ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Всеки обича огледалото в което може да види собствените си атрибути и качества. Човек, който не познава реалността на своето лице, смята че велото което се отразява в огледалото е неговото лице. Открий лицето си, за да разбереш че аз съм огледало на твоето лице и ще знаеш че съм огледало.

На този, който казва че пейгамберите и евлиете излагат погрешни твърдения и че всичко в тях е спорно /подлежи на съмнения/, може да се отговори следното: „Със шапката си ли мислиш, или говориш посредством откровение, проницателност и далновидност? Ако имаш откровения и видения и говориш за тях, то тогава откровението е намерило съществуване и това е най-ценното и най-благородното нещо на света. То също е и мерилото /стандарта/ на истинитостта на пейгамберите, защото те не твърдят друго, освен че са вдъхновени от откровение което ти признаваш. Откровението може да се манифестира само посредством обект на откровение, защото глагола „да видиш” изисква нещо което да се види и наблюдател /който да го види/. Това, което се вижда е онова което се търси, а наблюдателя е търсача, или обратно. Чрез самото ти отричане, търсачът, търсенoто и виждането се потвърждават. Връзката между човека и Аллаха е нещо чието отричане задължително потвърждава нейното съществуване. Казват че някои хора са последователи на тъпак и го почитат като светец. Аз съм на мнение че „тъпия шейх” не е по-назад от камък или идол, чийто последователи ги обожават, залагат надеждите си в тях, копнеят за тях, молят ги за неща и плачат пред тях. Камъкът не чувства нищо от тези неща, но Аллах го е направил обект на обожаване за тях, въпреки че той самия нищо не знае.

-- -- -- --

Тези хора обичат техния умствен образ /който сами си са изградили/ за този безполезен шейх, който няма никакво знание за техните състояния на раздяла, единство и екстаз. Но дори погрешната обич към един умствен образ да предизвика екстаз, то не е същото като да водиш любов с любимата си, която те разбира и е чувствителна към твоето състояние.

Удоволствието на един човек който прегръща каменна колона в тъмнината, мислейки че това е неговата любима и обяснявайки се в любов не е същото удоволствие като на онзи който прегръща своята жива, чувствителна любима.