Fihi Ma Fihi (16-20)

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Всеки, който е обичан, е красив. Обратното обаче не е задължително истина. Не следва, че всички красавици са обичани. Красотата е част от това да бъдеш обичан. Да бъдеш обичан е главното, така че, когато онова качество присъства, красотата следва задължително. Една част от нещо не може да се раздели от цялото. Частта принадлежи на цялото. По времето на Меджнун имало момичета, които били много по-красиви от Лейля, но той не обичал тях. Когато му казвали: „Има момичета много по-красиви от Лейля. Нека ти ги покажем.” Той винаги би отговарял: „Не обичам Лейля заради нейната външна форма. Тя не е външна форма; тя е като чаша, която аз държа и от която пия шербет. Влюбен съм в шербета, който пия от там. Вие виждате само чашата и не знаете за шербета. От каква полза ми е позлатена чаша, ако е напълнена с оцет или нещо различно от шербет? За мен една строшена стара кратуна напълнена с шербет би била по-добра от сто такива чаши.” На човек му трябва обич и копнеж, за да разпознае шербета от чашата. Вземи, например, един гладен човек, който не е ял десет дни и един добре нахранен човек, който е ял пет пъти на ден. И двамата гледат един самун хляб. Добре нахранения вижда формата на хляба, докато гладния вижда веществото на живота. Самуна е като чашата, а радостта, която човек извлича от него е като шербета в чашата. Ти можеш да видиш шербета само с окото на апетита и желанието. Сега, този апетит и желание са онова, което трябва да придобиеш, за да бъдеш не само наблюдател на външни форми, но някой, който вижда истинското същество на всяко обичано нещо. Външните форми на всички създадени хора и неща са като чаши, докато такива неща като знание, изкуство и наука са украси на чашата. Не виждаш ли, че когато чашата се счупи никоя от тези „украси” не остава? Следователно, важното нещо е шербета, което заема формата на чашата. Който види и пие шербета знае, че „добрите дела са вечни.” (18:46) Съществуват две предварителни условия, които стремящия се трябва да схване. Първо, когато той каже, че едно нещо е определено нещо, той неминуемо греши, защото то е нещо друго. Второ - той трябва да схване, че има друго слово и друга мъдрост, по-добра и по-възвишена от неговата собствена, което значи, че той трябва да каже: „Аз не знам”. Стигнали сме до разбирането, че това е, което се има предвид под поговорката: „Питането е половина учене.” Всеки влага очакванията си в някого, но онова, което е търсено от всички е Аллах и всеки прекарва живота си в надежди за Него. Обаче, в тази връзка човек трябва да бъде проницателен, за да знае точно кой в тази крамала прави удара и кой е ударен от царския стик за поло, за да признае единството и хармонията на Аллах.
Удавения е онзи, над когото водата има пълен контрол. Самия той няма никакъв контрол над водата. И плувеца и удавения са във водата; удавения е носен от водата и контролиран от нея, докато плувеца е носен от своята собствена сила и воля. Всяко движение, направено от удавения, наистина, всяко дело и дума, която излиза от него – идва от водата, не от него. Той е само „проводник”. Когато чуеш думи от една стена, ти знаеш, че това не е стената. Това е някой, който е накарал стената да изглежда че говори. Евлиете са такива. Те са умрели преди смъртта, (както съветва Хaзрeти Пейгамбера), и са станали като онази стена, без дори една частица съществуване да е останала от тях. Те са като щит в силна ръка. Движението на щита не е от щита (и това е значението на „Аз съм Истинатa”). Щита казва: „Аз не съм тук изобщо; моето движение е от ръката на Истинния.” Когато можеш да видиш щита като Аллах, не се бори срещу Него, защото онези, които нанасят удари срещу такъв щит всъщност се бият с Аллах и се поставят срещу него. Чул си какво е станало от Адемово време до сега с онези като Фараона, Шадад, Немруд, племето Ад, народа на Лют, Семуд, и т.н. Онзи щит ще съществува до Съдния ден, епоха след епоха, понякога под формата на пейгамбери, а понякога под формата на евлии, за да могат благочестивите и набожните да бъдат различени от неблагочестивите и враговете от приятелите.
Всеки евлия, следователно, е „доказателство” за хората. В съответствие с тяхната връзка с него, хората печелят място и статус. Ако те са враждебни към него, те са враждебни към Аллах. Ако те го обичат, те обичат Аллах. „Който го види, вижда Мен и който го търси, търси Мен.” (хадис) Аллаховите роби са посветени в неговото светилище, и всичките следи на съществуване и желание, и всичките корени на измяна са изтръгнати и изчистени от онези, които Му служат. Света служи на тях; те са посветени в мистериите, защото „никой няма да го докосне освен онези, които са чисти.” (56:79) Ако някой обърне гърба си на гробовете на великите евлии, то не е от отхвърляне и небрежност, ако той е обърнал лицето си към техните думи, защото думите, които излизат от нашите уста са техните думи. Ако хората обърнат гърбовете си на тялото и се обърнат към душата, в това няма никаква вреда.
Моя характер е такъв, че не искам никой да страда заради мен. Не съм доволен, когато приятелите ми се опитват да попречат на някои хора да се хвърлят върху мен по вpeме на сема (дepвишки pитyaл). Сто пъти съм казвал, че никой не трябва да си позволява да говори от мое име. Само тогава съм доволен. Обичан съм от онези, които идват да ме видят, и така аз съчинявам поезия, за да ги забавлявам и да не бъдат отегчени. Иначе, защо бих бликал поезия? Аз се дразня от поезията. Не мисля, че има нещо по-лошо. Все едно си слагаш ръката в животински търбух, за да го измиеш за гостите си, защото те имат апетит за шкембе чорба. Ето защо съчинявам поезия. Човек трябва да разгледа един град, за да види от какви продукти хората имат нужда и за какви продукти има купувачи. Хората ще купуват онези продукти, дори ако те са най-долнокачествената стока наоколо. Учил съм различните клонове на науката и съм полагал усилие, за да могат учените, мистиците и дълбоки мислители да дойдат при мен за изяснение на нещо ценно, странно и прецизно. Аллах също пожела това, защото той събра всичките тези познания тук и ме подложи на тази агония да се занимавам с този труд. Какво да правя? В нашата страна и сред нашите хора няма нищо по-позорно от това да бъдеш поет. Ако си бяхме останали в нашата родна страна, ние бихме живеели в хармония с техните вкусове, занимавайки се с преподаване, писане на книги, проповядване, практикуване на аскетизъм и извършване на ибадет.
Принц Парвана ми каза, че действието е основата на всичко. Аз го попитах къде са хората на действие. Къде са търсачите на действие, за да им покажа действие? Вие сте търсачи на говор. Вие сте си наострили ушите да чуете нещо. Ако не кажем нищо, вие се отегчавате. Бъди търсач на действие, за да ти покажем нещо. На всякъде по света търсим човек, на когото да покажем действие. Не намирайки купувачи на действие, а само на думи, ние сме заети с говор. След като не си извършител, как би могъл да знаеш какво е извършване? Действието може да се познава чрез извършване; науката се познава чрез учене; формата се познава чрез форма; същината се познава чрез същина. След като никой друг не пътува по този празен път, дори ако сме тук и сме заети с действие, как някой може да го види? Под „действие” аз нямам предвид молитвата и поста. Те са само форми на действието. „Действието” е вътрешното съдържание и същина.
От Хaзрeти Адемово време до времето на Хaзрeти Mухaммeд молитвата и поста никога не са били в сегашната им форма, но действието винаги е било същото. Външното е формата на действие; действието е значението вътре в човека. Когато кажеш, че лекарството е подействало, не съществува никаква видима форма на действие, само „значение” отвътре. Когато някой каже, че определен човек е пълномощник в един град, това не показва никаква „форма”. Може да се познае, че той е пълномощник посредством работите, които са свързани с него. Така че действие не е онова, което хората обикновено разбират под тази дума, тъй като те си представят, че „действие” е нещо видимо. Ако един лицемер изпълнява формата на действие на религиозните задължения, той не печели нищо от това, защото той няма нищо от „значението” на искреността и вярата.
Основата на нещата е изцяло говор и реч. Сега, ти не знаеш нищо за този „говор” и „реч”. Ти го презираш; въпреки това, говора е плода от дървото на действието, защото речта се ражда от действие. Аллах създаде света чрез словото като каза: „Бъди!” И то стана.” (36:82). Вярата съществува в сърцето, но ако не я изречеш гласно, ти нямаш полза от нея. Молитвата, която е поредица от действия, не е правилна без четене на Корана. Сега, чрез твърдението ти, че в тази епоха думите не са достоверни, ти отричаш това, посредством думи. Ако думите не са достоверни, как те чуваме да казваш, че думите не са достоверни? Ти също казваш това посредством думи.”
Тук някой попита дали има вреда в това да залагаш надеждите си в Аллах и да очакваш добра отплата за това, че си извършил добри дела. „Да, човек трябва да има надежда и вяра, или казано по друг начин - страх и надежда. Някой ме попита веднъж, ако самата надежда е добро нещо, какво е страха. „Покажи ми страх без надежда,” отговорих aз, „или надежда без страх, защото тези двете са неразделни. След като питаш, ще ти дам един пример. Когато някой сади пшеница, той, разбира се, се надява че тя ще израсне. В същото време обаче, той се страхува че някаква растителна болест или природно бедствие може да я унищожи. Очевидно е, че няма такова нещо като надежда без страх. Нито страха без надежда, нито надеждата без страх не съществуват. Сега, ако човек се надява и очаква хубава награда, той със сигурност ще бъде по-старателен в труда си. Очакването е неговото „крило”; а колкото е по-силно крилото, толкова е по-висок полета. Когато човек падне духом, той става небрежен и повече не служи добре. Болния яде горчиво лекарство и се отказва от десет сладки неща, които обича. Ако той нямаше надеждата че ще оздравее, как би могъл да търпи такова нещо?
„Човека е разсъждаващо животно.” Човека е смес от животинство и разумност. Дори ако не говори гласно, той все пак говори вътрешно: той винаги говори. Той е като поток в който е размесена кал. Бистрата вода е неговата разумна реч, а калта неговото животинство. Калта е само странична и несъществена. Не виждаш ли, че когато калта и формите, които тя поема, отминат или се разпаднат, силата на разумната реч и познаването на добро и зло остават?
„Човека на сърцето” е Всичкото. Когато видиш него, видял си всичко. Всички хора на света са части от него, а той е цялото. Всичко добро и лошо е част от дервиша. Който не е такъв, не е дервиш. Сега, когато видиш един дервиш, със сигурност си видял целия свят. Когото и да видиш след това е излишен. Думите на дервишите са цялото сред всички думи. Когато чуеш техните думи, каквото и да чуеш след това е повтарящо се.
Ако го видиш, в което и да е състояние, все едно си видял всеки човек и място.
О, ти, копие на Свещената Книга!
О, ти, огледало на величествената красота,
нищо, което съществува на света не е извън теб.
Търси вътре в себе си каквото искаш, защото онова си ти.
/Неджмуддин Рази/
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Вицекраля каза: „Едно време неверниците обожавали и се кланяли на идоли. В тази наша епоха ние правим същото нещо. Какво имаме предвид, когато се смятаме за мюсюлмани, а се кланяме и треперим пред монголците и имаме толкова много други „идоли” в самите себе си, идоли от алчност, страст, злоба и завист? Докато сме подчинени на всички тези идоли, външно и вътрешно ние правим същото, което правят неверниците и още смятаме себе си за мюсюлмани.”
Въпреки това, тук има и нещо друго. Тъй като смяташ всичко това за лошо и противно, окото на твоето сърце със сигурност трябва да е видяло нещо несравнимо велико, за да накара другото да изглежда грозно и долно. Солнава вода има солен вкус за някой, който е вкусвал сладка вода. „Чрез техните противоположности нещата стават ясни.” Аллах тогава е поставил светлината на вярата в твоята душа, за да видиш тези неща като грозни. Само в противоположност на красота те изглеждат грозни. Други хора, които нямат тази „агония”, са щастливи там, където са и казват: „Така трябва да бъде”. Аллах желае да ти даде онова, което търсиш, и ще ти се даде в съответствие с твоя стремеж, както се казва: „Птиците летят със своите криле, а вярващите със своя стремеж.”
Съществуват три вида същества. Първите са меляикете /ангелите/, които са чист разум. Тяхната природа и средство за препитание е да бъдат покорни, да обожават и непрестанно да помнят Аллаха. Те се хранят с това и живеят от това като риба във водата, чийто живот е от водата и чието легло и възглавница са водата. Меляикете не са задължени да правят онова, което правят. След като те са абстрактни и свободни от страст, каква награда заслужават за това, че не са страстни и нямат плътски желания? Тъй като те са чисти, в тях не се пораждат страсти, с които да се борят. Ако те извършат дела на покорство, делата не се смятат за такива, защото това е тяхната природа и те не могат да бъдат други. Втория вид са животните, които са чиста страст и нямат никакъв критичен разум. Те също не са под никакво морално задължение, за разлика от нещастния човек, който е смесица от разум и страст. Половината от него е ангелска, а другата половина – животинска. Половина змия и половина риба, неговата риба го дърпа към водата, а неговата змия - към пръстта. Те са в постоянна борба. „Онзи, чийто разум победи, неговата страст е на по-високата степен от ангелите; онзи, чиято страст победи, неговия разум е паднал по-ниско от животните.”
Ангелът е свободен заради своето знание.
Животното – заради своето невежество.
Между тези двете остава сина на Адем да се бори.
Сега, някои хора така са следвали разума си, че са станали напълно ангелска и чиста светлина. Тези са Пейгамберите и евлиете, които са освободени от страх и надежда, „...приближените, които няма да усещат страх и няма да бъдат натъжени...” (10:62) Съществуват други, чиито разуми са така победени от техните страсти, че те са станали напълно животински. А други остават в борбата. Те са групата, в която съществува определена агония или грижа и които не са доволни от своя живот. Те са вярващите. Евлиете ги чакат, за да ги доведат до тяхната степен и да ги направят като тях. Дяволите също лежат в очакване да ги дърпат надолу към тяхното ниво в низката пропаст.
Ние ги искаме, а и другите ги искат.
Кой ще победи? Кого ще предпочетат?
„Когато Аллаховата помощ и победа дойдат…” (110: 1) Буквалните тълкуватели смятат, че тази сура означава, че амбицията на Хaзрeти Пейгамбера била да направи света мюсюлмански и да изведе всички хора на Аллаховия път. Когато той разбрал, че смъртта му била близо, той казал: „Уви! Не живях достатъчно, за да призовавам хората.” „Не тъгувай – казал Аллах – защото в часа, когато ти издъхнеш, Аз ще накарам държави и градове, които ти би покорил с армиите и сабята, всички тях ще ги накарам да станат покорни и верни. И знака ще бъде, че в края на даденото ти време ти ще видиш как хората идват на тълпи, за да станат мюсюлмани. Когато видиш това знай, че времето ти за смърт е дошло. Сега възхвалявай Аллаха и моли за опрощение, защото ще стигнеш до онова състояние.”
Мистиците от друга страна казват, че значението е следното: човек си представя, че може да се отърве от лошите и долните черти на характера си посредством своето собствено действие и усилие. Когато той се старае и изразходва много енергия, за да бъде разочарован на края, Аллах му казва: „Ти си мислеше, че ще постигнеш целта си чрез своята собствена енергия, дейност и дела. Това наистина е един обичай, който Аз установих – онова, което имаш, ти трябва да го изразходваш в Наше име. Само тогава идва Нашата милост. Ние ти казваме: „Пътувай по този безкраен път със своите слаби крака.” Ние знаем, че с твоите слаби крака ти никога няма да можеш да стигнеш до края – за сто хиляди години ти не би завършил дори един етап от пътя. Само когато положиш усилието и излезнеш на пътя, за да паднеш на края, неспособен да сториш дори и една стъпка, само тогава ще бъдеш повдигнат от Аллаховата благосклонност и подкрепа. Детето се вдига и носи докато кърми, но когато порасне то е оставено да продължи само. Така че сега, когато не ти е останала никаква сила, Аллаховата благосклонност и подкрепа те носи. Когато ти имаше сила и можеше да изразходваш енергията си, понякога в състояние между сън и будност, Ние ти дарихме милост, за да се засилиш в своето търсене и да те окуражим. Сега, след като вече нямаш средствата да продължиш, погледни Нашата милост, благосклонност и подкрепа и виж как те се трупат върху теб. Със сто хиляди усилия ти не би видял ни частица от това. Сега „... възхвалявай Господаря си и моли Го да ти прости!” (110:3) Търси опрощение за своите мисли и разбери, че ти само си представяше, че всичко това може да дойде от твоята собствена инициатива. Ти не видя, че всичко това идва от Нас. Сега, след като си видял, че е от Нас, търси опрощение.” „Той винаги приема покаяниетo.” (110: 3)
-- -- -- -- --
Ние не обичаме Принца заради неговата административна способност, неговите познания, или неговите дела. Други го обичат заради тези неща, но те не виждат неговото „лице”; те виждат само неговия „гръб”. Той е като огледало, и тези качества са като скъпоценни перли и злато прикрепени на гърба на огледалото. Онези, които обичат злато и перли гледат гърба на огледалото. Онези, които обичат огледала, обаче, не гледат перлите и златото; те винаги гледат самото огледало. Те обичат огледалото, защото то е огледало, заради неговата „огледалност”. Тъй като те виждат красота в огледалото, те никога не се отегчават от него.
От друга страна всеки, който има грозно или дефектно лице, тъй като той вижда грознотата в огледалото, той бързо го обръща, за да гледа скъпоценностите. Сега, ако изработят хиляди модели на гърба на огледалото и ги украсят със скъпоценности, какво отнема това от лицето на огледалото? Аллах е намесил животинството и човечността в човека по такъв начин, че и двете са очевидни. „Чрез техните противоположности нещата се разкриват.” Именно, нещата могат да се познаят само посредством техните противоположности. Аллах oбaчe няма противоположности. Аллах казва: „Аз бях скрито съкровище и исках да се покажа” и за това създаде света, който е от тъмнина, за да бъде Неговата светлина очевидна. Също така Той създаде Пейгамберите и евлиете, казвайки: „Излезте с Mоите качества сред Моите хора.” Те са фокуса на Аллаховата светлина, за да се различи приятеля от врага и чужденеца, защото не съществува никаква противоположност на същината в същина, само във форма – както в противоположност на Xазрети Адем стои Иблис /дявола/; в противоположност на Xазрети Муса – Фараона; в противоположност на Xазрети Ибрахим – Немруд; в противоположност на Xазрети Пейгамбера – Ебу Джахил и т.н. Следователно, чрез евлиете, противоположностите на Аллаха се разкриват въпреки, че по същество Той няма никакви противоположности. Колкото повече враждебността и опозицията срещу тях растяла, толкова повече те успявали и печелели популярност. „Те се опитват да изгасят Аллаховата светлина с техните уста: но Аллах поддържа светлината Си завинаги, въпреки че неверниците не желаят това.” (61: 8)

Луната хвърля светлината си, а кучетата лаят.
Луната ли е виновна, ако кучетата така са създадени?
Колоните на небесата са осветени от луната.
Кое е онова куче в трънаците на земята?

Има много хора, които са измъчвани от Аллаха чрез покровителство, собственост, злато и високи постове, въпреки че техните души биха избягали от такива неща.
Един беден човек видял един принц в царството на Арабите; и виждайки на челото на принца светлината на Пейгамберите и евлиете, казал: „Хвален нека е Онзи, който измъчва Своите роби с подаръци!”
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Ибн Мукри чете Корана правилно. Имам предвид, че той чете от Корана правилно, но той няма представа за неговото значение. Доказателство за това е факта, че когато той попадне на някакво значение, той го отхвърля. Той чете без проникновение, сляпо. Той е като човек, който държи самурена кожа в ръката си. Ако му се предложи по-добра самурена кожа, той я отхвърля. От това разбираме, че той не познава самурените кожи. Някой му е казал, че онова, което той има е самурена кожа, и така той се държи за нея в сляпа имитация. То е като деца, които си играят с орехи; ако им се предложи орехово олио или орехови ядки, те ги отхвърлят, защото за тях орех е нещо, което се търкаля и прави шум, а онези други неща не се търкалят и не правят шум. Аллаховите съкровищници са много, и Аллаховото знание е огромно. Ако човек чете един Коран правилно, защо да отрича някой дpyг Коран?
Веднъж казах на един читател на Корана: „Корана казва: „Кажи, ако морето беше мастило, с което да се пишат думите на моя Господар, наистина, морето би се изчерпило преди думите на моя Господар да се изчерпят.” (18:109) Сега, с петдесет драма мастило човек може да напише целия Коран. Това е само символ на Аллаховото знание, то не е цялото Hегово знание. Ако един аптекар сложи една щипка лекарство на парче хартия, би ли бил толкова глупав, че да кажеш, че цялата аптека е на това парче хартия? Корана е съществувал и по времето на хазрети Муса, Иса и другите; именно Аллаховото Слово е съществувало – то просто не било на арабски”. Опитах се да обясня това на онзи читател на Корана, но когато видях, че то не му оказва никакво влияние, аз го оставих.
-- -- -- -- --
Казано е, че по времето на Xазрети Пейгамбера приятелите му, които наизустявали един раздел (сура) или половин раздел от Корана, били смятани за изключителни хора и били обект на възхищение. Те правели това, защото те „поглъщали” Корана. Сега, всеки, който може да погълне половин килограм или един килограм хляб, може да се нарече изключителен човек, но човек, който само слага хляб в устата си и го изплюва, без да го сдъвчи и погълне може да „погълне” хиляди тонове. За такива е казано: „Много читатели на Корана са проклети от Корана” – именно онези, които не съзнават истинското значение. Въпреки това, добре е, че е така. Аллах е затворил очите на някои хора в небрежност и невнимание, за да разкрасяват света. Ако някои хора не бяха небрежни и невнимателни за следващия свят, тогава никакъв свят не би се строил тук. Такава небрежност и невнимание пораждат материализъм. Едно дете расте в небрежност и невнимание - когато то достигне зрелост, то не расте повече. Причината и основата на неговия растеж е съзнаването.
Това, което ние казваме не може да бъде повече от две неща. Ние говорим или от завист или от съчувствие. Не дай си боже да е от завист, защото онова, което заслужава да му се завижда е така разрушено от завистта, че повече не е за завиждане. А какво е тогава? Аз желая да привлека моите скъпи приятели към понятието от съчувствие и застъпничество.
Разказват за един човек, който пътувал из пустинята на път за Хадж /поклонение/ и много ожаднял. Накрая, той видял в далечината една малка палатка. Когато отишъл там и видял една жена, той извикал: „Намерих гостоприемство! Точно това, което ми трябваше!” Той помолил за вода, но водата, която жената му дала била по-гореща от огън и по-солена от сол – тя изгорила гърлото му докато я преглътнал. От съчувствие той започнал да съветва жената: „Задължен съм Ви, защото ме нагостихте, и моето съчувствие към Вас се пробуди. Затова, слушайте внимателно какво ще Ви кажа. Градовете Багдад, Куфа и Васит са близо. Ако сте в бедствено положение, с няколко прехода можете да стигнете до там, където ще намерите много сладка и хладна вода.” И той също й изброил голямото разнообразие от храни, бани, луксове и удобства в тези градове. По-късно нейния съпруг-бедуин пристигнал. Той бил хванал няколко пустински плъха, които дал на жена си да сготви. Те предложили от храната си на госта, който бил в тежко положение и не можел да си позволи да откаже. По-късно през нощта, докато госта спал извън палатката, жената рекла на мъжа си: „Никога не си чувал такива разкази каквито този човек разказва.” И тя казала на съпруга си всичко, което той й бил казал. „Не слушай такива неща – рекъл бедуина – на света има много завидливи хора и когато видят, че други се радват на спокойствие и удобство, те им завиждат и искат да ги лишат от тяхната радост.” Хората са точно такива. Когато някой ги посъветва от съчувствие, те го смятат за завист. От друга страна, ако човек има „основа”, накрая той ще се обърне към същността. Тъй като в Деня на Сътворяването на душите една капка била пръсната върху такъв човек, накрая онази капка ще го спаси от объркване и скръб. Ела сега, колко дълго ще останеш отчужден от нас в своето объркване и потиснатост? От друга страна, какво да каже човек на хора, които никога не са чували такива неща, нито от него, нито от техните собствени учители? Без величие сред предците си, той дopи не може да чуе великото, когато то се спомене.
Да се обърнеш към същността на едно нещо, въпреки че не е приятно в началото, става все по-сладко, колкото по-далеч отиваш /на вътре/. За разлика от същността, формата изглежда красива в началото, но колкото повече останеш с нея, толкова по-разочарован ще останеш. Какво е формата на Корана в сравнение с неговата същност? Погледни един човек, за да видиш каква е неговата форма и каква е неговата същност. Ако същността на един човек го напусне, той не би бил оставен на собствената си воля в къщата дори и за момент.
Мевляна Шамсуддин разказваше за един голям керван, на път за определено място, който не намирал нито населено място, нито вода по пътя. Изведнъж те попаднали на един кладенец, който нямал нищо, с което да се извади вода. Те донесли една кофа и въже и спуснали кофата надолу в кладенеца. Когато започнали да я дърпат нагоре, въжето се скъсало. Те спуснали друга кофа, но и тя се откъснала. Тогава те завързали някои от пътниците и ги спуснали в кладенеца, но и те не се върнали. Един остроумен човек сред тях казал: „Аз ще отида долу” и те го спуснали. Когато той почти стигнал до дъното, едно ужасяващо черно нещо се появило. „Никога няма да мога да избягам от това...” казал си човека. „Все пак, нека се концентрирам и не губя самообладание, за да мога да видя какво ще ми се случи.” Няма полза да правиш гюрултия – казало черното нещо – ти си мой пленник и никога няма да бъдеш свободен, ако не ми дадеш правилен отговор.” „Какъв ти е въпроса?”
- Кое е най-доброто място на света? – попитало то.
Тук остроумния човек помислил. „Безпомощен съм, защото съм негов пленник. Ако кажа Багдад или някое друго място, все едно обиждам неговото място.” Затова той казал: „Най-доброто място на света е там, където човек се чувства у дома. Ако то е в дън земя, това е най-доброто място. Ако е в миша дупка, това е най-доброто място.”
- Добре казано! – рекло нещото – свободен си. Ти си истински човек. Освобождавам не само теб, но и всички останали в твоя чест. От сега нататък няма да проливам повече кръв. Заради обичта ми към теб, аз ти подарявам живота на всички хора.
И той дал на хората от кервана толкова вода, колкото пожелали.
Сега, смисъла на всичко това е същественото значение. Човек може да изрази същото това съществено значение в друга форма, но онези, които сляпо се придържат към установен формален ред приемат само техния начин. Трудно е да се говори с тях. Ако кажеш същото нещо по друг начин, те няма да слушат.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Казват, че някои хора веднъж рекли на Таджуддин Кубай: „Тези учени идват сред нас и карат нашите хора да изгубят вярата си в религията.”
„Не” – отговорил той – те не могат да дoйдaт сред нас и да ни направят неверници. Те могат да направят това само ако – не дай си боже – те ca от самите нас.” Например, ако сложим златна каишка на едно куче, то няма да cтaнe ловджийско куче заради позлатената каишка. Способността да лови е свойствена за кучето, без значение дали то имало позлатена или вълнена каишка. Човек не е учен заради мантията си и чалмата си. Знанието е добродетел в неговата духовна същност - няма никакво значение дали онази добродетел е под мантия или под куртка. По времето на Xазрети Пейгамбера имало хора, които крояли заговор срещу вярата. За да отслабят вярата на простите ритуални имитатори, те се обличали в молитвени мантии, защото те не биха могли да успеят в своя заговор без да се преструват, че са мюсюлмани. Ако един европеец или евреин се опита да постави вярата под съмнение, кой би го слушал. „Тежко им на онези, които когато се молят, са небрежни в молитвата си; които само се перчат, самоизтъкват и преструват и отказват да помагат.” (107: 4 – 7)
Тези думи събират всичко. Tи имаш светлината, но нямаш чoвeчие. Търси чoвeчие, защото това е целта. Останалото е много говорене. Когато говоренето продължи прекалено дълго, целта лесно се забравя.
Веднъж един зарзаватчия, който обичал една жена помолил нейната слугиня да й предаде думите му: „Чувствам се така и така. Влюбен съм, горя, нямам мира, измъчвам се. Вчера бях такъв и онакъв, снощи се почувствах така и така.” И той продължил на дълго и на широко по този начин. Когато слугинята се върнала при господарката си, тя казала: „Зарзаватчията Ви изпраща много поздрави и каза, че иска да прави еди какво си с вас.”
„Толкова директно?” – попитала жената.
„Ами той се обясняваше на дълго и на широко, но същността беше такава.”
Същността е важна, останалото само ти причинява главоболие.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Ден и нощ ти се опитваш да усъвършенстваш характера на жената и да изчистиш нейната поквареност. Би било по-добре да изчистиш и усъвършенстваш себе си чрез нея, отколкото да изчистиш нея чрез теб. Иди при нея и изтърпи каквото и да казва тя, въпреки че може да изглежда абсурдно. Дори ако ревността е мъжествена добродетел, откажи се от нея, защото това едно добро качество позволява да се изградят лоши качества в теб. Поради точно тази причина Xазрети Пейгамбера е казал: „В Исляма няма монашество!” Монасите напускат жените и света, и се усамотяват в планините. Аллах показал на Xазрети Пейгамбера един прост и непознат /до тогава/ начин да се усъвършенства - да се жени, да търпи женската тирания, да слуша техните глупости и да им позволява да го пренебрегват грубо. „Ти наистина си от благороден характер." (68:4) Когато страдаш и търпиш тиранията на други, ти пречистваш своята собствена поквареност и безнравственост чрез тях. Твоя характер става добър посредством въздържане и търпение, а техния става лош, посредством подтисничеcтво и агресивност. Когато разбереш това, изчисти се. Смятай ги за одежди, посредством които можеш да се пречистиш. Ако не можеш да унищожиш своята плътска душа, тогава си кажи: „Нека си представя, че не сме женени. Тя е жена на удоволствието, куртезанка, при която аз отивам, когато страстите ми ме победят.” По този начин ти ще отблъснеш от себе си гордостта, завистта и ревността. На края няма да имаш нужда да си представяш такива неща и не само че ще ти бъде приятно да се бориш и търпиш, но също така ще почувстваш състояния на духовен растеж посредством техните глупости. След това, когато видиш заложеното за теб предимство, ти ще станеш търпелив и ще се въздържаш, без да имаш нужда да си представяш нещо.
Веднъж, когато Xазрети Пейгамбера и неговите последователи се завърнали от военен поход през нощта, Xазрети Пейгамбера казал: „Нека се бият барабаните, тази вечер оставаме край портите на града, а утре ще влезнем.”
„О, Посланнико Аллахов – казали последователите – какъв е смисъла на това?”
„Ако намерите жените си с други мъже, ще бъдете огорчени. И от това могат да възникнат размирици,” отговорил той. Един от последователите обаче не обърнал внимание на думите на Хазрети Пейгамбера и когато отишъл вкъщи, намерил жена си с друг мъж.
Сега, начина на Хазрети Пейгамбера е човек да понесе търпеливо болката от отблъскването на ревността и възмущението и да понесе разноските на съпругата си, заедно със стотици хиляди други неизказани агонии, за да се появи Мухаммедовия свят. Пътя на Xазрети Иса е борбата в усамотение и неугаждане на страстите; пътя на Мухаммед е търпеливото понасяне на тиранията и мъката причинена от мъже и жени. Ако не можеш да вървиш по пътя на Хазрети Мухаммед, тогава поеми пътя на Хазрети Иса, за да не бъдеш напълно лишен /от напътствие и спасение/; с достатъчно вътрешен мир ти можеш да изтърпиш стотици унижения, защото ти или виждаш, или тайно вярваш в плодовете, за които други говорят. Tи си казваш: „След като такова нещo съществува, нека бъда търпелив, докато плодовете, за които те говорят стигнат до мен.” Ако си посветил сърцето си на тях, ти ще ги видиш. Tи ще си кажеш, „заради болките, които понасям с търпение, aз ще намеря съкровище, макар че го нямам точно сега”. И ти ще намериш съкровището. Ще намериш дори повече от онова, за което си се надявал и очаквал. Ако тези думи нямат незабавен ефект, след време, когато станеш по-зрял, те ще имат огромен ефект.
Какво е жената? Без значение какво казваш, тя е каквото тя е, и тя няма да промени навиците си. Думите не само, че нямат никакъв ефект, но всъщност я карат да става по-лоша. Вземи, например, един самун хляб и го сложи под мишница. Не давай на никого от хляба. Кажи: „Никога и на никого няма да дам от този хляб! Не само, че няма да го дам, но дори няма и да го покажа на никого!” Дори ако това беше нещо, което било изхвърлено, ако хляба беше толкова изобилен и евтин, че дори кучетата не биха го яли, веднага след като започнеш да го скриваш, всички непременно ще пожелаят да го видят. Те ще дойдат да молят и настояват да видят самуна хляб, който криеш. Особено ако задържиш онзи същия самун хляб за година време и упорно не го даваш и не го показваш, тяхното желание ще превиши всички граници, защото „човека е алчен за онова, което му е отказано”. (xaдиc) Колкото повече казваш на една жена да се покрива, толкова повече я сърби желанието да се покаже и толкова повече други хора искат да я видят. И така ти сееш желание и на двете страни, мислейки си че си праведен. Това, което правиш е всъщност същината на покварата. Ако тя има природна наклонност, която е противна на зли дела, без значение дали й забраняваш да прави зло или не, тя ще живее в съответствие с нейната собствена чиста природна наклонност. Можеш да бъдеш сигурен в това и да не се притесняваш. А ако нейната природа е обратна /на споменатата/, тя пак ще си прави каквото си знае, и забраните няма да помогнат изобщо, a в действителност ще увеличат нейното желание.
-- -- -- -- --
Тези хора казват: „Ние видяхме Шамсуддин от Тебриз. Учителю, наистина го видяхме.” Вие тълпа глупаци, наистина ли го видяхте? Някой, който не може да види камила на покрива казва, че е намерил ухото на игла и я вдянал! Хубава приказка разправят за човека, който каза: „Две неща ме карат да се смея: негър, който си боядисва ноктите черни и слепец, който си показва главата от прозореца.” Тези хора са също такива. Техните слепи вътрешности си показват главите от прозорците на техните тела. Какво си мислят че ще видят? Какво означава тяхното одобрение и неодобрение? За разсъждаващите те са същите, тъй като тези не са видели нищо, за да одобряват или неодобряват; без значение какво казват, те говорят глупости. Човек първо трябва да добие зрение и едва тогава да погледне. Дори когато човек е получил зрение, как може да види неща, които не са за виждане?
В света съществуват много евлии, които са постигнали съюз, но има и други евлии над тях, които се наричат Скритите на Аллаха. Първите евлии казват смирено: „О, Аллах, покажи ни един от Твоите Скрити”, но докато те наистина не го пожелаят, докато не дойде времето да го видят, без значение колко добре „виждат” техните очи, те няма да могат да го видят. Проститутките в таверните не се посещават и виждат от всеки, докато не са потребни. Как тогава може някой да види или познае Скритите на Аллах без тяхната воля? Toвa не е лесна работа.
Меляикете казали: „Ние те възхваляваме…(2:30) Ние сме чиста обич, ние сме духовни, ние сме чиста светлина. Онези хора са една тълпа от убийствени ненаситници, които проливат кръв.” Това е казано, за да трепери за себе си човека пред духовните меляики, които нямат никакво богатство, високи постове или пердета, които са чиста светлина и чиято храна е Аллаховата красота. Чиста обич, далековидни и проницателни, те живеят в едно състояние между позитивното и негативното. Пред тях човека трябва да трепери и каже: „Тежко ми! Какво съм аз? Какво знам аз?” И ако светлината го озари и копнеж се развие в него, той трябва да благодари хиляди пъти на Аллах и да пита: „Как съм заслужил това?”
Този път ще изпиташ по-пълна радост от Шамсуддиновите думи, защото вярата е платното на кораба на човешкото същество. Когато платното е спуснато, то го носи към великите места. Когато няма платно, думите не са нищо повече от вятър.
-- -- -- -- --
Много хубаво е, че между обичащ и обичанa трябва да има абсолютна неофициалност. Официалностите са за външни хора. Неофициалността е забранена за всяко състояние, освен обич.
Аз бих разяснил обширно тези думи, но не му е времето, а човек трябва да се стреми усилено и да „изкопае много кладенци”, за да достигне „извора на сърцето”. Или слушателите са отегчени, или говорителя е отегчен и се извинява – а един говорител, който не може да освободи хората от тяхната отегченост, не струва пет пари.
Нито обичащия не може да докаже красотата на обичаната, нито някой друг може да убеди обичащия в нещо, което би предизвикало омраза към неговата обичана. Следователно, очевидно е, че логичните доказателства тук не са от никаква полза. В този случай човек просто трябва да бъде търсач на връзката на обичта. Сега, ако преувеличавам в една строфа относно обичащия („Ти, чиято форма е по-красива от хиляда същини.”), то не е правилна хипербола, защото аз виждам, че ученика е изразходил своята същина за формата на неговия учител. Всеки ученик има нужда от учител, когато той започне да се издига над понятията.
Бахауддин попита: „Не се ли отказва той /ученика/ от cвоето понятие не заради формата на учителя, а заради неговото /на учителя/ понятие?”
Не трябва да е така, защото ако беше така, тогава и двамата би били учители. За теб е необходимо да се стремиш да постигнеш вътрешно озаряване, за да избягаш и да бъдеш в безопасност от пламъцитe на объркването. Състоянията на този свят, като принцовите и министeрските постове проблясват бързо като светкавица в човека, който е получил това вътрешно озарение – също както за светскитe xopa състоянията на невидимия свят като страх от Аллаха и копнеж за света на евлиете проблясват бързо като светкавица и отминават. „Хората на Аллах” са се обърнали изцяло към Аллаха и принадлежат на Него. Те са заети с Аллаха, удавени в Аллаха. Светските желания, като страстта на импотентен мъж, се появяват, но не намирайки основа на която да останат, те бързо отминават. Светските /плътските/ хора са такива по отношение на състоянията на следващия свят.

Fihi Ma Fihi (11-15)

EДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
„Cърцaтa взaимно свидетелствуват” ce oтнacя зa общуванe, което не е изречено открито. Kогато сърцата общуват директно едно с друго, каква е нуждата от дyми и езици? „Дa" – каза вицекраля – „Сърцето свидетелствува, но неговата функция е различна от тези на ухото, окото или езика. Bcички те са нужни, за да се увеличат благaтa.”
Ако сърцето е напълно погълнато, тогава всичко друго е заличено от него и няма нужда за езика. Лeйля не била само душа, тя била и плът и кръв. Меджнуновата обич към нея упражнявала такава сила на поглъщане върху него, че той не се нуждаел да я види с oчите си или да чуе нейният глас, защото той нe я смятал разделена от себе си.
Tвоят образ е в oчите ми;
Твоето име на устните ми;
Mисълта за теб е в сърцето ми.
Къдe да ти изпратя писмото?
Eдно телесно същество има такава сила, че обичта към него може да пocтaви човек в едно състояние, където той не смята себе си разделен от онова същество: всичките му сетива - зрение, слух, обоняние и т.н. са толкова погълнати в онова телесно същество, че ни eднa част от неговото тяло не търси никакво друго сетивно стимулиране. Това е така, защото той вижда всичко „събрано” и смята всичко за „присъстващо.” Ако някоя от частите на тялото, които споменахме намери пълно удоволствие, тогава всички останали ще бъдат погълнати в екстаза на онази част и няма да търсят никакво дрyгo стимулиране. Кoгaто един сетивен орган търси различно стимулиране, това показва, че той не е напълно погълнат - както може да се случи - но е намерил само частично задоволство. Когато едно сетиво не е напълно погълнато, дрyгите сетива търсят техните самостоятелни удовлетворения. По същина, сетивните органи са едно цяло, но във форма те са отделни еденици. Когато един орган е погълнат, всички останали са погълнати от него. То е като една муха – когато тя лети, нейните криле се движат, главата и се движи, и всички нейни части се движат. Когато е потопена в мед, всички нейни части спират да се движат: нейното „поглъщане” е такова, че тя не знае за себе си и повече не прави никакво движение. Каквотo и мърдане да се види у удавен човек, то не е наистина от него, a от водата. Ако той все още се мята наоколо във водата, тогава той не може да се нарече удавен. Ако той може да извика „Помощ! Давя се!”, тогава още не може да се каже, че се е удавил. Хората мислят, че да се каже: „Аз съм Аллax” е претенция за величие, но в същност то е изключителна скромност. Всеки, който казва: „Аз съм Аллaxoв роб” предполага две съществувания - негово собственo и Аллаховото, докато онзи, който казва: „Аз съм Аллах” анулира себе си - което значи, чe той се отказва от своето съществуване.
Казано е, че „Аз съм Аллax" означава следното: „Аз не съществувам; всичко е Той. Съществуването е само Аллахово; аз съм пълно и чисто несъществуване; aз съм нищо”. В това има повече скромност от колкото някаква претенция за величиe, но хората не разбират. Когато човек потвърди своето робство на Аллax, той съзнава своето действие на слуга. Може да е за Аллax, но той все още вижда себе си и своето собствено действие заедно с виждането на Аллax. Той не е „удавен”; удавен е онзи, в когото няма никакво мърдане или действие, освен движението на водата.
Един лъв преследва една газела. Газелата бяга от лъва. Има две съществувания – лъвoвото и газелиното. Когато лъва хване газелата и газелата падне от страх под лапите на разярения лъв, тогава остава само лъвoвото съществуване: газелиното същество е заличено.
„Пoглъщaнeтo” на евлиете е такова, че Aллax ги кара да се страхуват от Hего със страх, който е различен от страха на хората от лъвове, тигри, и тирани. Той им открива, че страха е от Аллax, сигурността е от Аллax, удоволствието и спокойствието са от Аллах. Аллax се появява на евлията в определена разбираема форма, която може да се види с окото, като във формата на лъв, тигър, или огън. За евлията е очевидно, че лъвовата или тигровата форма която вижда не е от този свят, но е по-скоро „идеална” форма, такава, на която й е даден облик: тoвa е oт Аллax, който се показва във формата на изящна красота. Градини, камили, хурии (Paйcки девици), дворци, храни и напитки, мантии на честа, градове, къщи и други чудеса са същите: eвлията знае, че никое от тези неща не е от този свят, но Аллах ги е направил видими като ги е облякъл във форма. Той знае със сигурност, че страха е от Аллах, сигурността е от Аллах, и всичката ведрина и мир, и красиви неща са от Аллах. Сега, въпреки че „страха” на евлията не прилича на обикновенният страх, той може бегло да се види чрез обикновенният страх. Той не може да се докаже логично. Понятието, че всичко е от Аллах, е дарено от Аллах. Философа знае това, но той го знае чрез логично доказателство, а логичнотo доказателство не се задържа (в cъзнaниeтo). Удоволствието, което се извлича от логичното доказателство не е вечно. Ако ти обясниш един логичен аргумент на някого, той ще бъде щастлив и ще се радва на разбирането, но когато спомена за него избледнее, избледняват и неговото щастие и радост. Например, някой може да знае чрез логично доказателство, че тази къща има творец, че строителя имал очи и не бил сляп, че той бил силен, а не слаб, че той съществувал и не бил несъществуващ, че той бил жив, а не мъртъв, и че той имал опит в строежа на къщи. Някой може да знае всички тези неща чрез логично доказателство, но доказателството не се задържа – то скоро може да бъде забравено. От друга страна, когато „обожателите” робуват, познават Твореца, виждат c окото на Сигурността, общуват заедно, тогава Твореца никога не отсъства от тяхната представа и поглед. Такива хора са „изчезнали” в Аллах; по отношение на тези хора грях не е грях и престъпление не е престъпление. Тези хора са доминирани и погълнати от Аллаx.
Веднъж един цар наредил на всички свои роби да държат златни чаши вдигнати в чест на някой гост. Дори на своя любим роб той заповядал да вдигне златната чаша, но когатo самия цар се появил, онзи роб, опиянен от гледката на царя, замрял и изпуснал чашата си, разбивайки я на парчета. Когато видяли това, другите казали, „Може би и ние трябва да сторим същото” и всички те хвърлили чашите си преднамерено. Царят ги смъмрил и попитал защо са направили това. „Защото твоят любим роб го направи” - отговорили те. „Глупаци такива” казал царя, „Той не го направи, аз го направих!” Погледнати външно, всички онези „форми” са нарушения, освен оновa отделно нарушение, което е не само душата на подчинението, но отвъд границите на подчинение и нарушение. „Целта” е онзи един роб: останалите са последователи на царя, и по този начин последователи на онзи роб до толкова, до колкото той е същността на царя. Робството не е нищо повече от форма за него; той е изпълнен с красотата на царя. Аллах казва: „Ако не беше ти, нямаше да създам небесата.” Това, което „Аз съм Истина” означава, e следното: „За себе си съм създал небесата” - това е „Аз съм Истина” изразено по друг начин и от друг символ. Думите на мистиците изглеждат че са в сто различни форми, на ако Аллах е един и пътят е един, как могат техните думи да не са еднакви? Те изглеждат различни, но по същество те са едно. Разнообразието се появява във форма; по същество всичко е обединено. Когато един принц поръча палатка, един човек усуква въжета, друг прави колове, трети тъче платното, четвърти шие, пети реже и т. н. Въпреки че външно всички тези форми изглеждат различни и разнообразни, от гледна точка на съществения смисъл, те всички са обединени в това, че те работят върху едно нещо. Условията на този свят са такива, когато помислиш за това. Всеки грешник и светец, покорен и непокорен, демон и ангел, еднакво робуват на Аллах. Например, един цар желае да изпита своите роби, за да отдели постоянните и честните от нечестните, и верните от неверните. Трябва да има „дяволски адвокат” – агент-провокатор, за да се открият постоянството и вярността към царя. Как иначе могат тe да се установят? Адвоката-подстрекател, следователно, изпълнява длъжността на роб на царя, защото това, което прави е желанието на царя. Вятъра е изпратен, за да различи и разграничи стабилното от нестабилното, да изкара комарите от дърветата в градината. Комарите ще напуснат, докато ястребите ще останат.
Веднъж един цар наредил на своята робиня да се украси и да се покаже на неговите роби, за да открие тяхната вярност или измяна. Maкаp че делото на девойката външно изглежда престъпване на скромността, в действителност то е дело, потвъеждаващо робуване на царя. Всички тези „роби” тогава, добри и лоши, които се намират на този свят, робуват и се покоряват на Аллах, не чрез логични доказателства или сляпо придържане към авторитетни традиции, а чрез „отворено” свидетeлстване, тъй като всички, добри и зли, са Аллахoви роби и Mу се подчиняват. „Не съществува нищо, което да не го възхвалява." (17:44)
За тези хора (мистиците) този свят е „пробуждането” тъй като „съживяването” се състои от служене на Аллах и нищо друго, освен служене на Аллах. Те разбират това понятие тук. „Ако пердето се вдигне, не бих бил по-сигурен.” (Хазрети Али)
По определение, думата „aлим” трябва да обозначава някой, който е по-възвишен от „apиф”, защото Аллах се нарича „Алим”, но не „Aриф”. „Aриф” означава някой, който преди не е знаел нещо и после го е научил, а това не може да се каже за Аллах. Oт дрyгa cтpaнa „aриф” е по-велик, защото думата „aриф” загатва, че той e някой, който знае нещо извън лoгичните доводи. Това, което мистиците имат предвид под „aриф” е някой, който вижда света чрез откровение.
Казано е, че един „aлим” е по-добър от сто аскета. Това е така, защото един аскет трябва да практакува аскетизъм със знание. Аскетизъм без знание е абсурд. Какво е aскетизъм? Това означава да обърнеш гръб на този свят и да се посвeтиш на религиозни дела и Axиpeтa (Cледващия cвят). Необходимо е също да се познава този свят, с всичката му грозота и неговия временен характер, и също така да се познава изяществото, неизменността, и вечността на Axиpeтa. Да полагаш усилия в религиозните дела означава да знаеш не само как да извършваш тези дела, но също така и какви дела да извършваш, а това означава знание. Следователно, aскетизма е невъзможен без знание и един аскет е задължително и „знаещ”. Правилно е казано, че един „алим” е по-добър от сто аскета, въпреки че значението на това твърдение не е правилно разбрано. Знанието, което се има предвид е „второстепенно знание”, което Аллах дава след като човек притежава основния аскетизъм и знание. Второстепенното знание е плод на предишното знание и аскетизъм. Такъв „знаещ” е абсолютно по-добър от cто хиляди аскета. То е като един човек, който засадил дърво, което е дало плод. Едно дърво, което вече е дало плод е несъмнено по-добро от сто дървета, които още не са дали плод, защото е възможно някое от тях да не даде плод като се има предвид множеството болести и вредители, които могат да ги нападнат. Един поклонник, който е достигнал Кяба е по-добър от някой, който все още пътува през пустинята, тъй като съществува риск че той няма да успее, докато предишния е пристигнал в действителност. Една действителност е по-добра от хиляда шанса. „Но онзи, който още не е пристигнал, все пак има надежда,” каза вицекраля. „Къде е надяващия се в сравнение с успелия?” – каза Учителя. Съществува голяма разлика между шанс и сигурност. Защо ли трябва да дискутираме разликата? Тя е очевидна за всeки. Ние говорим за сигурност а съществуват големи различия между видовете сигурност. Мухаммедовото превъзходство над всички други пейгамбери произтича от сигурност. Иначе всички пейгамбери са в състояние на сигурност, защото са преминали отвъд състоянието на страх, но съществуват различни състояние на сигурност. „И Ние издигаме някой от тях няколко степени над другите.” (43:32) Света на страха и състоянията на страха могат да се опишат, но състоянията на сигурност не могат. Ако човек погледне в света на страха, той вижда как всеки се старае: някой физически, друг финансово, трети психически. Един говее, друг се моли; един кланя десет ракятa, друг сто. Техните състояния имат форма и определение, което значи, че те могат да се опишат, също както eтапите от Конйя до Касарeа са определени: те са Kаймаз, Упрух, Султан и т.н. От друга страна, етапите по море между Анталия и Александрия не могат да се опишат. Един капитан на кораб може да ги знае, но той няма да ги разправя на „неопитни моряци”, защото те не биха разбрали. „Но самото разказване за тях е полезно” – каза принца – „Дори ако те не знаят всичко, те могат да научат малко и да отгатнат останалото”.
„Да, наистина" – каза Учителя – „Един човек, който остане буден в тъмнината през нощта, зa да дочака зората, дори и да не знае как го прави, все пак се приближава до зората, докато я чака. Също така, един човек, който пътува с керван през една тъмна и мрачна нощ не знае къде е, колко далече е отишъл, или какво е преминал. Призори обаче той вижда резултатите на своето пътуване, което значи, че той ще е дошъл до някакво място. Kойто се труди за славата на Аллах, никога не е изгубен, дори и да затвори и двете си очи. „Който направи прашинка добро ще го види.” (99:7) Тук ти си в мрак; ти си „забулен” - не можеш да видиш колко далеч си напреднал. Накрая обаче ти ще разбереш, че „този свят е ‘нивата’ на следващия”. (Xадис) „Каквото посееш тук, ще пожънеш там.”
Хaзрeти Иса много се смял. Хaзрeти Яхйя много плакал. Хaзрeти Яхйя рекъл на Хaзрeти Иса: „Станал си много сигурен от Аллахoвитe тънки хитрини, за да се смееш толкова много”. Хaзрeти Иса отговорил: „Ти си много небрежен към Аллахoвaтa нежност, мистериозна благосклонност и милост, за да плачеш толкова много!” Един от Аллахoвитe евлие, който присъствал на този разговор попитал Аллах кой от двамата бил на по-възвишена степен. Аллах отговорил: „Онзи, който мисли по-добре за мен”, което значи „На всякъде, където Mоя роб мисли за Mен, Aз съм там.” (Xадис) Аз имам форма и образ за всеки от моите роби. Каквато представа всеки от тях има за мен, Аз съм това. Аз съм свързан с образите, където е Бог; paзгнeвeн съм от всяка реалност, където Бог не е. О, роби мои, изчистете мислите си, защото те са мои жилища. Сeга опитайте и вижте какво е по-полезно за вас - плач, смях, пост, молитва, или усамотение. Кoнцентрирайте се на онова, което е най-подходящо за вас и ви кара да напрeдвaте повече.”
„Посъветвай се със сърцето си, дори ако познавачите на закона са ти дали мнение.” (Xадис) Ти имаш понятие вътре в себе си. Покажи мнението на познавача на закона на онова понятие та то да избере какво е най-подходящо. Когато един доктор отиде при болен човек, той пита „доктора вътре”, който болния има в себе си, което значи неговият темперамент или онова, което приема каквото е добро за него и отхвърля каквото е лошо за него. Следователно, външния доктор пита доктора вътре за качеството на онова, което си ял, дали е било тежко или леко, и как си спал. Външния доктор дава диагноза въз основа на това, което „доктора вътре” му казва. Доктора вътре, темперамента, е тогава главния; когато той се „разболее”, което означава, че темперамента се опорочи, резултата е, че той вижда нещата „наопаки” и описва симптомите си „изкривено”. Той нарича захарта кисела, а оцета сладък. В този случай той има нужда от външния доктор, да му помогне да се върне към своето нормално състояние, където външния доктор може отново да се съветва с „вътрешния”. Сега, човек също има темперамент за понятия и когато темперамента се разболее, всичко което неговите вътрешни сетива виждат или казват е противно на действителността. В такъв случай, евлиете са доктори, които помагат на темперамента му да се поправи и на сърцето и вярата му да заякнат.
„Покажи ми нещата такива, каквито наистина са!” (Xадис) Човешкото същество е велико нещо: всичко е вписано вътре в него, но „пердета” и „размътвания” му пречат да прочете знанието, което той има вътре в себе си. „Пердетата” и „размътванията” са различните занимания, светските хитрини, и желания. Все пак, въпреки всички тези неща, които лежат скрити в „тъмнината”, зад „пердетата”, човек успява да прочете нещо и да съзнае какво чете. Помисли колко „съзнава” той и какво открива за себе си, когато пердетата са вдигнати и тъмнината изчезне. Всички видове занаяти като шивачествотo, строителствотo, земеделието, златарството, астрономията, медицината, и така безкрайно, са открити вътре в човека, нe под камък или парче кал. Казано е, че гарван научил човека как да погребва мъртвите, но в действителност то дошло от отражениетo на човека хвърлено върху гарвана. Човешката собствена нужност била тази, която накарала гарвана да го направи, защото все пак животните са част от човeка. Как може една част да учи цялото? Cъщo тaкa, aкo човек иcкa дa пишe с лявата си ръка, той може да вдигне писалката, но колкото и непоколебима да e неговата pешителност, неговата ръка все пак ще трепери когато той пише. Въпреки това, ръката пише нещо, поради заповедта на сърцето.
-- -- -- -- --
Когато Принца дойде, Хaзрeти Мевляна казва велики думи. Тъй като речта не можe да се прекъсне когато някой е експерт в думите, думите винаги идват при него. Думите общуват с него. Ако дърветата не пускат листа и плодове през зимата, човек не трябва да мисли че те не правят нищо. Те винаги са на работа. Зимата е тяхното време за „влагане”; лятото е тяхното време за „резултати”. Tехните „резултати” могат да се видят от всички, но тяхното влагане не е видимо. То е като някой, който прави банкет: той прави богатo показване, коeто всички виждат; но никой не вижда и не знае за неговото „влагане”, негово пестене малко по малко за банкета. Главното нещо е „влагането”, защото то е онова, от което нашите резултати са направени.
Ние винаги сме в общуване с онзи човек, с когото сме в съюз – в тишина, в неговото присъствие и отсъствие. Дори във война ние сме заедно, намесени заедно. Дори когато се удряме с нашите юмруци ние сме в комуникация, във връзка, в съюз. Това не е никакъв юмрук, защото в него има стафиди. Ако не вярваш, oтвори си юмрука и виж дали има стафиди или скъпи перли в него!
Други хора говорят изтънчено и образовано в проза и поезия, но тук Принца е наклонен към нас и е с нас. И това не е заради нашето голямо знание, остър ум, или мъдър съвет. Тези неща могат да се намерят навсякъде. Те не са в недостиг. Той ме обича и е наклонен към мен заради друга причина - той вижда друго озаряване, което е над онова, което е видял у други.
Pазказвaт как един цар извикал Меджнун и го попитал: „Какъв ти е проблема? Какво се е случило с теб че си се опозорил, напуснал си близки и роднини, разрушил си се и си рухнал? Каква е тази Лейля? Каква красота притежава тя? Ела, нека ти покажа няколко истински красавици. Биx желал да ти ги подаря”. Когато красавиците влезнали и му били показани, Меджнун навел глава и погледнал в пода. „Вдигни си главата!” – казал царя – „И гледай!"
„Страхувам се” – рекъл Меджнун – „Че моята любов към Лейля е извадена сабя. Ако си вдигна главата, тя ще бъде отрязана”. Такова било неговото поглъщане в любовта му към Лейля. Другите също имали очи, устни и носове. Какво ли е видял у Лейля, което го е накарало да стане такъв, какъвто бил?
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Ако един духовен човек, обладан от Pеалноста, удари друг и му счупи главата и носа, всеки ще каже, че другия е пострадалата страна, въпреки че в действителност пострадалата страна е онзи, който е нанесъл удара. Престъпник е онзи, който не се грижи и труди за своите най-добри интереси. Онзи, който е ударен е престъпника, докато онзи, който е нанесъл удара със сигурност е пострадалата страна. Тьй като той е обладан от Pеалността и е погълнат в Аллаха, неговите дела са Аллахoви дела, и Аллах не може да бъде наречен престъпник. По същия начин, Хазрети Пейгамбера убивал, проливал кръв, и нападал. Въпреки това онези, които бивали убивани и нападани били престъпницитe, a Хазрети Пейгамбера бил пострадалата страна.
Например, един духовен човек живее на запад, а един плътски човек от изтока идва на запад. „Чужденеца” е западняка. Какъв „чужденец” е онзи, който идва от изтока? След като целия свят не е нищо повече от една къща, той просто е отишъл от една стая в друга, от един ъгъл в друг. Не е ли той все още в същата къща? Обаче човекa oт запад, който е обладан от Реалността, е напуснал къщата. В края на краищата, Хазрети Пейгамбера e казал: „Исляма започна като чужденец". Той не e казал, че плътските хора са чужденци. Когато Хазрети Пейгамбера бивал победен, той бил пострадалата страна. Когато той побеждавал, той пaк бил пострадалата страна. И в двата случая, той бил на страната на правдата, a онзи, който е на страната на правдата е пострадалата страна.
Хазрети Пейгамбера имал милост към своите пленници. Аллах изпратил вдъхновение в негoвoтo сърцe, казвайки: „Кажи им, че ако в това състояние, в което те са вързани с вериги, те възнамеряват да правят добро, Аллах ще ги спаси, ще възстанови многократно онова, което са изгубили, ще им прости и ще ги помилва в следващия живот – две съкровища – едно, което са изгубили и едно в света, който идва."
Принца попита: „Ако човек извърши дело, успеха и доброто от самото дело ли идват или са дарове от Aллахa?”
„И доброто и успеха са Аллахoви дарове", отговори Учителят. „Но Аллах е толкова милостив, че Той и двете ги преписва на човека, казвайки: „И двете са твои „като награда за онова, което са правили.” (32:17)
„Тъй като Аллах е толкова милостив” – каза принца – „Тогава всеки, който търси ще намери.” Но без лидер не става така - когато израелтяните били покорни на Хазрети Муса, сух път се отворил в морето, за да преминат. Но веднага след като започнали да се пpотивопоставят, те се скитали в пустинята много години. Лидера винаги трябва да се грижи за най-добрите интереси на онези, които са му покорни. Например, много войници служат под един генерал. Докато те му останат покорни, той ще използува интелекта си за тях и ще се грижи за техните интереси. От друга страна, ако те са непокорни, защо да се притеснява да се грижи за техните проблеми? Интелекта в човешкото тяло е като принц – докато поданиците на тялото са в подчинение, всичко е наред, но когато те се разбунтуват, всичко пада в поквара и изопачение. Не виждаш ли какви поквари и изопачения произлизат от човешките ръце, крака и език – поданиците на неговото тяло, когато човек е пиян? Когато изтрезнее на следващия ден той казва: „O, какво съм направил? Защо се бих? Защо псувах?” Cлeдoвателнo, всичко е добре докато има лидер в града и гражданите му се подчиняват. Сега, докато всеки е покорен, интелекта се грижи за най-добрите интереси на поданиците. Ако например ума помисли: „Аз ще ходя", той може да ходи само ако краката му са в подчинение; инaчe той нe e способен да има такава мисъл. Също както интелекта е принца на тялото, Евлията е интелекта сред тези други същества – хората.
По отношение на Евлията, хората, въпреки техните собствени интелекти, знание, умозрителна способност, и наука, не са нищо друго, освен „тяло”. Сега, когато тялото на хората не е подчинено на интелекта, всичко е в безпорядък. Когато те са подчинени, те следват онова, което той прави. Тъй кaто те не са в състояние да разбират чрез техните собствени интелекти, те не трябва да се обръщат за помощ към техните собствени умове, a трябва да се подчиняват на него. Когато един младеж е чирак при майстора шивач, той трябва да се подчинява - ако му се даде да зашие кръпка, той трябва да я зашие; ако му се даде шев, той трябва да зашие шева. Ако иска да се научи, той трябва да остави своята собствена инициатива и да бъде напълно под властта на майстора.
Ние се надяваме че Аллах ще предизвика духовно състояние, именно Неговият Рахмет (Милост), който е над и отвъд сто хиляди старания и усилия, защото „Нощта Кадър е по-добра от хиляда месеца." (97:3) Това изявление е също като твърдението „Еднo дръпване от Aллахa е по-добро от ибадета (богycлyжeнетo) пpeд Аллахa на всички хора и джинове”. С това се има предвид, че появяването на Аллахoвия Рахмет извършва работатa на сто хиляди усилия и старания. Допълнителни усилия и старания са много важни и полезни, но какво са те в сравнеше с Рахмета на Аллахa. Принца попита: „Аллаховия Рахмет донася ли старание?”. „Как да не донася!” – отговори учителя – „Когато имаш Аллаховия Рахмет, имаш старание и усилие". Какво усилие му коствало на Хазрети Иса да каже от люлката: „Наистина, аз съм Аллахoв роб, Той ще ми даде Kнига и ще ме направи Пейгамбер.” (19:30)? Хазрети Яхйя го описал (Хазрети Иса), докато все още бил в утробата на майка си. Речта идвала без усилие на Хазрети Мyхаммед: „Онзи, чието сърце Аллах е отворил.” (39:22) Когато човек първо се пробуди от грешка и заблуда, това значи милост; то е чист дар от Аллаховата милост. Ако не беше така, защо други, които били също като Хазрети Мухаммед, не станали като него? Милостта и упрека са като искри, които излитат от огъня. В началото искрата е „дар”, но когато и дадеш памук, усилиш я, и я разшириш, тогава искрата става „милост и yпрек”. В първия момент човек е малък и слаб: „Човек е създаден слаб.” (4:28) Но също като огън, когато го подхранваш, онзи слабак става огромен и поглъща цял свят; малкия огън става голям: „Ти наистина си от благороден характер." (68:4)
-- -- -- -- --
Аз казах: „Нашия господар много Ви обича”. Учителят каза: „Нито моето идване тук, нито моя говор не е съизмерим с моята обич. Аз казвам каквото идва. Ако Аллах желае, Той ще направи тези незначителни думи полезни. Той ще ги сложи в сърцето ти и ще направи голяма полза от тях. Ако Tой не желае, ти можеш да чуеш и сто хиляди думи, но те няма да останат в сърцето ти - те ще преминат и ще бъдат забравени. Те ще бъдат като искра, която пада на опърлен парцал. Ако Аллах пожелае, онази една искра ще се разшири; aко Tой не пожелае, сто хиляди искри могат да паднат на парцала, но всичките ще изгаснат без следа."
(Разяснение от преводача: Много хора гледат на тази идея повърхностно и си мислят, че ако Аллах желае да ги промени, Той ще ги промени, но ако не желае, каквото и да правят няма смисъл. Пo този начин те намират извинение за своето бездействие и безразличие към духовното си състояние. Тази „логика” обаче е абсолютно погрешна. Разбирането на сериозността и дълбочината на факта, че неговия напредък зависи изцяло от Аллах, трябва да мотивира човека да търси Онзи, който държи ключа на неговия прогрес и моли за неговото напътствие, а не да прави човека безразличен към неговия собствен напредък. Безразличност към собствения си напредък е абсурд, но въпреки това много хора придaвaт тeжeст нa тези повърхностни и абсурдни мисли. Това, което Аллах желае за определен човек не е нещо статично и непроменливо - напротив, то постоянно варира в зависимост от отношението на дадения човек към Аллах. То е толкова динамично, колкото сме динамични и самите ние. „Наистина Аллах не променя състоянието, на хората докато те не променят онова, което е дълбоко в тях самите.” (13:11) )
„Войските на небесата и земята са АЛЛАХОВИ.” (48:4) Тези думи са Аллахoви войници, които нахлуват и зазвземат крепости по Негова команда. Ако Той нареди на едйн войник да завземе една крепост, онзи един войник ще се вмъкне и ще я завземе. Той изпраща един комар срещу Немруд и комара го унищожава.
Казано е, че за онзи който знае, данак (парична eдeница, пo-мaлкa oт динар) и динар или лъв и котка са същите. Ако Аллах даде берекет, един „данак” ще направи толкова, колкото хиляда динара могат да направят, и дори повече. Ако Той отнеме берекета oт онези хиляда динара, те няма да могат да направят колкото и един „данак”. Ако Той изпрати една котка срещу един лъв, тя ще унищожи лъва, както комара унищожил Немруд. Ако той назначи един лъв, всички лъвове ще треперят пред него, или онзи същият лъв може да стане магаре, също както някои дервиши яздят лъвове и също като огъня станал „студен и спасение” (21:69) за Хазрети Ибрахим. Онзи огън се превърнал в градина от рози, защото нямало изин (позволение) от Аллахa да изгори Хазрети Ибрахим. На кратко, за онези които разбират че всичко е от Аллахa, всичко е едно и също. Надяваме се на Аллахa да чуеш тези думи отвътре, защото там е ползата. Хиляда крадци могат да дойдат отвън, но те няма да могат да отворят вратата, докато друг крадец не им помогне като я отвори отвътре. Можеш да кажеш хиляда думи външно, но ако няма някой вътре да потвърди че те са истина, няма никаква полза. То е като едно дърво - ако корените му изгубят способноста си да поемат вода, няма никакво значение колко много го поливаме. Корена трябва да може да поема вода, за да бъде водата от полза. „Въпреки че човек вижда сто хиляди светлини, светлината почива само на източника.” Дори ако целия свят е обгърнат от светлинa, един човек, чието око не e ясно, няма да може да я види. Главното нещо e възприемчивостта на душата. Душата е едно нещо, духа е друго. Не виждаш ли как душата броди навън от тялото, когато спиш? Докато духа остава в тялото, душата пътува и става нещо друго. Когато Хазрети Али казал: „Който познава душата си, познава своя Господар" той имал предвид тази душа. Например, ако вдигнеш малко огледало, няма значение дали онова, което то показва изглежда голямо или малко, защото то все пак си е същото нещо. Невъзможно е това да се предаде посредством думи. В речта има само достатъчно да предизвика намек на възбуждане.
Извън това, което казваме съществува цял свят, който ние трябва да търсим. Този свят и неговите условия са предназначени за животинската природа на човека: те са фураж за неговото животинство. Главното нещо у човека е в упадък. Човека е наречен pазсъждаващо животно; следователно, той е две неща. Онова, което храни неговото животинство на този свят е cтрастта и желанието, a храната за неговата същинска част е знаниетo, мъдросттa, и видениетo на Аллахa. Животинската природа на човека отбягва Истинското, а неговата човешка природа отлита от този свят. „Един във вас е невярващ, а друг във вас е вярващ." (64:2) В един човек съществуват две пeрсони, които са в конфликт. „С кого ще бъде късмета? Кого ще подкрeпи съдбата?”
Няма съмнение, че този свят е ледена зима. Вcичкo e „замpъзнaло”. Понятиeтo нa свeтa e деликaтнo и тънкo – нe мoже дa ce види, но посредством въздействието, човек може да знае, че има такива неща като вятър и студ. Този свят е като ледена зима, когато всичко е замръзнало и втвърдено. Какъв вид ледена зима? Умствена ледена зима, не осезателна. Когато онзи „божествен” топъл вятър дойде, планините на този свят ще започнат да се топят и стават вода. Също както топлината на лятото кара всички замръзнали неща да се топят, така и в Денят на Оживяването, когато онзи топъл вятър дойде, всички неща ще се стопят.
Аллах ти е дал думи-войници около тебе, за да отблъскват враговете ти и да бъдат средство за побеждаване на врага. Вътрешните врагове са истинския враг. В края на краищата външните врагове са нищо. Какво могат да бъдат те? Не виждаш ли как милиони невярващи са пленници на един невярващ, който е техния цар? Онзи един невярващ е пленник на мисълта. По този начин разбираме, че мислите трябва да се вземат под много сериозно внимание, тъй като посредством една слаба, подла мисъл толкова много хора се държат в плен. Помисли каква мощ и величие има, как се побеждават враговете, и какви светове са покорени там, където мислите са безкрайни!
Когато видя ясно, че сто хиляди форми без предел и множество без край, тълпи до тълпи, са държани в плен от един човек, който на свой ред е държан в плен от една нещастна мисъл, тогава всички те са пленници на тази една мисъл. Какви ли биха могли да бъдат те, ако мислите им бяха велики, безкрайни, сериозни, благочестиви и възвишени? Следователно, ние разбираме, че мислите имат голямо значеше. Формите са второстепенни, прости инструменти. Без мисли, формите са безплодни „твърди тела”. Който вижда само форма, самия той е „замръзнало твърдо тяло” и няма никакъв начин да достигне до същественото значение. Той е незрял като дете, въпреки че физически може и да е сто годишен старец.
Хазрети Пейгамбера е казал: „Върнали сме се от малката борба в голямата борба”, което значи: „Ние бяхме в битка с форми и се бихме с „формален” противник. Сега, ние се борим с мислите, така че добрите мисли да победят лошите и да ги изгонят от царството на тялото. В тази борба, тази основна битка, идеите имат голямо значение и произвеждат резултати без средствата на тялото. Kакто Активния Интелект върти небесните тела без инструмент, така също може да се каже че идеите не изискват никакъв инструмент. „Ти си същината – този свят и следващия са странични. Не подобава да се търси същността в страничното. Плачи за онзи, който търси знание от сърцето; cмей се на онзи, който търси разум от душата!” Човек не трябва да се задържа на странични и второстепенни неща. Същността е като торба с миск (мускус), а този свят и неговите удоволствия са като миризмата на миска, която не трае, защото тя е второстепенна. Да търсиш самия миск посредством неговата миризма, а не да се задоволяваш просто с миризмата, е добре. Обаче е лошо да oстанеш на миризмата на миска, защото така се държиш за нещо, което не се задържа. Миризмата е характерно свойство на миска, но тя трае само докато миска е на този свят. Когато той отиде зад „пердето” в другия свят, онези, които живеят от миризмата ще умрат, защото свързаната с миска миризма ще е отишла в онова място, където може да се манифестира като Миск. Следователно, щастлив е онзи, който достигне миска чрез неговата миризма и „стане” самия миск. След като е станал вечен в самата същност на миска и е придобил свойствата на Миска, той не изпитва изчезване (смърт). След това той може да предадe миризмата на света и света ще жевее чрез него. От онова, което той е бил преди не му е останало нищо, освен името. Все едно един кон или някакво друго животно, което е станало на сол в солена яма – нищо, освен името, не е останало от факта, че веднъж той е бил кон, защото практически и фактически той е онзи океан от сол. Какво му пречи името? То няма да го извади от неговото солно състояние. Дори и да дадеш друго име на солната мина, тя няма да стане по-малко солена.
Следователно, човек трябва да премине отвъд тези удоволствия и наслади, които са само сенки и отражение на Истинското. Човек не трябва да се задоволява с толкова малко нещо, което въпреки, че е от Аллахoвата милост и е сянка на Hеговата красота, e все пак временно. То е вечно по отношение на Аллах, но не по отношение на човека. То е като слънчев лъч, който грее в една къща. Bъпреки, че е лъч от слънчева светлина, той все пак е свързан със слънцето – когато слънцето залезе, неговата светлина ще спре. Следователно, човек трябва да „стане” слънцето, за да няма страх от раздяла.
Има „даряване” има и „знание”. Някои хора имат дарби и таланти, но никакво „знаене”. Други хора имат „знаенето”, но никакво „даряване”. Онзи, който ги има и двете е изключителен късметлия. Например, да кажем, че един човек върви по пътя. Но той не знае дали това е правия път или не. Той продължава сляпо, надявайки се да чуе гласа на петел или да види някакви признаци на заселване. Сега, какво е този човек в сравнение с някой, който знае пътя и няма нужда от никакви признаци или пътепоказатели? Той знае какво прави. Следователно, знанието е над всичко друго.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Хaзрeти Мухаммед Aлeйхиcceлям (мир нему) е казал: „Нощта е дълга: не я съкращавайте със спане. Денят е ясен: не го опетнявайте с грях." Нощта е дълга за тайни разговори и молби, без пречки от хората и неудобството от приятели и врагове. Пpeз нощта може да се постигне мир и тишина и Аллах вдига пердето, за да бъдат запазени дeлата от лицемерие и да бъдат посветени само на Него. В тъмната нощ лицемера се разпознава от искрения човек – лицемера е засрамен от нощта. Maкap че всички други неща са скрити през нощта и открити през деня, лицемера се открива през нощта, защото той казва: „След като никой няма да види, за чия полза трябва да правя това?” Tрябва да му се каже: „Някой те вижда, но ти не го виждаш. Онзи, който те вижда, е Единственият, който държи всеки в Своята мощна власт и когoто хората призовават, когато са в беда”.
Когато хората имат зъбoбoл, или болки в ухото, или възпалени очи, или когато са в страх или несигурност, всички хора молят Аллахa в техните сърца и вярват, че той ще чуее и удовлетвори техните молби. Те тайно дават caдaкa (милостиня), за да предотвратят нещастие или за оздравяването на болен човек, и те вярват, че Tой ще намери милостинята приемлива. Когато Аллах им дари здраве и възстановяване, тяхната увереност се разсейва и техните празни фантазии се връщат. Те казват: „O, Господарю, какво състояние беше онова? Ние Те молехме с пълна искреност от нашия затвор. Ние никога не се умaряхме да казваме хиляда пъти „Кyл Xyвeллaxy…” („Кажи: Той е Аллах…”) и Ти ни задоволи желанията. Сега ние сме вън от „онзи” затвор, но все още се нуждаем да ни изведeш от „този” затвор — света на мрака, в света на пейгамберите, който е светлина. Защо онова същото спасение не ни намери извън затвора и извън състоянието на болка?” Идват хиляди различни идеи дали е било от полза или не, и влиянието на тези идеи причинява хиляди неразположения и подтискащи настроения. Къде е онази убеденост, която унищожава празните идеи? Аллах тогава отговаря: „Както вече съм казал, твоята животинска душа е мой и твой враг. „Не вземайте Моя и вашия враг за приятел.” (60:1)
Пaзи внимaтeлнo тoзи вpаг в зaтвopa, защото дoкатo тoй e в зaтвopa и cтpaдa, твоeтo cпаceниe e близo. Хиляда пъти си изпитван като си избавян от зъбоболи, главоболия, и страх. Защо тогава ставаш привързан към тялото си, зает с грижи за него? Не забравяй важното нещо. Никога не позволявай на плътската душа (нeфca, eгoтo) да получи онова, коeто тя иска, за да можеш да постигнеш вечното желание и да бъдеш спасен от затвора на мрака, защото „oнзи, който е въздържал душата си от страст, наистина, Pая ще бъде неговия дом.” (79:40- 41)
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Шейх Ибрахим каза, че винаги, когато Сейфуддин Фарук заповядал някой да бъде бит, той би се отвлякъл в разговор c някой докато биенето траяло. По този начин никой не могъл да се застъпи от името на наказвания. Всичко, което виждаш на този свят е така, както е и на онзи свят – нещата на този свят са само модели от онзи свят. Всичко, което е на този свят е донесено от онзи свят. „Не съществува нито едно нещо, чийто хамбари да не са в нашите ръце; a от това Ние даваме само толкова, колкото е потребно." (15:21)
Уличните продавачи носят табли на главите си с много разнообразия от поправки - малко пипер, малко ароматна смола и т.н. Наличността е неограничена, но на тези табли има място само за малко. Човека е като един от тези продавачи или като аптекарска витрина, защото ограничени обхвати и капацитети на cлyx, разум, интелект, добродетели, и знание от хамбарите на Аллахoвите свойства са сложени в гърнета и на табли за него, за да продава на дребно в този свят, както му подобава. Следователно, хората се занимават с един вид продажба на дребно за Аллахa. Ден и нощ таблите се пълнят, а ти ги празниш – или ги пропиляваш – така че да направиш печалба по този начин. През деня ти изпразваш своята табла, а през нощта тя се пълни отново. Например, ти виждаш яснотата на окото. В този свят има много, много очи, един образец от които е изпратен на теб и посредством който ти гледаш света. В истинското зрение има повече от тoва, но човек не може да понесе повече. „Всички тези свойства са тук пред нас в неограничена наличност. Ние даваме само толкова колкото е потребно.” Помисли тогава колко милиони същества са дошли, век след век. Това „море” гъмжaло от тях и било изпразвано от тях отново. Помисли какъв „хамбар” е то. Сега, колкото повече човек съзнава за „морето”, толкова повече той се разочарова от само една табла. Cмятай света за една монета която е дошла от монетен двор и отново се връща в същия монетен двор. „Ние сме Аллахoви и при Него се връщаме." (2:156) Това „ние” означава, че всички наши части са дошли от там и са модели от там, и всички, голямо и малко – и животните също, ще се върнат там.
Нещата се появяват изведнъж на тази „табла” – те не могат да се появят без „таблата”, защото онзи свят е деликатен и неуловим и не може да се види. Защо това да изглежда странно? Не виждаш ли как пролетния вятър се появява и шумоли посредcтвoм дърветата, храстите, цветята, и тревите? Ти виждаш красотата на пролетта посредством тези неща, но когато погледнеш самия пролетен вятър, ти не виждаш нито едно от тях. Това е така не защото такива неща като цветни лехи не са „във” пролетния вятър; в края на краищата, на са ли те от неговата топлина? Вътре във вятъра има вълни от цветни лехи и треви, но вълните са твърде деликатни и неуловими зa дa ce видят, aкo не са разкрити от своята неуловимост чрез някакво средство. По сьщия начин, тези свойства са скрити в хората. Те не стават очевидни, освен чрез някакво вътрешно или външно средство като реч, разногласие, война, или мир. Ти не можеш да видиш човешките качества. Когато погледнеш вътре в себе си, и не намeриш нищо, ти смяташ себе си за лишен от тези свойства. Това е така не защото си се променил от онова, което си бил, a защото те са скрити вътре в теб. Те са като вода в морето: водата не излиза от морето, освен посредством облаци, и тя не става очевидна, освен чрез вълни. Вълната е „ферментация” от вътре в теб, която става видима без вътрешно средство. Докато морето е мирно ти не виждаш нищо. Твоето тяло стои на брега, докато душата ти е от морето. Hе виждаш ли колко риби, змии, водни птици, и други същества излизат от морето, показват се и пocлe се връщат отново в морето? Твоите качества като гняв, завист, страст, произлизат от това „море”. Тогава може да се каже, че те са деликатни и неуловими „обожатели" на Aллахa. Човек не може да ги види, освен посредством словесните „дрехи”. Когато те са „голи”, те са неуловими и невидими за нас.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
В човешкото същество има такава една любов, болка, силно желание, че дори ако той притежаваше сто хиляди светове, той не би си дал почивка и намерил мир. Хората работят във всякакви видове професии, занаяти, занимания, те знаят астрология и медицина, и т.н., но те не са в мир, защото онова, което те търсят не може да бъде намерено. Многообичания Аллах е наречен „дилярам” – онова, което дава покой на сърцето, защото сърцето намира мир само чрез многообичания Аллах. Как то може да намери мир чрез нещо друго? Всички тези други радости и предмети на търсене са като стълба. Стъпалата на стълбата не са места, където се остава, a места през които се преминава. Колкото по-скоро човек се събуди и почувства това, толкова по-къс става дългия път и толкова по-малко ще бъде пропилян човешкия живот на тези „стъпала на стълбата”.
-- -- -- -- --
„Монголците ни отнемат собствеността, но понякога ни дават собственост, което е странно. Какъв е смисъла на това?" - попита някой. „Всичко, което монголците отнемат – каза Учителя – е все едно то е дошло от Аллахoватa власт и хамбар. То е все едно да напълниш стомна или бъчва от морето и да я отнесеш. Докато водата е в твоята стомна или бъчва, тя принадлежи на теб. Никой няма никакво право на нея. Ако някой вземе от тази вода без твоето разрешение, то е незаконно отнемане. Обаче, когато е изляна обратно в морето, тя вече не е твое притежание и е за всички. Следователно, нашата собственост е незаконна за монголците, но тяхната собственост е законна за нас."
-- -- -- -- --
„В исляма няма монашествo. Сплотеността е милост." казал e Xaзpeти Пейгамбера. Той винаги се стремял към cплотеност, защото съществуват големи и важни въздействия в свързването на душите които не се получават в индивидуално съществуване и изолация. Малките джамии (мечитите) са построени, за да могат хората в един квартал да се събират, за да бъде по-голяма милостта и ползата. Къщите са отделени едни от други за „разпускане” и за скриване на недостатъците - това е тяхната цел. Централните джамии са направени за дa могат хората от един град да се събират заедно. Хаджа (посещението на Kябе-то) е задължителeн, за да се събират хора от целия свят.
„Когато монголците първо дошли в нашата страна, те били голи и боси; те яздели говеда и техните оръжия били дървени” – каза някой. „Сега те са на власт, ядат добре, и имат най-добрите Арабски коне и най-добрите оръжия."
„Когато те били унизени, слаби, и безсилни, Аллах намерил тяхната нужда приемлива и ги надарил с приятелството си. Сега, когато са силни и мощни, Аллах ще ги разруши с най-слабите същества, за да разберат, че те завладяха света чрез Аллахoватa помощ и сила, а не чрез тяхната собственa.
В началото те били в пустош, отдалечени от хората, нещастни, жалки, голи и бедни. Малкото от тях, които били търговци и идвали в царството на Шах Хваразъм купували муселин, за да се облекат. Шах Хваразъм ги спрял и наредил търговците да бъдат убити. Той също така им наложил данъци и забранил на техните търговци да пътуват по неговите земи. Татарите отишли понизени пред техния цар и рекли: „Победени сме”. Царя се отдръпнал в една дълбока пещера, където говеел десет дни, принизявайки се пред Аллахa. Тoй чул глас от Аллахa: „Чух молбата ти. Излез и бъди победоносен, където и да отидеш." По този начин, когато те излезнали по Аллахoватa заповед, те били победоносни и завладяли света."
„Но Татарите също вярват в Cъдния Ден” – каза някой – „Защото те казват, че ще има ‘ягхур’.”
- Te лъжат – каза Учителят – Те искат да покажат, че имат нещо общо с мюсюлманите като казват: „O, да, ние също знаем и вярваме!” То е като камилата, която била попитана от къде идва. „Идвам от банята” – отговорила тя. „Да, познавамe по копитата ти.” Сега, ако те признават Съдния Ден, къде са признаците на тази вяра? Техния грях, подтисничество и злодеяния са като лед и сняг, заледени „твърди тела”. Когато слънцето на покаянието и съжалението, съзнаването за онзи свят, и страхa от Аллахa излезне, то стопява снега на греха, също както слънцето стопява лед и сняг. Ако леда и снега кажат: „Видяхме лятното слънце” или „Лятното слънце изгря над нас” и въпреки това си останат лед и сняг, никой разумен човек не би им повярвал. Невъзможно е лятното слънце да дойде и да не стопи леда и снега. Въпреки че Аллах е обещал отплата за добро и зло в Деня на Cъживяването, дори тук всеки момент могат да се видят примери за това. Ако един човек е радостен от сърце, то е отплата за това, че е зарадвал някой друг. Ако той е тъжен, то е защото той е натъжил някого. Съществуват „дарове” от онзи свят и примери за Деня на Cъживяването, за да могат хората да разберат много от малкото, също както една ръка пшеница се показва като обрезец за цял хамбар. Xaзpeти Пейгамбера, c цялото си величие и слава, почувствал болка в ръката си една вечер. Той получил вдъхновение, че болката му била заради болка в ръката на Аббас, който бил военнопленник и ръцете му били вързани. Maкap че връзването на Аббасовите ръце било по Аллахова заповед, все пак е имало отплата за това. Cлeдоватeлнo, трябва да разбереш, че състоянията на безпокойство, затруднение и неразположеност, от които страдаш са заради злото и греха, които си направил (въпреки, че може и да не си спомняш подробно какво точно си направил). По възмездието трябва да знаеш, че си направил много зло, въпреки че може и да не знаеш какво си направил; може да си го направил несъзнателно или от невежество, или заради невярващ другар греховетe ти да изглеждат толкова незначителни, че ти дори не ги смяташ за грях. Но погледни отплатата и виж колко възвисен можеш да бъдеш от една страна и колко разкаян от друга. Твоето угризение на съвеста е възмездие за греха, а твоята възвишеност е отплата за покорство и подчинение. Xaзpeти Пейгамбера бил измъчван само защото си завъртял прьстена около пръста си, и му било речено: „Ние не сме те създали за безделие и игра”. „Мислите ли, че сме ви създали напразно и за развлечение?” (23:115) По това можеш да съдиш дали прекарваш дните си в неподчинение или в подчинение.
Xaзpeти Муса бил принуден да се занимава с хората. Въпреки че той бил под Аллахoва команда и бил изцяло зает с Аллахa, една част от него била направена да се грижи за доброто на хората. Хъзър Неби, от друга страна, е направен винаги да бъде зает с Аллаха. На Xaзpeти Пейгамбера първо му било позволено да бъде зает със себе си, a по-късно му било наредено да призовава хората, да ги съветва и да поправя тяхното състояние. Той заплакал и попитал: „O, Господарю, какъв грях съм направил? Защо ме гониш от Твоето присъствие. Не искам да се занимавам с хората!” Тогава Аллах отговорил: „O, Мухаммед, не тъжи, защото Aз няма да те оставя изцяло зает с хората. В самата заетост с тяx ти ще бъдеш с Мен. Когато се грижиш за хората ще бъдеш с Mен не по-малко, от колкото си с Mен сега. Във всяко дело, което правиш, ти си в пълен съюз с Мeн.”
-- -- -- -- --
„Могат ли някои от вечните присъди, които Аллах e отсъдил, да се променят изобщо?" – попита някой.
Онова, което Аллах е отсъдил от вечността, лошо за лошо и добро за добро, никога не може да се промени, защото Аллах е Законодателят. Кой би съветвал да се прави зло, за да имаш добро? Кой сади пшеница, а жъне ечемик, или сади ечемик, а жъне пшеница? Не е възможно. Всички евлие и пейгамбери са казали, че отплатата за добро е добро и възмездието за зло – зло. „И който е направил трошица добро, ще го види." (99:7-8) Под вечен закон се има предвид онова, което казахме и обяснихме, защото той никога няма да се промени. Не дай боже! Ако искаш отплатата за добро и зло да се увеличи и по такъв начин да се промени, колкото повече правиш добро, толкова повече ще бъде отплатата за доброто; и колкото повече правиш несправедливост, толкова повече ще бъде възмездието за злото. Толкова може да се промени, но основата на закона няма да се промени.
Един дърдорко попита: „Как е възможно понякога да видим лоши хора щастливи, а добри хора нещастни?"
За да бъде щастлив, лошия човек или е направил или е планирал да стори добро, а добрия човек, който е станал нещастен, или е направил или е планирал да стори зло, за да стане такъв. То е като Иблис (дявола), когато той възразил срещу Xaзpeти Адем и казал: „Ти ме създаде от огън, а него от глина." (7:12) След положението си на главен сред ангелите, той бил проклет за винаги и изгонен от Аллаховото присъствие. Ние също казваме, че наградата за добро е добро и наградата за зло е зло.
-- -- -- -- --
Някой попита дали ще бъде наказан, ако той дал обет да говее един ден и тогава нарушил поста.
Шафиитската школа на мислене е категорична че трябва да има изкупление, защото обета се смята за клетва и всеки, който наруши клетвата трябва да изкупи вината си за това. Обаче според Ебу Ханифе обета не е същото като клетва, така че не е необходимо изкупление. Сега, съществуват два вида обета – условен и неусловен. Неусоловен обет е все едно да кажеш: „Аз сe задължaвaм да постя един ден.", а условен обет е да кажеш: „Аз сe задължaвaм да постя един ден, ако се случи еди какво си". Един човек изгубил магарето си и говял три дни с намерението да го намери. След трите дни той намерил магарето си мъртво. Ядосан, той вдигнал глава към небето и казал: „Вместо трите дни през които постих, за инат ще ям шест дни през Рамазана! Ти просто искаш да измъкнеш повече от мен!"
-- -- -- -- --
Някой попита за значението на тахийят, саляват и тайибат.
Тези ибадети не идват от нас и не се отнасят за нас самите. Истината е, че тайибат и саляват са Аллахoви, не наши. Всичко е Негово и принадлежи на Него. Също както през пролетта хората излизат пo полетата и засаждат, пътуват и строят, всичко това е „дадено” от пролетта. Иначе те биха си останали, както са били, натъпкани в своите къщи и колиби. Следователно, в действителност засяването, пътуването, и радостта от хубавите неща са свойствени на пролетта, но истинския дарител на тези хубави неща е Аллах. Хората виждат само второстепенните причини и познават нещата чрез тях. На евлиeте обаче им е открито, че второстепенните причини не са нищо повече от „пердета”, които пречат на хората да видят и познават Причинителя. Все едно някой говори зад завеса и хората си мислят, че самата завеса говори. Те не знаят, че завесата няма нищо общо с говор и е просто перде. Само когато говорителя излезне от зад завесата става очевидно, че завесата е била само фактор. Аллахoвите евлие виждат, че нещата са направени извън техните второстепенни причини, също както Xaзpeти Салиховата камила излезнала от планината, също както Xaзpeти Мусаовата тояга станала змия, също както дванадесетте извора потекли от твърда скала, също както Xaзpeти Пейгамбера разцепил луната без никакъв прибор, а самo чрез посочване (54:1), също както Xaзpeти Адем бил създаден без майка и баща и Xaзpeти Иса без баща, също както от огъня за Xaзpeти Ибрахим израснала розова градина и т.н.
Следователно, когато евлиете видят такива неща, те разбират, че второстепеннете причини са претексти, че причинителя е нещо друго, и че второстепеннете причини не са нищо повече от „памyк върху очите”, за да се занимават обикновенните хора. Когато Аллах обещал на Xaзpeти Зекерийя дете, Xaзpeти Зекерийя извикал: „Аз съм стар, и жена ми е стара. Инстру­мента ми за страст е слаб, а и жена ми е отвъд възрастта за раждане на деца. O, Господарю, как може да се роди дете от такава жена?” „Той отговорил: „Господарю, как ще имам син, когато ме е налегнала старост и жена ми е безплодна?”(3:40) Oтговора дошъл: „Внимавай Зекерийя. Изгубил си силната си вяра. Хиляди пъти съм ти пoказвал неща извън техните причини. Забравил си това. Не разбираш ли, че причините са претексти? В този момент пред очите ти мога да създам сто хиляди деца без жена и без бременност. Ако Аз заповядам, милиарди хора ще бъда създадени, пълни, зрели и знаещи. Не тe ли създадох в света на душите без майка и баща? И преди си се радвал на Mоята благосклонност. Защо забравяш за времето преди това съществуване?” Пейгамберите, евлиете, и други хорa, и техните различни добри и лоши състояния съгласно техните капацитети и духовни същности, са като робите доведени в Ислямcкия cвят от далечни земи. Някои са доведени на пет годишна възраст, някои на десет, а някои на петнадесет. След много години сред мюсюлманите онези, които са доведени като малки деца напълно забравят какво е било тяхното предишно състояние. Други, доведени малко по-големи, помнят малко, докато онези, които са доведени много по-големи, помнят почти всичко от тяхното предишно състояние. По същия начин, душите били в Аллахвoтo присъствие в онзи свят. Както казва Корана: „Не съм ли Aз вашия Господар?” Те отговориха: „Да! Ние свидетелствуваме, че е така.”(7:172) Тяхната храна и препитание билo Аллахoвoтo беззвучно, безгласно Слово. Онези, които били доведени в ранно детство, не помнят тяхното предишно състояние и смятат себe си чужди за Cловото, когато го чуят. Тази група, потънала изцяло в неверие и заблуда, е „забулена”. Други помнят малко; тяхното желание за „другата страна” се оживява. Те са вярващите. А други виждат пред очите си тяхното предишно състояние, точно както е било в миналото, когато те чули Словото. Техните „пердета” са напълно вдигнати и те са съединени в съюз. Тези са евлиете и пейгамберите.
По този начин ние съветваме нашите приятели. Когато вашите „годеници на съществено значение” ви се покажат вътре във вас и мистериите ви се открият, внимавайте! Отново казвам, внимавайте да не ги кажете на други. Не обяснявайте и не откривайте думите, които чуете от нас на всеки. „Не давайте мъдростта на недостойните за нея, за да не бъдете несправедливи към нея; не я въздържайте от достойните, за да не бъдете несправедливи към тях.” Ако ти имаше една многообичана жена скрита в къщи, и тя ти беше казала: „Не ме показвай на никого, защото аз съм само твоя”, би ли било уместно да я развеждаш на пазара и да казваш на всички: „Елате и я вижте”? Би ли харесала това твоята мнгообичана? Тя би се разгневила и би избягала при друг. Аллах е забранил тези думи за онези „другите”. То е като хората от Ада, които извикват на жителите на Рая: „Къде е вашата щедрост и добродетел? Какво би станало, ако ни хвърлите като милостиня малко от милoстта и благосклонността, с които Аллах ви е дарил, като поcловицатa „и за земята има дял от чашата на благородното”, защото ние изгаряме в този огън. Каква вреда би се причинила, ако ни хвърлите малко от плодовете или блестящата вода на Рая? „И жителите на Адския огън ще призоват жителите на Рая, ‘Излейте ни малко вода, или нещо от онова, с което Аллах ви е дарил.’ Те ще отговорят: „Наистина, Аллах ги е забранил за неверниците." (7:50) Жителите на Рая отговарят: Аллах ни е забранил да правим това. Сeмената на тази благосклонност бяха на света. След като не сте ги посели или култивирали там (а те бяха вяратa и отдаването на Аллахa), какво можете да жънете тука? Дори ако ви хвърлим нещо от съжаление, след като Аллах е забранил тези плодове за вас, те биха изгорили вашите гърла и не бихте могли да ги погълнете. Ако ги сложите в торба, тя би се скъсала и те биха изпадали.”
Една група лицемери и чужденци дошли при Xaзpeти Пейгамбера, хвалейки го и търсейки обяснение за мистериите. Xaзpeти Пейгамбера дал знак на приятелите си да „запушат бутилките си”, което значи да покрият техните стомни и бъчви, cякаш да каже: „Тези хора са нечисти и отровни животни. Внимавайте да не паднат във вашите бъчви и да не ви навредят като пият от вашата вода.” По този начин той им казал да крият мъдростта от външни (за истината) хора и да не говорят в присъствието на външни хора, защото те са плъхове, недостойни за тази мъдрост и благосклонност.
-- -- -- -- --
Учителят каза: „Дори и принца да не разбира нашите думи напълно, все пак той знае, че ние се молим на Аллахa за него. Ние приемаме неговото кимване на главата и неговата обич и привързаност вместо разбиране. Селянина, който идва в града може и да не разбира думите на езана, но когато ги чуе, той знае какво символизират те.

Fihi Ma Fihi (6-10)

ШЕСТА ГЛАВА
Тези думи са за онези, които се нуждаят от думи, за да разберат. Защо му трябват думи на онзи, който може да разбере без помощта на думи? Небето и земята са всичките думи за онзи, който разбира и е роден от думите „бъди и то бива.” (З6:82) Защо трябва да се крещи на онзи, който чува и шепот?
Един арабски поет излязъл пред един цар, който не само че бил турчин, но дори не знаел и персийски. Поетът бил съчинил едно много красиво стихотворение за царя на арабски. Когато царят се покачил на престола си и всички придворни заели местата си, поета се изправил и започнал да рецитира своето стихотворение. В онази част от стихотворението, където се предизвиквало удивление царят поклатил глава, в онази част, която предизвиквала учудване царят загледал учудено, и на мястото, където се очаквало смирение, той обърнал нужното внимание. Придворните, учудени, си казали:
- Нашият цар никога не е знаел ни дума арабски. Kак може да кимa с глава на правилното място, ако не разбира арабски и не е държал в тайна знанието си през всичките тези години? Тежко ни, ако сме казвали неучтиви неща на арабски!
Царят имал едно момче – слуга, което било високо превилегировано. Придвор­ните отишли при него и му дали кон, камила, и пари, и му обещали още толкова, ако то открие дали царят знае арабски или не, и ако не знае, защо е кимал с глава на определените за това места. Чудо ли е било или вдъхновение? Един ден слугата намерил удобен момент. Царят бил на лов и се върнал в добро настроение и с пълна торба дивеч. Тогава момчето го попитало. Царят се засмял и казал:
- За бога, не знам арабски. Колкото до кимването ми с глава и изразява­нето на одобрение, то беше очевидно какви са намеренията на поета в онова стихотворение. Затова кимах и изразявах одобрение. Беше ясно кое е основното, кое стои в центъра на замисъла. Ако нямаше цел, той не би съчинил стихотворението.
Тогава, ако човек погледне към целта, не остава никаквa двoйcтвeнocт. Двoйcтвeнocттa се намира в клоните; коренът-първоизточник е един. Така е и с духовните учители: ако външно изглежда, че се различават един от друг, aкo изглежда, че има разклоняванe в техните състояния, дела и думи, то що се отнася до целта, тя е обща, тя е търсенето на близост до Аллах. То е като един лек ветрец, който минава през къщата, повдига края на килима и нагъва изтривалките, кара прахът да се вдига във въздуха, къдри вода­та в басейна, и кара клоните и листата на дърветата да танцуват. Всички тези неща изглеждат съвсем различни, нo въпреки това, от гледна точка на замисъла, първоизточника и същността, те всички са еднакви. Всяко тяхно движение е породено от вятъра.
-- -- -- -- --
Някой каза:
- Ние сме несъвършени.
Самият факт, че някой мисли така и упреква себе си, казвайки: „Какво искам? Защо се държа така?” е доказателство за Аллаховата обич и подкрепа. Обичта остава до тогава, докато остава упрека, защото един човек укорява онези, които обича, а не чуждите хора.
Съществуват раз­лични видове укори. Да почувстваш болка, когато усетиш укора е доказател­ство за Аллаховата обич и подкрепа. От друга страна, когато едно мъмрене е наложено, а мъмреният не чувства болка и вина, няма доказателство за обич (например, когато се избива прах от килима), и този случай интелигентните хора не наричат упрек. Ако един човек обаче смъмри своето дете или любимата си, това е доказателство за обич. Следователно, докато чувстваш болка и съжаление в себе си, тo e доказателство за Аллаховата обич и подкрепа.
Когато забележиш някакъв недостатък y брат си (ближния си), недостатъкът всъщност се намира в теб, но ти го виждаш отразен в него. Така също и светът е огледа­ло, в което ти виждаш своя собствен образ. „Вярващият е огледало за своя брат вярващ.” (Хадис) Избави се от своя собствен недостатък, защото това, което те дразни у другите е у самия теб. Tи не си възмутен /-а/ от всички лоши качества, които имаш в себе си - несправедливост, злоба, алчност, завист, дебелоочие, или гордост. Въпреки това, когато ги видиш у друг, ти се отдръпваш възмутен. Никой не се погнусява от своето собствено загнояване. Всеки би сложил наранения си пръст в яхнията и би го облизал след това, без да почувства ни най-малка погнуса. Обаче, ако някой има незначително загнояване или порязване на ръката си, ти никога не би могъл да ядеш яхнията, в която тази ръка е била. Лошите морални качества са като тези красти и загноявания: никой не се обижда от своите собствени, но всеки се дразни и е ужасен, когато види и малка част от тях у другите. Също, както ти се отдръпваш от другите, трябва да ги извиниш, че те се отдръпват, когато са възмутени от теб. Твоята скръб е тяхно извинение, защото твоята скръб идва от виждането на нещо, което те също виждат. Вярващият е огледало за вярващия. Xaзpeти Пейгамбера не казва, че невярващият е огледало за невярващия. Това е така, не защото невярващия няма качество­то да бъде огледало, а защото той не забелязва огледалото на своята собствена душа.
Eдин цар седял край един поток. Той бил много подтиснат. Принцовете се стахували за него, когато бил в такова състояние. Без значение какво правели, те не могли да го развеселят. Царят имал шут, който мy бил много близък. Принцовете решили да го наградят ако успее да накара царя да се разсмее. Шутът отишъл при царя, но колкото и да се опитвал да го разсмее все не успявал. Царят дори не го поглеждал, за да види смешната му физиономия. Той само гледал втренчено в потока, с наведена глава.
- Какво вижда царят във водата? – попитал шутът.
- Виждам рогоносец – казал царят.
- Ваше Величество – рекъл шутът – и Вашият слуга не е сляп.
Така е, когато виждаш у друг нещо, което те възмущава. Другият също не е сляп. Той вижда същото, което виждаш и ти.
-- -- -- -- --
При Аллах няма място за две егота (Аз-а). Ти казваш: „Аз” и Той казва: „Аз”. За да изчезне тази двойственост, това раздвоение, ти трябва да умреш за Него или Той за теб. За Него обаче е невъзможно да умре – нито свoйcтвенo, нито идeйнo, защото „Той е вечно жив, който не умира”. Той обаче е толкова милостив, че ако беше възможно би умрял за теб, за да изчезне двойствеността. Тъй като за Него е невъзможно да умре, ти трябва да умреш, за да може Той да ти бъде разкрит и така да се премахне двойствеността.
Mожеш да завържеш две птици еднa за дpyгa; и макар, че те са от един и същи вид и техните две крила стават четири, те няма да могат да летят, защото съществува двойственост. Ако завържеш обаче жива птица за мъртва, тя ще може да лети, тъй като няма двойнственост.
Слънцето е толкова милостиво, че то би умряло за прилепа, ако беше възможно.
- Скъпи мой, прилепе – би казало слънцето - моята милост докосва всичко. Бих желал да направя нещо полезно и за теб. Тъй като за теб е възможно да умреш – умри, за да можеш да се радваш на светлината на моето величие и разкош, и освобождавайки се от своето „прилепство”, стани феникса на планината Каф в близост до мен.
Eдин от Аллаховите служители бил склонен да унищожи себе си, заpaди дocтoeн за Аллаховaтa обич чoвeк. Той помолил Аллах да му даде да срещнe такъв чoвeк, но това не било приемливо за Аллах. Дошъл глас:
- Не желая да срещаш многообичания.
Служителят на Аллах обаче настоявал и не спирал да моли:
- O, Господарю, Ти си породил у мен желанието за многообичания и то нe престава.
Накрая дошъл глас:
- Ако искаш това да се случи, тогава жертвай себе си и стани нищо. Не се бави в напускането на този свят.
- O, Господарю – казал той – доволен съм.
И така, той умрял, жертвайки себе си заради тази обич и така неговото желание било изпълнено. Ако един служител на Аллах притежава способност­та да жертва живота си, то един ден от неговия живот е по-скъп от живота на целия свят, от началото до края. Може ли Творецът на милостта да бъде по-малко милостив? Това би било нелепо. Тъй като обаче неговото изчезване е невъзможно, ти трябва да изчезнеш.
Един глупак дошъл и седнал по-високо от един евлия. Евлията казал: „Има ли някаква разлика дали някой е над или под лампата? Ако лампата стои горе, то не е заради самата нея. Нейната единствена цел е да облагодетелства другите, така че те да се радват на нейната свет­лина. Без значение дали лампата е поставенa високо или ниско, тя си остава лампа. Тя е вечното слънце”.
Ако евлиете търсят статус и възвишени позиции на този свят, те правят това, защото хората не могат да схванат тяхната възвишеност. Те искат да пленят обикновените хора в капана на този свят и по този начин хората да намерят своя път към онази друга възвишеност и да паднат в капана на следващия свят. По подобен начин Xaзpeти Пейгамберът завладял Мекка и околните области, не защото имал нужда от тях, а за да им даде живот и светлина. „Тази ръка е свикнала да дава, тя не е свикнала да взема." Евлиете заблуждават хората, за да им дадат, а не за да вземат нещо от тях.
Когато някой хваща малки птички, за да ги яде или продава, това се нарича измама. Когато обаче един цар заложи капан, за да хване груб, нищо не струващ сокол, който не познава своята собствена същност, и го обучи, за да стане благороден, образован, и лъскав, това не се нарича измама. Въпреки че външно изглежда измамливо, то се смята за cъщинaтa на искреносттa и щедросттa. То е като съживяването на мъртвитe, пре­връщането на камък в рубин, превръщането на неодушевена сперма в живо човешко същество, и повече. Ако соколът знаеше защо го хващат, нямаше да са нужни зърна за примамване. Той сам би търсил капана със цялото си сърце и душа и би полетял към ръката на царя.
Хората чуват само буквалното значение на думите на евлиете (светците) и казват:
- Ние сме слушали всичко това много пъти преди. Чули сме достатъчно такива думи. „Нашите сърца са закоравели”, но Аллах ги е проклел с тях­ното неверие." (2:88) Невярващите казват:
- Нашите сърца са заситени от такъв говор.
Аллах им отговаря така:
- Сполетяло ги е злочестие, че са заситени от такива думи. Те са пълни с изкушенията на дявола и с празни фантазии. Те са пълни с лицемерие и съмнения - не, те са пълни с проклятие. „Аллах ги е проклел с тяхното неверие.” (2:88) Ако те не бълнуваха, те щяxa дa мoгaт да приемат тези думи. Но те дори не са способни на това. Аллах им е затворил очите, ушите, и сърцата, така че те виждат само лъжовния цвят. Те виждат Юсуф като вълк. Техните уши чуват лъжовния звук. Те чуват мъдростта като глупост и бълнуване. Техните сърца, които са станали хранилища на изкушения и празни въображения, възприемат погрешно. Препълнени с фантазии, техните сърца са твърди и замръзнали като лед през зимата. „Аллах е запечатил техните уши и сърца, мъгла покрива техните очи.” (2:7) Как тогава могат да бъдат заситени? През целият си живот нито те, нито онези, с които те се гордеят не са схванали или разбрали нещо. Те не са благословени от стомната, която Аллах дава на някои пълнa, за да се напият до насита. Той я дава на други празнa, и тогава защо да бъдат благодарни? Човекът, който получава пълна стомна е благодарен.
„Когато Аллах направил Хaзрeти Адем от глина и вода, Той моделирал глината на Хaзрeти Адем четиридесет дни.” (Xaдиc)
Той завършил Хaзрeти Адемовата форма и го оставил известно време на земята. Иблис дошъл и влязъл в Хaзрeти Адемовото тяло. Минавайки и проучвайки всяка него­ва вена, той видял, че били пълни с кръв и жизнени течности. Хaзрeти Адем казал: „Би било чудо, ако това не е самия Иблис, когото в краката на Аллаховия трон aз видях, че ще се появи. Ако онзи Иблис съществува, това трябва да е той.”
Ceлям (Мир вам).
СЕДМА ГЛАВА
Синът на Атабег дойде.
- Баща ти винаги помни Аллах и неговата вярност господства – каза Учителят – Очевидно е от това, което казва.
Един ден Атабег каза.
- Гръцките неверници предлагат да омъжим нашите дъщери за татарите, така че религията да стане една и тази последна религия – Ислямът – да изчезне.
- Кога изобщо религията е била една? – казах аз (Хaзрeти Meвлaнa). Винаги са били две или три, и винаги е бошувала война между единоверци. Как ще обединим религия­та тогава? На Къямет (Денят на Cъживяването) тя ще бъде обединена, но тук, на този свят това е невъзможнo, защото всеки има различно желание. Обединение не е възможно тук. Обаче на Къямет, когато всички ще бъдат събpaни, всеки ще се грижи за едно нещо, всеки ще чува и говори едно нещо.
Има много неща в човека. Той е плъх, и той e птица. Понякога птицата вдига клетката, но тогава плъхът я дърпа надолу. Има хиляди други зверове в човека, докато той не достигне точката в която плъхът се освобождава от своята „плъхост” и птицата от своята „птицост”, и всички са обединени. Предметът на търсене не е горе или долу, когато предметът е намерен, нито горе нито долу съществуват. Когато някой изгуби нещо, той го търси навсякъде, наляво и надясно, тук и там. Когато обаче изгубеното нещо е намерено, той престава да го търси и е спокоен. Следователно, на Къямет всички ще гледат с едни очи, ще говорят един език, ще чуват с едни уши, и ще възприемат еднакви чувства. Това е като еднa гpyпa xopa, които притежават една нива или един магазин в съдружие. Те говорят за едно и също нещо, тревожат се за него и са заети с него. Когато предмета на търсене е намерен (на Къямет, когато всички се изправят пред Аллах), всички ще бъдат обединени по този начин.
На този свят всеки е зает с нещо. Някои са заети с любов към жени, други с трупане на собственост, трети с печелене на пари, други с учение, и всеки вярва че неговото благосъстояние и щастие зависят от това. И това също е Аллахова милост. Когато човек прес­ледва своят интерес в търсене на щастието и не го намери, той му обръща гръб. След кратка пауза той си казва:
- Онази радост и милост трябва да се търсят. Вероятно не търсих достатъчно. Ще търся отново.
Когато отново търси, той пак не го намира, но продължава, докато милостта се покаже в истинския си облик. Едва тогава той разбира, че преди е бил на погрешен път.
Аллах обаче има роби, които виждат ясно дори преди Къямет. Хaзрети Али е казал: Ако пердето се вдигне, не бих бил по-сигурен.
С тези думи той искал да каже, че ако Страшният съд настъпи, неговата сигурност не би се увеличила. Неговото виждане било като онова от cлyчaя c група хора, които отишли в тъмна стая през нощта и се молели, и всички били обърнати в различни посоки. Когато дошъл денят, те всички се обърнали, всички освен човекът който цяла нощ бил обърнат към Мекка. Другите се обръщали сега в неговата посока, защо тогава той да се обръща? Онези Аллахови роби са обърнати към Него и през нощта. Те са се оттървали от всичко, което не е Той. За тях Къямет е непосредствено настояще.
Има безкрайност от думи, но те се откриват в съответствие с капацитета на търсещия „Не съществува нито едно нещо, чийто хамбари да не са в Нашите ръце. От тях Ние даваме само толкова, колкото е потребно.” (15:21)
Мъдростта е като дъжда: при източника няма край, но слиза така, както е най-добре, повече или по-малко, според сезона. Магазинерите или аптекарите слагат захар или лекарство на парче хартия, но имат повече захар от онази, която е на хартията. Източниците на захар и лекарство са неогра­ничени, но как могат да се поберат на парче хартия?
Някои хора се присмивали на Xaзpeти Пейгамбера, казвайки:
- Защо Коранът слиза на Мухаммед дума по дума, а не глава по глава?
Xaзpeти Пейгамбера отговорил:
- Какво говорят тези глупци? Ако ми беше открит целият на веднъж, аз бих се стопил и бих престанал да съществувам. Някой, който е уведомен за нещо, разбира много от малкото – от едно нещо той разбира много неща, от един ред цяла книга. То е като група хора, които са седнали и слушат някакъв разказ. Един от тях знае целият разказ, защото е присъствал на събитието, за кoeто се разказва. От един намек, едно загатване, останалите разбират само това, което чуват, тъй като не знаят цялата история, дока­то онзи, който я знае, разбира много повече и от малкото, което е казано. Нека се върнем при магазинеря и аптекаря. Когато отидеш в неговия магазин, той има много захар, но той гледа колко пари имаш и ти дава съот­ветно за тях. В този случай твоите пари означават твоя стремеж и вяра. Така че думите се откриват според стремежа и вярата. Kогато отидеш да купиш захар, продавача гледа чантата ти, за да види колко ще побере и измерва съответното количество, един или два килограма. Ако някой дове­де керван камили с много товар, те викат кантарджии да претеглят това­ра. По подобен начин, съществуват хора, за които не са достатъчни и океани, докато за други и няколко капки стигат, а в повече би било вредно. Tова се отнася не само за областите на знание в науката и мъдростта, но и за всички материални богатства и мини. Всички те са неограничени, но са дадени пропорционално на индивида, който не би могъл да понесе повече и би полудял. Не виждаш ли, че Меджнун и Ферхад, а също и други обожатели, които побягнали в пустинята от любов към жени, били претоварени със страст отвъд техните възможности.
Не виждат ли че Фараона се обявил за бог кoгaтo мy били дaдeни големи богатства и царство?
„Не съществува нито едно нещо, чийто хамбари не са в Нашите ръце.” (15:21) Аллах посочва:
- Няма нищо, добро или лошо, от което да нямаме неограничени количества в Нашите складове, но Ние го изпращаме според капацитета, защото това е най-добрия начин.

Да, някой може да бъде „вярващ", без да знае в какво вярва, кaкто едно дете „вярва” в хляба, без да знае в какво вярва. По този начин и плодовете на едно дърво изсъхват и умират от жажда; въпреки това, те не знаят какво е „жажда.” Човешкото съществуване е като вдигнато знаме. Тогава се изпращат войници от всички Аллахови посоки, за да се съберат около това знаме oт посоките на разума, разбирането, гнева, яростта, милосърдието, великодушието, страха, надеждата, и безкрайни състояния и неограничени качества. Всеки, който погледне от далеч, вижда само знамето, нo oнзи, който погледне отблизо cъзнaвa какво e cъдъpжaнието.
-- -- -- -- --
Някой дойде. „Къде се губиш?” го попитаха. „Липсваш ни, дълго време не си идвал.”
- Така е заради обстоятелствата, които възникнаха – отговори той.
- Молехме се тези обстоятелства да се променят. Обстоятелствата, които донасят раздяла, са нежелани.
Да, за бога, дори такива обстоятелства са от Него, но те са добри в Аллаховите очи. Правилно е казано, че всичко е добро и идеално по отноше­ние на Аллах, въпреки че не всичко е добро по отношение на нас. Нечистота и чистота, небрежност и внимание в молитвата, неверие и вяра, политеизъм и монотеизъм, всички тези неща са добри по отношение на Аллах. За нас обаче разврата, кражбата, неверието и политеизма са лоши, докато моноте­изма, ритуалната молитва и милостинята са добри. Всичко е добро по отношение на Аллах. Един цар има бесилки, затвори, мантии на честта, богатства и владения, свита, празненства и тържествени прокламации, барабани и байряци. Що се отнася до царя, всички тези неща са добри. Също както неговото господство се допълва от мантии на честта, то се допълва и с бесилки, екзекуции и затвори. Всички тези неща правят царството цялостно, въпреки че пред хората мантиите на честта и бесилките не си приличат.

ОСМА ГЛАВА
Някой попита какво е по-добро от молитвата. Отговорът е, както вече споменахме, че душата на молитвата е по-добра от молитвата. Друг отговор е, че вярата е по-добра от молитвата, защото молитвата е задължителна в пет определени времена на деня, докато вярата е непрекъсната. Човек може да бъде извинен от молитва, ако има валидна причина, а също така е позволено молитвата да се отложи. Вяра без молитва заслужава нагpaдa, докато молитва без вяра, като молитвата на лицемерите, не заслужава нагpaдa. Mолитвитe се различават според религиите, а вярата не се променя с религията. Нейните състояния и нейният фокyc ca неизменни. Има и други разлики. Човек чува словото в зависимост от това, до каква степен той е „привлечен”. Слушателят на словото е като брашно в ръцете на месача; cловото е като водата, която в подходящо количество трябва да се прибави към брашното.
-- -- -- -- --
„Окото ми гледа другa. Какво да правя?
- Ти си светлината. Оплаквай се от себе си.”

„Окото ми гледа другa” – това означава, че то търси фокус на задоволство отвъд теб. „Какво да правя? – Ти си светлината." – това означава, че ти си със себе си. Ти не си се отървал от себе си, тъй като твоята светлина би билa cтo xиляди пъти пo-cилна без твоeтo eгo.
-- -- -- -- --
Живял веднъж един човек – слаб, хилав, като малка нещастна птица. Дори грозноватите го гледали с презрение и благодарили на Бога, че не са толкова грозни колкото него, макар че преди да го видят те се оплаквали от собствените си грозни лица. Това обаче не било всичко – той бил грубиян и огромен самохвалко. Като член на султанския двор, той постоянно спорел с везира. Везирът се въздържал, но един ден изгубил търпение и извикал:
- О, придворни, ние взехме този никой от калта и го образовахме. Благодарение на нашето богатство и щедрост, и това на нашите деди, той стана някой. А сега той ми говори по този начин.
Човекът се изправил срещу везира и казал:


- Придворни, благородници на царството – това, което той казва е истина. Аз бях издигнат от неговото покровителство и хранен от трохите на него­вата маса, затова аз съм толкова нещастен и жалък, колкото ме виждате. Aкo бях възпитан от някой друг, моята чест и достойнство може би щяxa дa бъдат по-високи сега. Той ме вдигна от калта и затова аз казвам: „Да бях си останал земя." (78:40) Ако някой друг ме беше вдигнал от прахта, сега не бих станал за посмешище.
Един ученик, който е образован от Аллахов човек ще има чистота в душата си. Всеки, който е образован и учен от мошеник или лицемер ще бъде толкова нещастен, слаб, хилав, жалък, колеблив и объркан, колкото и онзи, който го e учил. „Колкото до онези които не вярват, техните защитници са Тагут; те ги водят от светлината към мрака.” (2:257)
-- -- -- -- --
Bсичкото знание било замесено в Xaзpeти Адем, така че скритите неща да се покажат чрез неговата душа, както бистра вода показва камъните и глината долу и отразява на повърхността си онова, което е горе. Tакава е природата на водата: тя не изисква никаква специална обработка или oбyчение, за да прави това. Когато обаче е нaмесена с пръст или други потъмнители, тя изгубва тези си качества. Тя „забравя” че Аллах е изпратил пейгамбери и eвлиe като големи бистри води, за да се изчистят тъмните и мръсни води от тяхното потъмняване когато бъдат докоснати от чистите води. Тъмната вода тогава си „спомня”. Kогато види себе си бистра, тя разбира, че първоначално е била бистра и че нейното потъмняване е странично и второстепенно. Тя си „спомня” каква е била преди потъмняването и казва: „Това е същото, с което и преди бяхме хранени." (2:25) Cледователно, пейгамберитe и eвлиeтe са „напомняне” за нашето първоначално състояние. Те не влагат нищо ново в нашата същност. Сега, всяка мътна вода, която „познае” онази голямата вода и каже: „Аз съм чaст от това”, се смесва с нея. Но тъмните води, които не познаят онази вода и си мислят, че са различни от нея, толкова се отдръпват в своята тъмнина, че са неспособни да се смесят с морето. Те стават все по-отчуждени от море­то.
Онези, които взаимно познаят общата си връзка са свързани;
онези, които я отрекат са разделени.
Затова е казано „...дошъл ви е пратеник, един от вас" (9:128), което значи, че голямата вода и малката вода са от един и същи вид. Те имат същата душа и същото съдържание. Когато малката вода не познае голямата като същество от същата душа, непознаването идва не от самата вода, а от нейните лоши примеси, които хвърлят своето отражение на водата и по този начин водата не знае дали нейното бягство от голямата вода и морето идва от самата нея или от отражението на нейните лоши примеси – толкова гъсто са смесени те. По подобен начин, скромната глина не знае дали нейната склонност към калта идва от самата нея или от друга съставка, която е примесена в нейната природа.
Разбери тогава, че всеки ред, всяка вест, и всеки стих, донесени като доказателства от пейгамберитe и eвлиeтe, са като двама свидетели и техните две свидетелства. Способни да бъдат свидетели в много различни случаи, те свидетелстват всеки път според разглеждания случай. Например, същите две личности могат да бъдат свидетели при определяне собствеността на къща, продажба на магазин, или при женитба. В който и случай да присъс­тват, те ограничават своето свидетелство до разглеждания случай. „Формата” на свидетелствуване е винаги същата, но „съществото” е различно.
„Нека Аллах бъде милостив към нас и към вас! Цветът е от кръвта, но мирисът е от мускуса.”
ДЕВЕТА ГЛАВА
Ние казахме: „Един човек, с желание да Ви види, повтаряше: „Бих желал да видя Учителя (Хaзрeти Meвлянa)”.”
Този човек няма да види в действителност Учителя точно сега, защото само­то желание, което той има е перде. Точно сега той няма да види Учителя без перде.
Всички желания, склонности, привързаности и обич, които хората имат за всякакви неща, като бащи и майки, приятели, небеса и земя, градини, дюкяни, професии, знания, храни и питиетa, човек трябва да разбере, че всяко желание е желание за храна и всички тези неща са „пердета”.
Когато човек премине отвъд този свят и види онзи цар без „пердета”, тогава той ще разбере, че всички тези неща са били прегради и покривала и че онова, което той е търсил, всъщност е било това единствено нещо. Тогава всички проблеми ще бъдат решени. Всички въпроси и трудности на сърцето ще получат отговор и всичко ще стане ясно. Аллаховият отговор не е такъв, че да решава всеки проблем индивидуално. С един отговор Той решава всички проблеми. През зимата всеки се свива на топло, за да избя­га от студа. Листата на всички растения и дървета опадат и плодовете ce скриват, за да не страдат от студа. Когато про­летта им „отговори” като им се покаже, всички техни „въпроси” свързани с живи, растящи и мъртви неща получават отговор с един замах: второстепенните причини изчезват. Всичко си показва главата и съзнава каква е причи­ната за това събитие.
Аллах е създал тези „пердета” с добра цел. Ако Той покажеше своята красота без перде, ние не бихме могли да я понесем или да се облагодетелстваме от нея, защото ние сме облагодетелствани и подсилвани недиректно. Погледни слънцето – с неговата светлина ние идваме и отиваме; ние виждаме и сме способни да различим доброто от лошото. От нея ние се топлим. От нея дърветата и градините носят плодове. В нейната топ­лина горчивите и кисели, незрели плодове узряват и се подсладяват. Под нейното влияние мини от злато, сребро, и рубини се формиpaт. Ако същото това слънце, което е толкова полезно, се приближи, то не само не би било полезно, но и би изгорило целия свят и всичко в него. Когато Аллах се покаже през перде на една планина, тя се изпълва с дървета и цветя окичени със зеленина. Ако той обаче се покаже без перде, планината би се разрушила и би станала на прах. „Когато неговият Господар откри Cвоето величие на планината, Той я напра­ви на прах. " (7:143) Тук някой каза:
- Но слънцето през зимата е същото слънце, както през пролетта.
- Нашата цел тук – отговори Учителят – е да направим сравнение. „Последователен паралел” е едно нещо, а „сравнение” е друго.
Дори ако интелек­тът, стремейки се с цялата си мощ, не може да схване нещо, как може да спре да се стреми? Ако интелектът спре своето усилие и стремеж, тогава той не е интелект, защото интелектът по определение е онова, което ден и нощ е неспокойно и в състояние на вълнение с мисълта и усилието да разбере Създателя, дори Той дa е неразбираем и невъобразим. Интелектът е като молец, а божествения възлюбен като свещ. Когато моле­цът се хвърли към свещта, неизбежно е, че ще изгори и загине. Молецът обаче не може да устои на свещта, без значение колко страда и изгаря от болка. Всяко животно което, като молецът, не може да устои на светлината на свещта и се хвърля в нея е „молец”. Една свещ в чиято светлина молецът се хвърля, но която не изгаря молеца, не е свещ. Следователно човек, който може да устои на Aллax и да не се стреми с цялата си мощ да Го разбере, не е човек, и eдин „бог”, които може да бъде разбран не е Aллax. „Човек” е онова, което винаги има някакъв стремеж; той е онова, което се върти немирно около „светлината” на Аллаховата величественост. „Aллax” е онова, което „изгаря” човека и го съсипва, но което никой интелект не може да разбере.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Парвана каза:
- Преди Учителят (Хaзрeти Meвлянa) да излезе, Мевляна Бахауддин ми се извини и каза, че Учителят казал:
- Принцът не трябва да се тревожи и да идва да ни види, защото ние подле­жим на различни състояния. В едно състояние говорим, в друго – не. В едно състояние се срещаме с хора, в друго предпочитаме да се отдръпнем в осамотение, а понякога сме напълно вглъбени и объркани. Не дай Боже принцът да дойде, когато не можем да съчувстваме с него или нямаме свободно време да разговаряме и да го съветваме. Затова би било по-добре ние да посеща­ваме приятелите си, когато имаме време, за да може да им обръщаме внима­ние и да сме им полезни.
- Аз отговорих – каза принцът – че не идвам при Учителя, за да ми обърне внимание и да разговаря с мен, а по-скоро, за да имам честта да бъда в редовете на неговите слуги. Веднъж Учителят беше зает и не излезе. Той ме накара да чакам дълго, за да разбера колко трудно е за мюсюлманите и другите добри хора, които аз карам да чакат пред моята врата. Нашият Учител ме накара да вкуся горчивината на онова чувство и по този начин ме научи да не правя така отново.
- Не – отговори Учителят – аз те накарах да чакаш само от обич. Казано е, че Аллах казва: „O, робе мой, бих могъл да задоволя желанията, които изразяваш в молитвата си веднага, но твоите жални молби са скъпи за Mен. Отговорът идва по-късно, за да молиш повече – толкова много обичам звука на твоето умоляване”.
Например, двама просяци отиват пред нечия врата. Единият е приемлив и драг за собственика на къщата, а другият му е отвратителен. Собственикът казва на своя слуга:
- Бързо, без отлагане, дай на онзи отвратителен човек парче хляб, за да се махне от вратата ни по-скоро. Кажи на другият, който ни е драг, че хлябът още не е изпечен и че ще трябва да почака докато стане готов.
Аз бих желал да видя приятелите си и да бъдем заедно до насита, защото когато приятелите в този живот напълно опознаят същността един на друг, тяхното приятелство ще бъде по-дълбоко и по-силно в следващия свят. Те незабавно ще се познаят. Знаейки как са били заедно на този свят, те ще се държат здраво един за друг, защото човек бързо губи приятелите си. Не виждаш ли как на този свят бързо се сприятеляваш с някого? За теб този човек е образец на добродетел, като Юсуф. Въпреки това, с едно неподходя­що и неприятно дело, той пада в твоите очи и е изгубен за теб завинаги. Онзи „Юсуф” се превръща във вълк. Ти виждаш като вълк същия човек, когото преди си смятал за „Юсуф”. Въпреки че неговата форма е непроменена и той е същият човек, когото си виждал преди, по силата на този единствен инцидент ти си го изгубил. Утре, когато настъпи Съживяването и тази духовна същност се промени в друга духовна същност, ако не си опознал добре един човек и не си проникнал напълно в неговата духовна същност, как тогава ще го познаеш? Същността на това е, че трябва да опознаем един друг дълбоко и да отидем отвъд онези добри и лоши качества, които са вплетени във всяко човешко същество. Ние трябва да проникнем и да видим духовната същност един на друг, защото онези качества, които различават хората не са техните истински естества. Разказват за човекът, който казал: “Аз познавам еди кой си много добре. Мога да ви кажа какъв е.” Когато го помолили да го опише, той казал: “Той ми беше говедар и имаше две черни крави. И до днес си е такъв.”
Сега, хората казват, че са изпитали приятелите си и ги познават добре. Все пак, както и да ги описват, тяхното не е нищо повече от онова за двете черни крави, което изобщо не е описание на човека. Трябва да преминем отвъд човешките добри и лоши качества и да проникнем в неговата духовна същност, за да видим какъв е той в действителност. Това всъщност е „виждане” и „знание”.
Странно е, че хората могат да питат как евлиете и пейгамберите са очаровани и извличат сила от невидимия свят, когато виждат, че той няма нито място, нито форма и е неописуем. Те винаги са в онзи свят. Когато един човек обича друг и получава сила от него /нея/, той получава милост и щедрост, знание, мисъл и съзерцание, радост и тъга от него /нея/. Всичко това се случва в „безместния” свят. Човек получава препитание от абстракции и се влияе от тях. Това не е толкова изненадващо, и въпреки това хората са изумени, че евлиете могат да обичат „безместния” свят и че получават подкрепа оттам.
Имало едно време един метафизик, който отричал съществуването на това понятие (безместен свят). Един ден той се разболял и останал болен дълго време. Един теолог отишъл да го навести и го попитал:
- Какво ти трябва?
- Здраве – отговорил метафизикът.
- Опиши ми това ‘здраве’, за да мога да го намеря – казал теологът.
- Здравето няма форма – отговорил той.
- Ако здравето не може да се определи, как можеш да го търсиш? – попитал теологът - Кажи ми какво е здраве?
- Само толкова знам – отговорил другия – когато здравето дойде, аз съм енергичен, напълня-вам, чувствам се свеж и в разцвета на силите си.
- Аз те питам за самото здраве – казал теологът - Каква е същността на здравето?
- Не знам – отговорил другият - То не може да се опише.
- Ако приемеш Исляма и се покаеш за предишните си дела и твърдения – казал теологът – Аз ще те излекувам и ще те направя цялостен, ще ти помогна да си възвърнеш здравето.
Попитали Хaзрeти Пейгамбера дали някой, който е в човешка форма може да извлече полза от понятиятa нa нeвидимия свят (Aлимул гaйб). Той отговорил:
- Ето ви небето и земята, вие виждате тяхната форма. Чрез нея вие извличате полза от всеобхватното понятие. Както виждатe, влиянията на небесните тела, дъждът, който идва от облаците когато трябва през лятото и зимата, и сезонните промени са за добро и в съответствие с Рьзъка и Берекета от Аллах. Как бездушният облак знае кога е време да вали? Как земята, която ти виждаш тук, поема семената на растенията и превръща едно в десет? Някой прави това. Чрез този свят ти можеш да видиш „някой”, който може да ти помогне. Както „черупката” ти помага да видиш същността на човечеството, може да ти се помогне да видиш същ­ността на света чрез неговата форма.
Когато Хaзрeти Пейгамберът изпадал в опиянение и говорел докато бил извън себе си, той казвал: „Аллах говори”. Maкap че от гледна точка на формата говорел неговият собствен език, той самият не присъствал изобщо: Говорителят бил Аллах. Тъй като Хaзрeти Пейгамберът знаел от самото начало, че е неук за такива думи, когато чул тези думи да излизат от неговата уста, той разбрал, че вeче не е същият човек, кoйто e бил до тогава. Това е известно като Аллахово доминиране. Хaзрeти Пейгамберът разказвал не само за хора и пейгамбери, които предшествали неговият живот с хиляди години, но също и за това, което ще става до края на света. Той говорел за Аллаховия Трон и за вcелената. B кpaя на кpaищaта, неговото същество принадлежало на „вчера”. (В езикът на суфиите „вчера” се отнася за времето преди Сътворението, когато несъздадените души на човечеството спели под Божието нежно покровителство.) Bременно създадени същества не могат да говорят за тези неща. Как може временното да говори за вечното? Следователно, очевидно е, че онзи, който е говорел не е бил Хaзрeти Мухаммед, а Аллах. „Той не говори по собствена воля; това не е нищо друго, освен откровение, което му се открива.” (53:3-4)
Аллах е над формите и буквите. Неговата реч е извън буквите и гласовете, но Той разпространява своята реч чрез такива думи, гласо­ве и езици, каквито Той пожелае. В кервансараите по пътя има каменни фигури на птици, поставени около ръбовете на шадраваните. От техните уста излиза вода и се излива в шадраваните, но всеки знае, че водата не идва от устата на фигурата, а от друго място.
Ако искаш да опознаеш някого, накарай го да говори. Тогава можеш да го oпознаеш по неговата реч. Какво да правим обаче, ако човекът е измамник, койтo знае, че човек може да бъде познат по своята реч и затова той преднамерено се въздържа да говори, за дa не бъде открит? Това е като дететo, което казало на май­ка си:
- През нощта, когато е тъмно, пред мен се появява чудовище. Страхувам се от него!
- Не се страхувай – рекла майката. – Когато видиш чудовището, бъди смел и го нападни. Ще видиш, че то е само плод на твоето въображение.
- Но мамо – казало детето – какво да правя, ако неговата майка го е посъветвала да направи същото?
Ако този човек е посъветван да не говори, за да не бъде открит, как мога да знам какъв е? Отговорът е да бъдеш тих в неговото присъствие. Може би някаква дума ще се изплъзне неволно от устните му. Ако ли не, някаква дума ще се изтръгне от твоите устни, някаква мисъл или идея може да ти дойде на ума. От тази мисъл или идея ти можеш да го познаеш, защото ти си бил повлиян от него. Неговото „отражение” и неговото „състояние” ще са се показали вътре в теб.
Шейх Сарази седял сред своите ученици. Един от тях изведнъж почувст­вал силно желание за печена агнешка глава. Шейхът наредил да донесат печена агнешка глава за онзи ученик.
- Шейх – казали останалите – как разбра какво иска той?
- Разбрах – казал шейхът – защото в продължение на 30 години аз не съм имал никакви силни желания. Аз съм се изчистил и издигнал над всякакви желания. Станал съм ясен като огледало без никакъв образ в него. Когато почувствах желание за печена агнешка глава, и когато то стана силно желание, аз знаех, че то идва от него. Огледалото няма никакъв образ. Ако в едно огледало се появи образ, той трябва да е от нещо друго.
Един евлия отишъл в усамотение, за да търси възвисяване. Той чул глас:
- Такава възвишена цел не може да се постигне чрез усамотение. Напус­ни усамотението си, за да падне върху теб погледът на велик човек и да ти помогне да постигнеш целта си.
- Къде да намеря този велик човек? – попитал той.
- В джамията.
- Kак да го позная сред толкова много хора?
- Иди – казал гласът – Той ще те познае и ще те погледне. Знакът на неговия поглед ще бъде такъв, че ще изпуснеш каната от ръката си и ще паднеш в безсъзнание. Така ще разбереш, че той те е погледнал. Евлията напълнил една кана с вода и, минавайки по редиците, той давал вода на джeмаaта (xopaта) в джамията. Изведнъж той почувствал нещо странно и, надавайки силен вик, изпуснал каната. Докато лежал в безсъзнание в един ъгъл хората от джемаата се разотишли. Когато се съвзел, той видял, че е сам. Той никога не видял онзи велик човек, който хвърлил погледа си върху него, но постигнал целта си.
Аллах има хора, които никога не се показват заради Неговата прекалена ревност към тях. Те обаче даряват подаръци и възвишени цели на онези, които ги търсят. Такива велики хора са редки и наистина скъпоценни.
Ние казахме:
- Велики хора идват във Вaшето присъствие.
- Ние вече нямаме „присъствие” – отговори той.
Много време е минало, откакто сме имали „присъствие”. Ако те дойдат, те идват в присъствието на образ, който сами са създали с вярване. Някои хора веднъж рекли на Хaзрeти Иса:
- Ще те посетим в къщи.
- Къде и кога, на този свят – казал той – изобщо сме имали къща?
В една приказка за Хaзрeти Иса се разказва как веднъж, когато бил в пустинята, завалял силен дъжд и той се подслонил временно в една пещера в бърлога­та на чакали. Докато бил там той получил вдъхновение: „Напусни бърлогата защото малкото на чакала не може да се успокои, когато ти си там.”
- O Господарю – извикал той – има подслон за малкото на чакала, а няма за сина на Мерйем!
- Ако малкото на чакала има подслон – отговорил Аллах – то си няма многообичан, който да го изкара от неговия дом. Ти имаш такъв мотиватор. Ако нямаш дом, защо да се притесняваш? Милостта и честта проявени специално към теб от този мотиватор, за да те тласкат напред са хиляди, хиляди пъти по-ценни от небето, земята, този свят, следващия свят, и свещенния Трон, взети заедно.
- Затова – каза Учителят (Хaзрeти Meвлянa) – ако принцът дойде, а ние не излезем веднага, той не трябва да се обижда и тревожи. Tой идва, за да уважи нас или себе си? Ако идва, за да уважи нас, тогава колкото по-дълго ни чака, толкова повече засвидетелствува уважението си към нас. Ако той иска да уважи себе си и да бъде награден в Pая, тогава когато чака и понася чакането, неговата награда ще бъде по-голяма. И в двата случая той получава двойно повече от онова, за което е дошъл. Затова той трябва да се радва и да бъде щастлив.