Леблебията
(от Месневия III)
Мевляна
Джелалудин Руми
От
стари притчи, притчи на мъдреца,
о
млади хора, не отвръщайте лица.
Една
леблебия над огъня кипяла,
в
казан горещ скачала, трептяла.
Ту
кам върха, ту на долу се стремяла,
И
плакала защoтo се варяла.
“Защо ме купи ти
готвачко стара,
да ме мъчиш в таз
горещина и пара?
В
огъня сложила още дърва,
и готвачката отговорила така:
Потърпи
още малко, не съм зла,
от
тебе правя достойна за човек храна,
Бавно
в котела с кипяща вода
Трябва
да се очисти твоята душа.
Когато
беше млада и зелена,
сред
склонове цветящи пи вода студена.
От
ден на ден по-силна беше ти,
Нима не за този огън
беше зреенето ти?