Папагала и Огледалото Мевлана Джалалудин Руми

 

Папагала и Огледалото

Мевлана Джалалудин Руми

 

Един стопанин птици обучавал,

Пред огледало папагал поставял,

 

а той зад огледалото стоял,

и разни фрази повтарял.

 

Помислила си глупавата птица

че зад стъклото е нейната сестрица,

 

И с нея в разговор увлечена,

нейните фази повтаряла. 

 

Така и с нашите човешки разговори,

Създателя ни обучава, разбери!

 

Стихове за любовта Мевлана Джалалудин Руми

 

Стихове за любовта

Мевлана Джалалудин Руми

 

Един обожател на красотата от любов кипял,

една прекрасна красавица в стихове възпял.

 

Извадил късмет и до нея се добрал,

и цяла нощ стихове и рецитирал. 

 

Тя му промълвила: "Сега съм до теб, събуди се,

погледни ме в очите, целуни ме, усмихни се!

 

От душа с душата ми свържи се!”

Но той си рецитирал и не спирал се. 

 

Казала тя: "Ти не си влюбен в мен,

със собствената си страст ти си  умилен. 

 

Не мариш ни за болката ни за радостта в мен,

Само себе си обичаш, със себе си си възхитен!

 

От мен те дели голяма стена,

Самия ти си тази преграда!”

Три Cъвета (Месневия 4)

 

Три Cъвета

(Месневия 4)

Мевлана Джалалудин Руми

Една малка птичка попаднала в плен,

Замолила ловеца: "Mалко месо има в мен.

 

Моля те, пусни ме на свобода,

една хапка, и с нея и без нея!

 

Ще ме погълнеш, и каква файда?

Колко овце и крави си изял досега?

 

Но като звяр, още те мъчи глада.

От такава малка птица ли ще се наeдеш сега?!

 

Но ако уважиш мойта молба

Три чудни съвета ще ти подаря.

 

Настрой сърцето си за първия,

а когато ме пуснеш, ще чуеш втория.

 

Третия от клончето ще ти изпея,

с тези думи живота ти ще променя. 

 

Слушай моите думи сега и внимавай,

Hе бъди глупак, на небивалици не  вярвай.”

 

Човека казал: "Харесвам твоя съвет."

И пропяла птичката в свободен полет:

 

"Втория мой разумен съвет  запомни,

за онова което не може да се върне, не тъжи.” 

 

И ето, вече на клончето, птичката твърди:

"Скъпоценен камък е скрит в моите  гърди!

 

Десет дирхема--толкова тежи!

Безкрайно богат щеше да си ти,

 

Славен и признат в благородни среди,

Но не е бил твой късмет, уви!”

 

Като жена в родилни болки ловеца заплакал:

"Какво нещастие, какъв дебакъл!

 

О птицо, о щастие, върни се обратно!

Ще те храня с най-вкусно зърно.”

 

"Напразни мечтания, ловецо, не таи!

Колко бързо забрави ти  съветите мои:

 

За онова което не може да се върне, не тъжи!

Виж как твойта тъга те заслепи.

 

И още, казах ти отворено, внимавай,

На глупави измислици не вярвай!

 

Как десет дирхема да вместя в моите гърди,

когато аз сама тежа един дирхем? Сaм прецени!"

 

"Така значи, шегуваш се с мен,"

убеждавал се ловеца, "няма скъпоценен камен?!

 

Третия съвет ми дай тогава!”

"Няма нужда за това," птицата пропяла.

 

"Ако не успя да усвоиш първите два,

няма място за третия в твойта глава.” 

 

Излетяла, и следата и в небето изстинала,

а глупавия ловец в изумение застинал. 

 

Напразно сееш зърно в солено блато,

не приема глупака съвети по-цени от злато.

 

От сутринта се мъчиш да му закърпиш ума,

а вечерта всичко се разпорва. 

 

За мъдрите един съвет от мене:

Да учиш глупак е загуба на време. 

Мечешка Услуга (Месневия II) Мевлана Джелалудин Руми

Веднъж се били змей и мечка,

и змея бил по-силен в тази битка.

 

Hо в тоз момент един човек минавал

който никого в беда не изоставял.

 

Готов нещастните да спаси, с добро сърце,

на потъналите в скръб помощ да даде.

 

Защитник на хората, спасител на зверове,

който бърза на помощ да се притече.

 

Oт змея той мечката спасил,

от смъртна напаст я избавил.

 

Разсечена, змията неподвижно лежала,

а мечката, като куче, след спасителя вървяла.

 

В нозете на човека покорно се предала,

и вярно да му служи тя пожелала.

 

Денем и нощем го охранявала,

и пълна преданост му изказвала.

 

Веднъж един странник минавал по служба,

и съвсем се удивил от тяхната дружба.

 

Kак мечката била спасена, той разбрал,

и как закона на дружбата ги е събрал.

 

Посъветвал той човека от душа:

“Остави мечката, с мен ела.

 

Не става за другар ни глупак ни звяр,

Ваш’та дружба, знай, ще има лош край.”

 

Човека рекал:"Твоите думи са празни за мен,

ти изпитваш завист към мен.

 

Такъв другар не щеш намери цял век,

По тяло е мечка, а по душа—човек.”

 

  А странникът казал: "Разчитай на мен,

забрави за мечката, сприятели се с мен.

 

На обещанията на мечката не вярвай,

и по тяло и по душа е звяр, знай.”

 

А човека: "Престани да се месиш в чужди дела,

С мечката дружбата ми е мила.

 

Или искаш между нас да всееш вражда?

 Отивай си, твойта реч ми е противна!”

 

А странникът: "Длъжен съм хората да предупредя,

истината казвам, чист съм от вина.

 

Моя разум е безсилен в подобни дела,

съдбата на човека решава Аллах.”

 

И така, веднъж, уморил се човека, прилегнал,

а мечката ревностно бдяла над него.

 

Прогонвала мухите да не го безспокоят,

но една успяла да му кацне на носът.

 

Мечката усърдно огромен камен взела

и на спящия човек главата разбила.

 

Не са напразни думите на мъдреците,

беди донасят усърдиятa на глупците.

 

Опасно е да смяташ глупака за приятел верен

защото неговия ум от плътта е покорен.

 

Корана за свидетел той призовава,

но само лъже, клетвата му е измама. 

 

От дружбата, обичта, и усърдията на глупеца

търси защита от Твореца.  

 

Леблебията (от Месневия III)

 

Леблебията (от Месневия III)

 

Мевляна Джелалудин Руми

 

От стари притчи, притчи на мъдреца,

о млади хора, не отвръщайте лица.

 

Една леблебия над огъня кипяла,

в казан горещ скачала, трептяла.

 

Ту кам върха, ту на долу се стремяла,

И плакала защoтo се варяла.

 

“Защо ме купи ти готвачко стара,

да ме мъчиш в таз горещина и пара?

 

В огъня сложила още дърва,

и готвачката отговорила така:

 

Потърпи още малко, не съм зла,

от тебе правя достойна за човек храна,

 

Бавно в котела с кипяща вода

Трябва да се очисти твоята душа.

Когато беше млада и зелена,

сред склонове цветящи пи вода студена.

 

От ден на ден по-силна беше ти,

Нима не за този огън беше зреенето ти?

 

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Всеки обича огледалото в което може да види собствените си атрибути и качества. Човек, който не познава реалността на своето лице, смята че велото което се отразява в огледалото е неговото лице. Открий лицето си, за да разбереш че аз съм огледало на твоето лице и ще знаеш че съм огледало.

На този, който казва че пейгамберите и евлиете излагат погрешни твърдения и че всичко в тях е спорно /подлежи на съмнения/, може да се отговори следното: „Със шапката си ли мислиш, или говориш посредством откровение, проницателност и далновидност? Ако имаш откровения и видения и говориш за тях, то тогава откровението е намерило съществуване и това е най-ценното и най-благородното нещо на света. То също е и мерилото /стандарта/ на истинитостта на пейгамберите, защото те не твърдят друго, освен че са вдъхновени от откровение което ти признаваш. Откровението може да се манифестира само посредством обект на откровение, защото глагола „да видиш” изисква нещо което да се види и наблюдател /който да го види/. Това, което се вижда е онова което се търси, а наблюдателя е търсача, или обратно. Чрез самото ти отричане, търсачът, търсенoто и виждането се потвърждават. Връзката между човека и Аллаха е нещо чието отричане задължително потвърждава нейното съществуване. Казват че някои хора са последователи на тъпак и го почитат като светец. Аз съм на мнение че „тъпия шейх” не е по-назад от камък или идол, чийто последователи ги обожават, залагат надеждите си в тях, копнеят за тях, молят ги за неща и плачат пред тях. Камъкът не чувства нищо от тези неща, но Аллах го е направил обект на обожаване за тях, въпреки че той самия нищо не знае.

-- -- -- --

Тези хора обичат техния умствен образ /който сами си са изградили/ за този безполезен шейх, който няма никакво знание за техните състояния на раздяла, единство и екстаз. Но дори погрешната обич към един умствен образ да предизвика екстаз, то не е същото като да водиш любов с любимата си, която те разбира и е чувствителна към твоето състояние.

Удоволствието на един човек който прегръща каменна колона в тъмнината, мислейки че това е неговата любима и обяснявайки се в любов не е същото удоволствие като на онзи който прегръща своята жива, чувствителна любима.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Много академици и студенти /хора, които се занимават с наука/ мислят, че ако започнат да посещават нашите предавания ще забравят каквото са научили или съвсем ще се откажат от научната си работа. Напротив, когато дойдат тук, тяхното знание оживява. Ученето е като празна скица. Когато добие душа, то оживява. Всичкото това знание идва от „беззвуковия и безгласен” свят и се превежда в звук и глас тук. В другия свят речта е без звуци и думи. „Аллах разговарял с Муса” /4:164/. Да, Аллах „разговарял” с Муса, но не посредством звук и думи, не посредством гърло и език. На човека са му нужни гърло и устни, за да създава думи, но Аллах е над такива неща като устни, уста и гърло, така че пратениците разговарят с Аллах в беззвуковия и безгласен свят по начин, който не може да бъде разбран от представата на частичните разуми /на хората/. Пратениците идват от безгласния свят в света на думите и стават, като деца заради тези деца тук. Хазрети Пейгамбера казва: „Изпратен съм, за да позовавам”. Сега въпреки, че вярващите са залостени в думи и звук и не могат да се докоснат до това състояние, те извличат сила от посланника или евлията /светеца/ и растат. Те намират утеха при него като дете, което намира утеха и сила при майка си, въпреки че то може и да не познава всяка нейна черта; като плода, който намира подкрепа, на клона и се подсладява и зрее, не знаейки нищо за дървото. По такъв начин хората получават сили и препитание от думите на Великия, въпреки че не го познават и не могат да го разберат.

Във всяка душа съществува убеждение че има нещо, че съществува чудесен свят отвъд разума, отвъд думи и звуци. Не виждате ли как всичките тези хора имат тенденцията да посещават луди хора? Те казват: „Може би това е то. Вярно е, че „то” съществува, но са сгрешили мястото. „То” е отвъд разума, но не всичко което е извън разума е „то”. Всеки орех е кръгъл, но не всяко кръгло нещо е орех. В нашите думи има намек за „това”. Въпреки че „то” съществува в състояние, което не може да се кодифицира и опише с думи, все пак, разума и душата се подсилват и препитават от „него”. „То” не съществува в тези луди хора, около които хората се събират, защото те нито излизат извън себе си, нито намират утеха при тези луди хора, дори и да мислят че я намират. Това което те намират ние не можем да наречем утеха. Едно дете, разделено от майка си, може да намери временна утеха в присъствието на някой друг, но ние не наричаме това „утеха”; то е просто случай на объркана идентификация.

Докторите казват че всичко което е приятно и вкусно за един човек му дава сила и чисти кръвта, но до толкова, доколкото човека не страда от някаква болест. Например, човек който страда от извратен вкус намира калта и глината приятна и вкусна, но ние не можем да кажем че това е полезно за неговото здраве. Също така, болен от холера човек може да харесва кисели храни а не сладки, но това не означава сходност /съответствие/ защо предпочитанието е основано на разстройство и болест. Истински приятно и подходящо е онова, което човек харесва преди да се е разболял.

Например, ако човек си счупи или изкриви /изкълчи/ ръката и тя виси крива, докторът ще я изправи и фиксира както е била преди. Човека няма да намери тази операция за приятна и ще почувства болка от нея. Вероятно дори би оставил ръката си крива, но доктора ще каже: „Вие харесвахте ръката си права, както беше преди, и изпитвахте задоволство от това. С изкривяването сте претърпели болка. Сега може би предпочитате да я оставите крива, но това „удоволствие” е фалшиво и няма никакво значение.”

По подобен начин душите намерили за приятно и подходящо да обожават Аллаха в духовния свят и да бъдат напълно погълнати от Него, както мелекeте. Ако те почувстват болка и разстройство от връзката им с телата /които получават на този свят/, а после се задоволяват да „ядат кал”, пейгамберите и евлиете, които действат като доктори, им казват: „Вие не сте истински доволни. Вашето удоволствие е фалшиво. Това, което истински ви задоволява с нещо друго, но вие сте забравили за това. Това, което е наистина приятно за вашия оригинален, здрав темперамент е онова, което сте харесвали в Началото. А сега намирате това разстройство за приятно. Мислите че е подходящо и не вярвате в истината.”

Един мистик седял с един граматик. Граматика казал: „Думите могат да бъдат само три вида: глаголи, съществителни имена или частици.” /традиционно разпределение на частите на речта в Арабската граматика/.

Мистика съдрал ризата си и заплакал: „Двадесет години от моя живот, двадесет години търсене и труд са били напразно! Всичките тези години съм се трудил с надеждата да намеря „дума” извън тези категории, но ти разруши моята надежда.”

Въпреки че мистика вече бил намерил тази „дума” и постигнал целта си, той казал това за да събуди вниманието на граматика.

Когато Хасан и Хюсеин /внучетата на Хазрети Пейгамберина/ били деца забелязали че един човек е взeмал абдест /ритуално измиване/ неправилно. Те искали да го научат да взeма абдест правилно и така отишли до него и единия казал: „Брат ми казва, че вземам абдест неправилно. Бихте ли ни помогнали? И двамата ще вземем абдест пред вас, а вие ни кажете кой от нас го взема в съответствие с религиозните изисквания?”

Когато и двамата взели абдест човека казал: „Драги деца, вашите абдести са абсолютно изправни и в съответствие с религиозните изисквания, а моя абдест е този който е неправилен.”

Колкото повече гости има, толкова повече къщата се разширява, толкова повече се украсява, и толкова повече храна се подготвя. Не виждаш ли че когато едно дете е малко, неговите идеи, които са като гости, са пропорционални на „къщата” на неговото тяло? То не знае за нищо друго, освен за мляко и за своята дойка, но докато расте, неговите „гости” или идеи се увеличават. Неговата къща се разширява с разум, схващане /разбиране/ и проницателност. Когато гостите с името „Обич” дойдат, те няма да се поберат в къщата и така къщата се събаря и се гради отново. Царя и цялата му свита просто няма да се поберат в старата къща. Този портал не е достоен за тези посетители. Такава безкрайно огромна свита може да се побере само в безкрайно огромно пространство. Тази свита излъчва абсолютно озаряване; тя разтопява всички неясноти и открива скритите неща, за разлика от свитата на този свят, която само увеличава неяснотите.

„Поднасям жалба за неправди,

които няма да описвам,

за да не знаят хората

за моите извинения и упреци.

Кой знае дали сълзите на восъчната свещ

са от разговора с огъня

или заради раздялата с мед в пчелния кош?”

Някой каза, че това е написано от Кади Ебу Мансир от Херат. Той обикновено говори с неясен стил, характеризиран от реторично украсяване, докато Менсyр Халадж не можеше да се здържа и говореше директно. Целия свят е затворник на съдбата, а съдбата е затворник на Аллахa, изворa на красотата. Аллах открива всичко и нищо не скрива.

-- -- -- --

Някой каза: „В Хваразъм никой не се влюбва: там има толкова красавици, че веднага след като една ти завърти главата ти виждаш друга, дори по-красива от първата. И така човек се отегчава от цялата работа.”

Ако не се влюбиш в красавиците на Хваразъм, ще се влюбиш в самия Хваразъм заради неговите безбройни красавици. Този „Хваразъм” се нарича духовна бедност, където има толкова много красоти на същността и духовната форма, че без значение към коя се приближиш и намериш задоволство с нея, появява се друга и за да замести предишната в твоето съзнание, и така, без край. Затова нека се влюбим в душата на бедността /факирлик/, където има такива красоти.