Веднъж
се били змей и мечка,
и змея
бил по-силен в тази битка.
Hо в тоз момент един човек минавал
който никого в беда не изоставял.
Готов нещастните да
спаси, с добро сърце,
на потъналите в скръб
помощ да даде.
Защитник
на хората, спасител на зверове,
който бърза на помощ да се
притече.
Oт змея той мечката
спасил,
от смъртна напаст я
избавил.
Разсечена, змията
неподвижно лежала,
а мечката, като куче,
след спасителя вървяла.
В нозете на човека
покорно се предала,
и вярно да му служи тя
пожелала.
Денем и нощем го
охранявала,
и пълна преданост му
изказвала.
Веднъж един странник
минавал по служба,
и съвсем се удивил от
тяхната дружба.
Kак мечката била
спасена, той разбрал,
и как закона на дружбата
ги е събрал.
Посъветвал той човека от
душа:
“Остави мечката, с мен
ела.
Не става за другар ни
глупак ни звяр,
Ваш’та дружба, знай, ще
има лош край.”
Човека рекал:"Твоите
думи са празни за мен,
ти изпитваш завист към
мен.
Такъв другар не щеш
намери цял век,
По тяло е мечка, а по
душа—човек.”
А странникът казал: "Разчитай на мен,
забрави за мечката,
сприятели се с мен.
На обещанията на мечката
не вярвай,
и по тяло и по душа е
звяр, знай.”
А човека: "Престани
да се месиш в чужди дела,
С мечката дружбата ми е мила.
Или искаш между нас да
всееш вражда?
Отивай си, твойта реч ми е противна!”
А странникът: "Длъжен
съм хората да предупредя,
истината казвам, чист
съм от вина.
Моя разум е безсилен в
подобни дела,
съдбата на човека решава
Аллах.”
И така, веднъж, уморил
се човека, прилегнал,
а мечката ревностно
бдяла над него.
Прогонвала мухите да не
го безспокоят,
но една успяла да му
кацне на носът.
Мечката усърдно огромен
камен взела
и на спящия човек
главата разбила.
Не са напразни думите на
мъдреците,
беди донасят усърдиятa
на глупците.
Опасно е да смяташ
глупака за приятел верен
защото неговия ум от плътта
е покорен.
Корана за свидетел той призовава,
но само лъже, клетвата
му е измама.
От дружбата, обичта, и
усърдията на глупеца
търси защита от Твореца.
