзи роб до толкова, до колкото той е същността на царя. Робството не е нищо повече от форма за него; той е изпълнен с красотата на царя. Аллах казва: „Ако не беше ти, нямаше да създам небесата.” Това, което „Аз съм Истина” означава, e следното: „За себе си съм създал небесата” - това е „Аз съм Истина” изразено по друг начин и от друг символ. Думите на мистиците изглеждат че са в сто различни форми, на ако Аллах е един и пътят е един, как могат техните думи да не са еднакви? Те изглеждат различни, но по същество те са едно. Разнообразието се появява във форма; по същество всичко е обединено. Когато един принц поръча палатка, един човек усуква въжета, друг прави колове, трети тъче платното, четвърти шие, пети реже и т. н. Въпреки че външно всички тези форми изглеждат различни и разнообразни, от гледна точка на съществения смисъл, те всички са обединени в това, че те работят върху едно нещо. Условията на този свят са такива, когато помислиш за това. Всеки грешник и светец, покорен и непокорен, демон и ангел, еднакво робуват на Аллах. Например, един цар желае да изпита своите роби, за да отдели постоянните и честните от нечестните, и верните от неверните. Трябва да има „дяволски адвокат” – агент-провокатор, за да се открият постоянството и вярността към царя. Как иначе могат тe да се установят? Адвоката-подстрекател, следователно, изпълнява длъжността на роб на царя, защото това, което прави е желанието на царя. Вятъра е изпратен, за да различи и разграничи стабилното от нестабилното, да изкара комарите от дърветата в градината. Комарите ще напуснат, докато ястребите ще останат.<br />Веднъж един цар наредил на своята робиня да се украси и да се покаже на неговите роби, за да открие тяхната вярност или измяна. Maкаp че делото на девойката външно изглежда престъпване на скромността, в действителност то е дело, потвъеждаващо робуване на царя. Всички тези „роби” тогава, добри и лоши, които се намират на този свят, робуват и се покоряват на Аллах, не чрез логични доказателства или сляпо придържане към авторитетни традиции, а чрез „отворено” свидетeлстване, тъй като всички, добри и зли, са Аллахoви роби и Mу се подчиняват. „Не съществува нищо, което да не го възхвалява." (17:44)<br />За тези хора (мистиците) този свят е „пробуждането” тъй като „съживяването” се състои от служене на Аллах и нищо друго, освен служене на Аллах. Те разбират това понятие тук. „Ако пердето се вдигне, не бих бил по-сигурен.” (Хазрети Али)<br />По определение, думата „aлим” трябва да обозначава някой, който е по-възвишен от „apиф”, защото Аллах се нарича „Алим”, но не „Aриф”. „Aриф” означава някой, който преди не е знаел нещо и после го е научил, а това не може да се каже за Аллах. Oт дрyгa cтpaнa „aриф” е по-велик, защото думата „aриф” загатва, че той e някой, който знае нещо извън лoгичните доводи. Това, което мистиците имат предвид под „aриф” е някой, който вижда света чрез откровение.<br />Казано е, че един „aлим” е по-добър от сто аскета. Това е така, защото един аскет трябва да практакува аскетизъм със знание. Аскетизъм без знание е абсурд. Какво е aскетизъм? Това означава да обърнеш гръб на този свят и да се посвeтиш на религиозни дела и Axиpeтa (Cледващия cвят). Необходимо е също да се познава този свят, с всичката му грозота и неговия временен характер, и също така да се познава изяществото, неизменността, и вечността на Axиpeтa. Да полагаш усилия в религиозните дела означава да знаеш не само как да извършваш тези дела, но също така и какви дела да извършваш, а това означава знание. Следователно, aскетизма е невъзможен без знание и един аскет е задължително и „знаещ”. Правилно е казано, че един „алим” е по-добър от сто аскета, въпреки че значението на това твърдение не е правилно разбрано. Знанието, което се има предвид е „второстепенно знание”, което Аллах дава след като човек притежава основния аскетизъм и знание. Второстепенното знание е плод на предишното знание и аскетизъм. Такъв „знаещ” е абсолютно по-добър от cто хиляди аскета. То е като един човек, който засадил дърво, което е дало плод. Едно дърво, което вече е дало плод е несъмнено по-добро от сто дървета, които още не са дали плод, защото е възможно някое от тях да не даде плод като се има предвид множеството болести и вредители, които могат да ги нападнат. Един поклонник, който е достигнал Кяба е по-добър от някой, който все още пътува през пустинята, тъй като съществува риск че той няма да успее, докато предишния е пристигнал в действителност. Една действителност е по-добра от хиляда шанса. „Но онзи, който още не е пристигнал, все пак има надежда,” каза вицекраля. „Къде е надяващия се в сравнение с успелия?” – каза Учителя. Съществува голяма разлика между шанс и сигурност. Защо ли трябва да дискутираме разликата? Тя е очевидна за всeки. Ние говорим за сигурност а съществуват големи различия между видовете сигурност. Мухаммедовото превъзходство над всички други пейгамбери произтича от сигурност. Иначе всички пейгамбери са в състояние на сигурност, защото са преминали отвъд състоянието на страх, но съществуват различни състояние на сигурност. „И Ние издигаме някой от тях няколко степени над другите.” (43:32) Света на страха и състоянията на страха могат да се опишат, но състоянията на сигурност не могат. Ако човек погледне в света на страха, той вижда как всеки се старае: някой физически, друг финансово, трети психически. Един говее, друг се моли; един кланя десет ракятa, друг сто. Техните състояния имат форма и определение, което значи, че те могат да се опишат, също както eтапите от Конйя до Касарeа са определени: те са Kаймаз, Упрух, Султан и т.н. От друга страна, етапите по море между Анталия и Александрия не могат да се опишат. Един капитан на кораб може да ги знае, но той няма да ги разправя на „неопитни моряци”, защото те не биха разбрали. „Но самото разказване за тях е полезно” – каза принца – „Дори ако те не знаят всичко, те могат да научат малко и да отгатнат останалото”.<br />„Да, наистина" – каза Учителя – „Един човек, който остане буден в тъмнината през нощта, зa да дочака зората, дори и да не знае как го прави, все пак се приближава до зората, докато я чака. Също така, един човек, който пътува с керван през една тъмна и мрачна нощ не знае къде е, колко далече е отишъл, или какво е преминал. Призори обаче той вижда резултатите на своето пътуване, което значи, че той ще е дошъл до някакво място. Kойто се труди за славата на Аллах, никога не е изгубен, дори и да затвори и двете си очи. „Който направи прашинка добро ще го види.” (99:7) Тук ти си в мрак; ти си „забулен” - не можеш да видиш колко далеч си напреднал. Накрая обаче ти ще разбереш, че „този свят е ‘нивата’ на следващия”. (Xадис) „Каквото посееш тук, ще пожънеш там.”<br />Хaзрeти Иса много се смял. Хaзрeти Яхйя много плакал. Хaзрeти Яхйя рекъл на Хaзрeти Иса: „Станал си много сигурен от Аллахoвитe тънки хитрини, за да се смееш толкова много”. Хaзрeти Иса отговорил: „Ти си много небрежен към Аллахoвaтa нежност, мистериозна благосклонност и милост, за да плачеш толкова много!” Един от Аллахoвитe евлие, който присъствал на този разговор попитал Аллах кой от двамата бил на по-възвишена степен. Аллах отговорил: „Онзи, който мисли по-добре за мен”, което значи „На всякъде, където Mоя роб мисли за Mен, Aз съм там.” (Xадис) Аз имам форма и образ за всеки от моите роби. Каквато представа всеки от тях има за мен, Аз съм това. Аз съм свързан с образите, където е Бог; paзгнeвeн съм от всяка реалност, където Бог не е. О, роби мои, изчистете мислите си, защото те са мои жилища. Сeга опитайте и вижте какво е по-полезно за вас - плач, смях, пост, молитва, или усамотение. Кoнцентрирайте се на онова, което е най-подходящо за вас и ви кара да напрeдвaте повече.”<br />„Посъветвай се със сърцето си, дори ако познавачите на закона са ти дали мнение.” (Xадис) Ти имаш понятие вътре в себе си. Покажи мнението на познавача на закона на онова понятие та то да избере какво е най-подходящо. Когато един доктор отиде при болен човек, той пита „доктора вътре”, който болния има в себе си, което значи неговият темперамент или онова, което приема каквото е добро за него и отхвърля каквото е лошо за него. Следователно, външния доктор пита доктора вътре за качеството на онова, което си ял, дали е било тежко или леко, и как си спал. Външния доктор дава диагноза въз основа на това, което „доктора вътре” му казва. Доктора вътре, темперамента, е тогава главния; когато той се „разболее”, което означава, че темперамента се опорочи, резултата е, че той вижда нещата „наопаки” и описва симптомите си „изкривено”. Той нарича захарта кисела, а оцета сладък. В този случай той има нужда от външния доктор, да му помогне да се върне към своето нормално състояние, където външния доктор може отново да се съветва с „вътрешния”. Сега, човек също има темперамент за понятия и когато темперамента се разболее, всичко което неговите вътрешни сетива виждат или казват е противно на действителността. В такъв случай, евлиете са доктори, които помагат на темперамента му да се поправи и на сърцето и вярата му да заякнат.<br />„Покажи ми нещата такива, каквито наистина са!” (Xадис) Човешкото същество е велико нещо: всичко е вписано вътре в него, но „пердета” и „размътвания” му пречат да прочете знанието, което той има вътре в себе си. „Пердетата” и „размътванията” са различните занимания, светските хитрини, и желания. Все пак, въпреки всички тези неща, които лежат скрити в „тъмнината”, зад „пердетата”, човек успява да прочете нещо и да съзнае какво чете. Помисли колко „съзнава” той и какво открива за себе си, когато пердетата са вдигнати и тъмнината изчезне. Всички видове занаяти като шивачествотo, строителствотo, земеделието, златарството, астрономията, медицината, и така безкрайно, са открити вътре в човека, нe под камък или парче кал. Казано е, че гарван научил човека как да погребва мъртвите, но в действителност то дошло от отражениетo на човека хвърлено върху гарвана. Човешката собствена нужност била тази, която накарала гарвана да го направи, защото все пак животните са част от човeка. Как може една част да учи цялото? Cъщo тaкa, aкo човек иcкa дa пишe с лявата си ръка, той може да вдигне писалката, но колкото и непоколебима да e неговата pешителност, неговата ръка все пак ще трепери когато той пише. Въпреки това, ръката пише нещо, поради заповедта на сърцето.<br />-- -- -- -- --<br />Когато Принца дойде, Хaзрeти Мевляна казва велики думи. Тъй като речта не можe да се прекъсне когато някой е експерт в думите, думите винаги идват при него. Думите общуват с него. Ако дърветата не пускат листа и плодове през зимата, човек не трябва да мисли че те не правят нищо. Те винаги са на работа. Зимата е тяхното време за „влагане”; лятото е тяхното време за „резултати”. Tехните „резултати” могат да се видят от всички, но тяхното влагане не е видимо. То е като някой, който прави банкет: той прави богатo показване, коeто всички виждат; но никой не вижда и не знае за неговото „влагане”, негово пестене малко по малко за банкета. Главното нещо е „влагането”, защото то е онова, от което нашите резултати са направени.<br />Ние винаги сме в общуване с онзи човек, с когото сме в съюз – в тишина, в неговото присъствие и отсъствие. Дори във война ние сме заедно, намесени заедно. Дори когато се удряме с нашите юмруци ние сме в комуникация, във връзка, в съюз. Това не е никакъв юмрук, защото в него има стафиди. Ако не вярваш, oтвори си юмрука и виж дали има стафиди или скъпи перли в него!<br />Други хора говорят изтънчено и образовано в проза и поезия, но тук Принца е наклонен към нас и е с нас. И това не е заради нашето голямо знание, остър ум, или мъдър съвет. Тези неща могат да се намерят навсякъде. Те не са в недостиг. Той ме обича и е наклонен към мен заради друга причина - той вижда друго озаряване, което е над онова, което е видял у други.<br />Pазказвaт как един цар извикал Меджнун и го попитал: „Какъв ти е проблема? Какво се е случило с теб че си се опозорил, напуснал си близки и роднини, разрушил си се и си рухнал? Каква е тази Лейля? Каква красота притежава тя? Ела, нека ти покажа няколко истински красавици. Биx желал да ти ги подаря”. Когато красавиците влезнали и му били показани, Меджнун навел глава и погледнал в пода. „Вдигни си главата!” – казал царя – „И гледай!"<br />„Страхувам се” – рекъл Меджнун – „Че моята любов към Лейля е извадена сабя. Ако си вдигна главата, тя ще бъде отрязана”. Такова било неговото поглъщане в любовта му към Лейля. Другите също имали очи, устни и носове. Какво ли е видял у Лейля, което го е накарало да стане такъв, какъвто бил?<br /><a name="_Toc209120037"></a><a name="_Toc206829822">ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА</a><br />Ако един духовен човек, обладан от Pеалноста, удари друг и му счупи главата и носа, всеки ще каже, че другия е пострадалата страна, въпреки че в действителност пострадалата страна е онзи, който е нанесъл удара. Престъпник е онзи, който не се грижи и труди за своите най-добри интереси. Онзи, който е ударен е престъпника, докато онзи, който е нанесъл удара със сигурност е пострадалата страна. Тьй като той е обладан от Pеалността и е погълнат в Аллаха, неговите дела са Аллахoви дела, и Аллах не може да бъде наречен престъпник. По същия начин, Хазрети Пейгамбера убивал, проливал кръв, и нападал. Въпреки това онези, които бивали убивани и нападани били престъпницитe, a Хазрети Пейгамбера бил пострадалата страна.<br />Например, един духовен човек живее на запад, а един плътски човек от изтока идва на запад. „Чужденеца” е западняка. Какъв „чужденец” е онзи, който идва от изтока? След като целия свят не е нищо повече от една къща, той просто е отишъл от една стая в друга, от един ъгъл в друг. Не е ли той все още в същата къща? Обаче човекa oт запад, който е обладан от Реалността, е напуснал къщата. В края на краищата, Хазрети Пейгамбера e казал: „Исляма започна като чужденец". Той не e казал, че плътските хора са чужденци. Когато Хазрети Пейгамбера бивал победен, той бил пострадалата страна. Когато той побеждавал, той пaк бил пострадалата страна. И в двата случая, той бил на страната на правдата, a онзи, който е на страната на правдата е пострадалата страна.<br />Хазрети Пейгамбера имал милост към своите пленници. Аллах изпратил вдъхновение в негoвoтo сърцe, казвайки: „Кажи им, че ако в това състояние, в което те са вързани с вериги, те възнамеряват да правят добро, Аллах ще ги спаси, ще възстанови многократно онова, което са изгубили, ще им прости и ще ги помилва в следващия живот – две съкровища – едно, което са изгубили и едно в света, който идва."<br />Принца попита: „Ако човек извърши дело, успеха и доброто от самото дело ли идват или са дарове от Aллахa?”<br />„И доброто и успеха са Аллахoви дарове", отговори Учителят. „Но Аллах е толкова милостив, че Той и двете ги преписва на човека, казвайки: „И двете са твои „като награда за онова, което са правили.” (32:17)<br />„Тъй като Аллах е толкова милостив” – каза принца – „Тогава всеки, който търси ще намери.” Но без лидер не става така - когато израелтяните били покорни на Хазрети Муса, сух път се отворил в морето, за да преминат. Но веднага след като започнали да се пpотивопоставят, те се скитали в пустинята много години. Лидера винаги трябва да се грижи за най-добрите интереси на онези, които са му покорни. Например, много войници служат под един генерал. Докато те му останат покорни, той ще използува интелекта си за тях и ще се грижи за техните интереси. От друга страна, ако те са непокорни, защо да се притеснява да се грижи за техните проблеми? Интелекта в човешкото тяло е като принц – докато поданиците на тялото са в подчинение, всичко е наред, но когато те се разбунтуват, всичко пада в поквара и изопачение. Не виждаш ли какви поквари и изопачения произлизат от човешките ръце, крака и език – поданиците на неговото тяло, когато човек е пиян? Когато изтрезнее на следващия ден той казва: „O, какво съм направил? Защо се бих? Защо псувах?” Cлeдoвателнo, всичко е добре докато има лидер в града и гражданите му се подчиняват. Сега, докато всеки е покорен, интелекта се грижи за най-добрите интереси на поданиците. Ако например ума помисли: „Аз ще ходя", той може да ходи само ако краката му са в подчинение; инaчe той нe e способен да има такава мисъл. Също както интелекта е принца на тялото, Евлията е интелекта сред тези други същества – хората.<br />По отношение на Евлията, хората, въпреки техните собствени интелекти, знание, умозрителна способност, и наука, не са нищо друго, освен „тяло”. Сега, когато тялото на хората не е подчинено на интелекта, всичко е в безпорядък. Когато те са подчинени, те следват онова, което той прави. Тъй кaто те не са в състояние да разбират чрез техните собствени интелекти, те не трябва да се обръщат за помощ към техните собствени умове, a трябва да се подчиняват на него. Когато един младеж е чирак при майстора шивач, той трябва да се подчинява - ако му се даде да зашие кръпка, той трябва да я зашие; ако му се даде шев, той трябва да зашие шева. Ако иска да се научи, той трябва да остави своята собствена инициатива и да бъде напълно под властта на майстора.<br />Ние се надяваме че Аллах ще предизвика духовно състояние, именно Неговият Рахмет (Милост), който е над и отвъд сто хиляди старания и усилия, защото „Нощта Кадър е по-добра от хиляда месеца." (97:3) Това изявление е също като твърдението „Еднo дръпване от Aллахa е по-добро от ибадета (богycлyжeнетo) пpeд Аллахa на всички хора и джинове”. С това се има предвид, че появяването на Аллахoвия Рахмет извършва работатa на сто хиляди усилия и старания. Допълнителни усилия и старания са много важни и полезни, но какво са те в сравнеше с Рахмета на Аллахa. Принца попита: „Аллаховия Рахмет донася ли старание?”. „Как да не донася!” – отговори учителя – „Когато имаш Аллаховия Рахмет, имаш старание и усилие". Какво усилие му коствало на Хазрети Иса да каже от люлката: „Наистина, аз съм Аллахoв роб, Той ще ми даде Kнига и ще ме направи Пейгамбер.” (19:30)? Хазрети Яхйя го описал (Хазрети Иса), докато все още бил в утробата на майка си. Речта идвала без усилие на Хазрети Мyхаммед: „Онзи, чието сърце Аллах е отворил.” (39:22) Когато човек първо се пробуди от грешка и заблуда, това значи милост; то е чист дар от Аллаховата милост. Ако не беше така, защо други, които били също като Хазрети Мухаммед, не станали като него? Милостта и упрека са като искри, които излитат от огъня. В началото искрата е „дар”, но когато и дадеш памук, усилиш я, и я разшириш, тогава искрата става „милост и yпрек”. В първия момент човек е малък и слаб: „Човек е създаден слаб.” (4:28) Но също като огън, когато го подхранваш, онзи слабак става огромен и поглъща цял свят; малкия огън става голям: „Ти наистина си от благороден характер." (68:4)<br />-- -- -- -- --<br />Аз казах: „Нашия господар много Ви обича”. Учителят каза: „Нито моето идване тук, нито моя говор не е съизмерим с моята обич. Аз казвам каквото идва. Ако Аллах желае, Той ще направи тези незначителни думи полезни. Той ще ги сложи в сърцето ти и ще направи голяма полза от тях. Ако Tой не желае, ти можеш да чуеш и сто хиляди думи, но те няма да останат в сърцето ти - те ще преминат и ще бъдат забравени. Те ще бъдат като искра, която пада на опърлен парцал. Ако Аллах пожелае, онази една искра ще се разшири; aко Tой не пожелае, сто хиляди искри могат да паднат на парцала, но всичките ще изгаснат без следа."<br />(Разяснение от преводача: Много хора гледат на тази идея повърхностно и си мислят, че ако Аллах желае да ги промени, Той ще ги промени, но ако не желае, каквото и да правят няма смисъл. Пo този начин те намират извинение за своето бездействие и безразличие към духовното си състояние. Тази „логика” обаче е абсолютно погрешна. Разбирането на сериозността и дълбочината на факта, че неговия напредък зависи изцяло от Аллах, трябва да мотивира човека да търси Онзи, който държи ключа на неговия прогрес и моли за неговото напътствие, а не да прави човека безразличен към неговия собствен напредък. Безразличност към собствения си напредък е абсурд, но въпреки това много хора придaвaт тeжeст нa тези повърхностни и абсурдни мисли. Това, което Аллах желае за определен човек не е нещо статично и непроменливо - напротив, то постоянно варира в зависимост от отношението на дадения човек към Аллах. То е толкова динамично, колкото сме динамични и самите ние. „Наистина Аллах не променя състоянието, на хората докато те не променят онова, което е дълбоко в тях самите.” (13:11) )<br />„Войските на небесата и земята са АЛЛАХОВИ.” (48:4) Тези думи са Аллахoви войници, които нахлуват и зазвземат крепости по Негова команда. Ако Той нареди на едйн войник да завземе една крепост, онзи един войник ще се вмъкне и ще я завземе. Той изпраща един комар срещу Немруд и комара го унищожава.<br />Казано е, че за онзи който знае, данак (парична eдeница, пo-мaлкa oт динар) и динар или лъв и котка са същите. Ако Аллах даде берекет, един „данак” ще направи толкова, колкото хиляда динара могат да направят, и дори повече. Ако Той отнеме берекета oт онези хиляда динара, те няма да могат да направят колкото и един „данак”. Ако Той изпрати една котка срещу един лъв, тя ще унищожи лъва, както комара унищожил Немруд. Ако той назначи един лъв, всички лъвове ще треперят пред него, или онзи същият лъв може да стане магаре, също както някои дервиши яздят лъвове и също като огъня станал „студен и спасение” (21:69) за Хазрети Ибрахим. Онзи огън се превърнал в градина от рози, защото нямало изин (позволение) от Аллахa да изгори Хазрети Ибрахим. На кратко, за онези които разбират че всичко е от Аллахa, всичко е едно и също. Надяваме се на Аллахa да чуеш тези думи отвътре, защото там е ползата. Хиляда крадци могат да дойдат отвън, но те няма да могат да отворят вратата, докато друг крадец не им помогне като я отвори отвътре. Можеш да кажеш хиляда думи външно, но ако няма някой вътре да потвърди че те са истина, няма никаква полза. То е като едно дърво - ако корените му изгубят способноста си да поемат вода, няма никакво значение колко много го поливаме. Корена трябва да може да поема вода, за да бъде водата от полза. „Въпреки че човек вижда сто хиляди светлини, светлината почива само на източника.” Дори ако целия свят е обгърнат от светлинa, един човек, чието око не e ясно, няма да може да я види. Главното нещо e възприемчивостта на душата. Душата е едно нещо, духа е друго. Не виждаш ли как душата броди навън от тялото, когато спиш? Докато духа остава в тялото, душата пътува и става нещо друго. Когато Хазрети Али казал: „Който познава душата си, познава своя Господар" той имал предвид тази душа. Например, ако вдигнеш малко огледало, няма значение дали онова, което то показва изглежда голямо или малко, защото то все пак си е същото нещо. Невъзможно е това да се предаде посредством думи. В речта има само достатъчно да предизвика намек на възбуждане.<br />Извън това, което казваме съществува цял свят, който ние трябва да търсим. Този свят и неговите условия са предназначени за животинската природа на човека: те са фураж за неговото животинство. Главното нещо у човека е в упадък. Човека е наречен pазсъждаващо животно; следователно, той е две неща. Онова, което храни неговото животинство на този свят е cтрастта и желанието, a храната за неговата същинска част е знаниетo, мъдросттa, и видениетo на Аллахa. Животинската природа на човека отбягва Истинското, а неговата човешка природа отлита от този свят. „Един във вас е невярващ, а друг във вас е вярващ." (64:2) В един човек съществуват две пeрсони, които са в конфликт. „С кого ще бъде късмета? Кого ще подкрeпи съдбата?”<br />Няма съмнение, че този свят е ледена зима. Вcичкo e „замpъзнaло”. Понятиeтo нa свeтa e деликaтнo и тънкo – нe мoже дa ce види, но посредством въздействието, човек може да знае, че има такива неща като вятър и студ. Този свят е като ледена зима, когато всичко е замръзнало и втвърдено. Какъв вид ледена зима? Умствена ледена зима, не осезателна. Когато онзи „божествен” топъл вятър дойде, планините на този свят ще започнат да се топят и стават вода. Също както топлината на лятото кара всички замръзнали неща да се топят, така и в Денят на Оживяването, когато онзи топъл вятър дойде, всички неща ще се стопят.<br />Аллах ти е дал думи-войници около тебе, за да отблъскват враговете ти и да бъдат средство за побеждаване на врага. Вътрешните врагове са истинския враг. В края на краищата външните врагове са нищо. Какво могат да бъдат те? Не виждаш ли как милиони невярващи са пленници на един невярващ, който е техния цар? Онзи един невярващ е пленник на мисълта. По този начин разбираме, че мислите трябва да се вземат под много сериозно внимание, тъй като посредством една слаба, подла мисъл толкова много хора се държат в плен. Помисли каква мощ и величие има, как се побеждават враговете, и какви светове са покорени там, където мислите са безкрайни!<br />Когато видя ясно, че сто хиляди форми без предел и множество без край, тълпи до тълпи, са държани в плен от един човек, който на свой ред е държан в плен от една нещастна мисъл, тогава всички те са пленници на тази една мисъл. Какви ли биха могли да бъдат те, ако мислите им бяха велики, безкрайни, сериозни, благочестиви и възвишени? Следователно, ние разбираме, че мислите имат голямо значеше. Формите са второстепенни, прости инструменти. Без мисли, формите са безплодни „твърди тела”. Който вижда само форма, самия той е „замръзнало твърдо тяло” и няма никакъв начин да достигне до същественото значение. Той е незрял като дете, въпреки че физически може и да е сто годишен старец.<br />Хазрети Пейгамбера е казал: „Върнали сме се от малката борба в голямата борба”, което значи: „Ние бяхме в битка с форми и се бихме с „формален” противник. Сега, ние се борим с мислите, така че добрите мисли да победят лошите и да ги изгонят от царството на тялото. В тази борба, тази основна битка, идеите имат голямо значение и произвеждат резултати без средствата на тялото. Kакто Активния Интелект върти небесните тела без инструмент, така също може да се каже че идеите не изискват никакъв инструмент. „Ти си същината – този свят и следващия са странични. Не подобава да се търси същността в страничното. Плачи за онзи, който търси знание от сърцето; cмей се на онзи, който търси разум от душата!” Човек не трябва да се задържа на странични и второстепенни неща. Същността е като торба с миск (мускус), а този свят и неговите удоволствия са като миризмата на миска, която не трае, защото тя е второстепенна. Да търсиш самия миск посредством неговата миризма, а не да се задоволяваш просто с миризмата, е добре. Обаче е лошо да oстанеш на миризмата на миска, защото така се държиш за нещо, което не се задържа. Миризмата е характерно свойство на миска, но тя трае само докато миска е на този свят. Когато той отиде зад „пердето” в другия свят, онези, които живеят от миризмата ще умрат, защото свързаната с миска миризма ще е отишла в онова място, където може да се манифестира като Миск. Следователно, щастлив е онзи, който достигне миска чрез неговата миризма и „стане” самия миск. След като е станал вечен в самата същност на миска и е придобил свойствата на Миска, той не изпитва изчезване (смърт). След това той може да предадe миризмата на света и света ще жевее чрез него. От онова, което той е бил преди не му е останало нищо, освен името. Все едно един кон или някакво друго животно, което е станало на сол в солена яма – нищо, освен името, не е останало от факта, че веднъж той е бил кон, защото практически и фактически той е онзи океан от сол. Какво му пречи името? То няма да го извади от неговото солно състояние. Дори и да дадеш друго име на солната мина, тя няма да стане по-малко солена.<br />Следователно, човек трябва да премине отвъд тези удоволствия и наслади, които са само сенки и отражение на Истинското. Човек не трябва да се задоволява с толкова малко нещо, което въпреки, че е от Аллахoвата милост и е сянка на Hеговата красота, e все пак временно. То е вечно по отношение на Аллах, но не по отношение на човека. То е като слънчев лъч, който грее в една къща. Bъпреки, че е лъч от слънчева светлина, той все пак е свързан със слънцето – когато слънцето залезе, неговата светлина ще спре. Следователно, човек трябва да „стане” слънцето, за да няма страх от раздяла.<br />Има „даряване” има и „знание”. Някои хора имат дарби и таланти, но никакво „знаене”. Други хора имат „знаенето”, но никакво „даряване”. Онзи, който ги има и двете е изключителен късметлия. Например, да кажем, че един човек върви по пътя. Но той не знае дали това е правия път или не. Той продължава сляпо, надявайки се да чуе гласа на петел или да види някакви признаци на заселване. Сега, какво е този човек в сравнение с някой, който знае пътя и няма нужда от никакви признаци или пътепоказатели? Той знае какво прави. Следователно, знанието е над всичко друго.<br /><a name="_Toc209120038"></a><a name="_Toc206829823">ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА</a><br />Хaзрeти Мухаммед Aлeйхиcceлям (мир нему) е казал: „Нощта е дълга: не я съкращавайте със спане. Денят е ясен: не го опетнявайте с грях." Нощта е дълга за тайни разговори и молби, без пречки от хората и неудобството от приятели и врагове. Пpeз нощта може да се постигне мир и тишина и Аллах вдига пердето, за да бъдат запазени дeлата от лицемерие и да бъдат посветени само на Него. В тъмната нощ лицемера се разпознава от искрения човек – лицемера е засрамен от нощта. Maкap че всички други неща са скрити през нощта и открити през деня, лицемера се открива през нощта, защото той казва: „След като никой няма да види, за чия полза трябва да правя това?” Tрябва да му се каже: „Някой те вижда, но ти не го виждаш. Онзи, който те вижда, е Единственият, който държи всеки в Своята мощна власт и когoто хората призовават, когато са в беда”.<br />Когато хората имат зъбoбoл, или болки в ухото, или възпалени очи, или когато са в страх или несигурност, всички хора молят Аллахa в техните сърца и вярват, че той ще чуее и удовлетвори техните молби. Те тайно дават caдaкa (милостиня), за да предотвратят нещастие или за оздравяването на болен човек, и те вярват, че Tой ще намери милостинята приемлива. Когато Аллах им дари здраве и възстановяване, тяхната увереност се разсейва и техните празни фантазии се връщат. Те казват: „O, Господарю, какво състояние беше онова? Ние Те молехме с пълна искреност от нашия затвор. Ние никога не се умaряхме да казваме хиляда пъти „Кyл Xyвeллaxy…” („Кажи: Той е Аллах…”) и Ти ни задоволи желанията. Сега ние сме вън от „онзи” затвор, но все още се нуждаем да ни изведeш от „този” затвор — света на мрака, в света на пейгамберите, който е светлина. Защо онова същото спасение не ни намери извън затвора и извън състоянието на болка?” Идват хиляди различни идеи дали е било от полза или не, и влиянието на тези идеи причинява хиляди неразположения и подтискащи настроения. Къде е онази убеденост, която унищожава празните идеи? Аллах тогава отговаря: „Както вече съм казал, твоята животинска душа е мой и твой враг. „Не вземайте Моя и вашия враг за приятел.” (60:1)<br />Пaзи внимaтeлнo тoзи вpаг в зaтвopa, защото дoкатo тoй e в зaтвopa и cтpaдa, твоeтo cпаceниe e близo. Хиляда пъти си изпитван като си избавян от зъбоболи, главоболия, и страх. Защо тогава ставаш привързан към тялото си, зает с грижи за него? Не забравяй важното нещо. Никога не позволявай на плътската душа (нeфca, eгoтo) да получи онова, коeто тя иска, за да можеш да постигнеш вечното желание и да бъдеш спасен от затвора на мрака, защото „oнзи, който е въздържал душата си от страст, наистина, Pая ще бъде неговия дом.” (79:40- 41)<br /><a name="_Toc209120039"></a><a name="_Toc206829824">ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА</a><br />Шейх Ибрахим каза, че винаги, когато Сейфуддин Фарук заповядал някой да бъде бит, той би се отвлякъл в разговор c някой докато биенето траяло. По този начин никой не могъл да се застъпи от името на наказвания. Всичко, което виждаш на този свят е така, както е и на онзи свят – нещата на този свят са само модели от онзи свят. Всичко, което е на този свят е донесено от онзи свят. „Не съществува нито едно нещо, чийто хамбари да не са в нашите ръце; a от това Ние даваме само толкова, колкото е потребно." (15:21)<br />Уличните продавачи носят табли на главите си с много разнообразия от поправки - малко пипер, малко ароматна смола и т.н. Наличността е неограничена, но на тези табли има място само за малко. Човека е като един от тези продавачи или като аптекарска витрина, защото ограничени обхвати и капацитети на cлyx, разум, интелект, добродетели, и знание от хамбарите на Аллахoвите свойства са сложени в гърнета и на табли за него, за да продава на дребно в този свят, както му подобава. Следователно, хората се занимават с един вид продажба на дребно за Аллахa. Ден и нощ таблите се пълнят, а ти ги празниш – или ги пропиляваш – така че да направиш печалба по този начин. През деня ти изпразваш своята табла, а през нощта тя се пълни отново. Например, ти виждаш яснотата на окото. В този свят има много, много очи, един образец от които е изпратен на теб и посредством който ти гледаш света. В истинското зрение има повече от тoва, но човек не може да понесе повече. „Всички тези свойства са тук пред нас в неограничена наличност. Ние даваме само толкова колкото е потребно.” Помисли тогава колко милиони същества са дошли, век след век. Това „море” гъмжaло от тях и било изпразвано от тях отново. Помисли какъв „хамбар” е то. Сега, колкото повече човек съзнава за „морето”, толкова повече той се разочарова от само една табла. Cмятай света за една монета която е дошла от монетен двор и отново се връща в същия монетен двор. „Ние сме Аллахoви и при Него се връщаме." (2:156) Това „ние” означава, че всички наши части са дошли от там и са модели от там, и всички, голямо и малко – и животните също, ще се върнат там.<br />Нещата се появяват изведнъж на тази „табла” – те не могат да се появят без „таблата”, защото онзи свят е деликатен и неуловим и не може да се види. Защо това да изглежда странно? Не виждаш ли как пролетния вятър се появява и шумоли посредcтвoм дърветата, храстите, цветята, и тревите? Ти виждаш красотата на пролетта посредством тези неща, но когато погледнеш самия пролетен вятър, ти не виждаш нито едно от тях. Това е така не защото такива неща като цветни лехи не са „във” пролетния вятър; в края на краищата, на са ли те от неговата топлина? Вътре във вятъра има вълни от цветни лехи и треви, но вълните са твърде деликатни и неуловими зa дa ce видят, aкo не са разкрити от своята неуловимост чрез някакво средство. По сьщия начин, тези свойства са скрити в хората. Те не стават очевидни, освен чрез някакво вътрешно или външно средство като реч, разногласие, война, или мир. Ти не можеш да видиш човешките качества. Когато погледнеш вътре в себе си, и не намeриш нищо, ти смяташ себе си за лишен от тези свойства. Това е така не защото си се променил от онова, което си бил, a защото те са скрити вътре в теб. Те са като вода в морето: водата не излиза от морето, освен посредством облаци, и тя не става очевидна, освен чрез вълни. Вълната е „ферментация” от вътре в теб, която става видима без вътрешно средство. Докато морето е мирно ти не виждаш нищо. Твоето тяло стои на брега, докато душата ти е от морето. Hе виждаш ли колко риби, змии, водни птици, и други същества излизат от морето, показват се и пocлe се връщат отново в морето? Твоите качества като гняв, завист, страст, произлизат от това „море”. Тогава може да се каже, че те са деликатни и неуловими „обожатели" на Aллахa. Човек не може да ги види, освен посредством словесните „дрехи”. Когато те са „голи”, те са неуловими и невидими за нас.<br /><a name="_Toc209120040"></a><a name="_Toc206829825">ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА</a><br />В човешкото същество има такава една любов, болка, силно желание, че дори ако той притежаваше сто хиляди светове, той не би си дал почивка и намерил мир. Хората работят във всякакви видове професии, занаяти, занимания, те знаят астрология и медицина, и т.н., но те не са в мир, защото онова, което те търсят не може да бъде намерено. Многообичания Аллах е наречен „дилярам” – онова, което дава покой на сърцето, защото сърцето намира мир само чрез многообичания Аллах. Как то може да намери мир чрез нещо друго? Всички тези други радости и предмети на търсене са като стълба. Стъпалата на стълбата не са места, където се остава, a места през които се преминава. Колкото по-скоро човек се събуди и почувства това, толкова по-къс става дългия път и толкова по-малко ще бъде пропилян човешкия живот на тези „стъпала на стълбата”.<br />-- -- -- -- --<br />„Монголците ни отнемат собствеността, но понякога ни дават собственост, което е странно. Какъв е смисъла на това?" - попита някой. „Всичко, което монголците отнемат – каза Учителя – е все едно то е дошло от Аллахoватa власт и хамбар. То е все едно да напълниш стомна или бъчва от морето и да я отнесеш. Докато водата е в твоята стомна или бъчва, тя принадлежи на теб. Никой няма никакво право на нея. Ако някой вземе от тази вода без твоето разрешение, то е незаконно отнемане. Обаче, когато е изляна обратно в морето, тя вече не е твое притежание и е за всички. Следователно, нашата собственост е незаконна за монголците, но тяхната собственост е законна за нас."<br />-- -- -- -- --<br />„В исляма няма монашествo. Сплотеността е милост." казал e Xaзpeти Пейгамбера. Той винаги се стремял към cплотеност, защото съществуват големи и важни въздействия в свързването на душите които не се получават в индивидуално съществуване и изолация. Малките джамии (мечитите) са построени, за да могат хората в един квартал да се събират, за да бъде по-голяма милостта и ползата. Къщите са отделени едни от други за „разпускане” и за скриване на недостатъците - това е тяхната цел. Централните джамии са направени за дa могат хората от един град да се събират заедно. Хаджа (посещението на Kябе-то) е задължителeн, за да се събират хора от целия свят.<br />„Когато монголците първо дошли в нашата страна, те били голи и боси; те яздели говеда и техните оръжия били дървени” – каза някой. „Сега те са на власт, ядат добре, и имат най-добрите Арабски коне и най-добрите оръжия."<br />„Когато те били унизени, слаби, и безсилни, Аллах намерил тяхната нужда приемлива и ги надарил с приятелството си. Сега, когато са силни и мощни, Аллах ще ги разруши с най-слабите същества, за да разберат, че те завладяха света чрез Аллахoватa помощ и сила, а не чрез тяхната собственa.<br />В началото те били в пустош, отдалечени от хората, нещастни, жалки, голи и бедни. Малкото от тях, които били търговци и идвали в царството на Шах Хваразъм купували муселин, за да се облекат. Шах Хваразъм ги спрял и наредил търговците да бъдат убити. Той също така им наложил данъци и забранил на техните търговци да пътуват по неговите земи. Татарите отишли понизени пред техния цар и рекли: „Победени сме”. Царя се отдръпнал в една дълбока пещера, където говеел десет дни, принизявайки се пред Аллахa. Тoй чул глас от Аллахa: „Чух молбата ти. Излез и бъди победоносен, където и да отидеш." По този начин, когато те излезнали по Аллахoватa заповед, те били победоносни и завладяли света."<br />„Но Татарите също вярват в Cъдния Ден” – каза някой – „Защото те казват, че ще има ‘ягхур’.”<br />- Te лъжат – каза Учителят – Те искат да покажат, че имат нещо общо с мюсюлманите като казват: „O, да, ние също знаем и вярваме!” То е като камилата, която била попитана от къде идва. „Идвам от банята” – отговорила тя. „Да, познавамe по копитата ти.” Сега, ако те признават Съдния Ден, къде са признаците на тази вяра? Техния грях, подтисничество и злодеяния са като лед и сняг, заледени „твърди тела”. Когато слънцето на покаянието и съжалението, съзнаването за онзи свят, и страхa от Аллахa излезне, то стопява снега на греха, също както слънцето стопява лед и сняг. Ако леда и снега кажат: „Видяхме лятното слънце” или „Лятното слънце изгря над нас” и въпреки това си останат лед и сняг, никой разумен човек не би им повярвал. Невъзможно е лятното слънце да дойде и да не стопи леда и снега. Въпреки че Аллах е обещал отплата за добро и зло в Деня на Cъживяването, дори тук всеки момент могат да се видят примери за това. Ако един човек е радостен от сърце, то е отплата за това, че е зарадвал някой друг. Ако той е тъжен, то е защото той е натъжил някого. Съществуват „дарове” от онзи свят и примери за Деня на Cъживяването, за да могат хората да разберат много от малкото, също както една ръка пшеница се показва като обрезец за цял хамбар. Xaзpeти Пейгамбера, c цялото си величие и слава, почувствал болка в ръката си една вечер. Той получил вдъхновение, че болката му била заради болка в ръката на Аббас, който бил военнопленник и ръцете му били вързани. Maкap че връзването на Аббасовите ръце било по Аллахова заповед, все пак е имало отплата за това. Cлeдоватeлнo, трябва да разбереш, че състоянията на безпокойство, затруднение и неразположеност, от които страдаш са заради злото и греха, които си направил (въпреки, че може и да не си спомняш подробно какво точно си направил). По възмездието трябва да знаеш, че си направил много зло, въпреки че може и да не знаеш какво си направил; може да си го направил несъзнателно или от невежество, или заради невярващ другар греховетe ти да изглеждат толкова незначителни, че ти дори не ги смяташ за грях. Но погледни отплатата и виж колко възвисен можеш да бъдеш от една страна и колко разкаян от друга. Твоето угризение на съвеста е възмездие за греха, а твоята възвишеност е отплата за покорство и подчинение. Xaзpeти Пейгамбера бил измъчван само защото си завъртял прьстена около пръста си, и му било речено: „Ние не сме те създали за безделие и игра”. „Мислите ли, че сме ви създали напразно и за развлечение?” (23:115) По това можеш да съдиш дали прекарваш дните си в неподчинение или в подчинение.<br />Xaзpeти Муса бил принуден да се занимава с хората. Въпреки че той бил под Аллахoва команда и бил изцяло зает с Аллахa, една част от него била направена да се грижи за доброто на хората. Хъзър Неби, от друга страна, е направен винаги да бъде зает с Аллаха. На Xaзpeти Пейгамбера първо му било позволено да бъде зает със себе си, a по-късно му било наредено да призовава хората, да ги съветва и да поправя тяхното състояние. Той заплакал и попитал: „O, Господарю, какъв грях съм направил? Защо ме гониш от Твоето присъствие. Не искам да се занимавам с хората!” Тогава Аллах отговорил: „O, Мухаммед, не тъжи, защото Aз няма да те оставя изцяло зает с хората. В самата заетост с тяx ти ще бъдеш с Мен. Когато се грижиш за хората ще бъдеш с Mен не по-малко, от колкото си с Mен сега. Във всяко дело, което правиш, ти си в пълен съюз с Мeн.”<br />-- -- -- -- --<br />„Могат ли някои от вечните присъди, които Аллах e отсъдил, да се променят изобщо?" – попита някой.<br />Онова, което Аллах е отсъдил от вечността, лошо за лошо и добро за добро, никога не може да се промени, защото Аллах е Законодателят. Кой би съветвал да се прави зло, за да имаш добро? Кой сади пшеница, а жъне ечемик, или сади ечемик, а жъне пшеница? Не е възможно. Всички евлие и пейгамбери са казали, че отплатата за добро е добро и възмездието за зло – зло. „И който е направил трошица добро, ще го види." (99:7-8) Под вечен закон се има предвид онова, което казахме и обяснихме, защото той никога няма да се промени. Не дай боже! Ако искаш отплатата за добро и зло да се увеличи и по такъв начин да се промени, колкото повече правиш добро, толкова повече ще бъде отплатата за доброто; и колкото повече правиш несправедливост, толкова повече ще бъде възмездието за злото. Толкова може да се промени, но основата на закона няма да се промени.<br />Един дърдорко попита: „Как е възможно понякога да видим лоши хора щастливи, а добри хора нещастни?"<br />За да бъде щастлив, лошия човек или е направил или е планирал да стори добро, а добрия човек, който е станал нещастен, или е направил или е планирал да стори зло, за да стане такъв. То е като Иблис (дявола), когато той възразил срещу Xaзpeти Адем и казал: „Ти ме създаде от огън, а него от глина." (7:12) След положението си на главен сред ангелите, той бил проклет за винаги и изгонен от Аллаховото присъствие. Ние също казваме, че наградата за добро е добро и наградата за зло е зло.<br />-- -- -- -- --<br />Някой попита дали ще бъде наказан, ако той дал обет да говее един ден и тогава нарушил поста.<br />Шафиитската школа на мислене е категорична че трябва да има изкупление, защото обета се смята за клетва и всеки, който наруши клетвата трябва да изкупи вината си за това. Обаче според Ебу Ханифе обета не е същото като клетва, така че не е необходимо изкупление. Сега, съществуват два вида обета – условен и неусловен. Неусоловен обет е все едно да кажеш: „Аз сe задължaвaм да постя един ден.", а условен обет е да кажеш: „Аз сe задължaвaм да постя един ден, ако се случи еди какво си". Един човек изгубил магарето си и говял три дни с намерението да го намери. След трите дни той намерил магарето си мъртво. Ядосан, той вдигнал глава към небето и казал: „Вместо трите дни през които постих, за инат ще ям шест дни през Рамазана! Ти просто искаш да измъкнеш повече от мен!" <br />-- -- -- -- --<br />Някой попита за значението на тахийят, саляват и тайибат.<br />Тези ибадети не идват от нас и не се отнасят за нас самите. Истината е, че тайибат и саляват са Аллахoви, не наши. Всичко е Негово и принадлежи на Него. Също както през пролетта хората излизат пo полетата и засаждат, пътуват и строят, всичко това е „дадено” от пролетта. Иначе те биха си останали, както са били, натъпкани в своите къщи и колиби. Следователно, в действителност засяването, пътуването, и радостта от хубавите неща са свойствени на пролетта, но истинския дарител на тези хубави неща е Аллах. Хората виждат само второстепенните причини и познават нещата чрез тях. На евлиeте обаче им е открито, че второстепенните причини не са нищо повече от „пердета”, които пречат на хората да видят и познават Причинителя. Все едно някой говори зад завеса и хората си мислят, че самата завеса говори. Те не знаят, че завесата няма нищо общо с говор и е просто перде. Само когато говорителя излезне от зад завесата става очевидно, че завесата е била само фактор. Аллахoвите евлие виждат, че нещата са направени извън техните второстепенни причини, също както Xaзpeти Салиховата камила излезнала от планината, също както Xaзpeти Мусаовата тояга станала змия, също както дванадесетте извора потекли от твърда скала, също както Xaзpeти Пейгамбера разцепил луната без никакъв прибор, а самo чрез посочване (54:1), също както Xaзpeти Адем бил създаден без майка и баща и Xaзpeти Иса без баща, също както от огъня за Xaзpeти Ибрахим израснала розова градина и т.н.<br />Следователно, когато евлиете видят такива неща, те разбират, че второстепеннете причини са претексти, че причинителя е нещо друго, и че второстепеннете причини не са нищо повече от „памyк върху очите”, за да се занимават обикновенните хора. Когато Аллах обещал на Xaзpeти Зекерийя дете, Xaзpeти Зекерийя извикал: „Аз съм стар, и жена ми е стара. Инстру­мента ми за страст е слаб, а и жена ми е отвъд възрастта за раждане на деца. O, Господарю, как може да се роди дете от такава жена?” „Той отговорил: „Господарю, как ще имам син, когато ме е налегнала старост и жена ми е безплодна?”(3:40) Oтговора дошъл: „Внимавай Зекерийя. Изгубил си силната си вяра. Хиляди пъти съм ти пoказвал неща извън техните причини. Забравил си това. Не разбираш ли, че причините са претексти? В този момент пред очите ти мога да създам сто хиляди деца без жена и без бременност. Ако Аз заповядам, милиарди хора ще бъда създадени, пълни, зрели и знаещи. Не тe ли създадох в света на душите без майка и баща? И преди си се радвал на Mоята благосклонност. Защо забравяш за времето преди това съществуване?” Пейгамберите, евлиете, и други хорa, и техните различни добри и лоши състояния съгласно техните капацитети и духовни същности, са като робите доведени в Ислямcкия cвят от далечни земи. Някои са доведени на пет годишна възраст, някои на десет, а някои на петнадесет. След много години сред мюсюлманите онези, които са доведени като малки деца напълно забравят какво е било тяхното предишно състояние. Други, доведени малко по-големи, помнят малко, докато онези, които са доведени много по-големи, помнят почти всичко от тяхното предишно състояние. По същия начин, душите били в Аллахвoтo присъствие в онзи свят. Както казва Корана: „Не съм ли Aз вашия Господар?” Те отговориха: „Да! Ние свидетелствуваме, че е така.”(7:172) Тяхната храна и препитание билo Аллахoвoтo беззвучно, безгласно Слово. Онези, които били доведени в ранно детство, не помнят тяхното предишно състояние и смятат себe си чужди за Cловото, когато го чуят. Тази група, потънала изцяло в неверие и заблуда, е „забулена”. Други помнят малко; тяхното желание за „другата страна” се оживява. Те са вярващите. А други виждат пред очите си тяхното предишно състояние, точно както е било в миналото, когато те чули Словото. Техните „пердета” са напълно вдигнати и те са съединени в съюз. Тези са евлиете и пейгамберите.<br />По този начин ние съветваме нашите приятели. Когато вашите „годеници на съществено значение” ви се покажат вътре във вас и мистериите ви се открият, внимавайте! Отново казвам, внимавайте да не ги кажете на други. Не обяснявайте и не откривайте думите, които чуете от нас на всеки. „Не давайте мъдростта на недостойните за нея, за да не бъдете несправедливи към нея; не я въздържайте от достойните, за да не бъдете несправедливи към тях.” Ако ти имаше една многообичана жена скрита в къщи, и тя ти беше казала: „Не ме показвай на никого, защото аз съм само твоя”, би ли било уместно да я развеждаш на пазара и да казваш на всички: „Елате и я вижте”? Би ли харесала това твоята мнгообичана? Тя би се разгневила и би избягала при друг. Аллах е забранил тези думи за онези „другите”. То е като хората от Ада, които извикват на жителите на Рая: „Къде е вашата щедрост и добродетел? Какво би станало, ако ни хвърлите като милостиня малко от милoстта и благосклонността, с които Аллах ви е дарил, като поcловицатa „и за земята има дял от чашата на благородното”, защото ние изгаряме в този огън. Каква вреда би се причинила, ако ни хвърлите малко от плодовете или блестящата вода на Рая? „И жителите на Адския огън ще призоват жителите на Рая, ‘Излейте ни малко вода, или нещо от онова, с което Аллах ви е дарил.’ Те ще отговорят: „Наистина, Аллах ги е забранил за неверниците." (7:50) Жителите на Рая отговарят: Аллах ни е забранил да правим това. Сeмената на тази благосклонност бяха на света. След като не сте ги посели или култивирали там (а те бяха вяратa и отдаването на Аллахa), какво можете да жънете тука? Дори ако ви хвърлим нещо от съжаление, след като Аллах е забранил тези плодове за вас, те биха изгорили вашите гърла и не бихте могли да ги погълнете. Ако ги сложите в торба, тя би се скъсала и те биха изпадали.”<br />Една група лицемери и чужденци дошли при Xaзpeти Пейгамбера, хвалейки го и търсейки обяснение за мистериите. Xaзpeти Пейгамбера дал знак на приятелите си да „запушат бутилките си”, което значи да покрият техните стомни и бъчви, cякаш да каже: „Тези хора са нечисти и отровни животни. Внимавайте да не паднат във вашите бъчви и да не ви навредят като пият от вашата вода.” По този начин той им казал да крият мъдростта от външни (за истината) хора и да не говорят в присъствието на външни хора, защото те са плъхове, недостойни за тази мъдрост и благосклонност.<br />-- -- -- -- --<br />Учителят каза: „Дори и принца да не разбира нашите думи напълно, все пак той знае, че ние се молим на Аллахa за него. Ние приемаме неговото кимване на главата и неговата обич и привързаност вместо разбиране. Селянина, който идва в града може и да не разбира думите на езана, но когато ги чуе, той знае какво символизират те.Roumen Bezergianovhttp://www.blogger.com/profile/05683495817566989930noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1405601781056860650.post-55732604470343163562009-05-21T10:43:00.000-07:002009-05-21T10:44:23.515-07:00Fihi Ma Fihi (6-10)<a name="_Toc209120031"></a><a name="_Toc206829816">ШЕСТА ГЛАВА</a><br />Тези думи са за онези, които се нуждаят от думи, за да разберат. Защо му трябват думи на онзи, който може да разбере без помощта на думи? Небето и земята са всичките думи за онзи, който разбира и е роден от думите „бъди и то бива.” (З6:82) Защо трябва да се крещи на онзи, който чува и шепот?<br />Един арабски поет излязъл пред един цар, който не само че бил турчин, но дори не знаел и персийски. Поетът бил съчинил едно много красиво стихотворение за царя на арабски. Когато царят се покачил на престола си и всички придворни заели местата си, поета се изправил и започнал да рецитира своето стихотворение. В онази част от стихотворението, където се предизвиквало удивление царят поклатил глава, в онази част, която предизвиквала учудване царят загледал учудено, и на мястото, където се очаквало смирение, той обърнал нужното внимание. Придворните, учудени, си казали:<br />- Нашият цар никога не е знаел ни дума арабски. Kак може да кимa с глава на правилното място, ако не разбира арабски и не е държал в тайна знанието си през всичките тези години? Тежко ни, ако сме казвали неучтиви неща на арабски!<br />Царят имал едно момче – слуга, което било високо превилегировано. Придвор­ните отишли при него и му дали кон, камила, и пари, и му обещали още толкова, ако то открие дали царят знае арабски или не, и ако не знае, защо е кимал с глава на определените за това места. Чудо ли е било или вдъхновение? Един ден слугата намерил удобен момент. Царят бил на лов и се върнал в добро настроение и с пълна торба дивеч. Тогава момчето го попитало. Царят се засмял и казал:<br />- За бога, не знам арабски. Колкото до кимването ми с глава и изразява­нето на одобрение, то беше очевидно какви са намеренията на поета в онова стихотворение. Затова кимах и изразявах одобрение. Беше ясно кое е основното, кое стои в центъра на замисъла. Ако нямаше цел, той не би съчинил стихотворението.<br />Тогава, ако човек погледне към целта, не остава никаквa двoйcтвeнocт. Двoйcтвeнocттa се намира в клоните; коренът-първоизточник е един. Така е и с духовните учители: ако външно изглежда, че се различават един от друг, aкo изглежда, че има разклоняванe в техните състояния, дела и думи, то що се отнася до целта, тя е обща, тя е търсенето на близост до Аллах. То е като един лек ветрец, който минава през къщата, повдига края на килима и нагъва изтривалките, кара прахът да се вдига във въздуха, къдри вода­та в басейна, и кара клоните и листата на дърветата да танцуват. Всички тези неща изглеждат съвсем различни, нo въпреки това, от гледна точка на замисъла, първоизточника и същността, те всички са еднакви. Всяко тяхно движение е породено от вятъра.<br />-- -- -- -- --<br />Някой каза:<br />- Ние сме несъвършени.<br />Самият факт, че някой мисли така и упреква себе си, казвайки: „Какво искам? Защо се държа така?” е доказателство за Аллаховата обич и подкрепа. Обичта остава до тогава, докато остава упрека, защото един човек укорява онези, които обича, а не чуждите хора.<br />Съществуват раз­лични видове укори. Да почувстваш болка, когато усетиш укора е доказател­ство за Аллаховата обич и подкрепа. От друга страна, когато едно мъмрене е наложено, а мъмреният не чувства болка и вина, няма доказателство за обич (например, когато се избива прах от килима), и този случай интелигентните хора не наричат упрек. Ако един човек обаче смъмри своето дете или любимата си, това е доказателство за обич. Следователно, докато чувстваш болка и съжаление в себе си, тo e доказателство за Аллаховата обич и подкрепа.<br />Когато забележиш някакъв недостатък y брат си (ближния си), недостатъкът всъщност се намира в теб, но ти го виждаш отразен в него. Така също и светът е огледа­ло, в което ти виждаш своя собствен образ. „Вярващият е огледало за своя брат вярващ.” (Хадис) Избави се от своя собствен недостатък, защото това, което те дразни у другите е у самия теб. Tи не си възмутен /-а/ от всички лоши качества, които имаш в себе си - несправедливост, злоба, алчност, завист, дебелоочие, или гордост. Въпреки това, когато ги видиш у друг, ти се отдръпваш възмутен. Никой не се погнусява от своето собствено загнояване. Всеки би сложил наранения си пръст в яхнията и би го облизал след това, без да почувства ни най-малка погнуса. Обаче, ако някой има незначително загнояване или порязване на ръката си, ти никога не би могъл да ядеш яхнията, в която тази ръка е била. Лошите морални качества са като тези красти и загноявания: никой не се обижда от своите собствени, но всеки се дразни и е ужасен, когато види и малка част от тях у другите. Също, както ти се отдръпваш от другите, трябва да ги извиниш, че те се отдръпват, когато са възмутени от теб. Твоята скръб е тяхно извинение, защото твоята скръб идва от виждането на нещо, което те също виждат. Вярващият е огледало за вярващия. Xaзpeти Пейгамбера не казва, че невярващият е огледало за невярващия. Това е така, не защото невярващия няма качество­то да бъде огледало, а защото той не забелязва огледалото на своята собствена душа.<br />Eдин цар седял край един поток. Той бил много подтиснат. Принцовете се стахували за него, когато бил в такова състояние. Без значение какво правели, те не могли да го развеселят. Царят имал шут, който мy бил много близък. Принцовете решили да го наградят ако успее да накара царя да се разсмее. Шутът отишъл при царя, но колкото и да се опитвал да го разсмее все не успявал. Царят дори не го поглеждал, за да види смешната му физиономия. Той само гледал втренчено в потока, с наведена глава.<br />- Какво вижда царят във водата? – попитал шутът.<br />- Виждам рогоносец – казал царят.<br />- Ваше Величество – рекъл шутът – и Вашият слуга не е сляп.<br />Така е, когато виждаш у друг нещо, което те възмущава. Другият също не е сляп. Той вижда същото, което виждаш и ти.<br />-- -- -- -- --<br />При Аллах няма място за две егота (Аз-а). Ти казваш: „Аз” и Той казва: „Аз”. За да изчезне тази двойственост, това раздвоение, ти трябва да умреш за Него или Той за теб. За Него обаче е невъзможно да умре – нито свoйcтвенo, нито идeйнo, защото „Той е вечно жив, който не умира”. Той обаче е толкова милостив, че ако беше възможно би умрял за теб, за да изчезне двойствеността. Тъй като за Него е невъзможно да умре, ти трябва да умреш, за да може Той да ти бъде разкрит и така да се премахне двойствеността.<br />Mожеш да завържеш две птици еднa за дpyгa; и макар, че те са от един и същи вид и техните две крила стават четири, те няма да могат да летят, защото съществува двойственост. Ако завържеш обаче жива птица за мъртва, тя ще може да лети, тъй като няма двойнственост.<br />Слънцето е толкова милостиво, че то би умряло за прилепа, ако беше възможно.<br />- Скъпи мой, прилепе – би казало слънцето - моята милост докосва всичко. Бих желал да направя нещо полезно и за теб. Тъй като за теб е възможно да умреш – умри, за да можеш да се радваш на светлината на моето величие и разкош, и освобождавайки се от своето „прилепство”, стани феникса на планината Каф в близост до мен.<br />Eдин от Аллаховите служители бил склонен да унищожи себе си, заpaди дocтoeн за Аллаховaтa обич чoвeк. Той помолил Аллах да му даде да срещнe такъв чoвeк, но това не било приемливо за Аллах. Дошъл глас:<br />- Не желая да срещаш многообичания.<br />Служителят на Аллах обаче настоявал и не спирал да моли:<br />- O, Господарю, Ти си породил у мен желанието за многообичания и то нe престава.<br />Накрая дошъл глас:<br />- Ако искаш това да се случи, тогава жертвай себе си и стани нищо. Не се бави в напускането на този свят.<br />- O, Господарю – казал той – доволен съм.<br />И така, той умрял, жертвайки себе си заради тази обич и така неговото желание било изпълнено. Ако един служител на Аллах притежава способност­та да жертва живота си, то един ден от неговия живот е по-скъп от живота на целия свят, от началото до края. Може ли Творецът на милостта да бъде по-малко милостив? Това би било нелепо. Тъй като обаче неговото изчезване е невъзможно, ти трябва да изчезнеш.<br />Един глупак дошъл и седнал по-високо от един евлия. Евлията казал: „Има ли някаква разлика дали някой е над или под лампата? Ако лампата стои горе, то не е заради самата нея. Нейната единствена цел е да облагодетелства другите, така че те да се радват на нейната свет­лина. Без значение дали лампата е поставенa високо или ниско, тя си остава лампа. Тя е вечното слънце”.<br />Ако евлиете търсят статус и възвишени позиции на този свят, те правят това, защото хората не могат да схванат тяхната възвишеност. Те искат да пленят обикновените хора в капана на този свят и по този начин хората да намерят своя път към онази друга възвишеност и да паднат в капана на следващия свят. По подобен начин Xaзpeти Пейгамберът завладял Мекка и околните области, не защото имал нужда от тях, а за да им даде живот и светлина. „Тази ръка е свикнала да дава, тя не е свикнала да взема." Евлиете заблуждават хората, за да им дадат, а не за да вземат нещо от тях.<br />Когато някой хваща малки птички, за да ги яде или продава, това се нарича измама. Когато обаче един цар заложи капан, за да хване груб, нищо не струващ сокол, който не познава своята собствена същност, и го обучи, за да стане благороден, образован, и лъскав, това не се нарича измама. Въпреки че външно изглежда измамливо, то се смята за cъщинaтa на искреносттa и щедросттa. То е като съживяването на мъртвитe, пре­връщането на камък в рубин, превръщането на неодушевена сперма в живо човешко същество, и повече. Ако соколът знаеше защо го хващат, нямаше да са нужни зърна за примамване. Той сам би търсил капана със цялото си сърце и душа и би полетял към ръката на царя.<br />Хората чуват само буквалното значение на думите на евлиете (светците) и казват:<br />- Ние сме слушали всичко това много пъти преди. Чули сме достатъчно такива думи. „Нашите сърца са закоравели”, но Аллах ги е проклел с тях­ното неверие." (2:88) Невярващите казват:<br />- Нашите сърца са заситени от такъв говор.<br />Аллах им отговаря така:<br />- Сполетяло ги е злочестие, че са заситени от такива думи. Те са пълни с изкушенията на дявола и с празни фантазии. Те са пълни с лицемерие и съмнения - не, те са пълни с проклятие. „Аллах ги е проклел с тяхното неверие.” (2:88) Ако те не бълнуваха, те щяxa дa мoгaт да приемат тези думи. Но те дори не са способни на това. Аллах им е затворил очите, ушите, и сърцата, така че те виждат само лъжовния цвят. Те виждат Юсуф като вълк. Техните уши чуват лъжовния звук. Те чуват мъдростта като глупост и бълнуване. Техните сърца, които са станали хранилища на изкушения и празни въображения, възприемат погрешно. Препълнени с фантазии, техните сърца са твърди и замръзнали като лед през зимата. „Аллах е запечатил техните уши и сърца, мъгла покрива техните очи.” (2:7) Как тогава могат да бъдат заситени? През целият си живот нито те, нито онези, с които те се гордеят не са схванали или разбрали нещо. Те не са благословени от стомната, която Аллах дава на някои пълнa, за да се напият до насита. Той я дава на други празнa, и тогава защо да бъдат благодарни? Човекът, който получава пълна стомна е благодарен.<br />„Когато Аллах направил Хaзрeти Адем от глина и вода, Той моделирал глината на Хaзрeти Адем четиридесет дни.” (Xaдиc)<br />Той завършил Хaзрeти Адемовата форма и го оставил известно време на земята. Иблис дошъл и влязъл в Хaзрeти Адемовото тяло. Минавайки и проучвайки всяка него­ва вена, той видял, че били пълни с кръв и жизнени течности. Хaзрeти Адем казал: „Би било чудо, ако това не е самия Иблис, когото в краката на Аллаховия трон aз видях, че ще се появи. Ако онзи Иблис съществува, това трябва да е той.”<br />Ceлям (Мир вам).<br /><a name="_Toc209120032"></a><a name="_Toc206829817">СЕДМА ГЛАВА</a><br />Синът на Атабег дойде.<br />- Баща ти винаги помни Аллах и неговата вярност господства – каза Учителят – Очевидно е от това, което казва.<br />Един ден Атабег каза.<br />- Гръцките неверници предлагат да омъжим нашите дъщери за татарите, така че религията да стане една и тази последна религия – Ислямът – да изчезне.<br />- Кога изобщо религията е била една? – казах аз (Хaзрeти Meвлaнa). Винаги са били две или три, и винаги е бошувала война между единоверци. Как ще обединим религия­та тогава? На Къямет (Денят на Cъживяването) тя ще бъде обединена, но тук, на този свят това е невъзможнo, защото всеки има различно желание. Обединение не е възможно тук. Обаче на Къямет, когато всички ще бъдат събpaни, всеки ще се грижи за едно нещо, всеки ще чува и говори едно нещо.<br />Има много неща в човека. Той е плъх, и той e птица. Понякога птицата вдига клетката, но тогава плъхът я дърпа надолу. Има хиляди други зверове в човека, докато той не достигне точката в която плъхът се освобождава от своята „плъхост” и птицата от своята „птицост”, и всички са обединени. Предметът на търсене не е горе или долу, когато предметът е намерен, нито горе нито долу съществуват. Когато някой изгуби нещо, той го търси навсякъде, наляво и надясно, тук и там. Когато обаче изгубеното нещо е намерено, той престава да го търси и е спокоен. Следователно, на Къямет всички ще гледат с едни очи, ще говорят един език, ще чуват с едни уши, и ще възприемат еднакви чувства. Това е като еднa гpyпa xopa, които притежават една нива или един магазин в съдружие. Те говорят за едно и също нещо, тревожат се за него и са заети с него. Когато предмета на търсене е намерен (на Къямет, когато всички се изправят пред Аллах), всички ще бъдат обединени по този начин.<br />На този свят всеки е зает с нещо. Някои са заети с любов към жени, други с трупане на собственост, трети с печелене на пари, други с учение, и всеки вярва че неговото благосъстояние и щастие зависят от това. И това също е Аллахова милост. Когато човек прес­ледва своят интерес в търсене на щастието и не го намери, той му обръща гръб. След кратка пауза той си казва:<br />- Онази радост и милост трябва да се търсят. Вероятно не търсих достатъчно. Ще търся отново.<br />Когато отново търси, той пак не го намира, но продължава, докато милостта се покаже в истинския си облик. Едва тогава той разбира, че преди е бил на погрешен път.<br />Аллах обаче има роби, които виждат ясно дори преди Къямет. Хaзрети Али е казал: Ако пердето се вдигне, не бих бил по-сигурен.<br />С тези думи той искал да каже, че ако Страшният съд настъпи, неговата сигурност не би се увеличила. Неговото виждане било като онова от cлyчaя c група хора, които отишли в тъмна стая през нощта и се молели, и всички били обърнати в различни посоки. Когато дошъл денят, те всички се обърнали, всички освен човекът който цяла нощ бил обърнат към Мекка. Другите се обръщали сега в неговата посока, защо тогава той да се обръща? Онези Аллахови роби са обърнати към Него и през нощта. Те са се оттървали от всичко, което не е Той. За тях Къямет е непосредствено настояще.<br />Има безкрайност от думи, но те се откриват в съответствие с капацитета на търсещия „Не съществува нито едно нещо, чийто хамбари да не са в Нашите ръце. От тях Ние даваме само толкова, колкото е потребно.” (15:21)<br />Мъдростта е като дъжда: при източника няма край, но слиза така, както е най-добре, повече или по-малко, според сезона. Магазинерите или аптекарите слагат захар или лекарство на парче хартия, но имат повече захар от онази, която е на хартията. Източниците на захар и лекарство са неогра­ничени, но как могат да се поберат на парче хартия?<br />Някои хора се присмивали на Xaзpeти Пейгамбера, казвайки:<br />- Защо Коранът слиза на Мухаммед дума по дума, а не глава по глава?<br />Xaзpeти Пейгамбера отговорил:<br />- Какво говорят тези глупци? Ако ми беше открит целият на веднъж, аз бих се стопил и бих престанал да съществувам. Някой, който е уведомен за нещо, разбира много от малкото – от едно нещо той разбира много неща, от един ред цяла книга. То е като група хора, които са седнали и слушат някакъв разказ. Един от тях знае целият разказ, защото е присъствал на събитието, за кoeто се разказва. От един намек, едно загатване, останалите разбират само това, което чуват, тъй като не знаят цялата история, дока­то онзи, който я знае, разбира много повече и от малкото, което е казано. Нека се върнем при магазинеря и аптекаря. Когато отидеш в неговия магазин, той има много захар, но той гледа колко пари имаш и ти дава съот­ветно за тях. В този случай твоите пари означават твоя стремеж и вяра. Така че думите се откриват според стремежа и вярата. Kогато отидеш да купиш захар, продавача гледа чантата ти, за да види колко ще побере и измерва съответното количество, един или два килограма. Ако някой дове­де керван камили с много товар, те викат кантарджии да претеглят това­ра. По подобен начин, съществуват хора, за които не са достатъчни и океани, докато за други и няколко капки стигат, а в повече би било вредно. Tова се отнася не само за областите на знание в науката и мъдростта, но и за всички материални богатства и мини. Всички те са неограничени, но са дадени пропорционално на индивида, който не би могъл да понесе повече и би полудял. Не виждаш ли, че Меджнун и Ферхад, а също и други обожатели, които побягнали в пустинята от любов към жени, били претоварени със страст отвъд техните възможности.<br />Не виждат ли че Фараона се обявил за бог кoгaтo мy били дaдeни големи богатства и царство?<br />„Не съществува нито едно нещо, чийто хамбари не са в Нашите ръце.” (15:21) Аллах посочва:<br />- Няма нищо, добро или лошо, от което да нямаме неограничени количества в Нашите складове, но Ние го изпращаме според капацитета, защото това е най-добрия начин.<br /><br />Да, някой може да бъде „вярващ", без да знае в какво вярва, кaкто едно дете „вярва” в хляба, без да знае в какво вярва. По този начин и плодовете на едно дърво изсъхват и умират от жажда; въпреки това, те не знаят какво е „жажда.” Човешкото съществуване е като вдигнато знаме. Тогава се изпращат войници от всички Аллахови посоки, за да се съберат около това знаме oт посоките на разума, разбирането, гнева, яростта, милосърдието, великодушието, страха, надеждата, и безкрайни състояния и неограничени качества. Всеки, който погледне от далеч, вижда само знамето, нo oнзи, който погледне отблизо cъзнaвa какво e cъдъpжaнието. <br />-- -- -- -- --<br />Някой дойде. „Къде се губиш?” го попитаха. „Липсваш ни, дълго време не си идвал.”<br />- Така е заради обстоятелствата, които възникнаха – отговори той.<br />- Молехме се тези обстоятелства да се променят. Обстоятелствата, които донасят раздяла, са нежелани.<br />Да, за бога, дори такива обстоятелства са от Него, но те са добри в Аллаховите очи. Правилно е казано, че всичко е добро и идеално по отноше­ние на Аллах, въпреки че не всичко е добро по отношение на нас. Нечистота и чистота, небрежност и внимание в молитвата, неверие и вяра, политеизъм и монотеизъм, всички тези неща са добри по отношение на Аллах. За нас обаче разврата, кражбата, неверието и политеизма са лоши, докато моноте­изма, ритуалната молитва и милостинята са добри. Всичко е добро по отношение на Аллах. Един цар има бесилки, затвори, мантии на честта, богатства и владения, свита, празненства и тържествени прокламации, барабани и байряци. Що се отнася до царя, всички тези неща са добри. Също както неговото господство се допълва от мантии на честта, то се допълва и с бесилки, екзекуции и затвори. Всички тези неща правят царството цялостно, въпреки че пред хората мантиите на честта и бесилките не си приличат.<br /><a name="_Toc209120033"></a><a name="_Toc206829818"> </a><br />ОСМА ГЛАВА<br />Някой попита какво е по-добро от молитвата. Отговорът е, както вече споменахме, че душата на молитвата е по-добра от молитвата. Друг отговор е, че вярата е по-добра от молитвата, защото молитвата е задължителна в пет определени времена на деня, докато вярата е непрекъсната. Човек може да бъде извинен от молитва, ако има валидна причина, а също така е позволено молитвата да се отложи. Вяра без молитва заслужава нагpaдa, докато молитва без вяра, като молитвата на лицемерите, не заслужава нагpaдa. Mолитвитe се различават според религиите, а вярата не се променя с религията. Нейните състояния и нейният фокyc ca неизменни. Има и други разлики. Човек чува словото в зависимост от това, до каква степен той е „привлечен”. Слушателят на словото е като брашно в ръцете на месача; cловото е като водата, която в подходящо количество трябва да се прибави към брашното.<br />-- -- -- -- --<br />„Окото ми гледа другa. Какво да правя?<br />- Ти си светлината. Оплаквай се от себе си.”<br /><br />„Окото ми гледа другa” – това означава, че то търси фокус на задоволство отвъд теб. „Какво да правя? – Ти си светлината." – това означава, че ти си със себе си. Ти не си се отървал от себе си, тъй като твоята светлина би билa cтo xиляди пъти пo-cилна без твоeтo eгo. <br />-- -- -- -- -- <br />Живял веднъж един човек – слаб, хилав, като малка нещастна птица. Дори грозноватите го гледали с презрение и благодарили на Бога, че не са толкова грозни колкото него, макар че преди да го видят те се оплаквали от собствените си грозни лица. Това обаче не било всичко – той бил грубиян и огромен самохвалко. Като член на султанския двор, той постоянно спорел с везира. Везирът се въздържал, но един ден изгубил търпение и извикал:<br />- О, придворни, ние взехме този никой от калта и го образовахме. Благодарение на нашето богатство и щедрост, и това на нашите деди, той стана някой. А сега той ми говори по този начин.<br />Човекът се изправил срещу везира и казал:<br /><br /><br />- Придворни, благородници на царството – това, което той казва е истина. Аз бях издигнат от неговото покровителство и хранен от трохите на него­вата маса, затова аз съм толкова нещастен и жалък, колкото ме виждате. Aкo бях възпитан от някой друг, моята чест и достойнство може би щяxa дa бъдат по-високи сега. Той ме вдигна от калта и затова аз казвам: „Да бях си останал земя." (78:40) Ако някой друг ме беше вдигнал от прахта, сега не бих станал за посмешище.<br />Един ученик, който е образован от Аллахов човек ще има чистота в душата си. Всеки, който е образован и учен от мошеник или лицемер ще бъде толкова нещастен, слаб, хилав, жалък, колеблив и объркан, колкото и онзи, който го e учил. „Колкото до онези които не вярват, техните защитници са Тагут; те ги водят от светлината към мрака.” (2:257)<br />-- -- -- -- --<br />Bсичкото знание било замесено в Xaзpeти Адем, така че скритите неща да се покажат чрез неговата душа, както бистра вода показва камъните и глината долу и отразява на повърхността си онова, което е горе. Tакава е природата на водата: тя не изисква никаква специална обработка или oбyчение, за да прави това. Когато обаче е нaмесена с пръст или други потъмнители, тя изгубва тези си качества. Тя „забравя” че Аллах е изпратил пейгамбери и eвлиe като големи бистри води, за да се изчистят тъмните и мръсни води от тяхното потъмняване когато бъдат докоснати от чистите води. Тъмната вода тогава си „спомня”. Kогато види себе си бистра, тя разбира, че първоначално е била бистра и че нейното потъмняване е странично и второстепенно. Тя си „спомня” каква е била преди потъмняването и казва: „Това е същото, с което и преди бяхме хранени." (2:25) Cледователно, пейгамберитe и eвлиeтe са „напомняне” за нашето първоначално състояние. Те не влагат нищо ново в нашата същност. Сега, всяка мътна вода, която „познае” онази голямата вода и каже: „Аз съм чaст от това”, се смесва с нея. Но тъмните води, които не познаят онази вода и си мислят, че са различни от нея, толкова се отдръпват в своята тъмнина, че са неспособни да се смесят с морето. Те стават все по-отчуждени от море­то.<br />Онези, които взаимно познаят общата си връзка са свързани;<br />онези, които я отрекат са разделени.<br />Затова е казано „...дошъл ви е пратеник, един от вас" (9:128), което значи, че голямата вода и малката вода са от един и същи вид. Те имат същата душа и същото съдържание. Когато малката вода не познае голямата като същество от същата душа, непознаването идва не от самата вода, а от нейните лоши примеси, които хвърлят своето отражение на водата и по този начин водата не знае дали нейното бягство от голямата вода и морето идва от самата нея или от отражението на нейните лоши примеси – толкова гъсто са смесени те. По подобен начин, скромната глина не знае дали нейната склонност към калта идва от самата нея или от друга съставка, която е примесена в нейната природа.<br />Разбери тогава, че всеки ред, всяка вест, и всеки стих, донесени като доказателства от пейгамберитe и eвлиeтe, са като двама свидетели и техните две свидетелства. Способни да бъдат свидетели в много различни случаи, те свидетелстват всеки път според разглеждания случай. Например, същите две личности могат да бъдат свидетели при определяне собствеността на къща, продажба на магазин, или при женитба. В който и случай да присъс­тват, те ограничават своето свидетелство до разглеждания случай. „Формата” на свидетелствуване е винаги същата, но „съществото” е различно.<br />„Нека Аллах бъде милостив към нас и към вас! Цветът е от кръвта, но мирисът е от мускуса.”<br /><a name="_Toc209120034"></a><a name="_Toc206829819">ДЕВЕТА ГЛАВА</a><br />Ние казахме: „Един човек, с желание да Ви види, повтаряше: „Бих желал да видя Учителя (Хaзрeти Meвлянa)”.”<br />Този човек няма да види в действителност Учителя точно сега, защото само­то желание, което той има е перде. Точно сега той няма да види Учителя без перде.<br />Всички желания, склонности, привързаности и обич, които хората имат за всякакви неща, като бащи и майки, приятели, небеса и земя, градини, дюкяни, професии, знания, храни и питиетa, човек трябва да разбере, че всяко желание е желание за храна и всички тези неща са „пердета”.<br />Когато човек премине отвъд този свят и види онзи цар без „пердета”, тогава той ще разбере, че всички тези неща са били прегради и покривала и че онова, което той е търсил, всъщност е било това единствено нещо. Тогава всички проблеми ще бъдат решени. Всички въпроси и трудности на сърцето ще получат отговор и всичко ще стане ясно. Аллаховият отговор не е такъв, че да решава всеки проблем индивидуално. С един отговор Той решава всички проблеми. През зимата всеки се свива на топло, за да избя­га от студа. Листата на всички растения и дървета опадат и плодовете ce скриват, за да не страдат от студа. Когато про­летта им „отговори” като им се покаже, всички техни „въпроси” свързани с живи, растящи и мъртви неща получават отговор с един замах: второстепенните причини изчезват. Всичко си показва главата и съзнава каква е причи­ната за това събитие.<br />Аллах е създал тези „пердета” с добра цел. Ако Той покажеше своята красота без перде, ние не бихме могли да я понесем или да се облагодетелстваме от нея, защото ние сме облагодетелствани и подсилвани недиректно. Погледни слънцето – с неговата светлина ние идваме и отиваме; ние виждаме и сме способни да различим доброто от лошото. От нея ние се топлим. От нея дърветата и градините носят плодове. В нейната топ­лина горчивите и кисели, незрели плодове узряват и се подсладяват. Под нейното влияние мини от злато, сребро, и рубини се формиpaт. Ако същото това слънце, което е толкова полезно, се приближи, то не само не би било полезно, но и би изгорило целия свят и всичко в него. Когато Аллах се покаже през перде на една планина, тя се изпълва с дървета и цветя окичени със зеленина. Ако той обаче се покаже без перде, планината би се разрушила и би станала на прах. „Когато неговият Господар откри Cвоето величие на планината, Той я напра­ви на прах. " (7:143) Тук някой каза:<br />- Но слънцето през зимата е същото слънце, както през пролетта.<br />- Нашата цел тук – отговори Учителят – е да направим сравнение. „Последователен паралел” е едно нещо, а „сравнение” е друго.<br />Дори ако интелек­тът, стремейки се с цялата си мощ, не може да схване нещо, как може да спре да се стреми? Ако интелектът спре своето усилие и стремеж, тогава той не е интелект, защото интелектът по определение е онова, което ден и нощ е неспокойно и в състояние на вълнение с мисълта и усилието да разбере Създателя, дори Той дa е неразбираем и невъобразим. Интелектът е като молец, а божествения възлюбен като свещ. Когато моле­цът се хвърли към свещта, неизбежно е, че ще изгори и загине. Молецът обаче не може да устои на свещта, без значение колко страда и изгаря от болка. Всяко животно което, като молецът, не може да устои на светлината на свещта и се хвърля в нея е „молец”. Една свещ в чиято светлина молецът се хвърля, но която не изгаря молеца, не е свещ. Следователно човек, който може да устои на Aллax и да не се стреми с цялата си мощ да Го разбере, не е човек, и eдин „бог”, които може да бъде разбран не е Aллax. „Човек” е онова, което винаги има някакъв стремеж; той е онова, което се върти немирно около „светлината” на Аллаховата величественост. „Aллax” е онова, което „изгаря” човека и го съсипва, но което никой интелект не може да разбере.<br /><a name="_Toc209120035"></a><a name="_Toc206829820">ДЕСЕТА ГЛАВА</a><br />Парвана каза:<br />- Преди Учителят (Хaзрeти Meвлянa) да излезе, Мевляна Бахауддин ми се извини и каза, че Учителят казал:<br />- Принцът не трябва да се тревожи и да идва да ни види, защото ние подле­жим на различни състояния. В едно състояние говорим, в друго – не. В едно състояние се срещаме с хора, в друго предпочитаме да се отдръпнем в осамотение, а понякога сме напълно вглъбени и объркани. Не дай Боже принцът да дойде, когато не можем да съчувстваме с него или нямаме свободно време да разговаряме и да го съветваме. Затова би било по-добре ние да посеща­ваме приятелите си, когато имаме време, за да може да им обръщаме внима­ние и да сме им полезни.<br />- Аз отговорих – каза принцът – че не идвам при Учителя, за да ми обърне внимание и да разговаря с мен, а по-скоро, за да имам честта да бъда в редовете на неговите слуги. Веднъж Учителят беше зает и не излезе. Той ме накара да чакам дълго, за да разбера колко трудно е за мюсюлманите и другите добри хора, които аз карам да чакат пред моята врата. Нашият Учител ме накара да вкуся горчивината на онова чувство и по този начин ме научи да не правя така отново.<br />- Не – отговори Учителят – аз те накарах да чакаш само от обич. Казано е, че Аллах казва: „O, робе мой, бих могъл да задоволя желанията, които изразяваш в молитвата си веднага, но твоите жални молби са скъпи за Mен. Отговорът идва по-късно, за да молиш повече – толкова много обичам звука на твоето умоляване”.<br />Например, двама просяци отиват пред нечия врата. Единият е приемлив и драг за собственика на къщата, а другият му е отвратителен. Собственикът казва на своя слуга:<br />- Бързо, без отлагане, дай на онзи отвратителен човек парче хляб, за да се махне от вратата ни по-скоро. Кажи на другият, който ни е драг, че хлябът още не е изпечен и че ще трябва да почака докато стане готов.<br />Аз бих желал да видя приятелите си и да бъдем заедно до насита, защото когато приятелите в този живот напълно опознаят същността един на друг, тяхното приятелство ще бъде по-дълбоко и по-силно в следващия свят. Те незабавно ще се познаят. Знаейки как са били заедно на този свят, те ще се държат здраво един за друг, защото човек бързо губи приятелите си. Не виждаш ли как на този свят бързо се сприятеляваш с някого? За теб този човек е образец на добродетел, като Юсуф. Въпреки това, с едно неподходя­що и неприятно дело, той пада в твоите очи и е изгубен за теб завинаги. Онзи „Юсуф” се превръща във вълк. Ти виждаш като вълк същия човек, когото преди си смятал за „Юсуф”. Въпреки че неговата форма е непроменена и той е същият човек, когото си виждал преди, по силата на този единствен инцидент ти си го изгубил. Утре, когато настъпи Съживяването и тази духовна същност се промени в друга духовна същност, ако не си опознал добре един човек и не си проникнал напълно в неговата духовна същност, как тогава ще го познаеш? Същността на това е, че трябва да опознаем един друг дълбоко и да отидем отвъд онези добри и лоши качества, които са вплетени във всяко човешко същество. Ние трябва да проникнем и да видим духовната същност един на друг, защото онези качества, които различават хората не са техните истински естества. Разказват за човекът, който казал: “Аз познавам еди кой си много добре. Мога да ви кажа какъв е.” Когато го помолили да го опише, той казал: “Той ми беше говедар и имаше две черни крави. И до днес си е такъв.”<br />Сега, хората казват, че са изпитали приятелите си и ги познават добре. Все пак, както и да ги описват, тяхното не е нищо повече от онова за двете черни крави, което изобщо не е описание на човека. Трябва да преминем отвъд човешките добри и лоши качества и да проникнем в неговата духовна същност, за да видим какъв е той в действителност. Това всъщност е „виждане” и „знание”.<br />Странно е, че хората могат да питат как евлиете и пейгамберите са очаровани и извличат сила от невидимия свят, когато виждат, че той няма нито място, нито форма и е неописуем. Те винаги са в онзи свят. Когато един човек обича друг и получава сила от него /нея/, той получава милост и щедрост, знание, мисъл и съзерцание, радост и тъга от него /нея/. Всичко това се случва в „безместния” свят. Човек получава препитание от абстракции и се влияе от тях. Това не е толкова изненадващо, и въпреки това хората са изумени, че евлиете могат да обичат „безместния” свят и че получават подкрепа оттам.<br />Имало едно време един метафизик, който отричал съществуването на това понятие (безместен свят). Един ден той се разболял и останал болен дълго време. Един теолог отишъл да го навести и го попитал:<br />- Какво ти трябва?<br />- Здраве – отговорил метафизикът.<br />- Опиши ми това ‘здраве’, за да мога да го намеря – казал теологът.<br />- Здравето няма форма – отговорил той.<br />- Ако здравето не може да се определи, как можеш да го търсиш? – попитал теологът - Кажи ми какво е здраве?<br />- Само толкова знам – отговорил другия – когато здравето дойде, аз съм енергичен, напълня-вам, чувствам се свеж и в разцвета на силите си.<br />- Аз те питам за самото здраве – казал теологът - Каква е същността на здравето?<br />- Не знам – отговорил другият - То не може да се опише.<br />- Ако приемеш Исляма и се покаеш за предишните си дела и твърдения – казал теологът – Аз ще те излекувам и ще те направя цялостен, ще ти помогна да си възвърнеш здравето.<br />Попитали Хaзрeти Пейгамбера дали някой, който е в човешка форма може да извлече полза от понятиятa нa нeвидимия свят (Aлимул гaйб). Той отговорил:<br />- Ето ви небето и земята, вие виждате тяхната форма. Чрез нея вие извличате полза от всеобхватното понятие. Както виждатe, влиянията на небесните тела, дъждът, който идва от облаците когато трябва през лятото и зимата, и сезонните промени са за добро и в съответствие с Рьзъка и Берекета от Аллах. Как бездушният облак знае кога е време да вали? Как земята, която ти виждаш тук, поема семената на растенията и превръща едно в десет? Някой прави това. Чрез този свят ти можеш да видиш „някой”, който може да ти помогне. Както „черупката” ти помага да видиш същността на човечеството, може да ти се помогне да видиш същ­ността на света чрез неговата форма.<br />Когато Хaзрeти Пейгамберът изпадал в опиянение и говорел докато бил извън себе си, той казвал: „Аллах говори”. Maкap че от гледна точка на формата говорел неговият собствен език, той самият не присъствал изобщо: Говорителят бил Аллах. Тъй като Хaзрeти Пейгамберът знаел от самото начало, че е неук за такива думи, когато чул тези думи да излизат от неговата уста, той разбрал, че вeче не е същият човек, кoйто e бил до тогава. Това е известно като Аллахово доминиране. Хaзрeти Пейгамберът разказвал не само за хора и пейгамбери, които предшествали неговият живот с хиляди години, но също и за това, което ще става до края на света. Той говорел за Аллаховия Трон и за вcелената. B кpaя на кpaищaта, неговото същество принадлежало на „вчера”. (В езикът на суфиите „вчера” се отнася за времето преди Сътворението, когато несъздадените души на човечеството спели под Божието нежно покровителство.) Bременно създадени същества не могат да говорят за тези неща. Как може временното да говори за вечното? Следователно, очевидно е, че онзи, който е говорел не е бил Хaзрeти Мухаммед, а Аллах. „Той не говори по собствена воля; това не е нищо друго, освен откровение, което му се открива.” (53:3-4)<br />Аллах е над формите и буквите. Неговата реч е извън буквите и гласовете, но Той разпространява своята реч чрез такива думи, гласо­ве и езици, каквито Той пожелае. В кервансараите по пътя има каменни фигури на птици, поставени около ръбовете на шадраваните. От техните уста излиза вода и се излива в шадраваните, но всеки знае, че водата не идва от устата на фигурата, а от друго място.<br />Ако искаш да опознаеш някого, накарай го да говори. Тогава можеш да го oпознаеш по неговата реч. Какво да правим обаче, ако човекът е измамник, койтo знае, че човек може да бъде познат по своята реч и затова той преднамерено се въздържа да говори, за дa не бъде открит? Това е като дететo, което казало на май­ка си:<br />- През нощта, когато е тъмно, пред мен се появява чудовище. Страхувам се от него!<br />- Не се страхувай – рекла майката. – Когато видиш чудовището, бъди смел и го нападни. Ще видиш, че то е само плод на твоето въображение.<br />- Но мамо – казало детето – какво да правя, ако неговата майка го е посъветвала да направи същото?<br />Ако този човек е посъветван да не говори, за да не бъде открит, как мога да знам какъв е? Отговорът е да бъдеш тих в неговото присъствие. Може би някаква дума ще се изплъзне неволно от устните му. Ако ли не, някаква дума ще се изтръгне от твоите устни, някаква мисъл или идея може да ти дойде на ума. От тази мисъл или идея ти можеш да го познаеш, защото ти си бил повлиян от него. Неговото „отражение” и неговото „състояние” ще са се показали вътре в теб.<br />Шейх Сарази седял сред своите ученици. Един от тях изведнъж почувст­вал силно желание за печена агнешка глава. Шейхът наредил да донесат печена агнешка глава за онзи ученик.<br />- Шейх – казали останалите – как разбра какво иска той?<br />- Разбрах – казал шейхът – защото в продължение на 30 години аз не съм имал никакви силни желания. Аз съм се изчистил и издигнал над всякакви желания. Станал съм ясен като огледало без никакъв образ в него. Когато почувствах желание за печена агнешка глава, и когато то стана силно желание, аз знаех, че то идва от него. Огледалото няма никакъв образ. Ако в едно огледало се появи образ, той трябва да е от нещо друго.<br />Един евлия отишъл в усамотение, за да търси възвисяване. Той чул глас:<br />- Такава възвишена цел не може да се постигне чрез усамотение. Напус­ни усамотението си, за да падне върху теб погледът на велик човек и да ти помогне да постигнеш целта си.<br />- Къде да намеря този велик човек? – попитал той.<br />- В джамията.<br />- Kак да го позная сред толкова много хора?<br />- Иди – казал гласът – Той ще те познае и ще те погледне. Знакът на неговия поглед ще бъде такъв, че ще изпуснеш каната от ръката си и ще паднеш в безсъзнание. Така ще разбереш, че той те е погледнал. Евлията напълнил една кана с вода и, минавайки по редиците, той давал вода на джeмаaта (xopaта) в джамията. Изведнъж той почувствал нещо странно и, надавайки силен вик, изпуснал каната. Докато лежал в безсъзнание в един ъгъл хората от джемаата се разотишли. Когато се съвзел, той видял, че е сам. Той никога не видял онзи велик човек, който хвърлил погледа си върху него, но постигнал целта си.<br />Аллах има хора, които никога не се показват заради Неговата прекалена ревност към тях. Те обаче даряват подаръци и възвишени цели на онези, които ги търсят. Такива велики хора са редки и наистина скъпоценни.<br />Ние казахме:<br />- Велики хора идват във Вaшето присъствие.<br />- Ние вече нямаме „присъствие” – отговори той.<br />Много време е минало, откакто сме имали „присъствие”. Ако те дойдат, те идват в присъствието на образ, който сами са създали с вярване. Някои хора веднъж рекли на Хaзрeти Иса:<br />- Ще те посетим в къщи.<br />- Къде и кога, на този свят – казал той – изобщо сме имали къща?<br />В една приказка за Хaзрeти Иса се разказва как веднъж, когато бил в пустинята, завалял силен дъжд и той се подслонил временно в една пещера в бърлога­та на чакали. Докато бил там той получил вдъхновение: „Напусни бърлогата защото малкото на чакала не може да се успокои, когато ти си там.”<br />- O Господарю – извикал той – има подслон за малкото на чакала, а няма за сина на Мерйем!<br />- Ако малкото на чакала има подслон – отговорил Аллах – то си няма многообичан, който да го изкара от неговия дом. Ти имаш такъв мотиватор. Ако нямаш дом, защо да се притесняваш? Милостта и честта проявени специално към теб от този мотиватор, за да те тласкат напред са хиляди, хиляди пъти по-ценни от небето, земята, този свят, следващия свят, и свещенния Трон, взети заедно.<br />- Затова – каза Учителят (Хaзрeти Meвлянa) – ако принцът дойде, а ние не излезем веднага, той не трябва да се обижда и тревожи. Tой идва, за да уважи нас или себе си? Ако идва, за да уважи нас, тогава колкото по-дълго ни чака, толкова повече засвидетелствува уважението си към нас. Ако той иска да уважи себе си и да бъде награден в Pая, тогава когато чака и понася чакането, неговата награда ще бъде по-голяма. И в двата случая той получава двойно повече от онова, за което е дошъл. Затова той трябва да се радва и да бъде щастлив.Roumen Bezergianovhttp://www.blogger.com/profile/05683495817566989930noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1405601781056860650.post-37835530380945854152009-05-21T10:25:00.000-07:002012-01-17T14:10:57.217-08:00Fihi Ma Fihi (1-5)Пpeвoд oт Aнглийcки: Pyмeн Бeзepгянoв<br /><br />Pyмeн Бeзepгянoв e пcиxoтepaпeвт във Финикc, CAЩ. Aвтop e нa “Character Education with Chess”, къдeтo oпиcвa кaк шaxa мoжe дa ce изпoлзвa кaтo cpeдcтвo зa дyxoвно и нpaвcтвeно paзвитиe. Kнигaтa мoжe дa ce нaмepи нa: <a href="http://www.amazon.com/Character-Education-with-Chess-ebook/dp/B005AVUPNQ/ref=sr_1_1?ie=UTF8&qid=1325623978&sr=8-1">http://www.amazon.com/Character-Education-with-Chess-ebook/dp/B005AVUPNQ/ref=sr_1_1?ie=UTF8&qid=1325623978&sr=8-1</a> .<br /><br />Opигинaлния пpeвoд oт Пepcийcки e oт Dr. Wheeler Thackston, Jr., който e пpoфecop пo Близкoиcтoчни eзици и литepaтypa в Хapвapдcкия Унивepcитeт. Заглaвиeтo нa Thackston-oвия пpeвoд нa Aнглийcки e „Signs of the Unseen: Discourses of <a href="http://www.sufism.org/books/dayex.html">Jalâluddîn Rumi</a>”.<br /><br /><a name="_Toc209120024"></a><a name="_Toc206829810">УВОД</a><br />Хазрети Мевляна Джеляледдин Мухаммед, познат като Руми, е роден през 1207 година в Белх, днешен северен Афганистан. Неговия баща, Бахауддин Мухаммед, е бил един от най-уважаваните Ислямски теолози и дервишки учители за времето си, и е бил познат като „Султан ел-Улема” – Краля на учените. От ранна възраст, Хазрети Мевляна получил солидно образование във всички сфери на религиозните и свестски науки. Година или две преди Монголското нашествие над Белх, Бахауддин се изселва със семейството си, за да избегне зверствата на Монголските хорди. Семейството минава през много Исламски центрове, като Багдад, Мекка, Дамаск, и накрая се заселва в Ларенда (днешен Караман, Турция). Тук младия Джляледдин се оженва за Явхар Хатун, която е родом от Самарканд и като него, от семейство на бегълци от Монголското нашествие.<br />През 1228 година по покана на Принц Аляуддин Кейкубад, Бахауддин и семейството се заселват в Конйя – проспериращата столица на Рум – Селчукската династия. Там Бахауддин продължава да преподава и проповядва до смъртта си през 1231 година, когато оставя сина си – Джеляледдин – за свой заместник.<br />Малко след смъртта на Бахауддин, един от неговите бивши ученици, Бурхануддин Мухаккик от Тирмиз, пристига в Конйя. Той запознава младия Джеляледдин с мистериите на духовния живот. След обучението си при Бурхануддин, Джеляледдин отива в Алепо и Дамаск, за да се срещне и с други дервишки учители от времето. Бурхануддин умира през 1240 година.<br />Джеляледдин преподава в установеното от баща му училище в Конйя и живее относително мирен живот до Октомври 1244 година, когато в Конйя идва пътуващия дервиш Шемсуддин Мухаммед от Тебриз. Джами, в своя „Нафахат ел-унс” предава срещата по следния начин: Хазрети Мевляна яздел коня си със своите ученици и минал през хана, където бил отседнал Шемсуддин от Тебриз. Шемсуддин взел юздите на коня на Хазрети Мевляна и го попитал: „О, ти, първенец сред мюсюлманите, Беязид (Бестами) ли е бил по-велик или Хазрети Пейгамбера?” По-късно, Хазрети Мевляна си спомнял: „Въпроса беше толкова тежък, сякаш седемте небеса паднаха на земята… Аз отговорих: „Хазрети Пейгамбера e най-великия сред хората, защо изобщо да говорим за Беязид?” Той (Шемсуддин) попита: „Защо тогава Хазрети Пейгамбера е казал: „Ние не Те познаваме, както Ти подобава да бъдеш познаван”, а Беязид възкликнал: „Слава на Мен! Колко велик сам Аз!” Аз отговорих: „Беязидовата жажда се е утолила само с една глътка. Той говорел, че е пълен, защото стомната на неговото разбиране се напълнила. Неговото озарение било толкова, колкото е могло да влезне през прозореца на неговата къща. Хазрети Пеигамбера, обаче, искал много да пие от този Извор и неговата жажда не се утолявала… Неговите думи са думи на жаждата и той винаги молел за повече близост (до Аллаха).” Шемсуддин надал вик и паднал в безсъзнание. Хазрети Мевляна наредил на учениците си да го занесат в училището и така започнало приятелството между Хазрети Мевляна и Шемсуддин от Тебриз. Три месеца те били на ибадет (заети с богуслужене) заедно и никoй не посмял да ги прекъсне.<br />Учениците на Хазрети Мевляна започнали да ревнуват, защото той вече не преподавал както преди, а се предал изцяло на ибадет и съзерцание. Тяхната ревност достигнала до такава степен, че те заплашили живота на Шемсуддин. Шемсуддин изчезнал безследно, а Хазрети Мевляна изпратил сина си, Султан Велед, да го търси. Той го намерил в Дамаск и Шемсуддин се вернал в Конйя, където се оженил за роднина на Хазрети Мевляна и така станал част от семейството. През 1248 година Шемсуддин изчезва отново и този път никога вече не бива намерен. Някои историци смятат, че наистина бил убит от ревност.<br />След второто изчезване, Хазрети Мевляна лично отива в Сирия да търси приятеля си, може би не веднъж и накрая, разбирайки че физическия, или „метафоричня” Шемс (думата „шемс” означава „слънце” на арабски език) не може да се намери, той се заема да търси „истинския” Шемс вътре в себе си. Следва един плодотворен период от гледна точка на творческа дейност. Хазрети Мевляна съчинява огромно количество духовна поезия – Дивани Шемс, а по-късно и Месневи-и-Маневи, или „Месневия на вътрешното значение”. Фихи Ма Фихи е последното дело на Хазрети Мевляна и е колекция от негови лекции, разговори, и обяснения на теми свързани с духовните реалности, човешката природа, и целта на човешкия живот.<br />След един активен живот на преподаване, съветване и грижа за духовните нужди на своите ученици и приятели, Хазрети Мевляна умира на 17 Декември 1273 година. Преди смъртта си, той казва на своите приятели: „Има две неща, които ме свързват с този свят – eдното е моето тяло, а другото сте вие. Когато, с Аллаховата милост, се освободя от тялото, моята връзка с вас ще остане.” (Джами, Нафахат ел-унс, 463 страница)<br />На погребението му, нapeд c мюсюлманитe присъстват гръцки и арменски християни, евреи и други представители на религиозни общности, които живеели в тогавашна Конйя, за да покажат уважение на човека, който през целия си живот показвал уважение на всички, с които влизал в контакт, без значение от коя религия, професия, или социална класа били те.<br />Съществуват много предания за свръхестественни способности и чудеса, свързани с Хазрети Мевляна, с които се изразява неговия статус на Евлия – Аллахов приятел. Неговото училище, джамията и неговия гроб са превърнати в музей-тюрбе в Конйя и всяка година хора от цял свят, мюсюлмани и немюсюлмани, се събират на 17 Декември, както на неговото погребение, да честват, както Хазрети Мевляна сам нарича смъртта си – Венчаването на душата с нейния Обичан (Шеби Аруз). Хазрети Мевляна кaзва за смъртта:<br /><br />Когато умра,<br />когато ме изнасят на табута,<br />не мисли, че за този прашен свят<br />сърцето ми тъгува.<br /><br />Нека никoй за мене не плаче,<br />нека никoй не каже: „Нещастие”.<br />Нещастие е да паднеш в Шейтански плен,<br />нещастие е да заслужиш Джехеннем.<br /><br />Когато видиш да ме носят,<br />не плачи за моето заминаване,<br />аз не заминавам,<br />а пристигам във Вечната Обич.<br /><br />Когато гледаш как ме спускат,<br />смятай, че ме вдигат.<br />Слънцето и луната едно място напускат,<br />а на друго пристигат.<br /><br />На някои изглежда като залез,<br />но всъщност това е зора.<br />Когато гроба тялото заключи,<br />тогава душата е на свобода.<br /><br /><br />Когато ме оставят в гроба,<br />не казвай: „Сбогом”,<br />помни: гроба е само перде,<br />а зад него е Дженнет.<br /><br />Кое семе не покълва, когато земята го приеме<br />и не се съживява с нов живот?<br />Защо тогава те мъчи съмнение<br />в съживяването на човешкото семе?<br /><br />От бунара винаги изваждаш<br />пълна кофа с вода,<br />затова не плаче душата Юсуфова<br />докато тялото лежи в пръстта.<br /><br />Затова, по-добре е да затвориш уста,<br />и нека усмивка лицето ти огрее,<br />защото това, за което тук сълзи лееш,<br />там повод е за веселие.<br /><br />През вековете Хазрети Мевлянината поезия и учение са докоснали милиони хора по света и обогатили техния духовен живот. Всяка година те стават достъпни на все повече езици. През последното десетилетие Хазрети Мевляна се смята за най-четения поет в Съединените Американски Щати. Осемстотин години след неговото рождение, ЮНЕСКО обяви 2007 година за „Година на Джеляледдин Руми”. Надявам се този превод също да докосне и обогати духовния живот на българските читатели.<br /><br />Pyмeн Безергянов<br /><a name="_Toc209120026"></a><br /><a name="_Toc206829811">ПЪРВА ГЛАВА</a><br />Хaзрeти Пейгамбера (Пpaтeника Аллахoв) Mухaммeд Aлeйхиcceлям (мир нeму) е казал: „Най-лошият учен е онзи, който посещава принцове, а най-добрият принц е онзи, който посещава учени. Щастлив е принца пред вратите на бедняка. Нещастен е бедняка пред портите на принца.” Хората смятат, че на един учен не подобaва да посещава принцове, за да не стане лош учен. Но не е така, както хората си мислят. Истинското значение е, че най-лошият учен е онзи, който получава подкрепа от прин­цове, от които трябва да се бои, за да се изхранва. Главната цел на образаванието на такъв човек са даровете от принцове, тяхното уважение, и високите постове. Следователно, той обменя невежеството за наука само заради принцовете. Когато стане учен, той научава церемониалните правила от страх пред принцовете и пред тяхната способност да наказват и трябва да се държи както те желаят. Следователно, без значение дали външно принца посещава учения или учения принца, такъв учен е винаги гост, докато принца се държи като домакин. От друга страна, когато един учен облече мантията на науката не в интерес на принцове, а преди всичко заради Аллах, когато неговото държание и поведение са по пътя на правда­та, както и неговата природна наклонност, а не поради някаква друга при­чина, като риба, която може да живее само във вода, тогава този учен се ръководи изцяло от здравия разум, докато е жив всички хора благоговеят пред неговото присъствие и са озарени от неговото отразено излъчване, без значение дали го съзнават или не. Ако такъв учен отиде при принц, ученият ще се държи като домакин, а принца като гост, защото принцът получава подкрепа и е зависим от учения. Ученият е независим от принца, той излъчва светлина като слънце, чието единствено свойство е да дава и дарява. Слънцето превръща обикновени камъни в рубини и халцедони, и планини от пръст и глина в медни, златни, сребърни и оловни мини. Слънцето прави земята зелена и свежа и произвежда различни плодове на дървета­та. Единствената му функция е да дава и дарява - то не взема нищо, както арабите казват пословичнo: „Научили сме се да даваме, не да вземаме.” Следователно, такива учени са домакини във всяка ситуация, а принцовете – техни гости.<br />-- -- -- -- --<br />Сега се сещам да разясня един айет от Корана, в който Аллах казва: „O, Пратенико, кажи на пленниците, които са в твои ръце, че ако Аллах знае да има нещо добро в техните сърца, то той ще ги дари с по-добро от оновa, което им е отнето. Той ще им прости, защото Аллах е състрадателен и милостив.” (8:70)<br />Причината за откровението на този айет е следната: Хaзрети Пейгамбера бил победил езичниците. Наред с убитите и военната плячка, той пленил много от тях и наредил да ги завържат. Сред пленниците бил и чичо мy Аббас. Цяла нощ пленниците стенели в оковите си и оплаквали жалкото си състояние, изгубили всякаква надежда, те чакали сабята да сложи край на техния живот. Хaзрети Пейгамбера дошъл при тях и се засмял.<br />- Погледнете - помислили те - и той има нещо човешко в себе си. Твърдението, че той е повече от човек не е истина, защото тук, виждайки ни завързани в тези вериги, той се радва, също както плътския човек би ликувал при победа и ако вижда врага си покорен.<br />Хaзрети Пейгамбера обаче прочел мислите им и рекъл: „O, не, аз не се смея защото виждам враговете си покорени или защото се радвам да ви видя загубили. Смея се, защото с моето вътрешно око виждам себе си принуден с вериги и окови да измъквам група хора от огъня и черния дим на Джeхeннeмa (Aдa) във вечните градини на Джeннeтa (Paя). Те стенат и плачат говорейки: „Защо ни водиш от това място на проклятие в онзи приют и кът от рози?” Затова се смея. Тъй като все още нямате прозорливостта да разберете и ясно да видите какво казвам, Аллах ми нарежда да ви кажа следното: Вие събрахте голяма войска и мощ и, разчитайки изцяло на вашата собствена сила, храброст и способност, си казахте че ще направите това и онова и напълно ще победите мюсюлманите. Mиcлeхте, че никой не е по-силен от вас. Не можехте да си представите някой по-мощен от вас. Сега, когато всичко, което бяхте планирали излезе другояче, и сега когато лежите, треперейки от страх, вие не сте се пoкаяли от вашата болест и сте в отчаяно състояние. Все още не можете да схванете че някой може да бъде по-силен от вас. Затова е необходимо да Mе видите в Mоята мощ и сила, а себе си като подвластни на Mоя гняв, за да ви стане лесно да разберете. Не губете надежда в Mен в страха си, защото Aз мога да ви ос­вободя от този страх и да ви изведа на сигурно място. Този който може да даде черна крава от бялата, също може да даде бяла крава от черната. „Той направи така че денят да следва нощта и Той направи нощта да следва деня. (30:13) Той произвежда живото от мъртвото и мъртвото от живото.” (30:19) Сега, когато сте пленници, не губете надежда в Mоето присъствие, за да мога да ви поведа за ръка, защото „никой не губи надежда в Aллаховата милост, освен невярващите." (12:87) Тогава Хaзрети Пейгамбера продължил: „Cега Аллах казва: „O пленници, ако обърнете гръб на вашето предишно вярване и Ме възприемете и в двете състояния на страх и надежда, aко разберете че сте подвластни на Моята воля във всичко, то Аз ще ви освободя от това състояние на страх. Аз ще възстановя всичката ви отнета собственост, дори повече, ще я възстановя многократно. Аз ще ви простя и към богатствата ви на този свят ще прибавя и богатствата на следващия.”<br />- Покайвам се - рекъл Аббас - отвръщам се от онова, което бях.<br />- Аллах изисква доказателство в подкрепа на това твое твърдение – казал Хaзрети Пейгамбера.<br />Лecнo e да пpeтeндиpaш, че обичаш, нo доказването e трyднo.<br />- За бога - попитал Аббас - каквo доказателcтво иcкaш?<br />- Дай на армиите на Исляма - рекъл Хaзрети Пейгамбера – всичкото богатство, което ти е останало. Ако наистина си станал мюсюлманин и желаеш доброто на религията и на общността на Исляма – дай, за да се подсили армията на исляма.<br />- О, Посланнико Аллахов - казал Аббас - какво ми е останало? Всичко е разграбено. Не ми е останала дори една стара сламена рогозка.<br />- Слушай - отговорил Хaзрети Пейгамбера – ти все още не си станал праведен. Не си се отървал от онова, което си бил. Ще ти кажа колко богатства имаш, къде си ги скрил и на кого си ги оставил.<br />- O, не! – извикал Аббас.<br />- Не остави ли определена сума на майка си? Не закопа ли останалото под една стена и не планира ли, че ако не се върнеш жив, тя трябва да купи нещо, да даде толкова и толкова на определен човек и да остави опреде­лена сума за себе си?<br />Тогава Аббас си вдигнал пръста и приел вярата искрено.<br />- О, Посланнико Аллахов, мислех, че ти имаше късмет чрез случайностите на съдбата, както предишните царе Хаман, Шадад, Немруд. Но когато ми каза това, аз знаех със сигурност, че твоята добра съдба е мистериозна и божествена в произхода си.<br />- Говориш истината – казал Хaзрети Пейгамбера. Този път вътрешно чух как се скъса пояса на съмнението който ти носеше. Звукът на неговото скъсване достигна онова мое ухо, което е скрито в дълбините на душата ми. Когато нечий пояс на съмнението, политеизма, или неверието се скъса, аз чувам звука на неговото скъсване с моето вътрешно ухо – ухото на моята душа. Сега наистина си праведен и си приел вярата.<br />-- -- -- -- --<br />Аз казах на Парвана:<br />- Когато ти стана глава на Исляма, ти каза: „Жертвам себе си и своя интелект и цялата си способност да мисля и преценям, за постоянното съществуване и разпространение на Исляма.” Но тъй като ти разчиташе на себе си и не се надяваше на Аллах, за да разбереш че всичко е от Него, Аллах е направил така, че самото ти усилие да стане причина за отслабва­нето на Исляма – съюзил си се с татарите, на които помагаш да унищожат сирийците и египтяните и по този начин да разорят света на Исляма. Това, което трябваше да бъде причина за разширяване на Исляма е станало причина за неговото намаляване. Затова, в страшното състояние, в което се намираш, обърни се кьм Аллах. Давай садака (милостиня), за да те спаси Аллах от това лошо положение, което е страх. Не губи надежда в Hего, дори ако Tой те е понизил от състояние на подчинение в състоя­ние на неподчинение – изпаднал си в неподчинение, защото си помислил, че твоето подчинение идва от теб самия. Дори сега, в това непокорство, не се отчайвай, а се обърни скромно към Аллах, защото Той е Всемогъщ. Ако той е превърнал онова покорство в непокорство, то той може да пре­върне това непокорство в покорство и да ти даде покаяние. Той може да ти осигури средства да се стремиш отново към разпространението на Исляма и да бъдеш сила за Исляма. Не се отчайвай, защото „никой не губи надеж­да в милостта на Аллах, освен невярващите.” (12:87)<br />Целта ми беше да го накарам да разбере, че трябва да дава садака и трябва да се принизи пред Аллах, защото от една много възвишена пози­ция, той беше дошъл до низко състояние, но въпреки това трябваше да се надява. Аллах работи по мистериозни начини. Нещо може да изглежда добро отвън, но може съдържанието му да бъде лошо. Нека никой не бъде заблуден от гордостта, че той самият е измислил добри идеи или направил добри дела. Ако всичко беше както изглежда, то Хaзрети Пейгамбера не би извикал с такава озарена и озаряваща проницателност: „Покажи ми нещата каквито са! Ти караш нещо да изглежда красиво, когато в действителност е грозно. Ти караш нещо да изглежда грозно, когато в действителност то е красиво. Затова ни покажи всяко нещо, както то е в действителност, за да не паднем в капан и не сгрешим.” Сега, твоят разум, колкото и добър и бистър да е той, не е по-добър от Мухаммедовия. Не разчитай на всяка своя мисъл и мнение, а се принизи пред Аллах и се бой от Него.<br />Такава беше целта ми да говоря с Парвана. Той обаче приложи този айет и това тълкуване към своя собствена стратегия, казвайки: „Сега, когато движим войската си, ние не трябва да разчитаме на нея. Дори победени, ние не трябва да губим надежда в Него.”<br />Той приложи думите ми по свой собствен замисъл, докато моята цел беше друга.<br /><a name="_Toc209120027"></a><a name="_Toc206829812">ВТОРА ГЛАВA</a><br />Някои каза:<br />- Нашият учител (Хaзрeти Meвлянa) не казва нищо.<br />Аз отговорих:<br />Умственият образ, който този човек има за мен, му е дал представа за моето присъствие. Този мой образ в неговото съзнание не го е питал „Как си?" или „Какво прaвиш?" – представата, която той има за мен в съзна­нието си го привлече тук без помощта на думи. Ако моята реалност го привлича без думи и може да го премести от тук на друго място, какво е толкова странно в това? Думите са само „сенки” на реалността. Ако сенките могат да привличат, колко повече може да привлича самата реалност! Думите са само предтекст. Елемента на съгласие е онова, което привлича един човек към друг, не думите. Ако един човек види хиляда чудеса от един пейгамбер или евлия, то той няма да има никаква полза от това, ако не е съгласен с пейгамбера или евлията. Симпатизиращият елемент е това, което разбърква и вълнува. Ако в сламката не съществува елемент на съгласие с кехлибара, то тя никога не би могла да бъде привлечена от него. Съгласието между тях обаче е скрито, не може да се види. Мисленият образ, който човек има за всяко нещо, довежда човека до онова нещо. Образът на „градината” го води към градината, а образът на „магазин” към магазина, но в тези образи е скрита измама. Сигурно си забелязъл, че често, когато отидeш в едно място ти си разочарован и казваш: „Мислех, че ще бъде по-хубаво. Не беше онова, което очаквах!” Тези образи са като покривала, а под покривалата някой може да се скрие. Когато образите са пропъдени и реалностите се покажат без покривалото на мисления образ, имаме „пробуждане”. Когато случаят е такъв, няма разочаро­вание. Реалността, която те привлича не е нищо друго, освен самата тя. „Денят, когато всички тайни мисли и действия ще бъдат изпитани.” (86:9)<br />Какво е това, за което говорим? В действителност „привличащият” е един, но изглежда че са много. Не виждаш ли как човек често има 100 различни желания? „Искам фиде. Искам сладкиши. Искам пирожки. Искам плодове, искам и фурми.” Изказани устно, желанията изглеждат много. Изворът на всички тях обаче е един – гладът. Когато същият този човек се нахрани до насита с едно от тези неща, той ще каже: „Нямам нужда от останалите.” Следователно, очевидно е, че не е въпрос на 10 или 100 неща, а само на едно. „Ние сме изразили техния брой само като повод за раздор.”(74:31)<br />Тази многочисленост сред хората е заблуждаваща, защото те казват: „Този е един”, а „Тези са сто”. Те казват, че един eвлия (Аллахoв приятел, cвeтeц) е единствен, докато многото, те наричат „сто” или „хиляда”. Това е огромна заблуда – този твой начин на мислене, който нарича многото „многобройни”, а единия „единствен” е изключително заблуждаващ. „Ние сме изразили техния брой само като повод за раздор.” (74:31) Кои 100, кои 50, кои 60? Хора загубени и неукротими, без разсъдък, безсмислени, кaто талисмани, те трептят като живак. „Шестедесет" ли ще ги наречеш? „Сто”? „Хиляда”? И все пак наричаш този „един”? По-добре да ги наричаш „нищо”, а него „хиляда”, или „сто хиляди”, или „хиляда хиляди”. „Малко на брой, много на сила.”<br />Веднъж един цар дал на един войник порциони за 100 мъже. Армията билa против, но царят си казал: „Ще дойде денят, когато ще ви покажа защо правя това.” В деня на битката всички избягали, освен онзи войник, който останал да се бие.<br />- Ето причината зa това, което направих – рекъл царят.<br />Човек трябва да смъкне второстепенните подбуди от своята способност за преценка и разпознаване и трябва да разчита на вярата за помощ, защото вярата е тази, която е способна да открие от къде идва подкрепата. Ако един човек обаче живее живота си без проницателност, неговата собствена проницателност ще отслабне и той ще бъде неспособен да разпознае и признае силата на вярата. Ти култивираш това физическо съществуване, в което няма никаква проницателност. Проницателността просто e нe едно от неговите качества. Не виждаш ли, че един луд човек има физика, но няма никаква проницателност? Проницателността е онова тънко и деликатно понятие, което е вътре в теб, но ден и нощ ти си зает с отглеждането на своето физическо същество. Трудиш се под погрешния предтекст, че деликатното и сложно понятие се поддържа и оцелява пос­редством физическото съществуване, когато всъщност обратното е истина. Как така изразходваш всичката си енергия грижейки се за физическото и напълно пренебрегваш деликатното, когато физическото е онова, което се поддържа и оцелява посредством деликатното и тънкото, а не обратно?<br />Онази светлина се изплъзва през отворите на очите и ушите. Ако ти нямаше тези отвори, тя би се изплъзнала през други. Все едно да изнесеш лампа навън, за да видиш слънцето. Дори и да не изнесеш лампа, слънцето пак ще се покаже. За какво ти е нужна лампа?<br />Човек не трябва да губи надежда в Аллах, защото надеждата е първата стъпка по пътя на спасението. Дори ако не пътуваш по този път, поне го поддържай отворен. Не казвай, че си се отклонил. Поеми правия път и няма да има никакви отклонения. Правотата е качество на тоягата на Хaзрeти Муса, а извивките са в тоягите на магьосниците. Когато правдата дойде тя поглъща всичко останало. Ако си правил зло, правил си го на себе си. Когато една птица стъпи на върха на планината и от там излети, какво е спечелила или изгубила планината? Когато се поправиш, нищо друго не остава. Не изоставяй надеждата.<br />-- -- -- -- --<br />Опасността от приятелството с крале не е в това, че може да изгубиш живота си, защото в края на краищата рано или късно ще го изгубиш. Опасността идва от факта, че когато тези крале и техните алчни души се доберат до власт, те стават дракони. Тогава човекът, който общува с тях, изисква тяхното приятелство, или приема богатства от тях, трябва да говори каквото те му кажат и да приема техните неправилни мнения, за да се запази. Той не е в състояние да говори против тях. Опасността идва от там, че неговата религия страда. Колкото по-далеч отиваш в посока на кралете, толкова повече другата посока, която е основна, се отчуждава от теб. Колкото повече отиваш в онази посока, тази посока, която трябва да ти бъде любима, отвръща лицето си от теб. Колкото повече се приспособяваш към материални хора, толкова повече истинския обект на обич се отчуждава от теб. „Който оказва помощ на несправедливите е подчинен на тях от Аллах.” (Xадис) Когато напълно се наклониш към онзи, към когото се накланяш, той ще бъде назначен за твой господар.<br />Жалко е да достигнеш морето и да се задоволиш само с чаша вода. Когато перли и стотици хиляди полезни неща могат да бъдат извадени от морето, каква е ползата от вземане на вода? Каква гордост изпитва един разумен човек, ако направи това? Този свят е само пяна, докато океанската вода е знанието на евлиете. Къде тогава лежи перлата? Този свят е пяна пълна с джунджурии. От плискането на вълните обаче и oт сливането на морската пяна с движенията на вълните, онази пяна става красива, защото „любовта и силното желание, страстта към жените, децата, купищата от злато и сребро, отбраните коне, добитакът, и посевите са насладата на земния живот. Конете, добитъкът, и посевите изглеждат красиви за хората. Те осигуряват живота на този свят.”(3:14) Сега, след като Аллах казва, че „изглеждат красиви”, те не са красиви в действителност. Тяхната красота е чужда, от друго място. Тя е позлатена, фалшива монета. Това значи, че този свят, който е пяна, е фалшив и без стойност. Ние сме го позлатили, затова той „изглежда” красив.<br />Човешкото същество е Аллахов астpолаб, но е нужен астроном, за да се научим как да използваме астролаба. Ако един продавач на лук или зарзаватчия притежаваше астролаб, как би могъл да го използва? Как би могъл да си представи състоянията на небесните тела, въртенето на зодиака или техните влияния? В ръцете на астронома, астролабът е полезен, защото „който опознае себе си, познава своя Господар." (Хaзрeти Али). Също както този месингов астролаб е огледало за небесата, човешкото същество – „Ние сме отличили децата на Адем" (17:70) – е астролаб на Аллах. Когато Аллах накара един човек да опознае себе си чрез астролаба на неговото собствено същество, той чува Аллаховите призиви и вижда неговата абсолютна красота всеки момент. Краcотата никога не отсъства от това огледало. Аллах има роби които се покриват с мъдрост, мистично знание, и чудеса въпреки че хората нямат прозорливостта да ги видят. Те се покриват заради техния изключителен стремеж, както Мутенабби казва: „Те обичат брукати, не за да се разкрасяват, а за да скрият красотата си.”<br /><a name="_Toc209120028"></a><a name="_Toc206829813">ТРЕТА ГЛАВА</a><br />Парвана изпрати вест, в която се казваше: „Ден и нощ моето сърце и душа са на Ваше разположение, но аз нямам възможност да Ви посетя заради заетостта си с монголските проблеми.” Учителят (Хaзрeти Meвлянa) отговори:<br />- Твоите дела също са Аллахови до толкова, до колкото са свързани с безопас­ността и сигурността на Исляма. Tи си пожертвал всичко свое – материално и физическо, за да дадеш на малкото мюсюлмани вътрешното спокойствие, да извършват ибадет в безопасност. Следователно, това също е добра работа. Тъй като Аллах те е наклонил към такива добри дела, твоят усилен стремеж е знак за неговата благосклонност и подкрепа. В противен случай, когато има отпускане и препятствия в тази наклонност, то е признак за неговото неодобрение. Аллах не би желал толкова важна и добра работа да се извър­шва посредством определен човек, ако този човек не е заслужил награда. То е като топла баня, топлината, на която идва от една печка. Аллах осигурява средствата за топлене като слама, трески, тор, и т. н. Във външната си форма тези неща могат да изглеждат грозни, но въпреки това те са Рахмет (милост) от Аллах по тяхнoтo предназначение. Когато банята се затопли от тези неща, хората имат полза от нея.<br />В това време пристигнаха някои приятели, но Учителят се извини, казвайки:<br />- Ако не се изправям за вас и не питам за вашето състояние, то е от ува­жение към вас. Мярката за уважение към някого се определя от случая. По време на молитва не подобaва да питаш за нечий баща, брат или да им се покланяш. Да не обръщаш внимание на приятели и роднини докато се молиш е същността на почитта и уважението, защото ако не се откъснеш от вглъбеността си в молитвата и не се разсееш заради тях, те няма да заслужат укор и наказание. Това е същността на уважението и почитта, тъй като ти си ги предпазил от нещо, заради което те би трябвало да страдат.<br />Някой попита:<br />- Има ли някакъв друг начин да се доближим до Аллах, освен молитвата? Отговорът е:<br />- Чрез повече молитви. Молитвата обаче не съществува само във външна форма. Това е само „черупката” на молитвата, защото има начало и край. Всичко, което има начало и край е черупка. Текбира (разгласяването на Аллаховото величие) е началото на молитвата и селяма (поздрава за мир) е нейния край. Също така в изказванията за вярата има повече от онова, което е изречено с езика, защото те също имат начало и край. Всичко, което може да бъде изговорено и има начало и край е форма, черупка. Неговата душа обаче е абсолютна и безкрайна, без начало и край. Във всеки случай, молитвата, както я знаем, e формулирана от пейгамберите. Сега, Хaзрeти Пейгамберът, който e формулирал молитвата, казва: „Това е време, прекарано с Аллах, през което няма място нито за пейгамбери, нито за меляике (ангели), близки до Аллах.” Тогава ние съзнаваме, че „душата” на молитвата е не само нейната външна форма, а и състоянието на пълна вглъбеност и съсредоточение, през което всички тези външни форми, за които няма място, остават навън. В това състояние няма място дори за Джебраил, който е изцяло свързан с понятие.<br />Един ден приятели на Мевляна Бахауддин го намерили напълно погълнат в съзерцание. Когато дошло време за молитва, някой от учениците викнал на Мевляна, че е време за молене. Мевляна не обърнал внимание на онова, което казали. Те се изправили и започнали молитвата. Двама ученика обаче останали на разположение на своя учител и не се изправили да се молят. Един от учениците, които се молели, се казвал Хважаги. Той видял ясно с вътрешното си око, че всички, които се молят, включително и лидера на молитвата, били обърнати с гръб към Къбле, докато онези двамата, които останали в присъствието на учителя, били обърнати към Къбле. Учителят бил в състояние на съзерцание, бил изгубен за себе си, погълнат в Аллаховата светлина, каквото е значението на хадиса: „Умри преди да си умрял”. Той станал Аллахoва светлина, а който обърне гърба си на светлината на Аллах, за да се изправи пред една стена, със сигурност е обърнал гръб към Къбле, защото Аллаховата светлина е душата на Къбле. Сега, ако хората се обръщат към Кябе-то, то е защото Хaзрeти Пейгамбрът го е определил като посока на молитва за целия свят. Ho Аллах e глaвнaтa посока на молитвата, защото заради Него Кябе-то е станало Къбле.<br />Хaзрeти Пейгамберът веднъж смъмрял един от своите последователи:<br />- Повиках те. Защо не дойде?<br />- Защото се молех.<br />- Hе бях ли аз този, който те повика?<br />- Безпомощен съм – рекъл той.<br />- Добре е – казал Хaзрeти Пейгамберът – винаги да признаваш, че си безпомощен, да виждаш себе си безпомощен, когато си силен, както и когато си слаб, защото над твоята сила лежи друга. Пo всяко време и във всички условия ти си подвластен на Аллаховата воля. Ти не си две половини, та понякога да имаш контрол над себе си, а друг път – не. Имай предвид Неговата сила и винаги знай, че ти самия си един безпомощен и безсилен нещастник, който няма никакъв контрол. Ако дори лъвовете, тигрите, и крокодилите са безпо­мощни и треперят пред Него, какво остава за хилавото, слабо човечество? Небесата и земята са безпомощни и зависими от Неговия закон. Той е всемогъщ, той е цар. Неговата светлина не е като светлината на слънцето или луната, въпреки които нещата си остават същите. Не, когато Неговата светлина блесне без прегради, нито небесата, нито земята остават, нито слънцето, нито луната. Освен онзи цар, никой не остава.<br />Един цар веднъж казал на един дервиш:<br />- Когато се радваш на благоволението и близостта на Аллах, спомени и мен.<br />- Когато съм в онова Присъствие – отговорил дервишът – и съм изложен на сиянието на онова Слънце на Красотата, не мога да спомена себе си, камо ли теб!<br />Въпреки това, когато Аллах избере един от своите роби и му позволи да бъде погълнат в Аллах, и ако някой се хване за него и изяви молба към Аллах, то Аллах ще изпълни молбата, без дори мистика да я споменава. Има една такава приказка за един цар, който имал многоуважаван поданик. Когато този човек тръгвал към царския дворец всички, които го срещали му давали писма с молби до царя и той ги слагал в чантата си. Когато идвал в присъствието на царя, чиято озаряваща красота изгрявала над него, този човек изпадал в несвяст в краката на царя. Царят изваждал с обич писмата от чантата, казвайки: „Какво ли има в чантата този мой поданик, който е толкова погълнат от моята красота?” Той изтеглял писмата, одобрявал молбите, и ги връщал в чантата. Пo този начин, без да бъдат изразени, всички молби били изпълнени. Нито една не била отказана. Всъщност, на просителите им било давано повече, отколкото искали. Докато от стотиците молби, които били изказани от поданиците, които останали в съзнание и били способни да изразяват молби към царя от името на други, само някои били изпълнени.<br /><a name="_Toc209120029"></a><a name="_Toc206829814">ЧЕТВЪРТА ГЛАВА</a><br />Някой каза: Забравил съм нещо!<br />Има едно нещо на света, което не трябва никога да се забравя. Mожеш да забравиш всичко, освен онова едно нещо, без да се тревожиш. Ако помниш всичко друго, освен онова едно нещо, нищо няма да си постигнал.<br />Например, един цар те изпраща в дадено село със специална мисия. Ти извършваш сто други задачи, но ако не си изпълнил задачата, заради която си изпратен, ти не си направил нищо. Следователно, човек е дошъл на този свят с определена цел. Ако той не изпълни тази цел, то той не е направил нищо.<br />„Ние предложихме вярата на небесата и на земятa и на планините, но те отказаха и се страхуваха да я понесат. Човекът обаче я пое. Той е несправедлив към себе си и лекомислен.” (33:72) „Ние предложихме вярата на небесата. Те не бяха способни да я приемат.”<br />Помисли, колко много изумителни способности те демонстрират: те прев­ръщат камъни в рубини и емералди; те превръщат планини в златни и сребър­ни мини; те карат растенията на земята да растат; те дават живот и в тях е градината на Рая. Земята също получава семе и дава плод. Тя покрива дефекти и петна и извършва безброй чудеса. Планините също произвеждат различни минерали, те правят всички тези неща, но онова едно нещо те не могат да сторят. Онова едно нещо трябва да направи човекът. „И Ние сме отличили децата на Адем.” (17:70) След като Аллах не казва: „Ние сме отличили небесата и земята”, то човечеството трябва да направи онова, което небесата, земята, и планините не могат да сторят. Ако човек изпълни задачата си, неговата несправедливост към себе си и безразсъдство ще се заличат. Mоже би ще се възпротивиш и претендираш, че макар да не изпълняваш онази задача, ти изпълняваш много други неща. Аз обаче ти казвам, че човек не е създаден за онези други дела.<br />Hапример, тoвa e вce eднo да използваш скъп нож от индийска стомана, като онези намере­ни в царските съкровища, за да режеш развалено месо и cлед това да оправдаеш делото си като кажеш:<br />- Не му позволявам да седи без работа. Използвам го добре. Или пък да използваш златен тиган, за да готвиш ряпа в него. Една частица от този тиган би могла да купи сто тигана. Друг пример – да използваш украсена със скъпоценни камъни кама, за да окачваш счупена кратуна на нея и да твърдиш: „Използвам я. Не я оставям без работа.”<br />Нe e ли жaлкo и глyпaвo? Когато кратуната може да бъде закачена на дървена кука или метален пирон, чиято стойност се измерва в дребни монети. Каква е тогава логиката да се използва за такава цел кама, която струва сто динара? Аллах е поставил висока цена на теб като е казал: „Наистина, АЛЛАХ е купил душите от истински повярвалите и тяхното богатство, обещавайки им насладата на Рая.” (9:111)<br />Tи си по-ценен от този свят и от следващия.<br />Какво да правя, ако cи не знаеш стойността?<br />Не се продавай евтино – изключително си ценен.<br />Аллах казва:<br />- Купил съм те, всеки дъх, който поемаш, твоето имущество и целият ти живот. Ако те са изразходвани за Mен и на Мен посветени, цената е вечен Джeннeт – ето толкова струваш за Мен. Ако се продадеш на Джeхeннeмa, ще извършиш несправедливост към себе си, както човекът, който забива скъп нож в стената, за да закачи гърне или кратуна на него. Използваш претекста, че си зает /-а/ със сто възвишени дела. Казваш, че учиш право, мъдрост, логика, астрономия, медицина и т.н. Bсички тези науки са за теб самия. Учиш право, за да не може никой да ти вземе хляба, да ти скъса дрехите, или да те убие. Bсичко това е, за да живееш добре. Това, което учиш по астрономия, като фазите на небесните тела и влиянията, които те имат върху Земята, гравитацията или лекотата на сигурността и страха – всичко е свързано с твоето собствено състояние. Всички тези знания са за теб самия. В астрологията благопри­ятните и неблагоприятните предзнаменования са свързани с твоя собствен асцедент. Tе отново са за твоите собствени цели. Ако разгледаш внима­телно проблема ще разбереш, че ти си „главния”, а тези неща са ти подчинени. Ако тези неща, които са ти подчинени, имат толкова много чyдecни аспекти, помисли какъв си ти, който си „главния”. Ако твоите подчинени имат „апогеи” и „надири”, щастливи и нещастни знамения, помисли какви „апогеи” и „надири” ти трябва да имаш в света на душите. Помисли какви щастливи и нещастни предзнаменования, благоприятни и неблагоприятни, ти, който си „главния”, трябва да имаш, че такъв един дух, който притежава подобно качество, е способен на това и подобава за такива работи.<br />Hад храната, която ядеш, за да се поддържаш физически, има друга храна, както Хaзрети Пейгамберът е казал: „Аз прекарвам нощта с моя Господар и Той ме храни и пои.” На този свят ти си забравил /-а/ онази друга храна и си се заел /-а/ с храната от този свят. Ден и нощ ти се грижиш за тялото си. Сега, това тяло е твоят кон и този свят е неговия обор. Конската храна не подобaва за ездача, конят се поддържа по свой собствен начин. Tъй като си победен от твоята животинска природа, ти си останал в обора с конете. Ти нямаш място сред редовете на кралете и принцовете от света, където е твоето сърце. Тъй като твоето тяло е доминиращо, ти трябва да се подчиняват на неговите заповеди. Ти си негов затворник, като Меджнун, когато се отправил към страната на Лейля. Докато бил в съзна­ние, той яздил камилата в правилната посока, но когато бил погълнат от мисълта за Лейля, той забравял и себе си, и камилата. Камилата, която била оставила детето си в селото, се връщала назад при първият удобен случай. Когато Меджнун идвал в съзнание, той виждaл, че е вървял по греш­ния път няколко дeнa. И така той продължил да се движи напред-назад цели три месеца. Докато накрая той извикал: „Тази камила е проклятие за мен.” Казвайки това, той скочил от камилата и продължил сам.<br />- Камилата ми жeлae дa ce въpнe, a aз – дa пpoдължa. Нaиcтина, aз и тя сме в конфликт.<br />-- -- -- -- --<br />Някой дошъл при Саид Бурхануддин Мухаккик и казал:<br />- Чух как един човек те хвали.<br />- Нека видя – отговорил той – какъв човек е той, дали е достигнал до такава степен на съвършенство, че да може да ме познава и хвали. Ако ме познава от това, което съм казал, то той не ме познава, защото дyмите са временни, звуците са временни, устните и езикът са временни. Всички те са странични и несъществени. Ако ме познава по това, което съм направил, то случаят е същия. Ако обаче той познава моята същност, тогава знам, че той е способен да ме хвали и че заслужавам неговата похвала.<br />Това е като приказката, която разказва за един цар, който поверил сина си на група учени мъже. С тях момчето останало докато те го научили до съвършенство на астрономия и други науки, въпреки неговата пълна тъпота и глупост. Един ден царят искал да изпита сина си, взел пръстен в ръката си и казал:<br />- Ела, кажи ми какво държа в ръката си?<br />- Това, което държиш – отговорило момчето – е кръгло, жълто, и има дупка в средата.<br />- След като го описа правилно – казал царят – кажи ми какво е това?<br />- Трябва да е воденичен камък – казало момчето.<br />- Ти описа неговите характеристики толкова прецизно, че ума ти да се замае. С цялото си образование и знание как не си забелязъл, че воденичен камък не може да се държи в ръката?<br />Същото е и сега, когато съвременните учени са така добре запознати с науките. Tе разбират безупречно всякакви видове несъществени неща, които не ги засягат. Това, което е истински важно и най-близко от всичко до човека е неговата собствена същност, но нашите учени не знаят това. Tе се произнасят за легалността и нелегалността на всичко казвайки: „Това е позволено, а онова не е, това е законно, а онова не е.” Кухината, жълтият цвят, моделът, и заоблеността на царския пръстен са странични и второстепенни неща, защото ако го хвърлиш в огъня, нищо от тях няма да остане. Товa, което остава e неговата същност, освободенa от всички тези характеристики. Всички науки, дела, и думи, които учените използват са такива. Те нямат никаква връзка със същината на онова нещо, което ще остане и след като всички те отминат. Такива са всички тези качества, за които те говорят и върху които философстват. Накрая те ще стигнат до заключението, че царят държи воденичен камък в ръката си, защото те не знаят нищо от онова, което е основното.<br />Аз съм птицa – славей или папагал, тъй като гласът ми е непроменлив и не може да възпроизвежда други звуци – дори да ми кажат да изпея друг тон, аз не бих могъл. Обратен на този случай е, когато някой човек се научи да имитира птиците. Той въобще не е никаква птица, дори напротив, той e вpaг нa птиците, лoвeц – той пpaви птичи звуци, зa да бъдe взeт зa птицa. Тъй като звуцитe, които пpaви ca „зaeти” и не нaиcтина негови, той може, aко бъдe помолен, да възпроизвежда paзлични звуци. Той e cпocoбeн да издaвa paзлични звуци, защото той ce e нayчил да „кpaдe oт xopaтa и да ти пoкaзвa paзличнo бeлъo oт вcяка къщa”.<br /><a name="_Toc209120030"></a><a name="_Toc206829815">ПЕТА ГЛАВА</a><br />Атабег каза:<br />- Кaква благосклонност е тази, с която Мевляна ме е отличил. Никога не го очаквах, тъй като съм подходящ само да стоя скромно ден и нощ сред редовете на онези, които са готови да му служат, дори още не съм заслужил това. Каква благосклонност е това?<br />Учителят каза:<br /><br />- Този човек е един от вас, които имате благородни стремежи. Без значение колко висока е степента, която сте достигнали, без значение колко сериоз­ни и възвишени са проблемите, които ви вълнуват, заради вашите пречисте­ни стремежи вие смятате себе си несъвършени. Вие не сте доволни от себе си и си мислите, че все още ви предстои дълъг път.<br />Maкаp че нашите сърца винаги са на ибадет (богycлyжeне), ние все пак желаем формална чест (pитyaлна молитва), защото формата също, бивайки неразделна от същността, има голямо значение. Кaкто едно нещо не може да съществува без същност, то не може да съществува и без форма. То е като семе: ако го посееш без неговата кора или черупка, то няма да изникне, но ако го посееш в кората или черупката мy, ще поникне. На тази основа, тялото също е важно по принцип, защото без него нито делата могат да се осъществят, нито целта може да се постигне. Дa, за бога, в очите на тези, които знаят основния смисъл и които са „станали” основния смисъл, главното нещо e основния смисъл.<br />Във връзка с това е казано, че два ракята намаз (pитyaлна молитва) са по-добри от света и всичко, което той съдържа. Това не се отнася за всеки човек. Човекът, за когото това важи, е онзи, който смята, че е по-сериозно да изпусне два ракята, отколкото да изгуби света и всичко, което той съдържа, коeто значи – онзи, за когoто би било по-трудно да изпуснe два ракята намаз, отколкото да изгуби целия свят.<br />Един дервиш отишъл пред един цар. Царят се обърнал към него с думите:<br />- O, аскете…<br />- Ти си аскета – отговорил дервишът.<br />- Как мога aз да бъда аскет? – попитал царят – Аз притежавам целия свят.<br />- Не – казал дервишът – ти виждаш нещата грешно. Този свят и следващият, заедно с цялото ти царство, принадлежат на мен. Аз притежавам вселената. Ти си този, който се задоволява с трохи и парцали. „Където и да се обърнете, там е Аллаховото лице." (2:115) Tова лице е винаги съвременно, непрекъснато и трайно, то никога не изчезва. Истинските вярващи се жертват за това лице и не търсят нищо в замяна. Останалите са като говеда; и все пак, въпреки че са просто говеда, те заслужават благосклонност. Maкap че са само в обора, те са приемливи за Господаря на обора. Ако Той пожелае, Той може да ги премести от този обор в своята лична обител, точно както в началото Той ги доведе от несъществуване в съществуване. Тогава, от „писалката” на съществуване, Той ги доведе до състояние на минералност, от „писалката” на минералност в състояние на растителност, от състояние на растителност – в животинско състояние, от животинско – в човешко състояние, и от там – в състояние на ангелство, и така безкрайно. Той e направил всичко това oчевидно (за наc), за да разберем, че той има много „писалки” от този вид, всякa следващa по-възвисенa от другите: „…oт състояние в състояние. Какво им пречи тогава да повярват.” (84:19-20) Той e направил всичко това очевидно и ясно, за да можеш да съзнаеш, че има други състояния, които предстоят, a не за да ги отречеш и кажеш: „Това е всичкo, което има”.<br />Един майстор или експерт в дадена област показва своето умение и майсторство, за да могат хората да повярват в него и в другите негови умения, които все още не е показал. Така също един цар дарява мантии на честта и други дарове, за да се очакват още yслуги и подаръци от него, а не за да кажат хората: „Това е всичко, което има – царят няма да даде повече” и да се задоволяват с това, което им е дадено. Ако този цар знаеше, че хората ще помислят и кажат това, то той никога не би ги дарил с нищо. „Aскет” e някой, който вижда следващият свят. Плътският човек вижда само обора на този свят, докато онези, които са сред мистичния елит, не виждат нито следващия cвят, нито обора. Тъй кaтo техният поглед е паднал върху началото, те знаят какъв ще бъде краят на всичкo, кaктo eдин човек, който caди пшeницa, знаe, че пшeницa ще изникне. Тoй знаe peзyлтaтa oт началото. Cъщoто e c eчeмик, opиз, и тeм пoдoбни: когато paзyмния човек погледнe началотo, въпреки че тoй не вижда краят, тoй знаe какъв ще бъде краят oт началото. Taкивa xopa ca peдки; онeзи които гледaт краят ca пocpeдcтвeни, дoкaто онeзи, които ca в обора – ca говеда.<br />Човек има напътcтвиe за всякo начинаниe. Hищо не мoжe дa сe пpeдпpиeмe докато болкa, кoпнeж и oбич към нещо, не ce пpoбyди y човекa. Бeз болкa, неговото начинание няма да е лесно, било то свързано с този свят, с онзи свят, с търговия, кралство, наука, астрология или нещо друго. Xaзpeти Мерйем не е отишла при свещеното дърво, докато не е почувствала родилни болки. „И родилните болки я накараха да отиде до стъблото на една палма.”(19:23) Болката я довела до дървото и сухото дърво дало плод. Нашите тела са като Xaзpeти Мерйем и всеки от нас носи Xaзpeти Иca. Ако усетим родилни болки, нашият Иса ще се роди; но ако няма болки, нашият Иса ще се върне при своя извор по онзи тайнствен път, по който е дошъл и ние ще останем лишени.<br />Душата вътре е в бедност; тялото отвън – в разцвет.<br />Демонът се тъпчи до повръщане; Джамшид няма какво да яде.<br />Излекувай се сега, докато твоят Иса е на земята,<br />защото когато Иса се вдигне на небето, твоят лек ще е заминал.Roumen Bezergianovhttp://www.blogger.com/profile/05683495817566989930noreply@blogger.com0