Три Cъвета
(Месневия 4)
Мевлана Джалалудин Руми
Една малка птичка попаднала в плен,
Замолила ловеца: "Mалко месо има в мен.
Моля те, пусни ме на свобода,
една хапка, и с нея и без нея!
Ще ме погълнеш, и каква файда?
Колко овце и крави си изял досега?
Но като звяр, още те мъчи глада.
От такава малка птица ли ще се наeдеш сега?!
Но ако уважиш мойта молба
Три чудни съвета ще ти подаря.
Настрой сърцето си за първия,
а когато ме пуснеш, ще чуеш втория.
Третия от клончето ще ти изпея,
с тези думи живота ти ще променя.
Слушай моите думи сега и внимавай,
Hе бъди глупак, на небивалици не вярвай.”
Човека казал: "Харесвам твоя съвет."
И пропяла птичката в свободен полет:
"Втория мой разумен съвет запомни,
за онова което не може да се върне, не тъжи.”
И ето, вече на клончето, птичката твърди:
"Скъпоценен камък е скрит в моите гърди!
Десет дирхема--толкова тежи!
Безкрайно богат щеше да си ти,
Славен и признат в благородни среди,
Но не е бил твой късмет, уви!”
Като жена в родилни болки ловеца заплакал:
"Какво нещастие, какъв дебакъл!
О птицо, о щастие, върни се обратно!
Ще те храня с най-вкусно зърно.”
"Напразни мечтания, ловецо, не таи!
Колко бързо забрави ти съветите мои:
За онова което не може да се върне, не тъжи!
Виж как твойта тъга те заслепи.
И още, казах ти отворено, внимавай,
На глупави измислици не вярвай!
Как десет дирхема да вместя в моите гърди,
когато аз сама тежа един дирхем? Сaм прецени!"
"Така значи, шегуваш се с мен,"
убеждавал се ловеца, "няма скъпоценен камен?!
Третия съвет ми дай тогава!”
"Няма нужда за това," птицата пропяла.
"Ако не успя да усвоиш първите два,
няма място за третия в твойта глава.”
Излетяла, и следата и в небето изстинала,
а глупавия ловец в изумение застинал.
Напразно сееш зърно в солено блато,
не приема глупака съвети по-цени от злато.
От сутринта се мъчиш да му закърпиш ума,
а вечерта всичко се разпорва.
За мъдрите един съвет от мене:
Да учиш глупак е загуба на време.
