Fihi Ma Fihi (31-35)

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Полицаите винаги преследват крадци и крадците винаги бягат от полицията. Не би ли било странно ако крадеца започне да преследва полицая?
Аллах попитал Беязид какво иска. „Аз искам да не искам” – отговорил Беязид. Сега, човека е ограничен до две състояния: той или иска нещо, или не го иска. Да не иска никога не е човешко, защото това би означавало, че се е изпразнил от себе си /нефса си/ и е престанал да съществува. Ако нещо е останало от нефса /егото/, тогава характерното човешко свойство да иска или не иска нещо все още присъства. Когато Аллах иска да усъвършенства един човек и да го направи цялостен и истински шейх, Той го кара да влезне в състоянието на пълно обединение и единство, където не съществува нито двойственост, нито раздяла. Всичките ти мъки идват от искането на нещо, което не можеш да имаш. Когато спреш да искаш, и мъката спира. Има различни видове хора и различни степени по пътя. Чрез старание и усилие, някои хора са доведени до степента, където те са способни да не привеждат в действие онова, което мислено желаят. Това е в сферата на човешките способности; обаче да няма никакъв вътрешен „сърбеж”, желание, или мисъл е извън човешките способности. Това може да стане само с Аллаховото притегляне. „Кажи, Истината е дошла и лъжата е изчезнала.” (17:81)
„Влез, о, му’мине (вярващи човечe” – ще каже Джехеннема – „Защото твоята светлина гаси моя огън.” (хадис) Когато един вярващ има истинска и съвършена вяра, той прави само онова, което Аллах иска, без значение дали смяташ, че това е негово собствено притегляне или Аллахово.
Речено е, че след Хазрети Пейгамбера и предишните пейгамбери, никой друг няма да получи Аллаховото откровение. Вдъхновение идва на /някои/ хора, но то не се нарича пейгамберско откровение. Хазрети Пейгамбера имал предвид точно това, когато казал: „Му’мина вижда с Аллаховата светлина.” Когато човек вижда с Аллаховата светлина, той вижда всичко, началото и края, онова, което присъства и онова, което отсъства. Какво може да изгаси Аллаховата светлина? Ако може да се изгаси, тогава това не е Аллаховата светлина. Същественото значение на откровението присъства, въпреки че не се нарича с това име.
Когато Хазрети Осман станал халиф, той се покачил на мимбера. Хората чакали да чуят какво ще каже, но той останал тих и не казал нищо. Докато ги гледал, хората били обзети от такова състояние на възторг, че нито могли да напуснат, нито знаели къде са. Сто хутбета не биха могли да ги доведат до такова състояние. Те научили по-ценни уроци и им били разкрити повече мистерии, отколкото може да се постигне с хиляди дела и вазове /пpoпoвeди/. Хазрети Осман останал тих и продължил да ги гледа до края на хутбето. Преди да слезне от мимбера, той рекъл: „По-добре е да имате активен, отколкото приказлив лидер.” И правилно е рекъл, защото ако целта на риториката е да предаде нещо от полза и да трансформира характера, то може да бъде постигнато много по-добре без реч, отколкото с реч. Следователно това, което Хазрети Осман казал, било съвършено точно.
Нека разгледаме внимателно защо той нарекъл себе си „активен”, въпреки че докато бил на мимбера, той не предприел никаква явна „дейност”, която би могла да се види. Той не направил Хадж, не дал зекят и садака, и не произнесъл хутбе. От това разбираме, че „постъпките” и „делата” не се състоят само от външни форми. Външните форми са „формата на действието”, докато самото действие е от душата. Във връзка с това Хазрети Пейгамбера казал: „Моите другари /есхаби/ са като звездите; когото и да следвате, ще бъдете водени правилно.” Човек гледа звездата и бива напътстван от нея; въпреки това никоя звезда не „говори”. Просто с гледането към звездата човек познава правия път от кривия и достига своята цел. По този начин, за теб е възможно да погледнеш Аллаховите евлие и те да поемат контрол върху теб, без да изрекат и дума. Твоята цел ще бъде осъществена и ти ще бъдеш доведен до онова, което търсиш – обединение.
„Нека всеки, който желае Ме погледне.
Моята външност е предвестник за онези,
които си мислят, че обичта е лесна.”
/Мутенебби/
В този Аллахов свят няма нищо по-трудно от това да търпиш абсурдното. Например, да речем, че си чел една книга и знаеш какво трябва да бъде правилното четене и начин на изразяване. Тогава някой до теб чете същата книга грешно. Ще можеш ли да го понесеш? Разбира се, че не. Невъзможно е. Когато не си чел книгата, и следователно не виждаш разлика между правилното и грешното, за теб няма никакво значение дали той я чете правилно или грешно. Следователно, изисква се огромно усилие да толерираш абсурдното.
Пейгамберите и евлиете не се колебаят в полагането на усилия. Първото усилие, което те полагат в тяхното начинание е да убият своя нефс /плътското его/ и да се откажат от похотливостта и желанията. Това е „голямата борба /джихад/”. Когато те постигнат обединение и заемат местата си на степента на сигурност /якин/, тогава грешното и правилното им се откриват. Въпреки, че те познават правилното и грешното, те все пак са в огромна борба, защото всички дела на хората са грешни. Те виждат това, но са толерантни. Ако те не бяха толерантни и разкриеха грешността на хората, нито един човек не би останал с тях. Дори никой не би бил любезен към тях. Но Аллах им дава такова огромно търпение и широта /на душата/, че да могат да бъдат толерантни. От сто грешки, те разкриват само една, за да не правят нещата прекалено трудни. Те пренебрегват останалите грешки и дори ги хвалят и казват, че са правилни. Тогава, постепенно, една по една, тe могат да изправят всички грешки.
И учителя учи детето да пише по същия начин. Когато детето за пръв път се опитва да пише, то надрасква една линия и я показва на учителя. В погледа на учителя тя е грешна и ужасна; но по силата на своето умение и деликатност, той казва: „Много добре. Пишеш много хубаво. Отлично, отлично. Само тази буква /харф/ тук си я написал лошо. Тя трябва да бъде такава. О, да, и тази другата също си я написал малко неправилно.” От цялата линия той намира лоши само няколко букви и показва на детето как трябва да се изписват. Той хвали останалите, за да не обезсърчи детето. Незнанието на детето се отстранява посредством такива похвали и детето се учи и напредва постепенно.
-- -- -- --
Иншаллах, надяваме се, че Аллах ще улесни постигането на целите на принца. Надяваме се да му бъде улеснено онова, което е в неговото сърце /а и късмета, който той няма в сърцето си, не знаейки какво иска/, така че, когато той види това и когато той получи тези благодати, да се засрами от първоначалните си искания и желания и да каже: „Какво прекрасно нещо получих! Чудя се как съм могъл да желая онези други неща при такава благосклонност и такова дарение.”
„Дар” е онова, което не идва в човешката представа, защото всичко, което преминава през неговата представа е в съответствие с неговия стремеж и неговата стойност. Аллаховия дар обаче е в съответствие с Аллаховата стойност. Следователно, дара е онова, което е съответстващо на Аллаха, а не онова, което е съответстващо на представата или амбицията на Аллаховия роб. „Онова, което ничие oко не е видяло, ничие ухо не е чуло, и ничий ум не си е представил Аз съм го подготвил за моя праведен роб.” (хадис) Именно, без значение колко много са видели очите, чули ушите или си представяли умовете, подаръка, който очакваш от Мен, Моя дар е над и отвъд всичко това.”
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Качеството на Убедеността /якин/ е съвършения шейх; Добрите и Истинните Мисли са неговите ученици, според техните различни степени, като Мисъл, Най-Преобладаваща Мисъл и т.н. Когато всяка мисъл се разширява, тя идва по-близо до Убедеността и по-далеч от Съмнениетo. „Ако вярата на Ебу Бекр се постави на една везна, а вярата на всемира на противоположната, Ебу Бекировата вяра би тежала повече.” (хадис)
Всички правилни мисли се хранят и увеличават от гръдта на убедеността. Това кърмене и увеличаване е признак, че увеличаването на мисълта се постига със знание и приложение. Това продължава, докато всяка мисъл изцяло премине от себе си в убеденост; а когато всички мисли станат убеденост, тогава никакво съмнение не остава.
Този шейх и неговите ученици, както се манифестират в света на телата, са форми на Шейх Убеденост, а неговите ученици са доказателство, че тези форми са променливи и непостоянни, епоха след епоха и век след век, докато Шейх Убеденост и неговите синове, Правилните Мисли, остават неизменни в течението на вековете. Грешните и лоши мисли биват изгонени от Шейх Убеденост. Всеки ден те се отдалечават от него, всеки ден те стават все по-долни, защото всеки ден те получават повече от онова, което увеличава лошите мисли. „Техните сърца са болни, а Аллах увеличава тяхната болест.” (2:10)
Сега, господарите ядат фурми, докато затворниците ядат тръни. „Защо не погледнат камилите?” (88:17) „… освен онези, които се покаят и вярват, и правят добро.” (19:60)
„Аллах ще превърне техните лоши дела в добри.” (25:70) Всяко придобиване, което човек е получил в поквареното си съмнение сега става силно средство за коригиране и поправяне на мисълта, като вещ крадец, който се променя и става полицай. Всичките трикове на „занаята”, които той използвал сега стават сили на доброто и справедливостта. Всъщност, той е по-способен от полицаите, които никога преди не били крадци, защото един полицай, който някога е извършвал кражби познава триковете на крадците – именно, техните навици не са му неизвестни. Ако един такъв човек стане шейх, той би бил идеален да бъде водач на света и на правилно ориентираните хора на неговото време.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
„Стой далеч от нас!” – казаха те.
„Не се доближавай!”
Как мога да стоя далеч, когато
Вие сте моята нужда?
/Автор – неизвестен/
Трябва да се разбере, че всеки и навсякъде е неразделим от своята нужда. Всяко живо нещо е неразделимо от своята нужда. Нуждата на човека винаги го съпровожда. Тя е по-близо до него от собствената му майка и баща. Тя постоянно се лепи за него. Завързан за тази нужда, човек бива теглен тук и там, като с оглавник. Човека не си е сложил сам този оглавник, защото човека търси свобода, а абсурдно е някой, който търси свобода, да търси ограничение. Следователно, трябвало е някой друг да му сложи оглавника. Например, ако някой желае да бъде здрав, той не би наранявал себе си, защото е невъзможно да желаеш и здраве и болест.
Бивайки неразделим от своята нужда, човек също така е неразделим от онзи, който дава тази нужда. Когато на човек му се сложи оглавник, то задължително означава, че човека служи на Cобственика на оглавника, но причината, че човек е слаб и безсилен е, че той гледа оглавника, а не Oнзи, който го слага. Ако неговия поглед беше на Oнзи, който слага оглавника, той би се освободил от този оглавник: Собственика на оглавника би му бил оглавник. Собственика му е сложил оглавник, защото човека не следва Собственика без оглавник. Разбира се, че „ще го бележим на носа.” (68:16) Ще му сложим халка на носа и ще го дърпаме противно на неговата воля, тъй като той няма да дойде при нас без халката.
Те казват: „Нима има играене след 80?”
Аз казвам: „Нима има играене преди 80?”
Аллах, със своята милост, дарява старите с такава жизненост, каквато младите не могат да познават. Тази жизненост те освежава, кара те да скачаш и се смееш, и ти дава желание да играеш. Един стар човек, който вижда света като нов и не е отегчен от света желае да играе, скача и става жив и енергичен.
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Видях го във формата на диво животно, а имаше кожата на лисица. Реших да го уловя, но той беше на един малък прозорец и гледаше надолу към стълбите. Тогава той се размаха с ръцете си и започна да скача насам и натам.
Тогава видях със него Джелял от Тебриз във формата на звяр. Той се подплаши, но аз го хванах, докато се опитваше да ме ухапе. Аз поставих главата му под крака си и я притиснах здраво, докато всичко, което беше в нея не се изля. Виждайки колко красива беше кожата му, аз cи казах: „Това си струва да се напълни със злато и скъпоценни камъни, бисери и рубини и дори повече!” Тогава аз казах: „Аз взех каквото исках. Бягай, където желаеш безплодно същество. Скачай, в която си искаш посока.” Но той скачаше по-скоро от страх да не бъде доминиран, въпреки че неговото щастие лежеше точно там. Нямаше никакво съмнение, че той беше създаден от метеорен прах и какво-ли-не, и че неговото сърце беше упоено и че той искаше да разбере всичко. Той се отправи по онзи път, по който той се стремеше да продължи и където той изпитваше огромно удоволствие, но той не можа да постигне пълно разбиране, защото мистика има състояния, които не могат да се хванат в тези мрежи. Такъв дивеч не може да се улови в такива мрежи. Ако мистика е здрав и як, той е свободен да реши дали ще бъде заловен, или не. Никой не може да го разбере, докато той самия не позволи.
Ти седиш в своя гъсталак и чакаш дивеча. Дивеча вижда и теб и твоята стратегия. Той е свободен да реши. Пътищата, през които той минава не могат да бъдат ограничени. Той не минава през твоето скривалище, защото той върви по пътища, които той самия е направил. „Аллаховата земя е обширна.” (39:10) „И те няма да схванат нищо от Неговото знание, освен онова, което Тoй пожелае.” (2:255)
Когато тези деликатни и тънки понятия паднат на твоя език и твоето разбиране, те губят своята деликатност и тънкост заради тяхната връзка с теб. По подобен начин нищо, нито правилното, нито изопаченото не остава такова, каквото е било, когато падне в устата и разбирането на мистика, но се превръща в нещо друго, завито и обвито в благодати и чудеса. Не виждаш ли как тоягата не остава в същината на „тояга”, когато ръката на Хазрети Муса е около нея? По същия начин, Cтенещата Колона и Тоягата в ръката на Хазрети Пейгамбера, молитвите в устата на Хазрети Муса, желязото в ръката на Хазрети Давуд, и хълмoвeте /които възхвалявали Аллаха/ с него – нищо от тези неща не остава токова, каквото е било, но става нещо друго, различно от онова, което е било. Също така, когато деликатни и тънки понятия и молитви /дуи/ паднат в ръцете на създания, които са от тъмна и груба материя, те престават да бъдат такива, каквито били.
Кябе-то е механа, докато си покорен, докато е твое, то е с теб по същество.
/Санай/
„Неверника яде със седем стомаха” (хадис). Онова магаре /лъжливия шейх/, което е избрано от нашия невеж роб яде със седемдесет стомаха. Дори и да ядеше с един стомах, той все пак би ял със седемдесет стомаха, защото всичко, което е заслужило презрение е презряно, също както всичко, което е достойно за обич е обичано. Ако невежия слуга беше тук, аз бих отишъл при него, за да го посъветвам. Аз не бих го оставил, докато той не прогони магарето, защото неговия дин (вяра), сърце, душа и интелект биват покварени. Би било по-добре, ако онова магаре – лъжливия шейх, беше насочил невежия слуга към други поквари като вино и пеещи момичета – защото онова може по-лесно да се коригира, ако слугата е във връзка с надарен от Аллаха учител. Но той е напълнил къщата си с намазли. Трябва да го завият в тези намазли и да го изгорят така, че слугата да бъде спасен от него и неговото зло! Той опорачава неговото доверие в надарения от Аллаха учител и го клевети в негово присъствие, докато слугата мълчи и се самоунищожава. Той го е намерил с тесбиси, салевати и намазли. Може би един ден Аллах ще отвори очите на слугата и той ще види какво е изгубил и колко далеч се е отклонил от състраданието на надарения от Аллаха учител. Тогава той ще го удари по врата и ще каже: „Ти ме разруши и моя тежък товар и формите на моите дела се струпаха върху мен, също както надарения от Аллаха учител видя в своите видения, че мръсотиите на моите дела и изопачени и греховни вярвания са се натрупали в един ъгъл на къщата. Въпреки, че се опитвах да ги крия зад гърба си от надарения от Аллаха учител, той знаеше какво прикривам от него и попита: „Какво криеш?” В името на Онзи, в чиито ръце е моята душа, ако повикам тези замърсени форми да излезнат пред мен една по една, окото ще види и те ще се покажат и ще кажат какво е скрито в тях. Дано Аллах спаси онези, които страдат от несправедливостта на тези духовни бандити, които плячккосват на Аллаховия път, посредством лъжлива набожност.
Царете играят поло на игрището, за да покажат символично на гражданите, които не могат да присъстват по време на битка как се борят шампионите, как главите на враговете се отсичат и търкалят като топки на игрището и как те атакуват и се отдръпват. Тази игра на игрището е миниатюрно изображение на сериозна битка. Намаза и семата на Аллаховите хора имат за цел да покажат на гледащите как те са в тайнствено единодушие с Аллаховите наредби и забрани отнасящи се до тях. Пеещия на семата е като имама на намаза, защото хората го следват. Когато той пее тежко, те се въртят тежко; когато той пее леко, те се въртят леко, като изображение на вътрешното следване на вестителя на наредбата и забраната.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Странно е как някои от онези, които са наизустили Корана не могат да проникнат в състоянието на мистиците. Както казва Корана: „Не слушай никой, който се кълне на криво.” (68:10) Клеветник е онзи, за когото се казва: „Не слушайте какво еди кой си казва”, защото той е „презрян човек, клеветник, човек, който пренася чуждите думи, който пречи на доброто.” (68:11-12)
Корана е удивително ревностнo вълшeбcтвo – той успява открито да каже в окото на опонента онова, което опонента разбира, но не може да схване, или от което не може да изпита удоволствие. Ако не беше така, Корана би го отвлякъл, но „Аллах е запечатал техните сърца и уши.” (2:7) Каква удивителна милост има Той да запечата онези, които чуват без схващане и които обсъждат без схващане. Аллах е милостив, Неговия гняв е милостив, и Неговото „заключване” е милостиво; обаче за разлика от Неговото „заключване”, милостта на Неговото „отключване” е отвъд всяко описание.
Ако аз бъда счупен на парчета, това ще бъде заради безкрайната милост и решителност на Неговото отключване и категоричността на Неговото отваряне. Не ме винете за това, че съм болен и умирам! Такова виждане е сляпо. Онова, което ще ме убие е Неговата милост и несравнимост. Острието, което се приближава е за отблъскване на очите на „другите”, така че чуждите, злокобните и нечистите очи да не разберат клането.