Fihi Ma Fihi (21-25)

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Шериф Пейсохта казва:
Онзи свещен Cъздател на изящество,
който няма нужда от света,
душата е изцяло Tой;
и все пак Tой е независим от душата.
Той е отвъд обхвата на твоята мисъл,
Той е неин фокус, и все пак независим от нея.

Тези думи са много срамни. Те не са нито възхвала за цар, нито похвала за роб. Малки човече, каква радост изпитваш от това, че Tой „няма нужда” от теб? Това не е начин, по който разговарят приятели – това е начин, по който разговарят врагове, защото врага е онзи, който казва: „Не ми трябваш за нищо, мога и без теб.” Представи си един мъж, който е пламенен обожател и който в състоянието на възторжена радост, би казал на своята любима, че тя е равнодушна към него. Той би бил като огняра, който казва: „Султана е безразличен към мен, простия огняр. Той си може и без всичките огняри на света.” Каква радост изпитва този нещастен огняр от султановото безразличие към него? Онова, което огняра трябва да каже е следното: „ Аз бях над пещта, когато султана мина. Аз го поздравих и той ме погледна с уважение. Докато отминаваше, той още ме гледаше!” От такива думи огняра ще изпита радост. Каква възхвала на царя е да се каже, че той е безразличен към огнярите? Каква радост изпитва огняра от това?
„Той е отвъд обхвата на твоята мисъл…” Малки човече, какво ли ще обхване твоята мисъл, освен че хората могат и без твоите мисли и фантазии? И дори и да им съчиняваш приказки от твоето въображение, те ще се отегчат и ще те оставят. Каква фантазия и представа съществува, от която Аллах да не е независим? Айета за Аллаховото самодоволство (92:8), е обявен за невярващите. Не дай си Боже да е за вярващите! Малки човече, Неговото самодоволство е доказан факт. Ако имаш духовно състояние /хал/, което има някаква стойност, тогава Неговото разчитане на теб е пропорционално на твоята духовна степен.
-- -- -- -- --
Шейх Махаллах казва: „Първо е виждането и само след това идва разговора и чуването. Всеки може да види султана, но само елита могат да разговарят с него.” Това е изкривено, срамно и обратно, защото Хазрети Муса първо разговарял и чул и едва по-късно замолил да види. Състоянието на разговора принадлежи на Хазрети Муса /Келямуллах/ (7:43), а състоянието на видение на Хазрети Мухаммед (53:6-11). Как тогава могат тези думи /шейховите/ да са правилни?
Един човек в присъствието на Шамсуддин от Тебриз каза: „Доказал съм съществуването на Аллах, напълно и неоспоримо.” На следващата сутрин Мевляна Шамсуддин каза: „Снощи меляикете се спуснаха и благословиха онзи човек, казвайки: „Хвала на Аллаха, той е доказал нашия Аллах. Нека Аллах му даде дълъг живот. Той не е навредил на смъртните.”
О, малки човече, Аллах е даден факт. Неговото съществуване не се нуждае от логично доказателство. Ако трябва да направиш нещо, тогава докажи, че ти самия имаш някакво достойнство и ранг в Неговото присъствие. Иначе Той съществува и без доказателства. „Няма нищо, което да не го възхвалява.” (17: 44) В това няма никакво съмнение.
-- -- -- -- --
Правниците са умни и удрят целта в тяхната професия десет пъти от десет опита, но между тях и другия свят е издигната стена, за да поддържа тяхната сфера на „законно и незаконно”. Ако те не бяха затворени от онази стена, те не би желали да правят онова, което правят и тяхната работа би се прекратила. Това е подобно на казването на нашия учител, че другия свят е като море, а този свят е като пяна. Аллах искал пяната да благоденствува, така че Той поставил хора на гърба на морето, за да я накарат да просперира. Ако те не бяха заети с тази работа, хората биха се унищожили взаимно и пяната би рухнала. За това беше опъната палатка за царя и определени хора бяха поставени да се занимават с нейната поддръжка. Един казва: „Ако аз не бях направил въжето, как можеше палатката да се изправи?” Друг казва: „Ако не бях направил коловете, за какво биха завързали въжетата?” И всеки знае, че те всички са роби на царя, който ще влезне в палатката и ще погледне своята любима. Ако тъкача се откаже от тъкането и се опита да стане везир, целия свят ще остане гол. За това на него му е дадено определено удоволствие от неговия занаят и той е щастлив. Онзи вид хора тогава са създадени да поддържат реда в света от пяна, и този свят /от пяна/ е създаден да поддържа онзи евлия. Хаирлия /благословен/ е онзи, за чиято поддръжка е създаден света: той не е създаден да поддържа света. За това на всеки човек му е дадено такова удоволствие и щастие от Аллаховия труд, че ако той живее сто години, той би продължил да върши своята работа. Всеки ден неговата любов към работата му се увеличава. Неговата вещина се ражда от практикуването на неговия занаят и той извлича радост и удоволствие от това. „Няма нищо, което да не Го възхвалява.” (17: 44) Плетача на въжета има един начин на възхваляване, а дърводелеца, който прави коловете за палатката, има друг. Шивача възхвалява Аллаха по един начин, тъкача на платното по друг, а евлиете, които живеят в палатката и съзерцават в пълно задоволство, Го възхваляват по съвсем друг начин.
-- -- -- -- --
Ако мълча, хората, които идват при мен ще се отегчат. Но тъй като онова, което кажем трябва да бъде в съответствие с техния капацитет да разберат, ние се отегчаваме. Те говорят лошо за нас и казват, че ние сме се отегчили от тях и сме ги оставили. Как може огъня да избяга от гърнето? Гърнето може да избяга, когато не може повече да понася огъня, но когато изглежда, че огъня избягва, той всъщност не избягва, а се отдръпва, защото вижда, че гърнето е слабо. Следовател-но, както и да изглежда, истината е, че гърнето избягва. Нашето избягване тогава е всъщност тяхно избягване. Ние сме огледало, и ако в тях има желание да избягат, то /желанието/ се появява в нас. Ние избягваме за тях. Огледало е онова нещо, в което човек вижда себе си. Ако те мислят, че ние сме отегчени, отегчението всъщност е тяхно. Отегчението е свойство на слабостта, а това тук не е място за отегчение и досада.
-- -- -- -- --
Веднъж в банята ми се случи да масажирам прекалено меко Шейх Саляхуддин, и той беше прекалено мек с мен. Докато се оплаквах от неговата прекалена мекота ми дойде на yмa че аз също се престаравах в моя масаж и че би било по-добре да ставаш мек постепенно. Първо трябва да разтриеш ръцете на приятеля си, и тогава ходилата му, докато малко по малко той така свикне на това, че повече не забелязва. Разбира се, не трябва да го караш да се чувства неудобно че му слугуваш и трябва да отговориш съразмерно на вежливостта с вежливост. Тогава ще го навикнеш постепенно на твоята мекота. Както човек се държи по този начин с приятели, така също той трябва да се държи и с врагове, а именно малко по малко, и постепенно. Hапример, първо предупреждаваш врага, a aко не слуша, го удряш. Ако все още не слуша, изгонваш го. В Корана е казано: „Смъмряйте ги, после се отдръпнете от тях и ако трябва ги удряйте.” (4: 34) Така върви работата на този свят. Не виждаш ли как пролетната ведрина и приветливост в началото разширяват тяхната топлина малко по малко и тогава я увеличават. Виж как дърветата растат малко по малко в началото, тогава напъпват, тогава се обличат с листа и плодове и тогава като дервиши, желаят да раздадат всичко, което имат.
Ако човек се втурне в работите на този свят и следващия, и се пренатовари в началото, неговия труд не е лесен. Ето дисциплинирания начин: един човек, който обикновено яде един килограм хляб, трябва всеки ден да яде един грам по-малко. Постепенно, след година или две, той ще намали своята консумация на половина, а тялото му няма да забележи намаляването. Ибадета, усамотението, подчинението на Аллаховия закон и намаза /ритуалната молитва/ са също такива.
Един човек, който иска да се моли с цялото си сърце и да тръгне по Аллаховия Път, първо трябва да спазва петте дневни молитви. След това той може да увеличава броя безкрайно.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
По принцип Ибн Чавуш трябва да внимава да не говори зад гърба на Шейх Саляхуддин за свое добро и за да се вдигне черното перде от него. Защо Ибн Чавуш смята, че толкова много хора са напуснали техните домове, майки и бащи, семейства, роднини и племена и са износили желязото на техните ботуши пътувайки от единия край на света до другия с надеждата да срещнат един човек, който притежава аромата на другия свят? Колко хора са умрели от съжаление, че не успели да срещнат хора като този човек? Ти си срещнал такъв човек от плът и кръв в своята собствена къща и си му обърнал гръб! Това е не само едно голямо нещастие, но и небрежност и невнимание.
Ибн Чавуш веднъж говореше: „Шейха на шейховете, Саляхуддин, е велик човек. Неговото величие се вижда на неговото лице, най-малкия пример за което е, че от деня, в който постъпих на служба при Вас, аз никога не съм го чувал да спомене името Ви, без да Ви нарече „нашия господар и учител” и нито веднъж той не промени този начин на изразяване.” Не е ли истина, че Ибн Чавушевия покварен личен интерес толкова го е заслепил, че сега той казва, че Шейх Саляхуддин е нищо? Какво зло му е направил Шейх Саляхуддин, освен че го е видял да пада в дупка и го е предупредил да не падне? И шейха го е предупредил, защото той изпитва съчувствие точно към него. Но той /Ибн Чавуш/ мрази онова съчувствие.
Ако направиш нещо неприятно за Саляхуддин, ще се намериш изложен на неговия гняв. И как ще се избавиш от неговия гняв? Всеки път, когато си близо до нещо, което ще те покрие и почерни с дима на Джехеннема, той ще те предупреди и ще каже: „Не оставай в моя гняв, но иди от мястото на моя гняв, в мястото на моята милост и състрадание. Когато направиш нещо, което ме прави доволен от теб, ти ще влезнеш в мястото на моята обич и милост и така твоето сърце ще бъде изчистено и ще стане сияйно. Той те съветва за твое добро, но ти смяташ неговото съчувствие и съвет за негов личен интерес. Защо един такъв човек би имал скрити мотиви и би хранил враждебност към теб? Не е ли истина, че всеки път, когато копнееш за забранено вино или хашиш или сема или нещо друго, ти нямаш нищо против всички твои врагове, прощаваш им и си склонен да им целунеш ръцете и нозете? В това време невярващия и вярващия ca същите за теб. Шейх Селяхуддин е корена на духовнатa радост. Океаните на радост са с него. Как той би могъл да храни омраза или лични интереси спрямо който и да е? Не дай Боже! Той говори от съчувствие и състрадание към всички Аллахови роби. Какъв друг интерес би могъл той да има oт тези „скакалци” и „жаби”? Каква е стойността на тези просяци за онзи, който притежава такова величие?
Не е ли казано, че Водата на живота е в царството на тъмнината? Тъмнината е тялото на евлиeтe, където е Водата на живота. Водата на живота може да се намери само в тъмнината. Ако мразиш тъмнината и я намираш неприятна, как тогава ще намериш Водата на Живота? За да успееш да научиш онова, което искаш, не би ли трябвало да издържиш побоища и дела противни на твоята воля? Как тогава би било, ако желаеш да получиш вечен и непрестанен живот, което е състоянието на евлиете? Мислиш ли, че в такъв случай няма да страдаш от нищо омразно или няма да трябва да се откажеш от нещо, което притежаваш? Онова, което шейховете ще ти препоръчат е онова, което шейховете от преди векове са препоръчали – именно, да се откажеш от привързаносттa cи към твоите жена и деца, собственост и статус. Дори когато шейховете казвали: „Напусни жена си, за да я вземем ние,” и това било понасяно. Но ти не понасяш ни най-малкото нещо, което те съветват да направиш. Ти можеш да мразиш нещо, дори ако то е добро за теб.
Какво си мислят тези хора? Те са обзети от слепота и невежество. Те не виждат как един човек, който е влюбен в еднa жена, може да и се умилква и угодничи и да жертва цялото си богатство, и как той може да привлече своята любима, изразходвайки всичко свое, за да спечели нейното благоразположение. Той може да се отегчи от други неща, но от този стремеж той никога не се отегчава. Шейховата обич – или Аллаховата обич – по-малки от тази ли са? И все пак, при най-малката команда или съвет, той обръща гръб и напуска шейха. От едно такова действие се разбира, че той не е влюбен или търсещ, защото ако той беше едно от тези, той би издържал онова, което сме казвали много пъти и туптенето на неговото сърце би било мед и захар.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Трябва да отида /на почивка/ в Токат, защото там е топло. И в Анталия е топло, но повечето хора там са гърци. Те не разбират нашия език, въпреки че има малко, които го разбират. Един ден разговаряхме с група хора, в които имаше няколко, които не бяха мюсюлмани, и докато говорехме те плачеха и изпадаха в екстазни състояния. „Какво разбират те? Какво знаят те?” – попита някой. „Дори и един от хиляда мюсюлмани не може да разбере такъв говор. Какво са разбрали тези хора, че така да плачат?” За тях не е необходимо да разбират думите. Онова, което те разбират е определящия принцип на думите. В края на краищата, всеки признава единството на Аллах и, че Tой е Създателя и Хранителя, че Той контролира всичко, че всичко ще се завърне при Него, и че от Него се излъчва вечно наказание или опрощение. Когато те чуят думи, които описват Аллаха, обзема ги вълнение, копнеж и желание, защото техните обекти на желание и търсене се манифестират в тези думи. Въпреки, че начина може да се различава, целта е една. Не виждаш ли, че има много пътища към Кябе?
Някои идват от Анатолия, някои от Сирия, някои от Персия, някои от Китай, някои по море от Индия през Йемен. Ако погледнеш пътищата, които хората поемат, ще видиш огромно разнообразие. Обаче ако погледнеш целта, ще видиш, че всички са в хармония и вътрешно съгласие относно Кябе. Вътрешно съществува връзка, обич и привързаност с Кябе, където няма място за спор. Онази привързаност не е нито неверие нито вяра, което значи, че тя не е ограничена от различните пътища /начини/, за които говорихме. Всичките спорове и кавги, които ставали по пътя (когато някой каже на друг: „Ти си неверник, ти си грешен,” a първия изглежда такъв на другия) спират когато те достигнат Кябе, защото там става ясно, че спора бил относно пътя /начина/, докато тяхната цел била същата през цялото време.
Например, ако една чаша беше жива, тя би обичала вярно и предано своя създател. Сега, след като тази чаша е създадена, някои ще кажат, че тя трябва да се постави на масата каквато е; някои ще кажат, че вътрешността й трябва да се измие; някои ще кажат, че цялата чаша трябва да се измие, докато други ще кажат, че въобще не трябва да се мие. Разликата в мненията е ограничена до такива неща; всички са в съгласие, че чашата има създател и че тя не е създала себе си. За това няма никакъв спор.
Нека погледнем хората сега: вътрешно, дълбоко в тях всички те обичат Аллаха, търсят Го и Му се молят. Всички техни надежди са в Него, и те не признават никого като всемогъщ или абсолютно всевластен, освен Него. Такава една идея не е нито неверие, нито вяра. Вътрешно тя няма име, но когато „водата” на тази идея потече към „чучура” на езика, тя се втвърдява и добива форма и изражение. В този момент тя става „неверие” или „вяра”, „зло” или „добро”. Тя е като растенията, които растат по земята. В началото те нямат никаква специфична свойствена форма. Когато пробият земята и покажат главите си в света, в началото те са крехки, деликатни и безцветни. Колкото повече останат на този свят толкова по-дебели и по-груби те стават. Те приемат различни цветове. Когато вярващи и невярващи седят заедно, докато те не казват нищо изразено, те са в хармония и техните мисли не са ограничени. Съществува вътрешен свят от свобода, където мислите са твърде деликатни, за да бъдат съдии – както казват: „Ние съдим по външните обстоятелства, а Аллах ще се погрижи за скритите мисли”. Аллах създава тези мисли в теб, и ти не можеш да ги пропъдиш дори и с най-големите усилия.
Колкото до твърдението, че Аллах няма нужда от никакъв инструмент, не виждаш ли как Той създава тези мисли и идеи в теб без никакъв инструмент, без никаква писалка или мастило? Тези идеи са като птици във въздуха и газели на свобода, които не могат да се продават законно, преди да бъдат уловени и затворени. Не ти е по силите да продаваш свободна птица, защото доставката е условие на продажбата. Как можеш да доставиш онова, което не контролираш? Следователно, докато мислите ти останат вътре /в теб/, те са безименни и безформени и не могат да бъдат определени нито като неверие, нито като Ислям. Кой съдия би казал: „Вие вътрешно признавате това и онова” или „Вие вътрешно сте продали еди какво си”, или „Закълнете се, че вътрешно не сте си помислили еди какво си”? Никой съдия не би казал това, защото никой не може да съди онова, което се случва вътре в теб. Мислите са свободни птици. Обаче когато са изразени, те могат да се съдят като свързани с неверие или Ислям, като лоши или добри.
Съществува един свят на телата, друг на представите, друг на фантазиите и друг на предположенията, но Аллах е над всички светове, нито вътре, нито извън тях. Сега погледни как Аллах контролира тези представи като безусловно им дава форма без писалка или инструмент. Ако си отвориш сърцето в търсене на мисъл или идея или го разглобиш парче по парче, няма да намериш никакви мисли. Няма да ги намериш нито в кръвта си, нито във вените си. Няма да ги намериш нито горе, нито долу. Няма да ги намериш нито в някой крайник или орган, защото те са без физически свойства и не заемат място. И извън теб също няма да ги намериш. След като виждаш, че Неговия контрол над твоите мисли е толкова деликатен, тънък и неуловим, помисли cи caмo колко деликатен и безследен трябва да е Онзи, който е Cъздателя на всичко това. Както нашите тела са груби форми по отношение на идеите, също така и неуловимите и неизмерими идеи са груби форми по отношение на тънкостта и неуловимостта на Създателя.

Ако Аллаховия Рух се покажеше,
Човешкия разум и душа биха изглеждали
груби като плът.
Аллах не може да се побере в този свят на фантасмагорията /илюзията/ - нито в който и да е друг. Ако Той можеше да се побере в света на фантасмагорията, тогава би било следвало Той да бъде разбран посредством идеи и Той повече не би бил Cъздателя на фантасмагорията. От това е очевидно, че Той е над всички светове.
„Аллах ще осъществи видението на Своя Посланик: Вие ще влезнете в Свещената джамия, ако Аллах пожелае, в пълна сигурност.” (48: 27) Всички казват: „Нека влезнем в Свещената джамия”, но някои казват: „Нека влезнем в Свещената Джамия, иншаллах /ако Аллах пожелае/”. Тези, които са изключителни, са обожатели, защото един обожател не вижда себе си в контрол или като агент със свободна воля; обожателя смята себе си подвластен на контрола на многообичания, и cледователно той казва: “Aко многообичания пожелае, нека влезнем.” Сега, Свещената джамия, в погледа на формалистите, е Кябе-то в Мекка, но за обичащите, тя е съюза с Аллаха. Следователно, те казват: „Ако Аллах пожелае, нека стигнем до Hего и бъдем уважени с виждането на Аллаха”. От друга страна, обичащия рядко казва: „Иншаллах”. То е като разказа на странник, който изисква странник да го слуша или да може да го слуша. Аллах има роби, които са му любими и обичани /от Него/ и които са търсени от Аллаха, който изпълнява всичките длъжности на обичащ по отношение на тях. Също както един обичащ би казал: „Иншаллах, ще пристигнем”, Аллах казва: „Иншаллах” от името на онзи странник. Ако се заемем да обясняваме това, дори евлиете, които са достигнали до съюз биха изгубили нишката на мисълта. Как тогава човек да разказва такива мистерии и състояния на обикновените хора? „Писалката достигна тази точка и се счупи.” Как един човек, който не може да види камила на минарето ще види пукнатина в зъба на камилата, която пукнатина е тънка като косъм? Нека се върнем към първоначалната тема.
Онези обичащи, които казват „Иншаллах” - което значи „Обичания има пълен контрол, ако Той пожелае, ние ще влезнем в Свещената джамия /Месджид-ел-Харам /” – са погълнати в Аллаха. Там никой „друг” не може да се побере, и е забранено да се споменава някой „друг”. Как може да има място за „друг” когато, докато някой не заличи себе си, няма място за Аллаха? „Никой освен собственика, не е в къщата.”
Колкото до думите: „Аллах ще осъществи видението на Своя Посланник” (48: 27), това „видение” е мечтата на обичащите и предадените на Аллаха. Неговото тълкуване ще бъде открито в следващия свят. Всъщност, всичките състояния на този свят са сънища, чиито тълкувания ще бъдат открити в следващия свят. Когато сънуваш, че яздиш кон, а в действителност постигнеш целта си, каква е връзката на коня от съня с твоята цел? Ако сънуваш, че ти се дават дирхеми /пари/, тълкованието е, че ще чуеш добри и истинни думи от учен човек. Каква прилика има между дирхеми и думи? Ако сънуваш, че си обесен на бесилката, това означава, че ще станеш лидер на хората. А каква е връзката между бесилка и лидерство? По същия начин, както казахме, работите на този свят са сънища. „Този свят е като съня на спящ човек” /хадис/. Тълкованията на тези сънища на другия свят са различни от начина, по който те изглеждат тук. Тълкува ги Божествен Тълкувател, на когото всичко му е открито.
Когато един градинар отиде в една градина и погледне дърветата, той не трябва да преглежда плода на всяко едно дърво, за да разбере кое е хурмено дърво, кое е смокинено, кое е нар, круша или ябълка. Тъй като божествения тълкувател знае, той няма нужда да чака съживяването, за да види тълкуванията на онова, което се е случвало и какъв ще бъде резултата от съня, защото той предварително е видял какви плодове ще даде всеки клон.
Всичко на този свят – богатство, жени, дрехи – се търси заради нещо друго, а не заради самото себе си. Не виждаш ли, че ако ти имаше 100 000 дирхема и беше гладен или неспособен да намериш храна, ти не би могъл да ядеш онези дирхеми? Сексуалността е за създаване на деца и задоволяване на страсти, дрехите – за да отблъснат студа. Така всички неща формират връзки на верига, която води към Аллах. Той е Онзи, който е търсен и желан заради самия Себе си, а не заради някаква друга причина. След като Той е над всичко и е по-благороден и по-деликатен от всичко, защо би бил търсен, заради онова, което е по-малко от Него? Следователно, Той е последния, Той е връхната точка. Когато човек стигне до Него, той е стигнал до крайната цел; няма нищо по-висше от това.
Човешката душа е място на съмнение и неяснота и човек не може по никакъв начин да се освободи от това съмнение и неяснота, освен когато започне да обича. Само тогава не остава никакво съмнение или неяснота. „Вашата обич към едно нещо ви прави слепи и глухи.” /хадис/
Когато Иблис отказал да се поклони на Хазрети Адем, неподчинявайки се на Аллаховата заповед, той казал: „Ти си ме създал от огън, а него от глина” (7: 12) – което значи: „моето естество е от огън, а неговото – от глина. Как е възможно по-висшия да се поклонява на по-низшия?” Когато Иблис бил проклет и изгонен заради своя грях, за противене и спор с Аллах, той казал: „Уви, Господарю, Ти направи всичко. Това беше Tвоето изкушение за мен. Сега Tи ме проклеваш и гониш.”
Когато Хазрети Адем сгрешил, Аллах го изгонил от Дженнета и казал: „О, Адеме, когато те осъдих и те измъчвах за твоя грях, защо реши да не спориш с Мен? В края на краищата ти имаше с какво да се защитиш. Ти можеше да кажеш: „Всичко е от Теб. Ти направи Всичко. Онова, което Ти пожелаеш се случва; онова, което Ти не пожелаеш, никога не може да се случи.” Ти имаше толкова ясна и почтена защита. Защо не я използва?”
„О, Господарю – рекъл Хазрети Адем – знаех това, но не можех да бъда неучтив в Tвоето присъствие. Моята обич към Теб не ми позволи да те обвинявам.”
Аллаховия Закон е извор, място за напояване. Той е като царски двор, където царските команди и забрани са много, където раздаването на правосъдие, което е същото и за елита, и за обикновените, е неограничено и отвъд пресмятане. Той е изключително добър и полезен. Стабилността на света лежи в Неговите Заповеди. От друга страна дервишите и факирите са в състояние на близък разговор с царя и на знание от царското знание. Какво е да познаваш законодателството в сравнение с познаването на знанието на самия Законодател и разговора с Него? В това има голяма разлика. Неговите приятели и техните състояния са като университет, в който има много учени. Директора плаща на всеки учен според неговата способност, давайки на един десет, на друг – двадесет, на трети – тридесет. Ние също говорим на всеки човек според неговата способност да разбере. „Говорете с хората според тяхното разбиране.” /хадис/

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Всяко тюрбе е изградено с определена цел. Някои строят, за да покажат щедростта си, други – за да се прочуят, а трети – за дженнетска награда. Но истинската цел на възхваляване на статуса на евлиете и на уважението към техните мезари /гробове/ трябва да бъде Аллах. Самите евлие не трябва да се славят. Те се славят сами по себе си. Ако една лампа желае да се постави високо, тя желае това заради други, а не заради себе си. Била тя високо или ниско, където и да е – тя излъчва светлина. Тя само желае нейната светлина да достигне другите. Ако слънцето на небето беше долу, то би било същото слънце, но света би останал в мрак. Следователно, то е горе не заради себе си, a заради другите. Накратко, евлията е отвъд „горе” и „долу” и възхваляването на хората.
Когато малко възторг или светкавица от милост от другия свят ти се покаже, в онзи момент ти си напълно безразличен към „горе” и „долу”, към „високи статуси”, „лидерство”, дори към самия себе си, което ти е най-близкото нещо от всички. Как тогава могат евлиете, които са мини и извори на тази светлина и възторг, да бъдат ограничени от „горе” или „долу”? Тяхната слава и великолепие е в Аллаха, а Той е независим от „горе” и „долу”. „Горе” и „долу” са за нас, които имаме физическо съществуване.
Хазрети Пейгамбера е казал: „ Не си мислете, че превъзхождам Хазрети Юнус просто защото неговото „издигане” било в корема на кит, а моето беше при Аллаховия Трон.” С това той имал предвид, че ако смяташ Хазрети Мухаммед за по-възвишен, не го смятай за по-възвишен от Хазрети Юнус, само защото Хазрети Юнусовото възвишение било в корема на кит, а неговото било в небесата, защото Аллах не е нито горе, нито долу. Аллаховата манифестация е същата и горе и долу, тя е същата дори и в корема на кита. Той е отвъд „горе” и „долу”. Те всички са еднакви за Него.
Много хора правят неща със цели, които са противни на Аллаховите цели. Аллах желае религията, която Хазрети Мухаммед донесе да бъде възвишена и ясна и да остане завинаги, но погледни колко много и различни тълкувания на Корана са написани – томове и томове. Целта на авторите е да покажат тяхното собствено знание. Замахшари, в своята „Кeшшаф” обяснява толкова много подробности на граматиката, лексикографията и риторичното изложение, за да покаже колко учен е той; въпреки това, истинската цел е постигната, а тя е славата на религията, която донесе Хазрети Мухаммед.
Всички хора извършват Аллаховата работа въпреки, че те може да не съзнават Аллаховата цел и да имат на ум съвсем друга цел. Аллах желае света да продължи; хората се занимават с техните желания и задоволяват техните страсти с жени за тяхно собствено удоволствие, но от това идват деца. По този начин те правят нещо заради тяхното собствено удоволствие, докато всъщност то е заради поддържането на света. Следователно, те служат на Аллаха въпреки, че нямат такова намерение. Taкa e и c хората, които строят джамии, харчат много за врати, стени и покриви: признанието е за къблeтo - посоката на молитвата, която е по-уважавана /от донаторите/, въпреки че донаторите може да нямат такова намерение.
Величието на евлиете не е във външната форма. Възвишеността на тяхното величие е невидима. Един дирхем винаги е „по- горе” от един пул, но какво означава това, че той е по-горе от пула? То не е във външна форма, защото ако поставиш един дирхем на покрива и една жълтица на земята, жълтицата пак си е „по-горе” от дирхема, също както рубините и перлите са по-горе от златотo, без значение дали те физически са „горе” или „долу”. По същия начин, остатъците остават над мелницата, докато брашното пада долу. Ако брашното оставаше горе, как то би могло да бъде брашно? Превъзходството на брашното тогава не е заради неговата физическа форма. В света на същественото значение, тъй като то има онази „същност”, то е „горе” във всеки случай.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Човека, който тъкмо си отиде, е обичан и скромен. Той си е такъв по природа. Той е като един клон, който има толкова много плодове, че те превиват клона надолу, докато клона, който няма никакви плодове като тополата, държи главата си високо. Когато има прекалено много плодове, клона трябва да се повдигне и подкрепи, за да не се счупи.
Хазрети Пейгамбера бил изключително скромен, защото всичките „плодове” на света, от първия до последния, били събрани в него. Затова той бил и най-скромния от всички. „Никой не можеше да изпревари Хазрети Пейгамбера в поздрава” – което значи, че никой не можел да го поздрави преди Хазрети Пегамбера да го е поздравил, защото бивайки толкова скромен, той винаги поздравявал другите пръв. Дори и да се случело да не поздрави пръв, той все пак бил по-скромния и бил първия да проговори, защото хората научили маниера на поздрава от него. Всичко притежавано от древните и съвременните е отражение от него – те са негови сенки.
Ако сянката на един човек влезне в къщата преди самия човек, в действителност човека е пред сянката, въпреки че неговата сянка изглежда, че е пред него физически. В края на краищата, колкото и далеч да е пред него сянката му, тя все пак произлиза от него. Тези характерни свойства не принадлежат на настоящето, но на онова предишно време. Те са в човешките атоми и части – някои светли, някои полуосветени, някои тъмни. Те могат да се манифестират в настоящето, но яркостта и озарението са от предишно време. Човешките атоми били по-ясни и по-светли в Хазрети Адема /отколкото сега/, и той бил по-скромен.
Някои хора гледат началото, а някои края. Онези, които гледат края са силни и велики, защото техните погледи са фокусирани на окончателности и резултати. Онези, които гледат началото са дори по-възвишени. Те казват: „Каква полза има да се гледа в края? Когато пшеница е посята в началото, разбира се, че на края няма да порасне ечемик. Когато е посят ечемик, няма да порасне пшеница.” Затова техния поглед е в началото.
Съществува и друга група, която е още по-възвишена и която не гледа нито началото, нито края. Те не мислят за начало или край; те са погълнати в Аллаха. Друга група е погълната в света и също не мислят за началото и края, но поради небрежество; те са гориво за Джехеннема.
Очевидно е, че Хазрети Мухаммед е началото, тъй като Аллах му казва: „Ако не беше ти, не бих създал Небесата.” (хадис) Всичко, което съществува – благородство, скромност, смиреност, авторитет, висок статус – всички те са подараци от него, негови сенки, защото те бяха разкрити чрез него. Всичко, което тази ръка прави е „сянка” на разума, защото „сянката” на разума стои над нея. Не е важно, че разума няма сянка; той има „безсенчена сянка”, също както понятието на „съществуване” съществува без физическо същество. Ако нямаше сянка на разума над човека, никой от неговите органи не би работил – ръката не би хващала правилно, крака не би могъл да ходи правилно, окото не би виждало, ухото не би чувало. Тези крайници и органи тогава работят правилно и както трябва поради сянката на разума. В действителност, всички тези функции идват от разума. Крайниците и органите са просто инструменти. По същия начин съществува велик човек, наместник на своето време, който е като Всеобхватния Разум. Умовете на хората са като негови крайници. Всичко, което правят те, е от неговата сянка. Ако те направят нещо неправилно, то е защото Всеобхватния Разум е отдръпнал сянката си. По същия начин, когато човек полудее и започне да върши ненормални неща, всеки разбира, че неговия разум повече не хвърля сянката си върху него, че той е паднал далеч от сянката и убежището на разума.
Разума и меляикете са от същия вид, въпреки че меляикете имат окрилена форма, а разума я няма. В действителност, те са същото нещо и имат същата природа. Човек не трябва да гледа формата, след като те изпълняват същата функция. Например, ако разтопиш формата на меляикете, те стават чист разум и нищо от техните криле не остава външно. Ние разбираме тогава, че те са изцяло разум, който е олицетворен. Всъщност, те се наричат „олицетворени интелекти”. По подобен начин, ако направиш една птица с пера и криле от восък, въпреки всичко, тя си е восък. Когато я стопиш, нейните пера, криле, глава и крака стават отново восък. Нищо не остава за изхвърляне – всичко става восък. Ние разбираме тогава, че тя винаги си е билa восък и само восък. Восъка бил оформен като тяло и украсен, но той си е восък. По подобен начин, леда не е нищо повече от вода. Когато го стопиш, той не е нищо друго, освен вода. Преди да стане лед, той е бил вода и не можел да се държи в ръката. Когато се заледи, той може да се държи в ръката или да се сложи на скута. Разликата между двете не е нищо повече от това. Леда е само вода. Двете са едно и също нещо.
Ето ви ситуацията на човека: донесли aнгeлcки пера и ги завързали за опашката на магаре с надеждата, че магарето, посредством онези aнгeлcки криле, и като разговаря с меляикете, може да приеме aнгeлcки свойства.
На Иса му пораснали от интелект крила
и той полетял над небесните тела.
Ако неговото магаре имало само половин перо,
не би останало магаре то.
/Санай/
И какво чудо би било, ако то беше станало човек? Аллах е способен да направи всичко. В края на краищата, когато едно дете е новородено, то е по-лошо от магаре. То си слага ръката в мръсотия и тогава я слага в устата и я лиже. Майка му го плясва, за да го научи да не прави така. Едно магаре е чисто нещо в сравнение с бебето. Когато то уринира, то разкрачва краката си, за да не се напръска с урина. Ако Аллах може да превърне едно бебе, което е по-зле от магаре, в човешко същество, какво чудо би било, ако Той превърне магаре в човек? Нищо не е изненадващо и чудно за Аллаха.
На Къямет всичките човешки органи – ръце, крака и т. н. ще говорят един по един. Философите обясняват това като казват, че една ръка не може да говори, освен посредством някакъв знак или нещо друго вместо реч – нещо като рана или белег ще се появи на ръката, така че да може да се каже, че ръката „говори” или „разказва”, че била изгорена. Ако има белег, ръката „говори” и „казва”, че е била порязана от нож. Ако е черна, тя „казва”, че се е докосвала до черно гърне. „Говоренето” на ръката и другите органи ще бъде в този вид.
Сунниите казват: „Не дай Боже! Абсолютно не! Самата ръка ще говори ясно, също както езика говори. На Къямет човек може да отрече, че е отккраднал, но ръката му ще каже ясно: „О, да, ти наистина отккрадна, защото аз взех по твоя заповед!” Човек ще погледне ръцете и краката си и ще каже: „Вие не говорехте преди. Как можете да говорите сега?” Те ще отговорят: „Аллах ни накара да говорим, Той дава реч на всички неща.” (41:21) Кара ме да говоря Онзи, който кара всичко да говори, който кара врати и стени, и камъни, и парчета от кал да говорят. Създателя, който дава реч на всички тези неща и на мен ми дава реч – също както Той дава на твоя език способността да говори.” Твоя език e парче плът; твоята ръка е парче плът, и такава е и речта. Езика да не би да е разумен?
От многотo неща, които си видял, не би трябвало да изглежда невъзможно това да се случи. Иначе, езика е само претекст за Аллаха. Когато Той му заповяда да говори, езика ще говори и той ще рече онова, което Аллах му каже.
Речта идва пропорционално на човешкия капацитет. Нашите думи са като водата, която се включва от надзирателя за напояване. Знае ли водата при кое поле я изпраща надзирателя? Тя може да отива при краставичено поле, зелена градина, лукова леха или розова градина. Аз знам, че когато дойде много вода, някъде трябва да има много изсъхнала земя. Когато дойде само малко вода, тогава знам, че мястото е малко, може би само кухненска градина. „Той насажда мъдрост чрез езиците на хатибите /проповедниците/, пропорционално на стремежите на слушателите /да разберат/.” (хадис) Да речем, че съм обущар: имам много кожа, но аз режа пропорционално на размера на крака.
Аз съм човешката сянка. Аз съм неговата мярка.
Колкото му е ръста и аз съм толкова.
Под земята има един вид малко животно, което живее в пълна тъмнина. То няма нито очи, нито уши, защото където то живее, то няма нужда от тях. След като няма нужда, защо да му се дават очи? Това не е защото Аллах няма достатъчно очи и уши, или защото Той е стиснат, но защото Той дава пропорционално на нуждата. Онова, което не е потребно е тежко и потискащо. Аллаховата милост и мъдрост премахват тежестите и бремената. Защо да слагат бреме на някого? Например, ако дадеш на един шивач дърводелски инструменти като тесла, трион и пила и му кажеш да ги вземе, те ще му бъдат в тежест, защото той не може да ги използва. За това Аллах дава според нуждата.
Също както червея, който живее под земята в мрак, има хора, които са щастливи и доволни в тъмнината на този свят и нямат никаква нужда от другия свят и никакво желание да го видят. Какво биха правили те с „окото на проницателността” или „ухото на разбирането”? Те се справят в този свят със сетивното око което имат. И след като нямат намерение да отиват на другата страна, защо да им се дава способността на проницателност, която те не могат да използват?

Не си мисли, че по пътя няма пътници или,
че онези с идеалните качества не оставят следи.
Само защото ти не си посветен в тайните,
ти си мислиш, че никой не е.

Света се поддържа от небрежност и невнимание. Ако нямаше небрежност, този свят би престанал да съществува. Желанието за Аллах, спомена за другия свят, „опиянението” и възторга са архитектите на другия свят. Ако всеки беше настроен към онзи свят, ние всички бихме напуснали този свят и бихме отишли там. Аллах обаче иска да бъдем тук, за да има два свята. За това Той е назначил двама началници – небрежност и душевна будност, за да могат и двата свята да благоденстват.